Алтернативна наука: Нашите създатели

Предполага се че в нашата Слънчева система има още една планета, която преминава между Марс и Юпитер на всеки 3600 години. Тя е 12 планета, като се включва Слънцето и Луната. Обитателите и от нея са посетили Земята още преди 500 000 години и генетически са създали човека и повечето от нещата описани в Библията. Планетата наричана Нибиру, е населена от интелигентни същества, които могат да пътуват между тяхната и нашата планета. Те са създали Homo Sapiens. Ние приличаме на тях, а те са Ануннаките. В генезисът на Библията се споменава за Нефилим – „синовете на боговете, които се оженили за дъщерите на човека в дните преди Потопа”. Нефилим обикновено се използва в смисъл на „гигант” и се споменава в почти всички предания за дните в „които е имало гиганти на Земята”. Но специалисти, въз основа на най- древните писмени източници стигнаха до извода, че думата Нефилим – „синовете на боговете”, означава дословно- „тези които са дошли на Земята от небесата”. Те са създали и най- древната култура на Земята, тази на Шумерите. Имено те са живеят на тази мистериозна 12 планета.
За тях се споменава в намерените 2000 глинени таблици от древната страна от района на Персийският залив, която е съществувала преди повече от 6000 години. В един фрагмент които е в музей в Германия, се споменава, че Земята е седмата планета от Плутон. Но този документ е поне на 4000 години по – рано преди модерната астрономия да открие Плутон като планета от нашата система! По какъв начин древната раса е знаела за този факт? Обяснението е само едно – хората не са дошли от Земята, а от Нибиру, 12 планета от нашата Слънчева система, която някои учени наричат планетата Х и която се намира някъде зад Плутон. Тя за разлика от другите планети от нашата Слънчева система, има елипсовидна орбита в посока на часовниковата стрелка, а не обратно. От сблъсък между Нибиру – по шумерски Мардук, с друга планета- Малдек или Тимат, се е появила Земята. Мардук, която е била огромно планетно тяло, е ударила Малдек, разбивайки половината от нея на парчета. Едно от тях е станало Луната, а другите са оформили астероидният пояс. Другата половина от планетата е преминала на нова орбита. Това е Земята. Орбитата на Нибиру минава през нашата Слънчева система на всеки 3600 години, които се равнява на една нейна година. За нея се говори в древните шумерски текстове, в ръкописите на гръцката митология, Библията, египетските митове и текстовете върху пирамидите. Първите информации се съдържат в шумерската цивилизация. Споменават се същества, наричани Ануннаки, дошли от планетата Нибиру, изобразявана с кръст, което означава „планета на пресичането”.
Имаше и други версии. Някои твърдяха, че Нибиру е Марс, който е бил известен и описан от древните хора. Други пък, че става въпрос за Юпитер. Но в най – древните източници- глинените таблици, описанието на Нибиру и позицията когато се приближава към Слънцето подсказва, че не става дума за Марс и Юпитер. Тогава се появи тезата, че това е напълно различна планета, която периодично се появява между Марс и Юпитер, понякога по- близо да Марс, друг път по – близо до Юпитер, но която не е нито Марс, нито Юпитер. С появата на тезата за 12- та планета всичко се намества, преди всичко смисълът на Месопотамският епос за творението, върху които базират първите глави на „Генезиса”. И в двата случая това са подробностите за Ануннаки, които са кацнали на Земята, колонизирали са я, започна ли са добив на злато и други минерали, построили са космическо пристанище на мястото , където днес е границата между Ирак и Иран и са живеели в идеалистическо общество, като малко колония. Те са се върнали пак, когато Земята вече е била населена и са се намесили генетически в нашето ДНК. Те създали човека – Homo Sapiens, чрез генетическо манипулиране между тях и маймуната- човек Homo Erectus. Шумерите са имали невероятни познания. Знаели са за Уран и Нептун, и са ги описвали най- подробно, въпреки че никога не са имали средства да ги наблюдават. Знаели са и за Плутон. Имали са прекрасни познания па математика като в много отношения техните знания са надминавали днешните. Те са казвали: „Всичко което знаем ни бе казано от Ануннаки”. Именно при тях се появяват сведенията, че всички древни цивилизации, започвайки от Шумерската, са знаели за още една планета в нашата слънчева система. Но не става дума за Плутон, която бе открита едва през 1930 година (за който шумерите са знаели преди 6000 години). Най- вероятно става дума за Нибиру. Ако Нибиру съществува тогава това е планетата, която астрономите наричат Планетата Х. Което значи, че са съществували и Ануннаки.
Ако съществува Нибиру и Ануннаки, тогава съществува и онова, което са твърдели Шумерите, че те идват в нашите райони на 3600 години и всеки път ни дават нова цивилизация, че не сме сами, че има много по- напреднали от нас в Слънчевата система. Кой е управлявал земята? Това са били Енлил и Енки, изпратени от Нибиру. Именно те са дали на древните Шумери тяхното архитектурно, селскостопанско, астрономическо и културно обучение срещу техния труд и „подаръци за боговете” под формата на храна, минерали и покорство. Поради това Нибируанците не са работели физически на Земята. Обикновено те са приемали формата на хора- птици, хора- риби, хора- лъвове за да накарат хората да им се прекланят. На всеки 3600 години се случва някое изключително важно събитие на Земята, което е добре документирано от древните и сегашни историци. Потопът вероятно е бил опит на Нибируанците да унищожат напълно създадената от тях раса на хора, тъй като те са въстанали срещу техните лидери (боговете). Енлил и Енки са били въвлечени в жесток взаимен спор дали да бъде унищожен или запазен Homo Sapiens. Спорът продължава и до днес. Това е мотивът за борбата между доброто и злото, за предстоящият апокалипсис, пришествие и т.н. във всички религии.
Вероятно най убедителни доказателства за съществуването на Ануннаки е Лицето на Марс(лицето от района на Сидония), както и пирамидите около него. Какво е това? Анализът на съотношението на лицето спрямо откритите в същия район пирамидални структури е идентично с геометричните съотношение Сфинкса и пирамидите в Гиза. Разположението на тези пирамиди доказа, че те са служели като ориентири за кацане на Нибируанците след като са влезни от външният Космос. Което значи, че пирамидите не са построени от египтяните. Последните проучвания на Сфинкса показват, че той е по- стар с около 2000 години от колкото се предполагаше досега. А това означава, че те са издигнати от напълно различни същества, използващи и до днес технология. Космодрума на Нибируанците е бил районът, който някога се е наричал Ериду, а сега- Южен Ирак. Да не забравяме, че за древните хора „боговете” са били „безсмъртни”. Но и това има своето обяснение. Земята обикаля около Слънцето за 365дни(1 година), а Нибиру за 3600 години, заради което те наистина са безсмъртни спрямо нас. Какво ще стане с човечеството, когато Нибиру отново приближи до Земята? Дали ще решат да ни дадат повече знания или ще реша, че сме се провалили и като при Великият потоп ще се опитат д се отърват от нас?
Но защо съвременните астрономи не знаят за съществуването тази планета? Защото даже на орбита, която е половината от тази на кометата Кохоутек(7600години), Нибиру се движела на по орбита 6 пъти по- далеч от разстоянието между нас и Плутон. На такова разстояние Нибиру (или Планетата Х) не може да се види от Земята. Легендата за „Космическата битка на Нибиру” сега научно се усъвършенства като някои постижения на астрономията напоследък допълниха редица аспекти на Шумерската космогония, сред които са следните:
- на 16 март 1999 година американската НАСА на 30- та планетарна конференция в Хюстън обяви теорията за земният произход на Луната, след катастрофален удар с планета с размерите на Марс;
- телескопът Хабъл откри 18 звезди и редица планети с размерите на Юпитер (при последното им преброяване те бяха 9) с високи елиптически и ретроградни орбити, т.е. срещу движението на часовниковата стрелка. Вече се знае, че такива орбити са нещо нормално в съседните слънчеви системи, въпреки че се считат за изключение в нашата система;
- откриването на вода, атмосфера и на предишен живот на Марс, Луната и Европа;
- защо има странно гравитационно поле Уран, Нептун и Плутон, което показва че зад тях има друго тяло, с големи размери.

Дали Планетата Х е мит или факт? В своя статия Алън Алфорд ( автор на книгата „Историята на Планетата Х) пише, че откриването на нови планети през последните 200 години се дължи много повече на математиката, отколкото на големите телескопи. Математичните аномалии в орбитата на външните планети, предимно Уран, Нептун и Плутон накараха астрономите през последните сто години да започнат да търсят голяма планетно тяло във външната слънчева система. На основата на математическите изчисления астрономите бяха толкова сигурни в реалното съществуването на тази планета, че я нарекоха Планетата Х. На 17 юни 1982 г. в научна съобщение на НАСА официално беше призната възможността от съществуването на „някакъв странен обект” зад външните планети на слънчевата система. В научните теории се предполага че десетата планета в действителност има орбита в двуслънчева бинарна система, но не можем да видим другото слънце, тъй като е „тъмна” звезда. На 31 декември 1983 г. Washington Post публикува голяма статия под заглавие: „Открито е мистериозно небесно тяло”. В нея се споменава, че инфрачервеният сателит е засякъл топлинно излъчване от обект, намиращ се на около 50 милиарда от Земята: „Небесно тяло, вероятно голямо колкото гигантската планета Юпитер и толкова близо до Земята, би трябвало да е част от тази Слънчева система беше намерено по посока на съзвездието Орион от телескоп на орбита. Всичко което можем да кажем е че не знаем какво е това”.
Дали Планетата Х е Нибиру? Какво ще стане с човечеството когато тя отново се приближи до земята? И кога ще се случи това? Може само да се предполага, че Планетата Х, движеща се в орбита 6 пъти по- далечна от нас и Нептун е именно Нибиру. Но дали няма преднамерено укриване на всички данни за нея? Така например през 1998 и 1999 г. се появиха няколко публикации, обвиняващи американските астрономи в укриване на научни данни за Планетата Х, докато НАСА ги обработи и манипулира. Не е тайна, че НАСА наредила всички” разтърсващи Земята данни”, като преминаването на астероиди и комети в опасна близост с Земята да минават най- напред през нея. Последният скандал беше когато се разбра, че НАСА не пуснала данните от март 1998 г. „за един астероид” които би могъл да удари Земята. Предполага се че тази планета е с орбита в обратна посока на всички 9 известни до сега планети. Това още една от тезите която може да се прибавят към „аномалиите” открити за съществуването на Нибиру- Мардук. Както се казва в древния текст „Енума елиш” планетата Мардук е влязла в Слънчевата система по своя орбита по часовниковата стрелка, поради което Земята е била разтърсена от изключително мощна външна сила”. Вероятно именно Нибиру, след като е била заловена в орбита около Слънцето, е причинила Потопа преди 13 000 г. е дестабилизирала ледниковите шапки на Земята. Шумерските ръкописи твърдят, че Потопът е бил причинен от Нибиру, че неиното въздействие е било толкова силно, че Земята се е тресла „из основи”. Дали може научно да се докаже, че Нибиру е причинила потопа като е издигнала морските води чак над Андите и Арарат, където Ной е заседнал. Научните наблюдения показват, че комбинираното гравитационно въздействие върху Земята да се изтегли на една страна водата от всички океани, така че да се получи огромна изпъкналост, изразяваща се в гигантски по своите размери вълни.
Библейското описание на Потопа твърди, че „морските долини останаха непокрити и основите на Земята лежаха празни”.
Орбитата на Нибиру според нейният изследовател Зекария Сичин, достига най- близката точка на Земята, когато премине на разстояние 166 милиона мили край астероида „Белт”. При такава отдалеченост тя би трябвало да е видима от Земята, както се потвърждава от текста на Шумерите, описващ посещението на Ану и Анту на Земята. Но дали това е било достатъчно да се предизвика потоп? Едва ли. Тогава не е ли възможно Нибиру да е била притисната по- близо до Земята? Един древен месопотамски текст наистина описва подреждането на планетите, които някога може да са довели Нибиру в прекалена близост до Венера и Земята. Текстът твърди, че 7- те „външни планети” – Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон и Нибиру са щурмували „небесната преграда”, която ги е разделяла от 4- те вътрешни планети- Слънцето, Меркурий, Венера и Луната. В резултат на това Ищар (Венера) направила опит да се превърне в „царица на небесата”, а Син (Луната) била насилствено пленена”.
Налице се и тези, които подсказват, че Нибиру понякога извършва преминаване до Земята и Венера, много по- близо от 166 милиона мили. Ако Нибиру е преминала на еднакво разстояние от двете планети, тогава тя се е доближила до Земята на 12,5 милиона мили, достатъчно близо за планета три пъти по- голяма от Земята да предизвика драматични катастрофи. Как е бил отпушен потопа? Повечето разработки приемат, че той е бил една вълна и заради това са търсели причина в самата Земя. Според една теория антарктическата ледена покривка периодически се е плъзгала към морето. Друга теория отразява библейското обяснение: „Всички извори от най- голяма дълбочина изригнаха нагоре”. Но ако потърсим външни причини за Потопа ще се появи по- приемлива теория. Преминаването на Нибиру в близост до Земята би могло да причини сериозно тектонично разместване на пластовете, както и вулканичната дейност, придружаваща Потопа, разтопяване или приплъзване на ледената покривка и океанско изригване. Колкото до самият Потоп земните води вероятно са били издърпани от едната страна на Земята чрез гравитационно притегляне, причинило страхотно покачване на нивото и към Нибиру докато е преминавала покрай Земята. След като Нибиру е отминала, водите с бясна скорост са се прибрали обратно към Земята. Магнитното поле на Земята също е било повлияно. През 1972 г. шведски учени стигнаха до извода, че обръщането на магнитното земно поле е станало преди 12 400 години.
Една близка среща с Нибиру е имало и огромно въздействие за Венера. Тя е спряла изцяло въртенето на Венера и после я е накарала бавно да се върти около оста си в обратна посока, т.е. по посока на часовниковата стрелка за необичайните 243 дни за една завъртане около собствената си ос. И „Енума Елиш” потвърждава, че Нибиру-Мардок е имала посока на въртене по посока на часовниковата стрелка, обратно на другите планети. Ацтеките например са запазили древна легенда, в която Венера била наричана „звездата която пуши” . Това вероятно се базира върху показания от времето на Потопа. Ако е така Венера може да е загубила своята атмосфера при срещата си с Нибиру и я е възстановила през последните 13 000 години. Виждана ли е Нибиру след Потопа? Вероятно да, тъй като описанията на тази планета се срещат в летописите на шумерската цивилизация, която е възникнала преди около 6000 години. Шумерите, както отбелязахме, наричали Нибиру „Планета на пресичането”. Защото според „Енума Елиш” Нибиру била орисана винаги да се връща към мястото на „небесната битка”, където била пресякла пътя на Тиават, поради което била наречена „планетата на пресичането”. Според най- ранните пиктографски системи Нибиру е била представяна чрез знака на кръст. Религиозната същност на кръста, свещена както за будизма така и за християнството, по този начин дължи произхода си на събитието създало Земята.
Шумерският текст твърди, че главният бог Ану, който е живял на Нибиру, е правил посещения на Земята, придружен от своята съпруга Анту. Сичин предполага, че такова посещение се е случило преди четвъртото хилядолетие преди Христа, когато боговете решили да предадат цивилизацията на човечеството: „На седемнадесетият ден от тяхното посрещане бил даден прием в чест на Ану и Анту в град Урук. Накрая боговете Ану и Анту преминали през прекрасна процесия до техните „златни олтари за ноща”. На сутринта ги придружили до свещеният кей, мястото на кораба на Ану, където се е състояла церемонията по изпращането им”. Древната легенда изобразява Нибиру като кръгъл диск с две огромни крила. Този символ крилатия диск е бил боготворен от шумери, асирийци, вавилонци, египтяни, а след това и от всички империи през хилядолетията. Крилата обаче объркваха учените. Но те имат смисъл в контекста на планетата, чийто управител е бил най- висшият авторитет на човешката власт на Земята. Месопотамските текстове описват Нибиру като „наблюдател” на планетите с орбита, която е била по- възвишена и по- голяма от останалите планети.
Тези описания показват най- необичайната планетарна орбита, която се приближава до Слънцето в единия си есктремум, а в другия е извън Плутон- орбита, която е елиптична. Възможно ли е една толкова голяма планета да притежава толкова странна орбита? Колко е дълга орбитата на Нибиру и защо все още тя не е видяна в наши време? Отговорът се намира в шумерската дума САР, „Върховен владетел”, асоциация с най- висшето божество Ану. Но терминът означава числото „3600”, изобразено като един огромен кръг. В определен контекст той приема и смисъла на „завършен цикъл”. Това би могло да означава, че орбитата на Нибиру е около 3600 земни години, заради което напоследък тя не е била виждана. Дали независимо от асоциаците за Нибиру с главният бог в шумерските текстове можем да твърдим, че тя е била „домът на боговете”. Едно от възможните доказателства е числото 12, което е свещено за човека откакто съществува. Ще споменем само за 12- те апостоли в християнството. Тъй като няма друго обяснение за свещеността на числото 12 не е изключено корените му да се търсят в царството на „на боговете” или в астрономията. Планетата Нибиру довежда общият брои на небесните тела да 12(като се включват Слънцето и Луната). Според шумерите, съветът на боговете който взима важните решения, също се е състоял от 12 по- старши богове. Значението на това число е останало и до днес при разделянето на небето от 12 съзвездия, което разцепва процесионния цикъл на Земята на 12 периода, по 2160 години всеки.
Приемливо потвърждение, че Нибилу е била „странта на боговете”, които са дошли на Земята маже да е числото 7. То, както и числото 12, е било важно за тях, а от там и за човечеството. Не само с библейските 7 дни на сътворението на света, със 7-те печата, 7-те златни светлинки, 7- те ангела и др. Така не само в християнството, корана и „Книгата Енох” описват пътешествия през 7- те небеса. И до днес мюсюлманските поклонници обикалят 7 пъти около Кааба в Мека. Съвременните култури също са възприели 7- те чудеса на света, 7- те смъртни гряха и т.н. Божественото наследство на „7” се открива и при неизясненият произход на 7- те дни на седмицата. Досега учените не са могли да обяснят кой е избрал този фиксиран цикъл. Много вероятно е първоизточникът да са 7-те глинени плочки, върху които е написана шумерската „Енума Елиш”. Но какъв е началният произход на числото 7? Зекария Ситчин изтъква една интересна алтернативна теория. След като идентифицирал асоциирането но 12-те „бога” с 12-те планети, той се заинтересувал за непрекъснатото споменаване на бог Енлил, известен като върховен бог на Земята и владетел на „7”. Това подсказала идеята, че Земята е 7- та планета, срещната от боговете, когато те пристигнали от Нибиру към вътрешността на Слънчевата система, ако се брои от вън навътре.
Такова пътешествие на „боговете” до Земята е било увековечено и от вавилонският ритуал „шествието на Мардок”, давайки си сметка, че вавилонците са нарекли планетата Нибиру на Мардок, в чест на техният бог.
Трябва да признаем, че е неприемливо да си представим, че тези богове са еволюирали на Нибиру . Природните условия там вероятно би могли да са много по- различни от тези на Земята, но те въпреки това чудесно са се адаптирали към условията на Земята. По-приемлива теория от тази за Нибиру е една планета от типа на Земята в наша или близка звездна система. Не трябва да подценяваме и вероятността от развитието на разумни същества на Земята или Марс, напуснали Слънчевата система, и върнали се пак тук. Периодичните катаклизмитични завръщания на Нибиру в центъра на Слънчевата система са имали огромно влияние върху скоростта на въртене на Земята. През 1993 г. бяха публикувани разработки с доказателства, че хуманоидите, са присъствали на Земята от стотици хиляди години. Древните шумерски текстове биха били от голяма полза за разрешаването на въпроса: Как е възникнал човека, и какъв е неговият произход........

