сряда, 30 юли 2008 г.

Човекът – морски бозайник ?
















Интересна е теорията за произхода на човека. Преди появата на теорията на Дарвин за произхода на видовете, човекът е бил смятан за сътворен от Бога. По-късно самият Дарвин развива теорията,че човекът е произлязъл от маймуноподобни същества. Последната теория обаче е много съмнителна, както доказват безброй много открития в последно време. Налага се да преосмислим досегашните схващания за произхода на човека, като погледнем фактите в лице. Има много митове и легенди за морски същества, хора-амфибии, русалки и сирени. Дали те са плод на човешко въображение или наистина са съществували. Тук ще се позова на някои открития и идеи, правени от автори с ново мислене.
В книгата си „ Следите на боговете” авторът – изследовател Греъм Хенкок разказва за паметници, които изобразяват хора облечени като риби. Например, в Каласасая имало две масивни фигури. Едната фигура, наречена от археолозите El Fraile ( Монаха) е изваяна от червен пясъчник, брулен и разяждан от вековете. Монахът е висок около 2 метра и изобразява хуманоид, човекоподобно същество с големи очи и дебели устни. В дясната си ръка държал предмет, приличащ на нож с вълнообразно острие, подобно на индонезийски „ крис”. В лявата му ръка се виждала нещо като поставена във футляр книга. От кръста надолу фигурата е облечена в дреха от рибешки люспи и като че ли да засили това впечатление, древният скулптор е оформил люспите от множество редове стилизирани рибешки главички. Вероятно El Fraile е портрет на въображаем или символичен „ човек – риба”. Статуята има и колан, на който са изобразени няколко големи черупчести морски организми, които засилват вероятността на това предположение. Каква е била целта на скулптора?
Преданието, както и облечените като риби скулптури, далечно напомнят месопотамските митове, подробно описващи същества – амфибии, „ надарени с разум”, които посетили Шумерия в далечни праисторически времена. Водачът им се наричал Оанес. На това име ще се спрем и по-късно.
Другата фигура от Каласасая е разположена в източния край на платформата, обърната с лице към главната порта, изработен от огромен блок от сив андезит с внушителна дебелина и височина около 3 метра. Интересното е,че и тази фигура е облечена като гореспоменатата и държи в ръцете си същите предмети. Какви са тези хора? Интересни факти излага в това отношение писателят Робърт Темпъл в обемистия си труд „ Загадката Сириус”. Той споменава, че е възможно в митовете за морски хора да има зрънце истина. Преди малко споменах за морското същество Оанес. Негови изображения могат да се видят навсякъде – на монети, съхранявани в Британския музей, върху цилиндричен асирийски печат, множество скулптурки, дори и една гигантска статуя с негово изображение, открита в Куюнджик, недалеч от днешния иракски град Мосул. Древните митове разказват, че това древно същество е основател на съвременната цивилизация. Възможно ли е това? Интересно е да се отбележи, че изображения на хора-амфибии има и в Гърция, Китай, Месопотамия, та чак в Южна Америка. Значи ли това, че много подводни градове, открити от водолази в последно време са дело на тези хора? През 1966 година Роджър Макгоуън и Фредерик Ордуей пишат следното в книгата си Intelligence in the Universe :
Не могат да се кажат много конкретни неща за физическите особености на космическите обитатели... живите организми, особено с по-висш разум, често са физически дребни и бързо подвижни.... хората, като сухоземни организми, са склонни да си представят всички разумни същества също като обитатели на сушата, но знаем, че в моретата обитават разнообразни форми на живот. Нещо повече, всички свидетелства водят до заключението, че първичният океан е истинската родина на живите организми на Земята... Водната среда осигурява по-добра поддръжка и опора за телата от атмосферния газ. По тази причина може да се очаква,че в морската среда ще се развият много видове, които физически са по-едри от повечето сухоземни видове. Като имаме предвид, че по- големите тела могат да поддържат и по-голям мозък, може да се очаква,че ще открием по-висока интелигентност сред големите морски обитатели.”
Казаното дотук за големия мозък и интелигентност е много вълнуваща идея. Защото напълно се покрива с факти – продълговати черепи на хора-амфибии, които се пазят в музея в Перу ( виж снимката)! Напълно се покрива и с представата, за изображенията на тези хора, чиито рибешки глави покриват продълговатите им черепи ( виж следващата снимка). Като се има предвид, че в праисторически времена, планетата ни е била заета 90 % от вода, напълно е възможно разумния живот да се е родил именно в моретата! Ние, съвременните хора, носим биологични особености, които ни приближават повече към морските бозайници, отколкото към маймуните. Как да си обясним тази любов на хората към водата – към морето, реките и езерата? Човешкото тяло има гладка кожа, аеродинамична форма и склонност към натрупване на подкожни мазнини ( типично за морските бозайници). Обратно на твърдението,че сме произлезли от маймуните, последните се боят панически от водата, не натрупват подкожни мазнини, даже имат повече мускулна маса, те са силно окосмени и с непропорционални тела. Това е важно да се подчертае, за да се обясни несъстоятелността на дарвиновата теория. Защото, ако човекът е произлязъл от маймуната, получава се нещо като скок в еволюцията – от морско към земноводно до сухоземно, но прескачащо вид, който се бои от водата. А еволюцията не прави скокове. Следователно, има не еволюция, а по-скоро деволюция, т.е. от съвършено към примитивно. Доказано е, че в човешкия организъм има животински геноми, които се „ отключват” когато човек се откъсне от социалната среда и преминава към диво съществуване. Тогава психосоматичната трансформация протича много бързо. Това което не се използва, почва да дегенерира. Защото от деградирал мозък не може да се очаква някакви съвършени дейности. Така че по-скоро маймуната е произлязла от човека, а не обратното. Каква е причината обаче за деволюцията на човека, някои от отговорите на тези въпроси могат да се намерят в книгата на Александър Белов „ Кризата на нашия свят”, изд. Хермес, 2005 г.
В заключение искам да уточня, че ако се научим да виждаме добре фактите около себе си, ако се научим да задаваме правилно въпросите, скоро ще научим верните отговори. Само така науката ще тръгне по пътя на истината, а не на заблудата.
Александър Филипов

Няма коментари: