Преди две хиляди години една нова религия навлиза дълбоко в живота на хората – християнството. Започват да се строят храмове, в които вярващите отправят своите молитви към Бог. През вековете Църквата като институция се утвърждава, като освен приобщаване към християнството, налага и редица традиции и ритуали. Но днес в XXI век мисленето на хората е вече по-разкрепостено, традициите почти не се спазват така строго, както е било през вековете. Затова е уместно да си зададем въпроса дали Църквата играе някаква роля и днес в живота на хората? Но преди да обсъдим това, нека да проследим накратко нейното развитие.
Първите „църкви” са се появили още в римско време. Разбира се, това не са били познатите ни църкви, каквито посещаваме днес, а подземни коридори и светилища, наричани катакомби. Известни са гоненията на християните от редица римски императори, като се започне от Тиберий, през Клавдий, Нерон, Траян, Каракала, чак до царуването на Константин. Християните са били разпъвани на кръст, разкъсвани от диви хищници из гладиаторските арени и публично избивани. Едва при император Константин, християнството е било признато за официална религия на империята. Новата столица се премества на изток и се нарича Константинопол, на името на императора. Това е началото на новата Източна римска империя, наречена по –късно от историците Византия. Появяват се първите официално признати църкви, а катакомбите са изоставени. Това са факти от историята. Но тук бих искал да се спра и на нещо друго – същността на християнството – дали то е създадено от самия Христос, какви са неговите догми и послания. Ще се опра на някои изследователи, чийто идеи споделям. Интересно е да се отбележи,че когато през декември 1945 г. в подножието на Джабал ал – Тариф, недалеч от днешния град Наг Хамади в Египет, са открити ръкописи от „Евангелие от Тома”, учените се натъкват на едва ли не еретическо писание. Според тях Иисус в „Евангелие от Тома” ни призовава към познание, не към вярване, защото вярата няма защо да води до мъдрост; този Иисус е по-скоро наставник в мъдростта, странстващ и афористичен, отколкото възвестител на окончателни истини. Следователно „не ще можете да бъдете литургик на това евангелие, нито пък ще успеете да основете църква върху него”. Тогава? Кой е основателят на Църквата и на този вид християнство, проповядващо вяра? В книгата си „ Третият от троицата”, авторката Гуенаел Верез пише: „ Всъщност това, което днес наричаме християнство, е една изкуствена доктрина, създадена от Павел, която заслужава по-скоро името „павелианство”. Историкът на християнството В. Нестле изразява това по следния начин: „ Християнството е религия, основана от Павел, която е заместила евангелието на Христос с евангелие за Христос”. От това следва, че християнството е една голяма заблуда, компилация от най-различни религии, съчинена от Павел. Но в основата си е езическа. Тази религия е била създадена по политически причини, а не толкова от религиозни, за да се запази целостта на тогавашната Римска империя. И де факто, тя е просъществувала още 200 години. Един Бог, един император, една империя.
Но тук искам да обърна внимание на Източноправославната църква. Защо тя е позволила да изобразяваме светци и да им се кланяме? Не е ли това идолопоклонничество? Не е ли това в разрез с четвъртата и петата Божии заповеди:
4.Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;
5. не им се кланяй и не им служи, защотоАз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител,Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които ме мразят.
В такъв случай оправдани ли са действията на императорите- иконоборци Лъв III, Константин V, Лъв IV и съпругата му Ирина, Михаил I, Лъв V, Михаил II , Теофил, Константин Копроним и други срещу изобразяването на светци в храмовете? За това историята ще отсъди. Приемането на християнската вяра през Средновековието обаче се е превърнало в политика. Точно поради тази причина цар Борис I е приел християнството, за да приобщи България към Европа. А не толкова от религиозни чувства. Защото е знаел, че българинът по принцип е бил и си остава езичник. Днес, всичко това се доказва все по – очевидно. Много хора масово посещават църкви и се кланят на светци, което според мен прилича по-скоро на модерна форма на езичество. Такъв ли трябва да бъде истинският християнин? Много интересна идея развива в книгата си „ Картини от реалния свят” арменският духовен учител Георгий Гурджиев. Според него християнин е не този, който ходи на църква, а този, който е способен да изпълни Десетте Божи заповеди. Защото ако не сме готови да ги следваме в живота си, ако не сме искрени в действията и помислите си, защо са всички тези показни ритуали като кръщения и венчавки? И с какво тогава Църквата може да ни помогне? Чудеса като чудотворни икони и знамения просто не съществуват, това си е един вид самовнушение. Всеки психолог може да го подтвърди. Затова днес всеки здравомислещ човек гледа на църквите не като на храмове на вярата ( спомнете си Евангелието от Тома), а като на произведения на изкуството. Чрез тях и техните великолепни фрески, икони, както и иконостаси и църковна архитектура, той добива представа за светогледа, традициите и нравите на хората през вековете. А за тези, които искат да вярват в нещо, нека се вслушат в мъдростта на древните гърци „Познай себе си!”. Не случайно тази мъдрост е издълбана на фронтона на храма край Делфи. Човек трябва да вярва в себе си, а не в студените стенописни изображения, защото Бог е в нас. Или както точно е написал гръцкия философ – стоик Епиктет ( който между другото е бил роб): „ Не случващото се тревожи хората, а мнението им за случващото се”.
Александър Филипов