„EНУМА ЕЛИШ”

Изследването за Нибиру започва с изключителен източник - 4000-годишен вавилонски текст, познат като “Енума Елиш”. През 1876 г. Джордж Смит от Британския музей публикувал своя превод на свещения вавилонски епос, събиран парче по парче от счупени глинени плочки. Смит вече бил предизвикал сензационни заглавия в световния печат със свой предишен превод на текст за Потопа, който бил подобен на библейската притча. “Енума Елиш” предизвикала същата сензация, защото тя представя мит за сътворението, който бил далеч по-подробен от краткото библейско описание в Битие 1.

Въпреки това “Енума Елиш” в продължение на следващото столетие била пренебрегната като мит - въображаемо описание на космическа битка на доброто против злото, - а вавилонският новогодишен ритуал, който се развил около това събитие, по подобен начин бил считан за безсмислено суеверие.

За невъоръженото око “Енума Елиш” е приказка за битки между един бог и друг, героят на която е Мардук, главното божество на вавилонците. Образованият учен все пак си дава сметка, че вавилонците били наследници на шумерската култура и че огромното множество вавилонски митове са политизирани версии на шумерските оригинали. Ключовият въпрос е такъв: “Ако самият нешумерски ритуал и политически аспекти бъдат отстранени от “Енума Елиш”, дали наистина сказанието представлява по-ранен шумерски документ с валидна научна стойност?”.

