четвъртък, 29 ноември 2012 г.

Камъните на Ика: писмо от допотопните времена!

След като недописаха продължението на своя календар, индианците мая накараха своите потомци да треперят от страх в очакване на края на света. А някои не ги беше мързел да изрежат с гравюри хиляди камъни за да изпратят в бъдещето доста по-благата вест: краят на света вече е отминал.
Тази година се появиха съобщения, че на Камчатка са открити странни вкаменелости. Те биха могли да бъдат приети за останки на някакви древни животни, но смущаваше едно нещо: формата им е прекалено правилна. Вкаменелостите повече приличаха на детайли на някакъв механизъм – зъбни колела с различни размери. Съдейки по пласта, в който са намерени „колелата”, те са на примерно 400 милиона години. Медиите съобщаваха, че огледалият находката петербургски археолог Юрий Голубев и неговите американски колеги уж били потвърдили, че вкаменелостите по всяка вероятност са детайли на някаква машина.
 Официалната наука игнорира камчатската находка. А журналистите си спомниха за други артефакти, направили навремето голям шум. Например, странните сферични предмети с размер от 2,5 до 10 сантиметра, които от време на време се падаха на миньорите в скалите недалеч от град Клерксдорп в ЮАР. Породата, в която са намирани сферите, е на примерно 3 милиарда години. Общо мнение относно произхода на тези предмети няма. Привържениците на изкуствения им произход се позовават на това, че сферите имат ясни признаци за технологическа обработка – надлъжни драскотини. Геолозите, обаче, казват, че сферите са представлявали природни образования, а драскотините по тях – резултат от естествена ерозия и окисляване.
 С естествени причини е по-сложно да се обясни находката, направена през 1943 година по време на пътешествие из Тексас от Ема Хан, жителка на намиращия се в същия американски щат град Лондон. В парче планински грунд тя намери чук. Неговата дръжка, била някога дървена, сега е вкаменелост. Но самият чук се е запазил в прекрасно състояние, защото е направен от добър метал, какъвто хората са се научили да правят едва последните 10.000 години. Парадоксът е там, че чукът е „враснал” в грунда, който, съгласно оцени на учените, е на възраст минимум 65 милиона години. Т.е. още по време на динозаврите.
 Прието е да се смята, че хората, потенциално способни да направят такъв чук, са се появили на Земята десетки милиони години след измирането на динозаврите. Следователно хората никак не са могли да видят живи динозаври. Но какво да се прави тогава с рисунките по камъните в перуанската провинция Ика?
 На тях са изобразени познаваните от специалистите реални динозаври от различен вид: трицератопси, стегозаври, бронтозаври и тиранозаври. При това често пъти на тези рисунки присъстват и хора, които или с занимават с лов на животните, или ги използват в качеството на транспорт. Например, са яхнали трицератопси или летят седнали на птеродактили. На камъните на Ика има изображения на отдавна измрели бозайници, характерни само за американския континент. Освен това, там има сцени на хирургични операции по пресаждане на сърце и дори мозъка, както и изображения на звездни системи и разнообразни летателни апарати. Първата мисъл, която хрумва в главата при анализа на фотоснимките на камъните Ика, каквито са много в Интернет, е че това е фалшификат, направен от съвременни майстори за доверчивите туристи. Но работата не е толкова проста.
 Първите сведения за камъните с изображения на странни животни се срещат през 1570 година в хрониката на индианския летописец Хуан де Санта Крус Пачакути «Relacion de antique dades d´este reyno del Peru» (1570) (Древни предания на кралство Перу). В началото на 60-те години на 20-ти век камъни от Ика започват да се продават много евтино на черния пазар в Перу и стават известни благодарение на професора по медицина в Университета на Лима Хавиер Кабрера (1924-2001). Получил първия камък като подарък за рождени яден през 1961 година, той след това посвети близо 40 години за колекциониране и изучаване на камъните, и дори направи специален музей, в сбирката на който сега има над 11000 „павета” с размер от 30 сантиметра до 1,5 метра, покрити с гравирани рисунки. През 1976 година Кабрера издаде книгата „Посланието на гравираните камъни на Ика” ("The Message of the Engraved Stones of Ica"). В нея той предлага следната хипотеза: високоразвита цивилизация, съществувала някога на Земята, фиксирала на камъните историята на развитието на човечеството и ги оставила на планетата, преди да я напусне в навечерието на някаква глобална катастрофа. Например, преди Световния Потоп. Камъните са били избрани изглежда като материал, способен да преживее каквито и да е катаклизми. А простотата на рисунките, в това число сценките с хирургическите операции, имала за цел да направи това послание разбираемо на човечеството, преживяло катастрофата.

В Ика Кабрера бил удостоен с титлата „Любим син на града” и награден със златен медал. Но има и такива,които го смятат за луд. Други пък – за фалшификатор. Тези хора обявиха камъните от Ика за съвременна подправка, която не си заслужава сериозното отношение. Този вердикт се основава, в това число, и върху показанията на перуанските копачи, доставяли камъните на Кабрера, които били признали, че сами са ги гравирали.
Но, според руския историк Адрей Жуков, доводите на противниците на Кабрера, имащи за цел да дискредитират неговите версии и да представят събраната от него колекция за фалшификат, не издържат критиката.
Първо, нелегалната продажба на древни предмети в Перу се смята за престъпление. И затова хората, предоставяли на Кабрера камъните, са били принудени да казват, че са ги правили сами, за да избегнат наказателна отговорност. Второ, фалшификатите се отличават от оригиналите с техниката на гравиране. Трето, експертизата на няколко десетки камъни, в това число с изображения на динозаври, проведена по молба на Кабрера от компания "Маурисио Хочшилд Майнинг Ко", потвърди древния им произход. Аналогични резултат дават и експертизите на Бонския университет, на Университета на Лима и лабораториите на Инженерното училище на Лима.

Жуков изтъква, че свидетелство за автентичността на колекцията от Ика са изображенията на някои динозаври, останки на които палеонтолозите откриха едва в началото на 90-те години, т.е. след като тези изображения се оказаха в колекцията на Кабрера! По-специално, става дума за изображения на диплодоци с гръбначни пластини, подобни на онези, каквито са имали стегозаврите. Трудно е човек да си представи, че полуграмотните перуански селяни, уж занимавали се с фалшифициране, са могли да измислят такива „зверове”. Или да нарисуват сцени с трансплантация на сърце и мозъка, поразяваща с точността на детайлите! Съмнително е и това, че хипотетичната нелегална работилница са могли да работят опитни химици, способни така да „застарят” камъните, че да измамят опитните експерти. И накрая, съществуването на такива лаборатории, произвеждали десетки хиляди гравирани камъни, би било просто невъзможно да се скрие.
С една дума, колекцията на Кабрера напълно може да се окаже истинска. Но ако се съгласим с това, тогава сме принудени да подложим на съмнение днешната ни представа за историята на Земята. А фактите в полза на последното не са малко.