За много от консервативните геолози и палеонтолози геоложките принципи на Чарлз Лайъл са се смятали за непогрешими. Но ето, че се появява един интересен артефакт, който поставя под въпрос горепосочените принципи. Ето как го описва германския изследовател Ханс – Йоахим Цилмер:
„ През 1934 г. близо до градеца Лондон в щата Тексас, САЩ, в тамошните скали е намерен древен, пострадал от атмосферните влияния чук с отчупена дървена дръжка, открит от семейство Хан. Мястото на находката спадало към същата част на планинския хребет Ляно Ъпфлит. От скалата стърчал само отчупения край на дръжката на вкаменения чук. Първоначално главата на чука и дървената дръжка били изцяло обхванати от здравия пясъчник. Едва след като масивният камък бил разбит, находката била разгледана и изследвана. Сега находката се съхранява в музея „ Свидетелства на сътворението” в градчето Глен Роуз, щат Тексас, САЩ. Тази находка породила голям интерес сред някои среди в научния свят. Били направени подробни изследвания независимо един от друг от различни институти. Джон Макай, директор на Фондацията за изучаване на сътворението в Австралия, по време на престоя си в Америка подложил чука на основен анализ. Различни австралийски металурзи, като и реномираният Металургичен институт на лабораторията „ Бастел Мемориал” в Кълъмбъс, щата Охайо, САЩ, участвали в тях. За изследване на структурата и състава на стоманата, от която е произведена главата, били използвани високотехнологични електронни микроскопи.
Резултатът от изследванията бил мистериозен и същевременно загадъчен, защото се установило, че химическият състав на главата се състои от 96,6 % желязо, 2,65 % хлор и 0,74 % сяра. Невероятно е, че материалът се състои от почти чисто желязо ! Други примеси или замърсявания не били констатирани.
Към безразрушителните методи на изпитване на стоманата спадат и рентгенови методи, магнитни изпитателни методи и ултразвук. Посредством рентгенови снимки било установено, че стоманата в главата на чука няма примеси или нееднородности. Следователно по някакъв начин тя е облагородена и закалена. Всъщност химически чистата стомана, която не е обработвана повече, би трябвало да е относително мека. Но поради доказаната й еднородна структура, изглежда, става дума за твърда стомана, произведена с помощта на високоразвита технология.
Резултатът от изследванията е направо сензационен и в същото време утопичен, защото който поне отчасти е запознат със съвременното производство на стомана, задължително възникват замърсявания със силиций и въглерод ! Производството на стомана без тези замърсявания е просто немислимо ! Интересното е също така, че при отварянето на парчето скала, в което е намерен чука, през 1934 г. била нанесена повреда на горния край на металната глава във вид на малка резка. И след 60 години не се забелязвала никаква ръжда по нея. Може би явлението се дължи на относително високия състав на хлор при същевременната пълна липса на въглерод, който би влязъл в необходимата за корозиране реакция с въздуха. Останалата повърхност на главата на чука е тъмна и окадена, както става при пожар, за какъвто свидетелства и овъглената вътрешност на дръжката. Анализът на покритието показал 82,9 % желязо, 8,9 % силиций, 3,6 % сяра, 2,5 % калций, 1,3 % хлор и 0, 78 % калий. Съставът на кората би могъл да съответства от една страна на химическа реакция между елементите на метала и на съставките на обгръщащия го каменен материал, както и на разтворените в подпочвената вода субстанции. На част от освободената глава на чука като залепен и разтопен с метала се показва остатък от скалата. Джон Макай и други експерти от Америка изразили становището, че явленията на металната повърхност могат да са възникнали при налягане от най – малко две атмосфери и същевременно предпазване от ултравиолетови лъчения, което по принцип предполага други атмосферни условия на нашата въздушна обвивка. Друго приемливо решение на тези необичайни явления досега не е дадено. Обобщено се получават следните факти:
1. Чукът е произведен от човека.
2. Дръжката се състои от вкаменено дърво, чиято вътрешност е овъглена.
3. Главата на чука се състои от много чист метал, какъвто не можем да произведем и който не корозира.
4. Чукът е бил обгърнат от камъка.
