вторник, 28 октомври 2008 г.

Интересно находище







Интересни снимки е представил тук геологът Николай Господинов. Те са правени по време на пътуването му до рудниците около гара Бов и Лъкатник. На три от снимките се виждат отпечатъци на карбонски дървета – каламити. Интересно е, че подобни отложения могат да се образуват днес с голяма бързина : http://www.cnt.ru/users/chas/sthelenr.htm Оставям снимките без коментар на преценките на читателя.

вторник, 7 октомври 2008 г.

Юрски ли са скалите край Комщица?





































На 28 септември 2008 г. проучихме с моите приятели Димитър Стоянов и Ростислав Траянов околностите на село Комщица, Годечко. Целта на експедицията бе да се открият нови образци на амонитна фауна в тамошните седиментни скали. Самите скали имат интересен строеж, със силно ерозирали хоризонтални канелюри, подобно на срязана вафла. В самите жлебове могат да се открият амонити. В случая това, което ме занимава е дали самите скали са юрски? Според консервативните геолози скалите са от горна юра ( около 150 млн. години). Т.е. амонитите по това време са били господари на праисторическите морета и съвременници на динозаврите! Тъй като аз винаги съм бил скептичен към дългата възраст на Земята, исках на място да проверя доколко е вярна тази теория. Съществувала ли е изобщо мезозойска ера? Много интересен коментар може да се прочете в извънредно издание „ Динозаври” на списание „ РМ”: „От една страна в много райони на Земята изобщо няма скали от триаса, юрата и кредата. Тях или никога не ги е имало, или през милионите години са били смлени на пясък и отнесени в океаните. Затова географската карта на динозаврите има големи бели петна „. По тази теория би трябвало и скалите край Комщица да са изчезнали. Но тях още ги има и както може да се види от снимките ерозията е много слаба. Как да си обясним това? Ако погледнете внимателно снимките, може да видите,че най-долните пластове са оцветени в червено, като нагоре те избледняват до охра, а най-отгоре варовиците са бели. Червеният цвят се дължи на голямото количество железен окис, манган, магнезий и микроелементи. Тъй като тези елементи са тежки, логично е те да се отлагат на по-голяма дълбочина. Тези седименти могат да се определят като вулканогенно-седиментен тип, още повече, че районът изобилства от изгаснали вулкани. Т.е. това са отложения от активна, а не от нормална вулканична дейност. Затова тамошните скали са много твърди. Че вулканичната пепел играе ролята на втвърдител, не е учудващо. Още в римско време строителите са добавяли в хоросана вулканична червена пепел за по-голяма якост и тази смес се е наричала „трас”. Затова римските постройки са невероятно здрави и са издържали 2000 години.
Интересното е, защо точно в тях има амонити, въпреки,че амонити са намирани в различни по състав и структура седименти? Тъй като традиционната геология подкрепя теорията за бавното и постепенно натрупване на утайки, различните размери на амонитите, както и разположението им в тамошната скална геоложка летопис, говорят точно обратното. Има амонити, които са разположени вертикално върху иначе хоризонтални пластове, както може да се види на една от снимките. За колко време трябва да се натрупват тези утайки, за да се задържат така амонитите? И защо в тях има и останки на малки амонити в детска възраст? Всичко това загатва за масова смърт и невероятно голяма скорост на процеса на седиментация. Моето обяснение е следното: най-вероятно е имало внезапно активизиране на вулканична дейност, съпровождаща с освобождаване на голямо количество отровни газове и тежки елементи, които отравят водата и правят живота в тамошните морета негоден. Това убива амонитите, а вулканичните продукти се отлагат с голяма скорост по морското дъно. Именно в тях са погребани вече мъртвите амонити. Но какво е предизвикало този активен вулканизъм? Тъй като амонитите са съвременници на динозаврите, а последните са изчезнали вследствие импактен удар от астероид, логично е и амонитите да последват тяхната съдба. Най- новите компютърни симулации от 1996 г., проведени в реномираната Национална лаборатория „ Сандиа” в Ню Мексико (САЩ ), доказват, че при сблъскване с астероид с диаметър от десет километра за десет секунди се създава кратер, дълбок 30 километра. Предизвиканите от удара шокови вълни се разпостраняват по цялото земно кълбо. Те се фокусират във вътрешността като оптическа леща и се насочват към другата страна на планетата, където в момента може би е имало друг удар. При тези сътресения земната кора се разкъсва и се стига до могъщи изригвания на вулкани. Да не забравяме, че земната кора тогава е била по-тънка от сегашната и е била обхваната от гъста мрежа от огромни надлъжни и напречни пукнатини. Точно по това време се раждат новите океани ( Атлантическия и Индийския), а водата е започнала бързо да се отдръпва от сегашните континенти. Оставайки на сухо огромните наноси вследствие високата температура и химични процеси в тях, почват бързо да се втвърдяват, образувайки нещо като естествен бетон. С течение на времето тези новообразувани скали се подлагат на изветряне и ерозионни процеси, очертавайки този чуден пейзаж, който наблюдаваме днес. Но ако разсъжденията ми са правилни и сценарият е бил такъв ( а това може да се докаже в лабораторни условия ), това означава,че скалите край Комщица не може да са юрски, а много по-млади. Защото еволюцията не прави скокове. Само така може реално да се обясни защо са оцелели до днес. А това говори в полза на една по-млада Земя.

Александър Филипов