четвъртък, 8 юли 2010 г.

Загадъчния произход на царевицата


Знаете ли, че царевицата, която много обичате да ядете е...изкуствен продукт ! И то сътворена много преди появата на първата цивилизация на Шумер. Нейната поява е загадка за много учени, а родината й е Мексико. И наистина, малко хора се замислят, че ако заровите цял кочан царевица в земята, то няма да поникне нищо. Защото семената са наблъскани едно до друго и няма пространство за растеж. Затова кочанът е създаден за човешка ръка - да рони семената и да ги разпръсква по полето. А възрастта за нейното създаване датира...отпреди 15 000 години ! Говорим за цивилизация, която е познавала генетиката ! Древните маи са казали, че царевицата им била дадена от "царевичните хора". При тях царевицата е била обожествена. В кодексите се среща в образа на красив младеж, чиято глава е удължена като мамул или е украсена с царевични листа. Този младеж, освен че наглежда земеделските работи, е покровител и на числото осем и на деня кан, който в превод означава "зряла царевица". Кои са тези " царевични хора"? Засега науката не може да отговори. Но преди години геоложката Вирджиния Стийн - Макинтайър открива доказателства, че в Централна и Северна Америка е имало викокоразвита култура преди...250 000 години ! Да, цифрата е вярна, като имате предвид, че според официалната наука, Хомо сапиенс се е появил едва преди 100 000 години. Въпреки многото изследвания и сериозни проучвания под натиска на ортодоксалните учени да отхвърли теорията си, тя е била уволнена. Но нейното откритие подтвърждава, че историята на човешката цивилизация е далеч по-древна и сложна.
Бананите, които толкова обичаме са също изкуствен продукт. Те нямат семена и се размножават чрез присаждане. Т.е. пак чрез човешка намеса. Дори и овцата е изкуствен продукт, затова месото й има особен вкус. Всичко това говори за съществуването на една забравена и високотехнологично развита цивилизация, която ни е оставила в наследство тези прекрасни дарове.
Александър Филипов

ЛАТЕРАЛНО МИСЛЕНЕ


Латералното мислене представлява превключване между
моделите в една асиметрична моделообразуваща система, каквато е съзнанието. Механизмите на хумора и на латералното мислене (творчеството) са близки. И двете представляват внезапен преход (момент на просветление) между два модела. Методите на латерално мислене помагат на мислещия да движи мисълта си "напряко" през моделите, вместо да следва обичайната последователност. Мислещият преминава направо към друг модел и когато се установи, че това има смисъл, се получава откривателски ефект. Един проблем или задача, пред които сме изправени, представлява един модел. Моделът представлява сложна семантична мрежа, съдържаща понятия, причинно-следствени връзки, предпоставки и контекст, усещания, визуални представи и т.н. Стандартните ("нетворчески") подходи към задачата предполагат движение в рамките на модела и между близки модели, по обичайните връзки между тях.
Творчеството, т.е., новите решения и идеи, представлява разрешаване на задачата по нов начин, с пряк хиперпреход към модел, далечен от проблемния. По-просто казано, творчеството е съчетаване на две идеи, които не са били съчетавани до момента. Творчеството е нарочното или случайно сливане на некомбинирани досега идеи – идеи, които нормално не са съчетаеми. При наличие на проблем (идея, модел), нашата задача е да
открием подходяща различна идея – "провокация" или "стимул", която да съчетаем с проблемната. След това трябва да развием съчетанието до работещо решение.

Хора и динозаври са живели съвместно ?


