За спора

Преди да спориш с някого, запитай се дали този човек изобщо е достатъчно умствено зрял, за да схване концепцията за различна гледна точка. Защото ако не, няма абсолютно никакъв смисъл. Не всеки спор си заслужава твоята енергия. Понякога, без значение колко ясно се изразяваш, другият човек не слуша, за да разбере – той слуша, за да реагира. Той е заседнал в собствената си гледна точка, не желае да обмисля друга гледна точка и общуването с него само те изтощава. Има разлика между здравословна дискусия и безсмислен дебат. Разговор с някой, който е отворен, който цени растежа и разбирането, може да бъде просветляващ - дори и да не си съгласен. Но да се опитваш да вразумиш някой, който отказва да види отвъд собствените си вярвания? Това е като да говориш на стена. Без значение колко логика или истина представяш, той ще я изкриви, отклони или отхвърли думите ти не защото грешиш, а защото не желае да види другата страна. Зрелостта не е свързана с това кой печели спор – а с това да знаеш кога спорът не си струва да се води. Това е осъзнаването, че спокойствието ти е по-ценно от това да докажеш правотата на някой, който вече е решил, че няма да промени решението си. Не всяка битка трябва да се води. Не всеки човек заслужава твоето обяснение. Понякога най-силното нещо, което можеш да направиш, е да се откажеш - не защото нямаш какво да кажеш, а защото осъзнаваш, че някои хора не са готови да слушат. И това не е твое бреме,което да се нагърбиш да носиш .. Хелън Мирън