Измирането на мамутите е една от големите загадки, която не обичат да дискутират в научните среди. В художествени и научни изображения мамутът се представя почти винаги в зимна обстановка и с дълга, рошава козина. Дали изображението му съвпада с действителността и дали климатът по местата, които е обитавал витаги е бил така студен и арктически като днес? На този въпрос ще се спра подробно по-долу. Загадка е и тяхното изчезване. Досега еволюционистите са смятали, че това е станало поради човешка намеса. Но както ще видим по-долу, истината е далеч по-страшна.
Първо, ще започна с това, че мамутът е голямо животно. Бил съм в Палеонтоложкия музей в Москва, виждал съм техни скелети и съм удивен от размера им: http://arheo-filipov.hit.bg/new_p5.htm Това животно, чиито размери са между тези на индийския и африканския слон, се нуждае от много храна. Наличната днес растителност както и малкото водни източници в областите, в които са живели, не биха били достатъчни като хранителни запаси за този многоброен животински вид. Намерените в стомасите им останки от пресни растения показват, че климатът е бил значително по-топъл. Дългите им косми висели до земята и при преминаването през заснежените терени биха се заледили. За разлика от овцата мамутът имал къси влакна на козината си, само отделни косми били доста по-дълги. Съвременните животни, обитаващи полярните региони, имат гъста козина, но без дълги безмастни косми. Всички намерени мамути били добре охранени и имали натрупвания от мазнини. У арктическите животни като лос и карибу ( северен елен) мастните слоеве са значително по-тънки. Въпреки първите впечатления изобразяването на мамута в зимна среда, обосноваващо се на намирането на екземпляри сред ледовете е погрешно. Заедно с мамута са измрели и риноцеросите, които и днес са забележително добре запазени в замразено състояние. Те също се срещат само в по-топли области. Освен това са намерени части с още по-добре запазено месо от различни животни. При изброяването на животните, което сигурно не е пълно, прави впечатление, че става дума за обитателите на умерени географски ширини, а с това и по-топъл климат. При това положение, ледниковата епоха е просто мит. Реалната картина е била следната – по това време Сибир е бил в умерен пояс. И големите животни като мамутите и риноцеросите са се радвали на просторни и обилни пасища. Северният полюс е бил не в Арктика, а в залива Хъдсън, Канада. Това е научно доказано.
Тъй като мамутите са намерени и все още се намират с кожа и козина в изправено положение, включително с лесно разваляща се храна в стомаха ( а са открити и други животни, обитаващи по-топли области със запазени парчета месо), като обяснение може да става въпрос само за внезапна смърт. При горните обстоятелства бавното замразяване чрез влошаване на природните условия ( ледников период) може да бъде напълно изключено.
Тъй като въз основа на находките обхватът на катастрофата се разпростира на много повече от 5000 километра от Сибир до Аляска, не може да става дума за причина с локален характер. Трябва да е имало събитие с големи размери, което е повлияло на обширни области на Земята.
Според днешните схващания на традиционната наука мамутите са измрели преди най-много 13 000 години. За съжаление геологията не е документирала събитието, което може да е причинило внезапната смърт на мамутите и другите бозайници, като се изключи привидния край на последния уж ледников период.
Общо взето, сякаш се получава логична картина. Поне в голямата си част Арктика не е била заледена и изведнъж била стегната в ледена покривка. Точно на другия край на земното кълбо – Сибир, за часове се е превърнал в арктически фризер. В срещуположните части на Земята протекли качествено еднакви събития, макар и не изведнъж, а на етапи. Такава внезапна промяна на климата от топло до вледеняващи температури води до изключително силен стрес върху животните. Това предизвиква травматичен шок и изпадане в състояние на хибернация, при което мозъкът и кръвообращението внезапно спират да функционират.
Каква катастрофална промяна е настъпила? Много интересна идея развива изследователя Чарлз Хапгуд в интересния научен труд „ Карти на древни морски крале”, изд. Бард, 2004. Само ще спомена на читателите, че през 1958 година Хапгуд публикува книгата си „ Променящата се земна кора”, която подробно излага дългогодишната му изследователска работа. В предговора Алберт Айнщайн, малко преди да почине, коментира : „Първото съобщение, което получих от господин Хапгуд, ме наелектрилизира. Идеята му е оригинална, с голяма простота и ако тя се утвърди, може да има голямо значение за всичко, което е свързано със земната повърхност...Тази доста изненадваща, дори възхитителна идея заслужава вниманието на всеки, който се интересува от теорията за развитието на земята”.