Хора и динозаври са живели по едно и също време ! Интересни археологически находки със скулптури на динозаври са намерени край Акамбаро на 280 км от гр. Мексико.
" През юли 1944 година, Валдемар Джулсруд (германец, заселил се в Мексико) се занимавал с търговия на железария в Акамбаро - малко градче на около 300 км. северно от Мексико сити. Веднъж, разхождайки се по склоновете на хълма Ел Торо, той забелязал някакви парчета керамика, подаващи се от почвата. Археологията била страст на Джулсруд. Той познавал добре древната мексиканска култура и затова веднага разбрал, че тези керамични фрагменти не може да се причислят към никой от известните периоди. Започвайки внимателно разкопки, Джулсруд поставил начало на прочутата
колекция, впоследствие попълнена от сина му, а след това - и от внука му. В крайна сметка колекцията наброявала около 37000 предмета (артефакти). Най-многочислени били глинените статуетки, моделирани ръчно и изпечени на открит огън. Другата група била съставена от каменни скулптури, а третата - от керамика. Удивителен е фактът, че в цялата колекция няма дублирани фигури - всяка една е уникална(!). Размерите варират от
десетина сантиметра до 1 м. височина и 1,5 м. широчина. След смъртта на Валдемар Джулсруд, колекцията (в опакован вид) заемала 12 стаи в дома му. В колекцията имало множество статуетки, представляващи почти пълен набор на човешките раси - монголоиди, африканоиди, кавказки тип (в това число с бради), полинезийски тип и т.н. Но не това превърнало колекцията в сензация на века. Около 2600 статуетки изобразяват динозаври(!!!). При това разнообразието на типовете динозаври предизвиква истинско изумление. Всред тях са добре известните на науката брахиозавър, игуанодон, тиранозавър рекс, птеранодон, плезиозавър и много други. Има и огромно количество статуетки, които учените не могат да идентифицират -в това число и крилати динозаври-дракони. Най-поразително обаче е, че колекцията съдържа значително количество скулптурни изображения на хора, заедно с динозаври, което навежда на мисълта, че хора и динозаври са живяли заедно, в най-тесен контакт(!).
Този контакт е показан в целия спектър на взаимоотношения - от стълкновения между двата вида, до използване на динозаврите, като опитомени животни. В по-малки количества са представени отдавна измрели млекопитаещи. Групата скулптури, изобразяваща заедно хора и динозаври, била главна причина за премълчаване и дискредитиране на находката. Тези изображения влизали в непримиримо противоречие с цялата съвременна научна мисъл. През 1947 г. Джулсруд публикувал със собствени средства книга, описваща находката му. През март 1951 г. американският журналист Лоуел Хармър публикувал в "Los Angeles Times" репортаж за пребиваването си в Акамбаро и за разкопките на хълма Ел Торо. След него, през юни 1953 г. Уйлям Ръсел публикувал също материал за разкопките на Джулсруд, придружен от снимки, изобразяващи работния процес. При това Ръсел изобщо не се съмнявал в автентичността на намерените предмети. Независимо от
това, академичният свят мълчал и не проявявал заинтересованост(!), използвайки универсалния довод: "Това не може да бъде, защото не може да съществува". А фактите били неопровержими - част от колекцията се състояла от каменни скулптури със следи от силна ерозия, а да се фалшифицира ерозия е практически невъзможно. Всъщност всички твърдения, че колекцията е съставена от фалшификати били лесно оборими от гледна
точка на здравия разум. Първо, никой скулптор, колкото и продуктивен да е, не е в състояние да изготви 37000 (а може би и повече), съвсем не малки скулптури от керамика и камък, да фалшифицира ерозия върху каменните повърхности и да закопае тези скулптури на прилична дълбочина. Второ, ако това не е дело на един човек, а на работилница, в
изработването на колекцията би трябвало да се забелязва единен стил. Но в колекцията не само няма нито един дубликат, но керамичните скулптури са изготвени от различна глина, в различни стилове и с различна степен на майсторство. Трето, било установено недвусмислено, че керамиката в колекцията е моделирана ръчно и изпечена на открит огън. За такъв метод и за такъв обем, е необходимо огромно количество дървесина, която в сух и обезлесен район, като Акамбаро, винаги е била много скъпа. А и подобна
мащабна дейност е невъзможно да остане незабелязана. През 1972 година Артър Янг изпратил две статуетки в Пенсилванския музей за термо-луминисцентен анализ, чрез който била определена възрастта им -около 2700 г. пр.Хр. Всеки образец бил тестван 18 пъти. Решаващ прелом в признаването на колекцията на Джулсруд, настъпил благодарение деятелността на американските изследователи - антрополога Денис Суифт и геолога Дон Патън. Благодарение на активната им дейност, бил открит специален музей и част от колекцията била изложена най-после, като постоянна експозиция. Така днес, изложените образци вече са достъпни за широката публика. Но кой е техният автор и къде е видял
обектите, които е изобразил, остава загадка.
Руска версия: http://lah.ru/expedition/mexico2010/julsrud.htm

Електричество в древен Египет?


