вторник, 7 октомври 2008 г.

Юрски ли са скалите край Комщица?





































На 28 септември 2008 г. проучихме с моите приятели Димитър Стоянов и Ростислав Траянов околностите на село Комщица, Годечко. Целта на експедицията бе да се открият нови образци на амонитна фауна в тамошните седиментни скали. Самите скали имат интересен строеж, със силно ерозирали хоризонтални канелюри, подобно на срязана вафла. В самите жлебове могат да се открият амонити. В случая това, което ме занимава е дали самите скали са юрски? Според консервативните геолози скалите са от горна юра ( около 150 млн. години). Т.е. амонитите по това време са били господари на праисторическите морета и съвременници на динозаврите! Тъй като аз винаги съм бил скептичен към дългата възраст на Земята, исках на място да проверя доколко е вярна тази теория. Съществувала ли е изобщо мезозойска ера? Много интересен коментар може да се прочете в извънредно издание „ Динозаври” на списание „ РМ”: „От една страна в много райони на Земята изобщо няма скали от триаса, юрата и кредата. Тях или никога не ги е имало, или през милионите години са били смлени на пясък и отнесени в океаните. Затова географската карта на динозаврите има големи бели петна „. По тази теория би трябвало и скалите край Комщица да са изчезнали. Но тях още ги има и както може да се види от снимките ерозията е много слаба. Как да си обясним това? Ако погледнете внимателно снимките, може да видите,че най-долните пластове са оцветени в червено, като нагоре те избледняват до охра, а най-отгоре варовиците са бели. Червеният цвят се дължи на голямото количество железен окис, манган, магнезий и микроелементи. Тъй като тези елементи са тежки, логично е те да се отлагат на по-голяма дълбочина. Тези седименти могат да се определят като вулканогенно-седиментен тип, още повече, че районът изобилства от изгаснали вулкани. Т.е. това са отложения от активна, а не от нормална вулканична дейност. Затова тамошните скали са много твърди. Че вулканичната пепел играе ролята на втвърдител, не е учудващо. Още в римско време строителите са добавяли в хоросана вулканична червена пепел за по-голяма якост и тази смес се е наричала „трас”. Затова римските постройки са невероятно здрави и са издържали 2000 години.
Интересното е, защо точно в тях има амонити, въпреки,че амонити са намирани в различни по състав и структура седименти? Тъй като традиционната геология подкрепя теорията за бавното и постепенно натрупване на утайки, различните размери на амонитите, както и разположението им в тамошната скална геоложка летопис, говорят точно обратното. Има амонити, които са разположени вертикално върху иначе хоризонтални пластове, както може да се види на една от снимките. За колко време трябва да се натрупват тези утайки, за да се задържат така амонитите? И защо в тях има и останки на малки амонити в детска възраст? Всичко това загатва за масова смърт и невероятно голяма скорост на процеса на седиментация. Моето обяснение е следното: най-вероятно е имало внезапно активизиране на вулканична дейност, съпровождаща с освобождаване на голямо количество отровни газове и тежки елементи, които отравят водата и правят живота в тамошните морета негоден. Това убива амонитите, а вулканичните продукти се отлагат с голяма скорост по морското дъно. Именно в тях са погребани вече мъртвите амонити. Но какво е предизвикало този активен вулканизъм? Тъй като амонитите са съвременници на динозаврите, а последните са изчезнали вследствие импактен удар от астероид, логично е и амонитите да последват тяхната съдба. Най- новите компютърни симулации от 1996 г., проведени в реномираната Национална лаборатория „ Сандиа” в Ню Мексико (САЩ ), доказват, че при сблъскване с астероид с диаметър от десет километра за десет секунди се създава кратер, дълбок 30 километра. Предизвиканите от удара шокови вълни се разпостраняват по цялото земно кълбо. Те се фокусират във вътрешността като оптическа леща и се насочват към другата страна на планетата, където в момента може би е имало друг удар. При тези сътресения земната кора се разкъсва и се стига до могъщи изригвания на вулкани. Да не забравяме, че земната кора тогава е била по-тънка от сегашната и е била обхваната от гъста мрежа от огромни надлъжни и напречни пукнатини. Точно по това време се раждат новите океани ( Атлантическия и Индийския), а водата е започнала бързо да се отдръпва от сегашните континенти. Оставайки на сухо огромните наноси вследствие високата температура и химични процеси в тях, почват бързо да се втвърдяват, образувайки нещо като естествен бетон. С течение на времето тези новообразувани скали се подлагат на изветряне и ерозионни процеси, очертавайки този чуден пейзаж, който наблюдаваме днес. Но ако разсъжденията ми са правилни и сценарият е бил такъв ( а това може да се докаже в лабораторни условия ), това означава,че скалите край Комщица не може да са юрски, а много по-млади. Защото еволюцията не прави скокове. Само така може реално да се обясни защо са оцелели до днес. А това говори в полза на една по-млада Земя.

