петък, 1 март 2013 г.

Земята е била много по-млада!

Всъщност има много свидетелства, че нашият свят е доста млад. Ето някои от тях: * ВОДОРОДЪТ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА – Според една от теориите за слънчевата енергия, в блясъка на звездите водородът постоянно бива превръщан в хелий. Но водородът не може да бъде произведен от други елементи". Фред Хойл, водещ астроном, твърди, че ако вселената беше така стара, както теоретиците на Големия взрив твърдят, в нея трябва да има много малко водород. Досега той трябваше да е бил превърнат в хелий. Но звездните спектри разкриват изобилие от водород в звездите, следователно вселената би трябвало да е млада. * КОМЕТИТЕ – За кометите обикалящи около слънцето се приема, че са на същата възраст като нашия свят и слънчевата система. Но както *Фред Уипъл признава, астрономите нямат никаква представа откъде или как са се появили кометите. И все пак знаем, че те постоянно се разпадат. Това е защото са съставени от парчета скални отломъци държани заедно от замръзнали газове и вода. Всеки път когато кометата минава покрай слънцето, част от леда се изпарява и част от газовете се изпарява от топлината на слънцето. Допълнителен материал се губи от гравитационни сили, опашката на кометата, отделяне на метеори и центробежни сили. Най-впечатляващата част от кометата е нейната опашка, но тя се състои от материал издухан от главата й от слънчевата енергия. Целият материал в опашката бива изгубен в пространството при движението на кометата.Има многобройни комети обикалящи около нашето слънце, включително много с кратък живот, а не е известен никакъв източник на нови комети. * - ЛУНАТА също е доста млада ЛУНЕН ПРАХ – Макар че повечето хора не го знаят, една от причините да се изхарчат толкова много пари за изпращане на ракета до Луната беше да се види колко дебел е слоят прах на нейната повърхност! Еволюционистите от дълго време твърдят (както твърдим и ние), че Земята и Луната са на приблизително еднаква възраст. Мнозина вярват, че Земята и нейният спътник са на милиарди години. Ако това беше вярно, досега Луната трябва да е натрупала слой от прах дебел 30 до 100 километра! Освен, ако на луната не живеят извънземни,които я почисват всяка година. Видяхме на видеото колко дебел беше пласта прах на Луната нали,видяхме също и че астронавтите не потънаха до шия в прах? През 50-те Литълтън, високо уважаван астроном, казва следното: „Лунната повърхност е изложена на пряка слънчева светлина, и силната ултравиолетова светлина и рентгенови лъчи [от слънцето] могат да унищожават повърхностните слоеве от голи скали и да ги правят на прах с темп няколко десетохилядни от сантиметъра на година. Но за възрастта на Луната дори този миниатюрен темп може да е достатъчен да образува върху нея слой дебел няколко километра.”—*R. A. Lyttleton, цитиран в R. Wysong, Creation-Evolution Controversy, p. 175. Фактите на *д-р Литълтън бяха правилни; слънчевата радиация наистина превръща лунните скали в прах. Със само няколко сантиметра прах, Луната не може да бъде по-стара от няколко хиляди години. * РЕЦЕСИЯ НА ЛУНАТА – Учените са открили два интересни факта: (1) Луната е твърде близо до Земята, и (2) тя постепенно се отдалечава от нас. Това се нарича рецесия на Луната. Поради гравитационното триене Луната бавно се отдалечава по спирала от планетата Земя! На основата на темпа на отдалечаване на Луната, Земята и Луната не могат да са много стари. Това е важна точка и не може по никакъв начин да бъде оспорена. Настоящият темп на рецесия ясно показва млада възраст за системата Земя-Луна. „Луната бавно се отдалечава от Земята с около 4 cm на година, и този темп е бил по-висок в миналото. Луната не би могла никога да бъде по-близо от 18,400 km, което е известно като граница на Рош, тъй като гравитационните сили на Земята биха я разрушили.”—Jonathan Sarfati, Creation Ex Nihilo, September 1979. * АТМОСФЕРЕН ХЕЛИЙ – Радиоактивният разпад на уран или торий произвежда хелий.