вторник, 31 март 2015 г.

Племето дропа и каменните дискове


Преди 12 000 г. в Китай се приземили извънземни. По технически причини те не можели да се върнат на родната си планета. Тази история е запечатана на загадъчни каменни дискове, открити редом до малки мумифицирани мъртъвци с огромни глави.
Безследно изчезнали
Докато много хора обявявали резултатите от научната експедиция в Баян Кара Ула през 1938 г. за обикновена мистификация, австрийският журналист Петер Крас тръгнал по следите на космическите пришълци. В своята книга „Когато пристигнаха жълтите богове” той споменавал за каменните дискове. На една конференция, посветена на НЛО и пришълците, до него се доближил непознат мъж, който се представил като инженер Ернст Вегерер. Той разказал, че през 1974 г. е видял в китайски музей експонати, напомнящи споменатите дискове. И ги описал: каменни, с дупки в средата, със спираловидни черти върху тях, идващи от центъра. Директорката на музея му обяснила, че са от глина. Но според него материалът, от който били направени бил по-скоро някакъв зелено-сив мрамор. През 1994 г. Крас имал пътуване до Китай заедно с Хартуиг Хаусдорф. Двамата решили да посетят въпросния музей, за да видят дисковете, за които разказвал Вегерер. Но там не видели нищо подобно. Директорката на музея била уволнена в средата на 70-те и никой не знаел нищо за нея, нито за изчезналите каменни експонати. Единствената следа за тях била рисунка на диск с дупка в центъра, намерена в служебните архиви.

понеделник, 30 март 2015 г.

МЛЕЧНИЯТ ПЪТ И ОРИОН ГРАВИРАНИ ПРЕДИ 6000 ГОДИНИ


В средата на река Инга, не далеч от бразилския град Инга, се намира едно от най-интересните археологически открития в Бразилия. Също така се нарича на Итакоатиара (в превод - камък на езика Тупи). Камъкът на Инга обхваща площ от двеста и петдесет квадратни метра. Това е вертикална конструкция с дължина 46 метра и височина до 3.8 метра. Гравираните петроглифи и днес чакат да бъдат дешифрирани. Изследователите са установили няколко рисунки, фигури, плодове, животни и други неизвестни личности, но най-важните са Млечният път и съзвездието Орион. Според изследванията, този невероятен археологически обект датира отпреди 6000 години. Той е една от основната атракция за археолози и антрополози по целия свят.
Камъкът на Инга е геоложка формация от Гнайс (широко разпространен вид скала, образувана от регионални метаморфни процеси от вече съществуващи формации, които първоначално са били магмени или седиментни скали. Гравюрите на Камъка Инга остават загадка, но някои символи са били идентифицирани и са приети в цялата археологическа общност. Някои изследователи твърдят, че Камъкът има финикийски произход, но тази теория не е потвърдена. Бразилският изследовател Габриеле Баралди е прекарал много време в изучаване на криптирани съобщения в камъка Инга. Според неговата теория те са доказателство за неизвестна древна технология.

Въпреки че е с красив дизайн сложен, той не е уникален, тъй като неговия геометричен стил присъства в други бразилски гравюри, които имат много подобен стил, но никой от тях не са толкова популярни и търсени като камъкът Инга.
Археолозите твърдят, че се гравирането върху камъка е направено с невероятна прецизност и детайлите разкриват великолепен техника, използвана от много опитни художници, които със сигурност са много надарени. Връзката с небесните тела се дължи на факта, че няколко съзвездия са изобразени на повърхността, което прави находката една от най-старите астрономически намерени в Бразилия. 


По материали от:
Иван Петричевич: http://www.ancient-code.com/inga-stone/
"Тайнственият камък" от Роберто Салдаго де Карвалх
http://hiddenincatours.com/
Снимки: https://geolocation.ws/…/653…/extremity-of-the-inga-stone/en
https://www.tumblr.com/search/Ing%C3%A1+Stone

неделя, 29 март 2015 г.

УДЪЛЖЕНИТЕ ЧЕРЕПИ ОТ ПАРАКАС


През 1928 г. археологът Хулио Тельо попада на поразителна находка по южното крайбрежие на Перу, в пустинята Паракас. Изследователят открива огромна гробница със сложна структура, където намира изключително необичайни останки: черепи с необичайно големи размери, но и с необичайно удължена форма. Тельо открива повече от триста черепа, чиято възраст е оценена на около 3000 години. Резултатите от анализа на тяхната ДНК се оказват повече от неочаквани - истинско предизвикателство към съществуващата теория за еволюцията на човека.
В редица култури е практикувана умишлена деформация на черепа. В някои южноамерикански племена главата на кърмачетата е стягана с плат или между две дъсчици. В резултат на продължителното въздействие черепът действително променя формата си, без обаче това да влияе върху обема, теглото и други стандартни характеристики. В случая с черепите от Паракас обаче картината е различна. Като начало, обемът на пустинните черепи се оказва с 1/4 по-голям, отколкото у хората. Второ - те са с цели 60% по-тежки! Трето - принудителната деформация на черепа при някои племена променя само формата му, но не и обема. Това навежда учените на мисълта, че причината за формата на черепите не е преднамерена деформация. И още: черепите от Паракас имат само една теменна повърхност, докато при човека те са две.

За да се открехне завесата на тайната, директорът на Музея по история на Паракас Хуан Наваро изпраща пет образеца за генетичен анализ. Пробите включват коси, частички кожа, зъби и фрагменти от черепни кости. При това на генетиците не е съобщен произходът на черепите, за да не се наруши обективността при провеждането на анализа. И резултатите се оказват неочаквани. Открита е митохондриална ДНК, която се наследява от майката, с неизвестна мутация, която не се среща нито при човека, нито при приматите, нито при други животни. „Тази мутация дава възможност да се предполага, че става дума за съвършено ново човекоподобно същество, много далечно от разумния човек и неандерталеца. Не съм сигурен дори, че ще му бъде намерено място в генеалогичното дърво на съвременния човек”, разказва служителят в генетичната лаборатория Брайън Фостър.
Фостър пояснява, че съществата с такива черепи имат големи генетични различия с хората, затова кръстосването на представители на тези два вида едва ли е възможно.
Трудно е да се оценят последствията от това откритие. Кои са били тайнствените създания, погребани в Паракас? Как са изглеждали в началото на своя еволюционен път? Или може би те са попаднали на Земята с вече оформен облик?
Резултатите от анализа поставят повече въпроси, отколоко дават отговори...