Приятели, нека да помислим. На тази планета живеят 6 милиарда души! Това са 6 милиарда интереса, които всеки ден се сблъскват помежду си. Като неутрони. Които пораждат какви ли не реакции. Като махнем душевно болни, престъпници, проститутки и наркомани, които са негативната страна на цивилизацията, остават няколко милиона нормални хора, население почти колкото по време на Римската империя. И тези няколко милиона реално застават на пътя ви. Някои с добри намерения, други - с не дотам. Не представляват заплаха за вас, но ви правят сянка. И ще ви искат пари. Под какъвто и да е предлог. Тези шибани, измислени, изкуствени пари, които всеки ден тровят живота ни! От щедрост някои влизат в затвора. Защото други ги топят за друго. На този свят си виновен до доказване на противното. Казват, че парите развалят характера. Така е. Само някои родовообщинни племена не се вълнуват от тях. Но темата не е за парите. А къде е твоето място под слънцето? Ето кое поражда егоизма. За да оцелееш. В луда надпревара да доказваш себе си. И други да използват качествата ти. Срещу заплащане, естествено. Но не е естествено, не е! Защото се превръщаш в стока. А както знаем, стоката има цена, но няма достойнство. Това е и целта - да ви обезличат и вие това го усещате с всеки изминал ден. Това ви комплексира. Смачква ви самочувствието. Поражда страхове у вас. И ви спъва да се развивате. Осъзнавате ли цялата тази лудост, приятели? Загубихме хармонията, тази детска радост да се смеем и да се радваме искрено на дребните неща в живота, загубихме способността да бъдем солидарни, съпричастни, да обичаме, да водим нормален приятелски разговор без задни мисли, разболяваме се от стрес... Загубихме човешкото в себе си.
Преди години четох една книга "Планетата на маймуните". За съжаление, тя се оказа пророческа книга, като гледам накъде върви светът..
Александър Филипов
8 коментара:
Напълно съм съгласен с Вас!
Благодаря! :)
Светът, бавно, но уверено потъва в прегръдките на блатото на своята лудост.
Света потъва, ама ние сме си виновни за всичко...
Много песимистично, но за съжаление е така. На мен като оптимист ми е трудно да приема едно толкова безперспективно бъдеще. Все се надявам, че науката ще напредне, че съзнанието на хората ще се извиси, за да станем малко по-културни и духовни... Не ми се иска да повярвам, че нещата са толкова мрачни и черни.
много хубаво казано и написано, късо но много съдържателно, аз съм съгласна с написаното, като чели живота изцяло се изместил смъсъла и се занимаваме само с материалното т.е. парите; много интересна тема е това, очаквам с нетърпение нови публикации, много поздрви и до скоро и приятна вечер на всички
Наистина малко повече оптимизъм е необходим, за да подобрим нещата. Според мен нещата може да не са много добре, но все още не сме достигнали сублимната точка, в която всичко става безвъзвратно. Все още има надежда, има шанс и то зависи от нас. Тук може би някой ще каже няма смисъл, ако само аз ще действам и мисля положително, но не е така. Всичко тръгва от един човек, от нас и един по един ще станат много. както е казал народа капка по капка вир става!
За всичко което правим и искаме да постигнем ни трябва първо оптимизъм, че то ще се получи, а и ори да не стане както сме го планували е по-добре да сме опитали и видяли, вместо да седим и да се чудим напразно и да влизаме в разни филми в главата си.Поздравления за страхотната статия.Блога е невероятен винаги намирам по нещо интересно с което да по загубя малко работно време,но в добрият смисъл на думата разбира се.Желая много творчески реализации и муза за писане.
Публикуване на коментар