През 2002 г екип от учени се отправят към китайската провинция Чингхай (Qinghai), за да изследват мистериозни метални тръби, открити в котловината Чайдам (Qaidam). Изследователите установяват, че тези тръби трябва да са произведени в много далечно минало - време, за което се счита, че човечеството е разполагало само с най-примитивната технология. Местните хора обаче вярват, че тези останки са продукт на извънземна култура.
„Неуместен артефакт” (Out Of Place ARTifact / Oopart) е термин, прилаган за десетки открити на различни места по света праисторически обекти, чието технологично ниво е в пълно противоречие с определената им въз основа на физически, химически и геологически данни възраст. Често неуместните артефакти са обезсърчаващи за конвенционалните учени, но носещи радост на авантюристичните изследователи и любителите на алтернативни научни теории.
През 2002 г екип от учени се отправят към китайската провинция Чингхай (Qinghai), за да изследват мистериозни метални тръби, открити в котловината Чайдам (Qaidam). Изследователите установяват, че тези тръби трябва да са произведени в много далечно минало - време, за което се счита, че човечеството е разполагало само с най-примитивната технология. Местните хора обаче вярват, че тези останки са продукт на извънземна култура.
Докато много части и парчета от тръбите могат да бъдат намерени разпръснати в областта, голям брой от тях са разположени в подножието на връх Байгонг (Baigong), в пирамидална структура, висока приблизително 60м. Пирамидата има три триъгълно оформени пещери. Въпреки че две от тях са се срутили, третата разкрива метална тръба с диаметър от 45см, с видим изпускателен отвор. Втора тръба със същия диаметър се спуска навън по планината и отива в земята.
На входа към пещерата има около десет тръби с диаметър между 10 и 40см. Според изследователите тези парчета предоставят някакви доказателства за начина, по който тръбите са били сглобявани.
Още железни парчета от тръби могат да бъдат намерени по брега на езерото Тосон, на около 80м от пещерите, разпилени насред пясъка и скалите. Тези тръби са ориентирани по посока изток-запад, а диаметрите им са между 2 и 4,6см.
Тръбите от езерото разполагат с няколко различни отвора, като най-малкият е с ширината на клечка за зъби. Някои от тях имат изходи, които излизат на нивото на водната повърхност или под нея. Но те не са запушени, независимо от незнайния брой години във вода и пясък. И така, кой би построил такава сложна система от тръби и каква е била нейната функция?
Чин Жянуен(Qin Jianwen), началник на отдел Връзки с обществеността към кметството в Делинга (Delingha), сподели пред китайския вестник „People’s Daily”, че голямата височина и суровият климат правят областта практически необитаема. Той обаче отбеляза, че точно тези условия превръщат местността в идеално място за провеждане на астрономически проучвания, за което свидетелства и разположеният наблизо голям радиотелескоп на Китайската академия на науките.
Няколко парченца от странните метални тръби са били отнесени в местна топилня с надеждата да предоставят на изследователите по-добро разбиране за сплавта, използвана при производството на тръбите. Химическият анализ показва, че те са съставени от 30 процента железен оксид и голям процент силициев диоксид и калциев оксид. Осем процента от метала, взет от тръбите, не е могъл да бъде идентифициран.
Според експертите голямото количество силициев диоксид и калциев оксид, намерени по тръбите, е в резултат от дългото взаимодействие между желязото и пясъчника. Това е нещо, което би могло да се получи само ако тръбите са били изработени много отдавна – по време, за което се счита, че човечеството не е разполагало с необходимото технологично ниво за създаването на подобни неща.
Областта на връх Байгонг е сравнително отдалечена. В нея няма индустриално или урбанистично развитие; единствените й жители са номадски пастири, живеещи на север от планината.
Така не ни остава нищо друго, освен да се чудим дали тази сложна система от тръби е създадена от извънземни, от напреднала човешка цивилизация или е продукт с по-малко загадъчен произход. Докато местните хора си имат свои теории по въпроса, то на учените тепърва им предстои да правят заключения относно мистериозните метални тръби в котловината Чайдам.
Превод: Цвета Петкова
„Неуместен артефакт” (Out Of Place ARTifact / Oopart) е термин, прилаган за десетки открити на различни места по света праисторически обекти, чието технологично ниво е в пълно противоречие с определената им въз основа на физически, химически и геологически данни възраст. Често неуместните артефакти са обезсърчаващи за конвенционалните учени, но носещи радост на авантюристичните изследователи и любителите на алтернативни научни теории.
През 2002 г екип от учени се отправят към китайската провинция Чингхай (Qinghai), за да изследват мистериозни метални тръби, открити в котловината Чайдам (Qaidam). Изследователите установяват, че тези тръби трябва да са произведени в много далечно минало - време, за което се счита, че човечеството е разполагало само с най-примитивната технология. Местните хора обаче вярват, че тези останки са продукт на извънземна култура.
Докато много части и парчета от тръбите могат да бъдат намерени разпръснати в областта, голям брой от тях са разположени в подножието на връх Байгонг (Baigong), в пирамидална структура, висока приблизително 60м. Пирамидата има три триъгълно оформени пещери. Въпреки че две от тях са се срутили, третата разкрива метална тръба с диаметър от 45см, с видим изпускателен отвор. Втора тръба със същия диаметър се спуска навън по планината и отива в земята.
На входа към пещерата има около десет тръби с диаметър между 10 и 40см. Според изследователите тези парчета предоставят някакви доказателства за начина, по който тръбите са били сглобявани.
Още железни парчета от тръби могат да бъдат намерени по брега на езерото Тосон, на около 80м от пещерите, разпилени насред пясъка и скалите. Тези тръби са ориентирани по посока изток-запад, а диаметрите им са между 2 и 4,6см.