Александър Филипов

6 коментара:

exoticzoo каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
exoticzoo каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
exoticzoo каза...

Привет,
Виждам, че вече си оформил резултати от съвместната ни експедиция. Както знаеш аз съм привърженик на тезата, че истината е някъде по средата. Някои от доводите ти за внезапната смърт на амонитите не са съвсем издържани:
1.Ако са загинали внезапно, щяха да са още по-добре запазени - например щяхме да намираме и аптихите им до тях.
2. Различините размери не са индикатор за различна възраст. При доста видове са описани т.нар. микро- и макроконхи. Счита се, че размерите са белег за полов диморфизъм - мъжките са били много по-дребни.
3. Положението на фосилите в скалата свидетелства по-скоро за бавно отлагане - само единчини са във вертикално положение.
4. Зобикалящите скали са кластични варовици без турбидити, което означава бавна и равномерна седиментация с отлагане на слоеве с различна плътност(каквито наблюдавахме на Комщица). При катастрофични събития, би следвало да има недобра последователност на пластовете, със олистростоми, следи от придвижване...и т.н.

Все пак теорията не бива да е статична и всяко различно мнение е нужно за развитието и. Така че продължавай с атернативните идеи.
Поздрави...

ahf каза...

Здравей Рости,
Благодаря за отзвука. Нормално е да не си съгласен с някои от моите идеи. Все пак хората са различни и всеки излага своето си виждане. Аз поне се старая да разгадая тайната на праисторията именно чрез скалната геоложка летопис, а не чрез теориите на една закостеняла академична общност, която не си е направила труда да ги провери поне с лабораторни опити. Затова написах тази мисъл на Сейгън под заглавието на блога ми. Слава богу, че има и такива геолози с новаторско мислене като д-р Робърт Шох от Бостънския университет, който развълнува египтолозите с доказателства за много по-голямата възраст на египетския Сфинкс именно чрез проучване на ерозионните процеси по него. Прочети книгата на Едуард Малковски „ Египет преди фараоните”. И така, да карам по същество. Позволи ми, Рости, да ти обясня, защо това което съм описал в статията го смятам за по-близо до истината.
1. Амонитите ( пък и не само те) наистина са загинали внезапно, но случая в Комщица е такъв, че са попаднали под тонове вулканична пепел, която се е разпостряла с голяма скорост по морското дъно. Черупките не са запазени, защото са били подложени на много висока температура и непознати за нас разрушителни химични процеси. Вероятно в някои типове седименти има съставки, киселини или основи, които разяждат калция и затова черупките изчезват, но ядките остават. Мисля,че това може да се докаже по лабораторен начин. Естествено, в по-късни времена амонитите са изложени на ерозионни процеси, причинени от водата ( скалните ниши там имат заоблени форми, причинени от мощни дъждове). Такива дъждове е имало между 15 000 – 7000 г. пр. Хр. когато климатът по нашите земи е бил влажен и тропически. При ветрова ерозия скалите щяха да са ръбести ( като отхапана вафла), не с плавни гънки. Казвам ти това, защото ерозионните процеси причинени от вода също могат да бъдат агресивни и интензивни за сравнително кратко от геоложка гледна точка време. А че събитията наистина са били катастрофални, говори дебелия пласт червена скала, следвана от бели варовици. Ако е имало нормална вулканична дейност,там е щяло да има по-тънки пластове червена скала, просмукани през варовиците. А такова нещо не се наблюдава. Освен това, при нормални условия седиментация не може да стане, камо ли фосилизация. За да се превърне един нанос, почва или кал в скала, са нужни екстремални условия и три много важни фактора – висока температура, огромно налягане и внезапно вакуумиране, т.е. спиране достъпа на кислород до организмите. Това, което се е запечатало в скалите не е в резултат на милионите години еволюция, а агонията на последните видове, унищожени от импакт или някакъв друг вид катаклизъм! Ще ти дам два много показателни примера. Едното е за ихтиозавър, живял уж през триаса и за мамут, живял през плейстоцена. Нарочно давам за пример тези два вида, отдалечени доста във времето, но загинали по един и същ начин - внезапно. Значи, намерен е вкаменен женски ихтозавър, умрял точно по време на раждане! Така и се е запечатал в скалата, с малкото току-що излязло от утробата! В същото време от плейстоцена е намерен мамут във вертикално положение, цял-целеничък и с лютичета между зъбите! Според теб, Рости, от бавна и естествена смърт ли са умрели? Ако е било бавен процес, мамута отдавна би се разпаднал, а малкото на ихтиозавъра е щяло да е далеч от майка си, заради разместване на пластовете. Сам виждаш, че има много неща, които не могат да бъдат обяснени по нормален начин. Затова е необходим нов подход към тези факти.
2. Що се касае до половия диморфизъм на праисторическите видове, това е много спорно. Този въпрос ме е вълнувал от много време. Аз обаче наблюдавам точно обратното – всички морски фосили от един вид много си приличат! Това загатва, че вероятно тези първи видове са били ... хермафродити, т.е. двуполови! Те могат да се самооплождат, както и да се оплождат взаимно. Половия диморфизъм се е появил много по-късно. Ние, хората, също сме били хермафродити. Задай си въпроса защо ние, мъжете, имаме гръдни зърна, които не ни вършат никаква работа и защо някои жени в трета възраст имат окосмявания по лицето? Как да си обясним гейовете и лесбийките? Това тяхното не е грешка на природата, а ехо от някогашния хермафродизъм, но хората не го осъзнават. И затова се стига до тези излишни драми.
Разбира се, моите заключения може да не се придържат към общоприетото мнение, но пък никой не е доказал,че са погрешни. Интересното е,че именно такива революционни идеи, които в началото биват оспорвани и отхвърляни, по-късно биват приети в науката. Нали знаеш, в спора се ражда истината.
С поздрав: Сашо