Познавали ли са древните египтяни електричеството? Интересна статия с богат снимков материал представям тук / на руски/:
http://lah.ru/expedition/egypt2007/dendera207.htm

Следи от машинна обработка в древен Египет ?


Невероятно интересни материали представям тук ! Дали древните египтяни са познавали машините ?! В Абусир група руски изследователи начело с ръководителя Андрей Скляров, се натъкват на базалтови и гранитни каменни блокове със следи от ...машинна обработка ! И този тип скала са много твърди, за да бъдат обработени ръчно ! Представям ви този интересен материал, подкрепен с много доказателствени снимки:
http://lah.ru/expedition/egypt2009/abusir2009.htm
Същи следи има и в Карнак...
http://lah.ru/expedition/egypt2009/karnak2009.htm
Още следи от машинна обработка в Древен Египет, този път в платото Гиза:
http://lah.ru/expedition/egypt2009/abusir2009.htm

Последния жив неандерталец ?


В този сайт можете да видите черно - бели фотографии на може би последния неандерталец, оцелял до наши дни ! Или може би става дума за човек - дегенерат ? Науката мълчи по въпроса.
http://www.davidicke.com/forum/showthrea
d.php?t=78213&page=2

КАК Е ВЪЗМОЖНО ЦЯЛ БАТАЛЬОН ДА ИЗЧЕЗНЕ ПРОСТО ТАКА ?!


Възможно ли е съществуването на " портали на времето" ? Ето един такъв случай, разиграл се в началото на 20 - век:
" Във въздуха се разтваря не един човек, а целият 14-и батальон от Кралския полк на Норфолк, командван от генерал Хамилтън. 800-те английски войници измарширували в
ниско падналата мъгла край турския залив Сувла и никога не излезли от
нея. След края на войната британското правителство настояло от Турция да
освободи поданиците му. Властите заявили, че не са пленявали, нито са
имали данни за батальон в тази част на залива. "

Загадъчния Valles Marineris


‎" Белегът на Марс" или " Битката на титаните". Така можем да озаглавим тази снимка. Интересен е този " белег" на повърхността на тази планета, наречена Valles Marineris, който всъщност представлява пролом. Загадъчен е обаче неговия произход, както и преданията на древните народи за него. Интересното е, че в своите мито...ве, древните народи говорят за " битката на титаните". Кои са тези титани? Защо древните гърци са наричали тази планета Арес, а римляните - Марс ? Ако се вгледате внимателно в този пролом, ще забележите, че той не е създаден от ерозионни процеси, каквито наблюдаваме на Земята. Освен това около " белега" и на разстояние от него се забелязват черни следи, сякаш от обгаряне. Ако се върнем назад във времето, ще видим, че планетите в слънчевата ни система са били много по-близо една до друга. Това от една страна обяснява, откъде древните народи са имали познания за планети, които откриваме едва в предишния век, като Нептун и Плутон ( тогава те се виждали с просто око) и какво всъщност представлява тази " битка на титаните". Последните проучвания на космически сонди в орбитата около Марс и Юпитер и нейните спътници, дадоха възможност на учените да предположат, че вероятно по това време планетите са се движили толкова близо една до друга, че се получава геомагнитни смущения, което от своя страна води до...гигантски електрически изпразвания във вид на мълнии помежду си ! Това обяснява и следите от обгарянията върху Valles Marineris. Тези гигантски междупланетни мълнии вероятно са направили голямо впечатление на древния човек, за да нарече този спектакъл " битка на титаните"! Трябва да се отбележи, че подобни следи от мълнии върху планети има и върху спътника на Юпитер - Европа. Те са във вид на осморки. Това изключва да е ерозионен процес, а по-скоро следи от прорязване. Може би трябва да се замислим дали в митовете и легендите не се крие информация за вече станали реални събития? Може би науката трябва за в бъдеще да им обърне по- сериозно внимание.
Александър Филипов