понеделник, 7 юли 2008 г.

Защо е изчезнал смилодонът?


Смилодонът ( Smilodon fatalis ) е живял според традиционните схващания в интервала олигоцен – плейстоцен, т.е. между 24 млн. – 10 000 години в Северна Америка. За него се твърди,че е изкусен ловец,мощен и бърз. В някои научно – популярни филми го изобразяват като препускаща из открити тревни площи (?) котка, която ловува в групи,поваляйки два пъти по-едра от тях плячка. Конструк -
цията на смилодона обаче, сравнявайки я с тази на съвременните големи котки като лъва и тигъра, ни кара да се съмняваме в тази теория. Ако горепосочената теория е вярна, защо тогава този звяр не се е адаптирал към днешните условия? Всички знаем, че лъвовете ловуват в групи ( прайдове). Обитават предимно открити терени като савани. Това означава,че освен сила,лъвовете трябва да разчитат и на бързина и издръжливост, за да догонят плячката и да я повалят.Трябва да се обърне внимание на опашката – този орган е служел, за да запази животното равновесие при внезапни маневри по време на гонитба. Малките кучешки зъби позволяват убиването само на млади и болни животни.
Амурският тигър е най-голямата котка днес. Обитава предимно гористи местности в Сибир. За разлика от лъва живее и ловува поединично. Освен това тактиката му на ловуване също е по-различна от тази на лъва. Докато лъвовете ловуват в засади и групово,тигърът причаква жертвата на труднодостъпни места и я напада внезапно. Тук също има значение дългата опашка, която играе ролята на балансьор по време на дългите скокове. Защо акцентирам на опашките на двата вида котки? Обърнете внимание на опашката на смилодона, тя е къса. Такава опашка днес има само рисът. Ако проследим неговата биология,ще видим, че той населява територии с масивни гори. А както знаем, масивните гори не дават достатъчно пространство за бързо преследване в случай на гонитба. От което следва логично,че рисът напада предимно нощем и с няколко къси скока. Ако се върнем с 10 000 години назад във времето,ще видим чрез вкаменени останки на дървета,че тогавашните територии на Северна Америка са били покрити с високостъблени масивни гори с гъст подлес. Това са реалните ловни територии на смилодона! А не прериите, както се опитват да ги представят в научно-популярните филми. Такова тежко животно с масивна предна мускулатура не е в състояние да преследва жертвата си дори на къси разстояния! При съществуващата тогава богата тревопасна фауна, той просто е разчитал само на силата си и непредпазливостта на тревопасното. Огромните му като ками кучешки зъби свидетелстват,че той е наблягал на едра плячка,надминаваща два пъти неговото тегло! Нека не забравяме,че праисторическата фауна се е отличавала от днешната с гигантския си ръст. Тяхната дебела кожа и планина от мускули изискват съвършено мощни оръжия за убиване и разкъсване. Зъбите на смилодона са достойни за тази цел! Разбира се, за разлика от днешните големи котки,изключено е смилодонът да е бил и мършояд,защото големите му кучешки зъби са прекалено уязвими,за да строшава кости и трудно смилаеми части от трупа на убитото животно. Защо въпреки всичко той е изчезнал от праисторическата сцена? Многото доказателства за древни катастрофи в миналото на Земята подтвърждават за драстична промяна на климата, а с това и лишаване на благоприятните за смилодона условия за ловуване. Той не е способен да ловува на открито и да преследва продължително по-дребна и бърза от него плячка. Това било началото на края на неговото съществуване. Природата е дала зелена светлина на по-бързите и гъвкави котки, които са успели да се адаптират към новите условия на живот и оцелели до наши дни – ягуара, пумата, тигъра, лъва, гепарда и пр.

Александър Филипов

Няма коментари: