Вероятно за мнозина от вас, драги читатели, името на Имануел Великовски е непознато. Тук ще представя накратко неговите фундаментални идеи за катастрофичното минало на Земята, които поставят под въпрос днешните геологични принципи. Но кой е Великовски? Роден в Русия на 10 юни 1895 г. във Витебск, Великовски завършил московския университет на двадесет и шест години и от там заминал за Израел, където през 1923 година установил медицинска практика, за да стане последовател на изгряващата звезда Зигмунд Фройд, специалист по психоанализа, чиито теории изследвали дълбините на човешкия ум. Тези теории представлявали интерес за Великовски във връзка със собствения му труд върху „ колективна амнезия” – термин , който въвел, за да обясни тайнствената загуба на историческата памет от цели раси в течение на вековете. Представете си изключително драматично глобално събитие, преживяно от цялата човешка раса, което включва и велики небесни чудеса. Представете си интензитета на преживяването и спомена за него – толкова грандиозни, че променят хода на човешкото развитие. За първи път в историята цели нации започват да издигат монументални паметници на боговете и да изпълняват страстни ритуали в напразни усилия да поддържат спомена за някогашните си преживявания, за да вдъхнат магически път живот на всичко, което е било преди великата катастрофа. Имануел Великовски твърди, че цялата човешка раса колективно е потиснала травмата за своето прогонване от златните времена. Тази потисната травма обяснява човешката жестокост и отчуждение.Кое кара обаче хората да изживяват подобен „посттравматичен шок”? Земните катастрофи. В своята книга „ Earth in Upheaval”, публикувана през 1955 година, както и в следващите две книги „Worlds in Collision”(1950) и „Ages in Chaos Volume I”, Великовски излага своите фундаментални идеи. Всяка от тях е превземала храма на науката с щурм и е предизвиквала спорове и скандали. До този момент геолозите приемали,че еволюцията се е развивала само постепенно. Нямало място за катаклизми, доколкото те са били засягани изобщо. Геологическата статукво, което виждаме наоколо, би могло да се обясни, казвали те, с въздействието на нежните сили на природата, ерозията и утаяването в един безкрайно дълъг период от време. Великовски обаче си задал въпроса: как континентите са се разделили толкова бързо? Дали някакви масивни външни сили не са подпомогнали процеса и ако е така, какви са били те? В търсене на обяснение например за феномена в Танана, той цитира труда на Ф. К. Хибъл от Университета в Мексико:
„Макар че не е ясно как е станало образуването на наноси от тиня, мръсотия и кости, съществуват многобройни доказателства, че поне част от този материал е бил натрупан в условия на катаклизми. В по-голямата част останките от бозайници са раздрани и разчленени, при все че някои късове от лигаменти, кожа, косми и плът остават така, както са замръзнали. Изкривени и разкъсани дървета са натрупани във вид на маса от трески...и в тези наноси могат да бъдат открити поне четири значителни пласта, макар и много примесени и деформирани...”.
Така започвало пътешествието на Великовски в търсене на открития, аргументи, контрааргументи и уникални изследвания, посветени на катаклизмите, които водели все до същите заключения, че човек трябва да е сляп, за да не види навсякъде ключа към катастрофално разрушение. За неговите идеи и открития е писано много, затова няма да ги обсъждам тук.
В заключение искам да спомена, че в книгата „ Една мисъл – да преразгледаме Великовски” и конкретно в статията, озаглавена” Цензурата на интердисциплинарния синтез на Великовски”, доктор Лин Роуз отбелязва автоматичната тенденция към униформизма във всички направление. Това се дължи на всеобщото невежество по отношение на доказателствата за катастрофите, открити от другите дисциплини, което води до игнорирането или отхвърлянето на тези доказателства в рамките на всяка отделна научна област.
Днес Великовски има много последователи. Започват да излизат все нови и нови доказателства за грешните принципи на геологията. Те сочат, че живеем на неспокойна планета и ни предупреждават, че са възможни и нови земни катастрофи. Дали ще последваме съдбата на изчезналите цивилизации? Бъдещето ще покаже.
Александър Филипов