Атмосферният хелий идва от три източника: (1) Радиоактивен разпад на уран и торий. (2) Космически хелий навлизащ в нашата атмосфера от космоса, особено от короната на слънцето. (3) Ядрени реакции в земната обвивка, причинени от бомбардировка от космически лъчи. Кофал и Сегрейвс заключават, че ако се използват всички три източника на хелий в изчисленията, атмосферната възраст на Земята трябва да бъде сведена до 10,000 години. В допълнение към това, световно катастрофално събитие като Потопа би могло за кратко време да изпусне много по-големи количества хелий в атмосферата. Такова явление би намалило значително общата атмосферна възраст на Земята. Съдържанието на хелий е добро средство за измерване, тъй като няма известен начин, по който той може да напусне атмосферата и да се разсее в космоса. * - РАЗПАДАНЕ НА ВЪГЛЕРОД-14 – Сегашният темп на натрупване на радиовъглерод в атмосферата би произвело целия съществуващ радиовъглерод за няколко хиляди години. Но като ирония, еволюционните учени използват именно въглерод-14 в опитите си да докажат, че животът е съществувал на нашата планета в продължение на милиони години! Робърт Уайтло, ядрен и инженерен експерт във Вирджинския политехнически институт, открива, че темпът на производство на въглерод-14 не е равен на темпа на разпадане. Всъщност неговите изчисления разкриват съвсем скорошно начало за радиовъглеродния „часовник” – иначе двата фактора биха били уравновесени. Изследванията на Уайтло показват, че „часовникът” е започнал да работи преди приблизително 8,000 години. * - ВЪРТЕНЕ НА ЗЕМЯТА – Въртенето на Земята – което сега е около 1,600 километра в час – постепенно се забавя. Причината за това са гравитационните въздействия на слънцето, Луната и други фактори. Ако Земята наистина беше на милиарди години, както се твърди, тя отдавна да е спряла да се върти около оста си! Това е още едно доказателство, че нашият свят не е много стар. Лорд Келвин (физикът от 19 век, който въвежда температурната скала на Келвин) използва този аргумент за забавящото се въртене за да докаже, че Земята не може да е много стара. Днес е известно, че забавянето на въртенето е дори по-голямо отколкото се смяташе преди (Thomas G. Barnes, “Physics: A Challenge to ‘Geologic Times,’” Impact 16, July 1974). * - ОТСЛАБВАНЕ НА МАГНИТНОТО ПОЛЕ – Както вероятно знаете, Земята има магнитно поле. Без него не бихме могли да използваме компаси за да определяме посоката на магнитния полюс (който е близо до Северния полюс). Д-р Томас Барнс, преподавател по физика в Тексаския университет, е автор на широко използван учебник по електричество и магнетизъм. Работейки с данни събрани от последните 135 години, той посочва, че земното магнитно поле постепенно отслабва. Всъщност той показва, че това магнитно поле отслабва експоненциално, по закон за отслабването подобен на разпадането на радиоактивните вещества. * - МЕТОДА НА ДАТИРАНЕ - Освен записаната история, която се простира не повече от няколко хиляди години назад в миналото, ние нямаме начин да проверим предполагаемата точност на теоретичните методи за датиране. Всъщност дори методите за датиране не потвърждават методите за датиране! Всички те дават различни дати! С много редки изключения, те винаги се разминават! В своята книга, The Science of Biology (с. 636), *Вайш ни казва, че до началото на осемнадесети век еволюционистите „са осъзнавали, че всяка идея за еволюция изисква достатъчно стара земя; и те се заели да изчислят тази възраст.” Дългите епохи са били резултат от пожелателно мислене. Първо, дългите времеви епохи не могат да ДОКАЖАТ еволюцията; и второ, дългите времеви епохи не могат да ПРОИЗВЕДАТ еволюция. Еволюционните процеси – преобразуване от един вид форма на живот в друг – са невъзможни и в кратък, и в дълъг период от време. Природните закони ясно ще покажат, че произходът на живота и еволюцията на видовете не могат да се случат и за милиард трилиона трилиона години! автор на кн. "Опровергаване на еволюцията" - Ванс Феръл