През 1976 г. Зекария Сичин предложи удивително, но все още неотхвърлено твърдение, че “Енума Елиш” е космически епос, старателно описващ образуването на Слънчевата система преди 4,6 милиарда години. Сичин, експерт по езиците на Близкия изток, си дал сметка, че описанието на “богове” всъщност са описания на “планети”, че “ветрове” би могло да се прочете като “сателити” и че ролята на Мардук е сходна с тази на планета, позната на шумерите като Нибиру.

Вавилонската епическа поема започва така: “Енума елиш ла набу шамашу” - “Когато във висините небето не бе наименувано”. После се изброяват “боговете”, които са родени от АП.СУ (Слънцето), с описание, което съвпада с планетите от Слънчевата система с удивителни подробности. Тогава “в сърцето на дълбините” един нов и по-силен бог, наречен Мардук, бил създаден: “Неговите членове били перфектни, извън всякакво сравнение…неподходящ за разбиране, труден за усещане. Четири били неговите очи, четири били неговите уши; когато движел устните си, огън излизал навън… Той бил най-възвишен измежду “боговете”, учудващ бил неговият ръст; съставните му части били огромни, той бил изключително висок. “

Мардук е преведен от Ситчин като скитаща планета, напъхана в Слънчевата система от неизвестно космическо явление, вероятно изхвърлена от подобно нестабилна слънчево-планетарна система. Неговият път първо край Нептун, после Уран, показва движение по посока на часовниковата стрелка, обратно на въртенето на останалите планети от Слънчевата система. Комбинираният гравитационен ефект на останалите планети отпратил Мардук в сърцевината на новосформираната Слънчева система - към сблъсък с водниста планета, наречена Тиамат : ”Тиамат и Мардук, най-мъдри от боговете, напредваха един към друг; те се притиснаха в единоборство; те стигнаха до битка.”

Въоръжен с пламтящ огън и сдобил се с различни ветрове или сателити, Мардук се изправил лице в лице с яростната Тиамат: “Владетелят хвърли своята мрежа, за да я разгърне; Злият вятър, най-крайният, се развърза пред лицето й. Когато тя си отвори устата, Тиамат, да го погълне - Той се пусна към злия вятър, така че тя не затвори устните си. Яростните бурни ветрове тогава се натрупаха около корема й; тялото й се разду; устата й бе широко отворена. Той изстреля през нея стрела, която разцепи корема й, проряза вътрешностите й, разкъса утробата .Като я сломи така , той изсмука нейният жизнен дъх. След като уби Тиамат, нейната чета той разпръсна, войнството й той разби. Боговете, нейни помагачи, маршируващи от двете й страни, треперещи от страх, обърнаха гърбове, така че да спасят и опазят живота си. Хвърлени в мрежата, те се оказаха впримчени… Цялата армия демони, които бяха крачили от двете й страни, той окова във вериги, ръцете им той завърза… Здраво омотани те не можеха да избягат”.

Така планетата Тиамат била унищожена , но актът на сътворението все още не бил завършен. Мардук била пленена в орбита около Слънцето завинаги да се връща към мястото на небесната битка с Тиамат, но един орбитален период по-късно самият Мардук се “върнал при Тиамат , която той сам бил сломил”, и двете планети се сблъскали: “Владетелят застана да погледне безжизненото й тяло. Залови се артистично да разчлени тялото на чудовището. Тогава като мида, той я разчлени на две части. Владетелят стъпи върху горната част на Тиамат; със своето оръжие черепа той освободи; той прекъсна кръвните й канали и накара Северния вятър да я разнесе до местата , които никога не са били познати.”

Зекария Сичин идентифицира горната част (“черепа”) на водната Тиамат като бъдещата Земя, преместена от един от сателитите на Мардук към нова орбита , заедно с нейния най-голям сателит Кингу. Крайното действие на сътворението се случило при второто завръщане на Мардук към мястото на небесната битка. Този път Мардук се сблъскал с останалата половина на Тиамат :”Половината от нея той извиси като екран на небето; затваряйки ги заедно , като наблюдател той ги усмири… Той изви опашката на Тиамат, за да оформи Великата ивица като гривна.”

Коранът, също прилича на “Енума Елиш”: “Не знаят ли неверниците, че небето и Земята са били една твърда маса, която ние разцепихме на две, и че ние направихме от вода всяко живо същество”.
От книгата "12-та планета" Зекария Сичин