Първо, ще започна с това, че мамутът е голямо животно. Бил съм в Палеонтоложкия музей в Москва, виждал съм техни скелети и съм удивен от размера им: http://arheo-filipov.hit.bg/new_p5.htm Това животно, чиито размери са между тези на индийския и африканския слон, се нуждае от много храна. Наличната днес растителност както и малкото водни източници в областите, в които са живели, не биха били достатъчни като хранителни запаси за този многоброен животински вид. Намерените в стомасите им останки от пресни растения показват, че климатът е бил значително по-топъл. Дългите им косми висели до земята и при преминаването през заснежените терени биха се заледили. За разлика от овцата мамутът имал къси влакна на козината си, само отделни косми били доста по-дълги. Съвременните животни, обитаващи полярните региони, имат гъста козина, но без дълги безмастни косми. Всички намерени мамути били добре охранени и имали натрупвания от мазнини. У арктическите животни като лос и карибу ( северен елен) мастните слоеве са значително по-тънки. Въпреки първите впечатления изобразяването на мамута в зимна среда, обосноваващо се на намирането на екземпляри сред ледовете е погрешно. Заедно с мамута са измрели и риноцеросите, които и днес са забележително добре запазени в замразено състояние. Те също се срещат само в по-топли области. Освен това са намерени части с още по-добре запазено месо от различни животни. При изброяването на животните, което сигурно не е пълно, прави впечатление, че става дума за обитателите на умерени географски ширини, а с това и по-топъл климат. При това положение, ледниковата епоха е просто мит. Реалната картина е била следната – по това време Сибир е бил в умерен пояс. И големите животни като мамутите и риноцеросите са се радвали на просторни и обилни пасища. Северният полюс е бил не в Арктика, а в залива Хъдсън, Канада. Това е научно доказано.
Тъй като мамутите са намерени и все още се намират с кожа и козина в изправено положение, включително с лесно разваляща се храна в стомаха ( а са открити и други животни, обитаващи по-топли области със запазени парчета месо), като обяснение може да става въпрос само за внезапна смърт. При горните обстоятелства бавното замразяване чрез влошаване на природните условия ( ледников период) може да бъде напълно изключено.
Тъй като въз основа на находките обхватът на катастрофата се разпростира на много повече от 5000 километра от Сибир до Аляска, не може да става дума за причина с локален характер. Трябва да е имало събитие с големи размери, което е повлияло на обширни области на Земята.
Според днешните схващания на традиционната наука мамутите са измрели преди най-много 13 000 години. За съжаление геологията не е документирала събитието, което може да е причинило внезапната смърт на мамутите и другите бозайници, като се изключи привидния край на последния уж ледников период.
Общо взето, сякаш се получава логична картина. Поне в голямата си част Арктика не е била заледена и изведнъж била стегната в ледена покривка. Точно на другия край на земното кълбо – Сибир, за часове се е превърнал в арктически фризер. В срещуположните части на Земята протекли качествено еднакви събития, макар и не изведнъж, а на етапи. Такава внезапна промяна на климата от топло до вледеняващи температури води до изключително силен стрес върху животните. Това предизвиква травматичен шок и изпадане в състояние на хибернация, при което мозъкът и кръвообращението внезапно спират да функционират.
Каква катастрофална промяна е настъпила? Много интересна идея развива изследователя Чарлз Хапгуд в интересния научен труд „ Карти на древни морски крале”, изд. Бард, 2004. Само ще спомена на читателите, че през 1958 година Хапгуд публикува книгата си „ Променящата се земна кора”, която подробно излага дългогодишната му изследователска работа. В предговора Алберт Айнщайн, малко преди да почине, коментира : „Първото съобщение, което получих от господин Хапгуд, ме наелектрилизира. Идеята му е оригинална, с голяма простота и ако тя се утвърди, може да има голямо значение за всичко, което е свързано със земната повърхност...Тази доста изненадваща, дори възхитителна идея заслужава вниманието на всеки, който се интересува от теорията за развитието на земята”.
Тук представям два видеоматериала на изследователя Ранд Флем-Ат по книгата на Чарлз Хапгуд и измирането на мамутите : http://www.flem-ath.com/
Александър Филипов
Александър Филипов
6 коментара:
Измирането на видовете винаги е бил актуален въпрос..., както и появата на нови видове. Истината вероятно е някъде между тези две, наглед несвързани "събития".
Изчезването на един едър животински вид и намирането на запазени останки от него след доста време, определено е впечатляващо. Проблема е, че по-трудно се намират останките на дребните му "съседи", на съпътстващата растителност и т.н. Намирам за по-достоверно датирането по полен и нанофосилен анализ, отколкото въз основа на макрофосилната находка. Трудно е също така, да се прави палеоекологична възстановка само по останките на отделни видове.