5. Почти едновременно върху чука са въздействали огън и течаща вода.
6. По време на произвеждането на метала върху Земята вероятно имало налягане от поне две атмосфери.
Кога е произведен чука? Доказано е, че някога целият чук е бил обгърнат от масивен пясъчник, а това се отнася и сега за част от него. Част от метала е влязла в химическа връзка със заобикалящия го материал на скалата. От което логично следва, че вкамененият чук трябва да е бил създаден преди възникването на каменния материал ! Геолозите оценяват възрастта на камъка на поне 140, евентуално дори на 400 милиона години. Ако твърдението е вярно, чукът трябва да е поне на същата възраст. Следователно човечеството не би могло да е само на 4 милиона години, а да съществува поне от 140, геологическа гледна точка дори от 400 милиона години. Ако тази датировка се разклати и се докаже грешка в заложената в нея теоретична основа, то чукът, а заедно с него и скалата, и моментът на измирането на динозаврите, може би са само на 10 000 години.” *
Този интересен материал на Цилмер показва, че или човечеството е много по-старо, отколкото си мислим или скалите са много по-млади, отколкото приема консервативната геология. И ни кара да се замисляме – до колко добре познаваме собствената си планета? И защо някои хора твърдоглаво стоят зад принципи и теории които са вече на доизживяване? Съвременните технологии ни позволяват по – добре да надникнем в тайните на Земята. Но дали сме готови да отхвърлим много от предразсъдъците си и да приемем предизвикателствата, които нашата планета ни разкрива ?
Тук можете да видите филм за вкаменения чук: http://www.youtube.com/watch?v=PXYKVUbLRDY
Александър Филипов
* „ Грешката на Дарвин”, Ханс – Йоахим Цилмер, изд. „ Литера прима” 1999
„ През 1934 г. близо до градеца Лондон в щата Тексас, САЩ, в тамошните скали е намерен древен, пострадал от атмосферните влияния чук с отчупена дървена дръжка, открит от семейство Хан. Мястото на находката спадало към същата част на планинския хребет Ляно Ъпфлит. От скалата стърчал само отчупения край на дръжката на вкаменения чук. Първоначално главата на чука и дървената дръжка били изцяло обхванати от здравия пясъчник. Едва след като масивният камък бил разбит, находката била разгледана и изследвана. Сега находката се съхранява в музея „ Свидетелства на сътворението” в градчето Глен Роуз, щат Тексас, САЩ. Тази находка породила голям интерес сред някои среди в научния свят. Били направени подробни изследвания независимо един от друг от различни институти. Джон Макай, директор на Фондацията за изучаване на сътворението в Австралия, по време на престоя си в Америка подложил чука на основен анализ. Различни австралийски металурзи, като и реномираният Металургичен институт на лабораторията „ Бастел Мемориал” в Кълъмбъс, щата Охайо, САЩ, участвали в тях. За изследване на структурата и състава на стоманата, от която е произведена главата, били използвани високотехнологични електронни микроскопи.
Резултатът от изследванията бил мистериозен и същевременно загадъчен, защото се установило, че химическият състав на главата се състои от 96,6 % желязо, 2,65 % хлор и 0,74 % сяра. Невероятно е, че материалът се състои от почти чисто желязо ! Други примеси или замърсявания не били констатирани.
Към безразрушителните методи на изпитване на стоманата спадат и рентгенови методи, магнитни изпитателни методи и ултразвук. Посредством рентгенови снимки било установено, че стоманата в главата на чука няма примеси или нееднородности. Следователно по някакъв начин тя е облагородена и закалена. Всъщност химически чистата стомана, която не е обработвана повече, би трябвало да е относително мека. Но поради доказаната й еднородна структура, изглежда, става дума за твърда стомана, произведена с помощта на високоразвита технология.
