Преобърнала ли се е Южна Америка?

В Южна Америка преди около 12 000 години измрял куверониусът, животно с хобот, а през XI хилядолетие таксодонът, животно сходно с хипопотама. Периодите на измиране на двата животински вида са много близки и вероятно се дължат на едно и също събитие. Съвпадението по време с внезапната секундна смърт на мамутите преди няколко хиляди години се набива в очи. През същия период измрели обаче и други животински видове като огромния ленивец, вид тигър, гигантския броненосец и конете в Америка. Дори и Дарвин за свое учудване констатирал, че намерените в почвата на Южна Америка миди били от същото време като измрелите видове. По същото време в Европа изчезнали например големия ирландски елен и зубърът, както и в Югоизточна Азия – много видове слонове и носорози.

Смайващото в находките на кувирониуса и и таксодона в Южна Америка е местонахождението им – Тиахуанако на южния бряг на езерото Титикака. Развалините на града се намират на 4000 м височина. Кои животни, сродни със слона и хипопотама, живеят на височини, разположени с 2000 – 3000 метра над обичайното им жизнено пространство? Нито един от познатите ни видове. Дали животните са избягали толкова нависоко от потопа? Едва ли, защото водата придошла много бързо. Дали труповете им са отнесени там от вълните? Срещу подобно предположение говори вида на находките. Странни са и останките от морски произход на такава височина. Може би някога западният бряг на Южна Америка бил повдигнат? Във всеки случай по продължение на крайбрежните скали на Кордилерите се точи тебеширено – бяла ивица. Още ученият пътешественик Александър Хумболдт (1799 – 1804 г.) открил и описал древни брегови ивици на височина 2500 до 3000 метра.

Но какво е предизвикало могъщото повдигане на западния бряг на Южна Америка? Дали Андите са пораснали постепенно под притискащия ефект на сблъскващите се в Тихи океан континентални плочи или целия цокъл на сушата се преобърнал около ос на центъра на тежестта? Предполага се, че е имало преобръщане на Южна Америка около ос от Панама до Баия. Ако тази хоризонтална ос съществува, североизточния бряг трябва да е потънал. С един поглед към картата на морските дълбочини откриваме пред брега леко спадащ към морето цокъл, който едва далеч в Атлантика се спуска стръмно, на практика отвесно на няколко хиляди метра дълбочина. Областите на устията на Амазонка и Рио Пара по-рано били много по-далеч от днешния бряг и днес се намират под морското равнище.

Може би Южна Америка се преобърнала около оста, така че югозападната страна силно се повдигнала, а североизточната съответно била натисната надолу. Каква била причината за процеса? Един или няколко астероидни удара по време на Потопа.

В тази област на Северния Атлантик има много разкъсани съединителни линии по дъното, разтворили се по време на потопния импакт. От разкъсванията на дъното се изсипала течна магма и била изхвърлена във въздуха от изпаряващата се морска вода и ерупциите. Останките от изхвърлените нагоре маси образували могъщия льосов пояс, който преминава през цяла Европа и Азия, но може да се наблюдава и в Южна Америка. Същевременно по изостатични причини потънали краищата на съседните цокли на сушата, тъй като те плуват в жилаво магмено легло. Но щом североизточният бряг на Южна Америка потъвал, то югозападният й край по статични причини трябвало да се повдигне. По тази причина измрелите сухоземни животни, морските миди и град Тиахуанако, както и цялата прастара брегова линия внезапно се оказали на височина до 4000 м.

Ако континенталната плоча на Южна Америка се изместила и причината е в потъването на атлантическото дъно, би трябвало да се намерят съответни признаци и по други съседни големи плочи. Доказателствата се откриват по дългите подводни канали на устията на реките. Това се обяснява с различни нагледни примери – сходното на фиорд устие на река Конго в Западна Африка, продължава над 100 км под морската повърхност, до дълбочина от 800 м. Западният бряг съответно трябва да е хлътнал надолу. Северноамериканското крайбрежие също създава впечатление за потънал бряг. Река Хъдзън показва високо 800 м устие под водата, което свършва на 2000 м дълбочина. И на европейската континентална плоча бе открито спадане под морската повърхност с 2500 м до нос Бретон.

Днешното дълбоко разположение на континенталните шелфове в Северния Атлантик доказва попадението на едно много голямо небесно тяло в областта и опустошителните последици от Потопа. Освен това чрез описаните процеси континенталните плочи на Европа и Африка от едната страна и на Америка от другата, внезапно били раздалечени още повече.

Процесът не продължил милиони години, както предполага теорията за континенталния дрейф на Алфред Вегенер, а в по-голямата си част станало преди, по време и след Потопа. Сценарият не изключва и постоянните малки придвижвания на континенталните шелфове.