Моето лично мнение е, че измирането на мамутите може и да е последствие от катастрофа, но по вероятно е да е вследствие на сравнително бърза промяна в климата, комбинирано с избиването им от хората. Доказано е, че при промяна в посоката на големите морски течения (което може да се случи!), цялостния климат, в големи области също ще се промени и то с голяма скорост. Тезата за "полярния" начин на живот на мамутите е подкрепена с доста факти - космената им покривка е била пригодна за сурови зимни условия (днешните мускусни овцебикове от Гренландия имат подобна). Едновременно с това, иглолистните тайги и тундрите на днешен Сибир, изглеждат неприемливи, като вариант за "жизнена" среда на мамутите. Климатът, вероятно е бил по-мек, с повече "пасища" и широколистни гори.
Дори и промяната да е била сравнително рязка, измирането им не е станало едновременно и внезапно. Намирането на животни с несмляна храна в стомаха, не е категорично доказателство за начина, по който е умряло!!! Много диви животни се хранят до последния момент от живота си! По-съществена информация би дал анализа на тази храна - дали това е била естествената им храна и дали е в достатъчно количество. Важна е и находката на наранявания по телата и костите на запазените мамути. От тях могат да се направят изводи за причините за смъртта на конкретното животно, както и за последвалите "набези" върху трупа от "почистващия персонал"
И да обобщя накрая: по информацията за мамутите, натрупана досега, не би могъл да се направи генерален извод за причините, довели до измирането им, а още по-малко за палеоекологичната обстановка.
Всяка от хипотезите, има своята "привлекателна" страна, но си остава хипотеза, неподкрепена с достатъчно факти!
Рости, пропускаш детайла с изправеното положение на замръзналите мамути. И тук не става въпрос за един-два екземпляра, а за стотици. Включително и малки, почти новородени мамутчета. По въпроса за овцебиковете, аз обясних,че те имат гъста козина, докато при мамута е по-рядка, с безмастни косми. Също така, доказано е,че стария Северен полюс е бил в залива Хъдсън, Канада. Това обяснява умерения климат в Сибир. Такива големи животни не биха оцелели в арктически условия с оскъдна храна, а и такова огромно туловище не може да запази топлината си при такива екстремални условия. Но очевидно теорията за катастрофите не епривлекателна за еволюционистите, защото противоречи на техните принципи. Само че на Земята изобщо не й пука за принципите на дарвинистите, тя си има свои принципи. И това са фактите, които виждаме. По-правилно е вместо да се мъчим да нагаждаме някои не дотам приятни факти в една общоприета догма, на базата на тези факти да разработим нови мисловни модели. Така се прави прогрес в науката.
Мамутите както и други едри животни са по-приспособени за живот в студени условия. От всички мечки арктическата (морската, бялата) мечка е най-голяма. Именно голямото тяло служи като буфер срещу студа. Този начин на запазване и производтво на топлина го има и при много животни от групи, които би трябвало да са пойкилотермни (студенокръвни): някои акули, някои влечуги.
Храната, с която се е хранил мамута е характерна за субарктика и зони с умерен климат. Видът е имал голям ареал.
Burda,явно не си прочел внимателно материала ми. Аз там изчерпателно обясних всичко. Освен това не можеш да сравняваш мамута с бялата мечка, първо защото мамутът е тревопасен бозайник,а бялата мечка е хищник. Второ, мамутът е огромно животно, което предполага по-голям енергоразход и следователно изисква повече храна.А арктическия климат не разполага с такива хранителни ресурси. Ако е така, както описваш, то няма никаква пречка мамутът да оцелее и в наши дни. И трето, пропускаш важния факт, че са намерени мамути в доста непривично положение, т.е. изправени и така са замръзнали. Това означава, че измирането е станало доста бързо поради внезапно охлаждане на тялото, което си е шок за тях. По същия начин са измрели и други гигантски видове редом с тях. И четвърто, ако се позаинтересуваш поне малко от астрономия и геология, щеше да забележиш, че по времето когато са живели мамутите северния полюс е бил в залива Хъдсън, в Канада, а не в сегашна Арктика. По същото време Антарктида е била на 32 градуса северна ширина, т.е. и тя е попадала в умерен пояс. По това време Сибир също е бил в умерен пояс. Ареалът по тяхно време и разположението на земната ос са били много по-различни от сегашните. Пренебрегнал си тези два опорни факта и затова изводът ти е погрешен.
Аз не съм специалист по биология или зоология, не мога да преценя доколко изброените факти отговарят на истината, но ми харесва алтернативния поглед на автора на статията. Смятам че за да се открие изобщо нещо ново, в която и да било наука, са нужни точно такива алтернативни теории и нови пътища, по-различни от утъпканите. Освен това статията е написана на достатъчно достъпен език, без да се злоупотребява със сложни и неразбираеми научни термини. За мен поне статията беше доста интересна и за това благодаря на автора и го поздравявам за чудесния материал!
Интересно.
Публикуване на коментар