Резултатът от изследванията е направо сензационен и в същото време утопичен, защото който поне отчасти е запознат със съвременното производство на стомана, задължително възникват замърсявания със силиций и въглерод ! Производството на стомана без тези замърсявания е просто немислимо ! Интересното е също така, че при отварянето на парчето скала, в което е намерен чука, през 1934 г. била нанесена повреда на горния край на металната глава във вид на малка резка. И след 60 години не се забелязвала никаква ръжда по нея. Може би явлението се дължи на относително високия състав на хлор при същевременната пълна липса на въглерод, който би влязъл в необходимата за корозиране реакция с въздуха. Останалата повърхност на главата на чука е тъмна и окадена, както става при пожар, за какъвто свидетелства и овъглената вътрешност на дръжката. Анализът на покритието показал 82,9 % желязо, 8,9 % силиций, 3,6 % сяра, 2,5 % калций, 1,3 % хлор и 0, 78 % калий. Съставът на кората би могъл да съответства от една страна на химическа реакция между елементите на метала и на съставките на обгръщащия го каменен материал, както и на разтворените в подпочвената вода субстанции. На част от освободената глава на чука като залепен и разтопен с метала се показва остатък от скалата. Джон Макай и други експерти от Америка изразили становището, че явленията на металната повърхност могат да са възникнали при налягане от най – малко две атмосфери и същевременно предпазване от ултравиолетови лъчения, което по принцип предполага други атмосферни условия на нашата въздушна обвивка. Друго приемливо решение на тези необичайни явления досега не е дадено. Обобщено се получават следните факти:
1. Чукът е произведен от човека.
2. Дръжката се състои от вкаменено дърво, чиято вътрешност е овъглена.
3. Главата на чука се състои от много чист метал, какъвто не можем да произведем и който не корозира.
4. Чукът е бил обгърнат от камъка.
5. Почти едновременно върху чука са въздействали огън и течаща вода.
6. По време на произвеждането на метала върху Земята вероятно имало налягане от поне две атмосфери.
Кога е произведен чука? Доказано е, че някога целият чук е бил обгърнат от масивен пясъчник, а това се отнася и сега за част от него. Част от метала е влязла в химическа връзка със заобикалящия го материал на скалата. От което логично следва, че вкамененият чук трябва да е бил създаден преди възникването на каменния материал ! Геолозите оценяват възрастта на камъка на поне 140, евентуално дори на 400 милиона години. Ако твърдението е вярно, чукът трябва да е поне на същата възраст. Следователно човечеството не би могло да е само на 4 милиона години, а да съществува поне от 140, геологическа гледна точка дори от 400 милиона години. Ако тази датировка се разклати и се докаже грешка в заложената в нея теоретична основа, то чукът, а заедно с него и скалата, и моментът на измирането на динозаврите, може би са само на 10 000 години.” *
Този интересен материал на Цилмер показва, че или човечеството е много по-старо, отколкото си мислим или скалите са много по-млади, отколкото приема консервативната геология. И ни кара да се замисляме – до колко добре познаваме собствената си планета? И защо някои хора твърдоглаво стоят зад принципи и теории които са вече на доизживяване? Съвременните технологии ни позволяват по – добре да надникнем в тайните на Земята. Но дали сме готови да отхвърлим много от предразсъдъците си и да приемем предизвикателствата, които нашата планета ни разкрива ?
Тук можете да видите филм за вкаменения чук: http://www.youtube.com/watch?v=PXYKVUbLRDY
Александър Филипов
* „ Грешката на Дарвин”, Ханс – Йоахим Цилмер, изд. „ Литера прима” 1999
3 коментара:
Браво!Нека кажем "да" на предизвикателствата.
След година се връщам отново на тази тема.Разглеждайки формата на главата на чука се вижда че наподобява осмоъгълен заострен профил -вероятно чука е служил за каменоделие .Чистотата на материала говори за висока технология в химията,металургията,и обработката на метала.Напълно нормално е дръжката да е обгоряла отвътре,нали е била обгърната от жисока температура ,въпроса е кога и как се е намерил този чук там.Правени ли са проучвания на мястото където е намерен.
Разбира се, че са правени. Впрочем, този чук не е единствената находка намерена в скали, ако разгледаш по-добре блога, ще видиш и материали на други находки също открити в стари геологични пластове и скали. Друг е въпросът, че науката в този си вид който познаваме днес е толкова закостеняла, че трудно приема подобни факти. Както правилно е посочил акад. А. Дубров: "Нормалното качество на нормалната наука е слепотата за факти, които тя не може да обясни".
Публикуване на коментар