понеделник, 14 януари 2013 г.

Подводни открития подкрепят древни легенди

Древни останки: водолаз изследва подводна стена
край Махабалипурам (Индия), на 70 км от Мадрас
    

Откритието на подводни останки край югоизточното крайбрежие на Индия добавя към доказателствата подкрепящи местните легенди за опустошителен "потоп" който някога е отнесъл няколко храма в морето.
Сведения за откритото дошли от местните жители в Махабалипурам, Тамил Наду, Южна Индия, когато те съобщават че са видели структура на храм разкрита от отдръпващата се вода точно преди пристигането на цунамито от 26 декември 2004г. Цунамито също разкрива на брега останките на гравирана каменна къща, каменен слон и два гигантски гранитни лъва.
Според местни предания, областта някога се е славили със седем великолепни храма, но шест от тях били погълнати от морето като акт на божествено възмездие. Седмият останал храм все още стои на брега и днес.
В продължение на векове местните рибари по крайбрежието на Махабалипурам са разказвали предания за голямо наводнение което е унищожило цял град преди повече от 10 000 години. Това предание е записано от Британският изследовател J. Goldingham който изследва района през 1978.
Британският морски археолог Греъм Хенкок прекарва години да каталогизира подводни останки по света. Г-н Хенкок взема участие в експедиция за изучаване на подводните райони близо до Махабалипурам през 2002 г., взаимно спонсорирана от Британското Научно Изследователско Общество ( SES ) и Индийският Национален Институт по Океанография ( NIO ).
Експедицията разкрива присъствието на каменна зидария, останки от стени, разпръснати квадратни и правоъгълни каменни блокове, и голяма платформа със стъпала водещи към нея. По-голяма част от структурите били силно повредени и разпилени на площ от няколко квадратни мили. Два структурни комплекса показват сходни дизайн и размер.
NIO определя възрастта на останките на 1500-1200 години преди новата Ера, когато династията Палава управлява областта и конструира подобни храмове.
Според геолога Glenn Milne от Университета Дюрам обаче, останките може да са на възраст от 6000 години тъй като в района е имало много малко тектонична активност за последните 5000 години.
Ако останките в Махабалипурам се окажат че са от същият храмен комплекс както останалият на сушата храм, това ще даде достоверност на местните предания които външните хора са считали за легенди.
"С години съм спорил, че митовете на света за потопите заслужават да се вземат насериозно, възглед който Западният академичен свят отхвърля. Но тук в Махабалипурам ние доказахме, че митовете са верни и академичният свят греши - каза г-н Хенкок - Разбира се истинските откриватели на тази удивителна и много обширна потопена област са местните рибари на Махабалипурам. Моята роля бе просто да взема на сериозно това което те имаха да кажат и сериозно да приема силните и отличителни митове за потопи." [по David James, Епохални Времена (Epoch Times)]

събота, 12 януари 2013 г.

Загадъчната пещера Бъроус






Това е една тайна история, което е била скрита от правителствата и от някои археолози в опита си да прикрият и дискредитират констатации и неудобни факти, които по някаква причина не искат да бъдат разкрити на човечеството. Пещерата Бъроус в щата Илинойс, САЩ е един пример за това. По тези причини към сегашният момент много малко изследователи имат някакви познания за пещерата  Бъроус, открита през 1982 г. от Ръсел Юджийн Бъроус в Олни, Илинойс САЩ. Местния вестник "Дейли Oлней” разпространява тази новина на 27 юли 1984 г., с една статия, чиято цел е по-скоро дезиформация, отколкото намерението да се направят тези открития публични.

Според разказите на Бъроус входа на пещерата е доста малък и се намирал на недостъпно място, но след като веднъж човек влезе вътре,  попада в огромно помещение състоящо се от 12 основни крипти. Много скрити тайни, разбира се, продължават да се крият по някаква причина, която за сега остава неизвестна.

Ръсел казва, че вътрешността на пещерата Бъроус е подобна на египетска гробница. В  една от криптите се намирала мумия на жена с две деца, които очевидно са принадлежали към фамилия на владетели. В тази зала са намерени големи количества злато и плочи с различни надписи на древен език, който за момента остава неразгадаем, а също и рисунки с изобразени египетски и шумерски символи. Странни фигури на извънземни, влечуго подобни същества, коне, слонове, змии и сфинксове, демони и дори Исус Христос, който проповядва на индианците.

Юджийн Ръсел Бъроус описва всичко в книгата си, публикувана през 1992 г., "Мистерията Пещерата с многото лица". 

Официалните власти и археолози направиха всичко, което беше по силите им, за да не  допуснат тези открития да се разпространят. Така се  е  започнало с определен закон, приет в щата Илинойс, който не позволява достъп до местността, в която се намира пещерата, защото е  тази  местност е обявена за частна собственост. Броят на предметите, намерени в пещерата е огромен, почти 4000, от тях са останали само 355 бройки, останалите са изчезнали по мистериозен начин.

Юджийн Ръсел Бъроус, осъди заговора и укриването на информация, която очевидно е важна, за да се разбере историята на човечеството. Той добави, че има още пет пещери, които все още не са изследвани в околностите на пещерата Бъроус.