Преди две години имах възможността да кореспондирам с доц. Петър Добрев по въпросите около Калояновия пръстен, както и за другите мистерии в църквата „Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново. Мисля,че ще бъде интересно за любознателните читатели да научат някои подробности около тях. Предавам дословно писмото му:
” Уважаеми г-н Филипов,
По първия Ваш въпрос – пръстенът на Калоян – мога да кажа следното: авторите, които отричат, че той може би принадлежал на цар Калоян като правило са хора, които не познават особеностите на стария български календар или изкуствено ги пренебрегват. Главната особеност на тази реликва е, че пред нас е рисунка не на обикновен лъв, а на дракон, говорят големите и силно разперени драконови нокти. И доколкото около тази рисунка е гравиран надписът – Калоянов пръстен – налице е една интересна релация между изображението, което украсява тази находка и годината на Дракона, в която се е възцарил цар Калоян. Всеки, който се залови да пресметне каква е била годината 1196, когато се е възцарил цар Калоян, ще открие без проблеми, че тя е била година на Дракона, каквато по едно съвпадение е била годината 680 – Верени, когато е дошъл Аспарух. А общия срок от 516 години, който отделя годината на Аспарух от годината на Калоян показва, че едната, и другата, са години на Дракона, тъй като между тях има точно 516 години и дори това, че от едната до другата година са изтекли точно 43 календарни цикъла от по 12 години / 43 х 12 = 516 /. Като правило авторите, които твърдят, че този пръстен е на цар Калоян сочат с основание тези два опорни факта, докато техните опоненти не сочат практически никакви конкретни доказателства в своя полза и изтъкват само тривиалния довод, че на света е имало много Калояновци. За недоглеждането в това отношение е допринесло и това, че в някои учебници по история като начало на царуването на Калоян е посочена неточно 1197 г., но допуснатата грешка в това отношение се установява твърде лесно, тъй като във византийските летописи е посочено, че цар Иван – Асен I е бил убит в деветата година от своето царуване, т.е. девет години след 1186 г. / а няколко месеца след това е загинал и цар Петър, което показва, че Калоян се е възцарил в 1196 г., а не в 1197 г. Тази особеност е забелязана още навремето от Иречек, който на базата на горните данни пише: „ Приемник на Петър бил Калоян: 1196 – 1207/.”По другите два въпроса не съм събирал конкретни сведения, но мога да посоча само,че преди десетина години в печата излезе съобщение, че в църквата „ Св. Четиридесет мъченици” е открит пръстен с надпис „ +СЕНОВ ПРЪСТЕН ”, който набързо бе обявен за притежание на някой – си болярин с име Сено или Сенко. Същевременно не е трудно да се види ,че кръстният знак отпред е сходен по форма и с глаголическата буква А, поради което е твърде вероятно този пръстен да е принадлежал на някой цар с име Асен, но кой точно Асен все още е трудно да се определи. Засега, това е всичко, което мога да споделя. А за по – дълбоките причини, поради които в България бяха пренебрегнати доста много стари царски реликви, съм се спрял в една специална статия, която предстои да излезе в сп. „ Ентусиаст” и затова тук няма да ги разглеждам подробно. Ще отбележа само, че те са резултат от една вредна политика, която нанесе на българската историческа наука твърде много беди и трябва решително да се преодолее. Но за да стане това, в България трябва да се създаде едно ново грамотно и окато поколение, което да е в състояние да чете старите български надписи и знаци и да преодолее слепотата, която все още доминира в това отношение.
По първия Ваш въпрос – пръстенът на Калоян – мога да кажа следното: авторите, които отричат, че той може би принадлежал на цар Калоян като правило са хора, които не познават особеностите на стария български календар или изкуствено ги пренебрегват. Главната особеност на тази реликва е, че пред нас е рисунка не на обикновен лъв, а на дракон, говорят големите и силно разперени драконови нокти. И доколкото около тази рисунка е гравиран надписът – Калоянов пръстен – налице е една интересна релация между изображението, което украсява тази находка и годината на Дракона, в която се е възцарил цар Калоян. Всеки, който се залови да пресметне каква е била годината 1196, когато се е възцарил цар Калоян, ще открие без проблеми, че тя е била година на Дракона, каквато по едно съвпадение е била годината 680 – Верени, когато е дошъл Аспарух. А общия срок от 516 години, който отделя годината на Аспарух от годината на Калоян показва, че едната, и другата, са години на Дракона, тъй като между тях има точно 516 години и дори това, че от едната до другата година са изтекли точно 43 календарни цикъла от по 12 години / 43 х 12 = 516 /. Като правило авторите, които твърдят, че този пръстен е на цар Калоян сочат с основание тези два опорни факта, докато техните опоненти не сочат практически никакви конкретни доказателства в своя полза и изтъкват само тривиалния довод, че на света е имало много Калояновци. За недоглеждането в това отношение е допринесло и това, че в някои учебници по история като начало на царуването на Калоян е посочена неточно 1197 г., но допуснатата грешка в това отношение се установява твърде лесно, тъй като във византийските летописи е посочено, че цар Иван – Асен I е бил убит в деветата година от своето царуване, т.е. девет години след 1186 г. / а няколко месеца след това е загинал и цар Петър, което показва, че Калоян се е възцарил в 1196 г., а не в 1197 г. Тази особеност е забелязана още навремето от Иречек, който на базата на горните данни пише: „ Приемник на Петър бил Калоян: 1196 – 1207/.”По другите два въпроса не съм събирал конкретни сведения, но мога да посоча само,че преди десетина години в печата излезе съобщение, че в църквата „ Св. Четиридесет мъченици” е открит пръстен с надпис „ +СЕНОВ ПРЪСТЕН ”, който набързо бе обявен за притежание на някой – си болярин с име Сено или Сенко. Същевременно не е трудно да се види ,че кръстният знак отпред е сходен по форма и с глаголическата буква А, поради което е твърде вероятно този пръстен да е принадлежал на някой цар с име Асен, но кой точно Асен все още е трудно да се определи. Засега, това е всичко, което мога да споделя. А за по – дълбоките причини, поради които в България бяха пренебрегнати доста много стари царски реликви, съм се спрял в една специална статия, която предстои да излезе в сп. „ Ентусиаст” и затова тук няма да ги разглеждам подробно. Ще отбележа само, че те са резултат от една вредна политика, която нанесе на българската историческа наука твърде много беди и трябва решително да се преодолее. Но за да стане това, в България трябва да се създаде едно ново грамотно и окато поколение, което да е в състояние да чете старите български надписи и знаци и да преодолее слепотата, която все още доминира в това отношение.
С уважение: доц. Петър Добрев „
2 коментара:
Интересно е обаче защо Петър Добрев отбелязва 1196-та година като начална за царуването на Калоян, а в историята е посочена 1197-ма???
В материала добре е обяснено защо. Обикновено датите в учебниците са изопачавани от недоглеждане. Доцент Добрев накрая направи коментар по този въпрос.
Публикуване на коментар