Тръбите от езерото разполагат с няколко различни отвора, като най-малкият е с ширината на клечка за зъби. Някои от тях имат изходи, които излизат на нивото на водната повърхност или под нея. Но те не са запушени, независимо от незнайния брой години във вода и пясък. И така, кой би построил такава сложна система от тръби и каква е била нейната функция?
Чин Жянуен(Qin Jianwen), началник на отдел Връзки с обществеността към кметството в Делинга (Delingha), сподели пред китайския вестник „People’s Daily”, че голямата височина и суровият климат правят областта практически необитаема. Той обаче отбеляза, че точно тези условия превръщат местността в идеално място за провеждане на астрономически проучвания, за което свидетелства и разположеният наблизо голям радиотелескоп на Китайската академия на науките.
Няколко парченца от странните метални тръби са били отнесени в местна топилня с надеждата да предоставят на изследователите по-добро разбиране за сплавта, използвана при производството на тръбите. Химическият анализ показва, че те са съставени от 30 процента железен оксид и голям процент силициев диоксид и калциев оксид. Осем процента от метала, взет от тръбите, не е могъл да бъде идентифициран.
Според експертите голямото количество силициев диоксид и калциев оксид, намерени по тръбите, е в резултат от дългото взаимодействие между желязото и пясъчника. Това е нещо, което би могло да се получи само ако тръбите са били изработени много отдавна – по време, за което се счита, че човечеството не е разполагало с необходимото технологично ниво за създаването на подобни неща.
Областта на връх Байгонг е сравнително отдалечена. В нея няма индустриално или урбанистично развитие; единствените й жители са номадски пастири, живеещи на север от планината.
Така не ни остава нищо друго, освен да се чудим дали тази сложна система от тръби е създадена от извънземни, от напреднала човешка цивилизация или е продукт с по-малко загадъчен произход. Докато местните хора си имат свои теории по въпроса, то на учените тепърва им предстои да правят заключения относно мистериозните метални тръби в котловината Чайдам.
Превод: Цвета Петкова
1 коментар:
Напълно съм съгласен, че това ще е поредното доказателство, чиято съдба ще е е да бъде добре забравено, тъй като не се вписва в конюнктурата и "правилните" разбирания!
Преди години, някъде в жизнерадостната тинейджърска възраст (1980 и някоя), с няколко приятелчета имахме удоволствието една ранна вечер след 8:00-8:30 ч. да се чудиме на леко бръмчащо тъмнооранжево кълбо с големината на среднощната Луна при пълнолуние, щъкащо на зиг-заг над южните квартали на София. Цялото това удоволствие трая 15-на минути, време достатъчно да обиколим махалата по ул."Деян Белишки" през 73-то училище и после на юг през поляната (отдавна застроена!) ул."Висока гора". Тичахме през цялото време, но кълбото избърза и се загуби, най-напред към Борово, а малко след това се върна обратно и пое към Витоша, посока Камен дел - Голи връх.
През следващите дни се появиха разни обяснения за наблюдаваните (и през деня!) фази на планетата Венера и метеорологични балони. Даже имаше и официално изявление в емисията "Новини" по телевизията. Разбира се други бяха слуховете, котио говореха за НЛО над "Народното събрание" и т.н.
Независимо от всичко изписано и изприказвано по темата, в мен си остава споменът за онова, което видях (и не бях сам!) - тъмнооранжево бързо движещо се кълбо, с резки почти мигновени промени в посоката, под остър ъгъл спрямо нея.
Но да се върна на темата... Пак там някъде през годините, имах странното хоби да се катеря по сипеите в Южния парк. Точно под покрития басейн на Правителствена болница имаше оформен почти отвесен склон в пясъчника, като резултат от многогодишната изкопна работа на бившите тухларни. Сега почти нищо не е останало, тъй като пясъчникът се е обрушил до ъгъла на естествения си откос.
Обичахме да се копаем пътечки за минаване по този вертикален склон или малки пещери. Самият пясъчник беше с различна структура, прорязан на различна дълбочина от няколко глинести слоя със сивосинкав цвят. Между тях слоевете пясък бяха различно оцветени, от много финни до смесени фракции с по-едри зърна. Над най-ниско разположения видим (най-близо до дъното на бившия изкоп, сега зелена територия на парка с няколко езера на самоизлив) по цялото протежение на склона вървеше кора с формата и твърдостта и цвета на люспа ръжда. Обикновено се чупеше на парчета с неправилна форма на големина от около длан и дебелина до 1 см. Обикновено изкопаните ни пътечки следваха глинестите слоеве, тъй като там бяха най-здрави и трайни.
По време на изкопаването им, в пясъка се откриваха десетки раковини и прешлени от риби. Няколко пъти успявах да събера почти цял рибен гръбнак и го носех в училище да го показвам на другарката по биология. Бях занесъл и удивителна колекция от бурканчета с детски храни пълни с прешлени и други кости в Музея по история на София, който тогава се намираше в едноименната сграда на ъгъла на "Мария-Луиза" и "Екзарх Йосиф" срещу Халите. Съхранението в бурканчетата беше моят неуспешен детски опит да запазя находките си от разпад. От музея говореха за някакъв древен дунавски сом, но не проявиха кой знае какъв ентусиазъм.
Сивосинкавата глина беше с дебелина около педя, според пласта, и най-често се чупеше на кубчета с неправилна форма, които много лесно се цепеха на хоризонтални пластове. Няколко пъти при подобно раздробяване и „отваряне” на кубчетата съм намирал листа в тях. Отново големият проблем със съхранението на находките (за няколко дни глиненото кубче извадено от пласта изсъхваше напълно и започваше да се рони!) изигра своята демотивираща роля и ме накара да забравя тези си спомени до днес.
Публикуване на коментар