exoticzoo каза...

Здравей Сашо,
Приятно ми е да продължим дискусията...Процесите на образуването на фосили са много и разнообразни и може би някои от тях наистина не са доизяснени. В случая обаче, отлагането и преобразуването на амонитите от Комщица са вън от всякаква "мистерия".Образуванито на ядки в карстов терен, какъвто е там е в резултат на излужването на черупките от разтворената във водата въглена киселина. Аз имам предвид липсата на аптихи, или по-точно намирането им отделно от фосилите на самите амонити. Това е знак, че са умрели и след това са били подложени на влиянието било на течения, било на вълнение...тоест не са били "фиксирани" внезапно от вулканска пепел. Отделно от това, там няма находка на вулкански отложения - има типични морски седименти със смяна на лимничната обстановка. В резултат на това има пластове с различна плътност и оцветяване. Седиметнацията не е внезапен, а бавен и продължителен процес. Последвалите процеси на уплътняване, частична метаморфоза и окарстяване не са свързани с начина на образуване на самото отложение. Липсата на кислород има значение за запазване само на меките тъкани, черупките се запазват независимо от това. Примерите с мамута и ихтиозавъра са частни случаи на "катастрофична" смърт - за тях си прав, че не биха могли да загинат и да се запазят отлично, без внезапно да са били "консервирани". При амонитите обаче не става дума за такъв случай - факт е, че при някои от находките личат липси и разрушения, получени преди фосилизацията им.
Относно връзката между пола и наличието на малки и големи, действително има само хипотеза. Тя се базира на половия диморфизъм при днешни представители на черупчестите главоноги (аргонавта например). Сигурно е, че не са били хермафродити. За първичния хермафродитизъм съм съгласен с теб, но той няма отношение към нашата дискусия.
Пример за отлагане на сравнително бързо отлагане на слой съм наблюдавал на Бяла. Там пак е морско отложение от границата на кредата с терциера. Самия т. нар. к/т граница слой се вижда ясно, със следи от шоково окварцяване. Там има доказателство за катастрофичните последици от сблъсъка на Земята в края на маастрихта с извънземно тяло, богато на иридий.
Всъщност е по-важно, човек да разсъждава върху това, отколкото да разбере какво точно се е случило...
Поздрави,
Рости

Lili каза...

Тъй като от 15 години обикаляме по скалите край Комщица и Бърля, и сме събрали доста амонити, аз им викам фосили, ми беше много интересно да прочета написаното. Моето лично мнение е, че скалите са по-древни. Има отпечатък в полето под Комщица и Бърля, който е от удар с небесно тяло. Вижда се добре само от от граничната линия на високо. Моят личен интерес е археологичен,но геологията обяснява добре някои неща. Намирала съм египетски слънчев часовник, откраднаха ми го. Най-новата ми находка е отпечатък в червен пясък след дъжд от живо същество, което по мнение на специалистите е на вид - измрял преди много векове. Видът е летящ динозавър - стъпките бяха на малко и майка му. Моля, дайте мнение и вие. Много дръзновение и успехи.