неделя, 26 януари 2014 г.

Митът "Големият взрив"

Противоречията, свързани с него, са толкова много, че е време да го изтрием от физиката.
 
Баща на теорията за Големия взрив е белгийският физик Жорж Льометър. През 1927 г. той пръв тълкува червеното изместване на спектрите на галактиките като разширение (повече вижте в брой 6/2011 г. на Списание 8 – бел.ред.). През 1931 г. Льометър прави „логичен" извод, че щом Вселената се разширява, то преди време тя е била по-малка, а в далечното минало – едва една точка, която той нарича първичен атом. Освен физик Льометър бил и католически поп – йезуит, и очевидно е търсел научно потвърждение на библейското сътворяване на света. Кръстник на идеята е американският астроном Фред Хойл. В едно радиопредаване той иронично нарекъл предполагаемия взрив на първичния атом Big Bang - Големия взрив. На американския физик Джордж Гамов принадлежи предположението за раждане на материята от чиста енергия, освободена при взрива. Оттогава (1948 г.) осмиваната идея на Льометър започнала да се превръща в „сериозна научна теория". До края на ХХ век най-добрите умове на физиката дали своя принос, за да я обосноват. ТЕОРИЯТА Теорията за Големия взрив казва, че Вселената е възникнала в резултат на взривяване на точка с неизвестен произход с изчезващо малки размери – 10-35 см, при което са се освободили над 1070 калории енергия, а обемът за един миг - 10-36 секунди, се е увеличил 1078 пъти. Последвало образуването на елементарни частици, от които се създала и материята. Теорията е разработена с вълнуващи подробности и жонглиране с колосални числа, което трябва да внушава респект и доверие. Но това само отвлича вниманието на читателите от главното - че безцеремонно се погазват основни природни закони! Абсурдите са много. 1. Взривът е разрушителна сила – пълна противоположност на съзиданието. Казано с езика на термодинамиката – той е процес с много голям ръст на ентропия. В една вселена, родена чрез взрив, началната ентропия е много висока, поради което впоследствие тя може само да намалява. Според някои философи в такава вселена времето трябва да тече в обратна посока. Това не може да е нашата, защото тук стрелата на времето е насочена в посока на растежа на ентропията, т.е. към раздробяване на материята. Тук е имало и ще има много взривове на звезди - естествен край на тяхното съществуване и превръщане в прах и газове, но като съзидателна сила взривът е чист абсурд. 2. Получаването на колосална енергия от точка не би било проблем, ако се намери начин за създаването поне на една калория от нищото. Но първият закон на термодинамиката забранява това, поради което колкото повече е предполагаемата енергия, „получена" от нищото, толкова по-безсмислена и досадна става теорията. Енергията не може да бъде предварително „натикана" в точка, защото като еквивалент на работата тя не може да съществува самостоятелно. Значи в точката трябва да се „натика" и енергоносителят, чийто обем трябва да е пропорционален на количеството енергия. 3. Дори и да не съществуваше закон, ограничаващ скоростта на предаване на информацията до тази на светлината, то предполагаемата скорост на „инфлационното" разширение на обема (1078 пъти за миг!) може да предизвика само съжаление. Никаква фантазия за отрицателно налягане на плътността на енергията на вакуума (по Гуд и Линде) не може да бъде оправдание за такава скорост. И в илюзиите трябва да има мярка! 4. Раждането на двойки частица-античастица от „чиста енергия" в самото начало от съществуването на Вселената е дори теоретично невъзможно, защото тогава не е съществувало „дираковото море" от виртуални частици. Тогава не са съществували и реални частици, които да поемат импулсите на вълните (или фотоните) при раждането на двойките. 5. Ако все пак е станало чудо и са се родили частици и античастици, то законът за симетрията при раждане на двойки повелява броят на двете групи да бъде равен. При последвалата анихилация е трябвало да изчезнат. Съчиняването на асиметрия при раждане (с автор А. Сахаров) е несериозно, а и по принцип то не решава проблема. За да се образува материя, са били необходими не една, а две последователни асиметрии, когато при неизвестни степени на асиметрия, при неизвестни начални условия се получават две колосални (около 1080), но равни помежду си числа – като брой на електрони и протони. Това е статистическо нахалство! 6. Друг статистически абсурд допуска в резултат на случаен процес (какъвто е кондензацията) да се образуват милиарди високоорганизирани, стройни системи от милиарди звезди - галактиките. Всяка от тези абсурдни хипотези е напълно достатъчна за отхвърляне на теорията за Големия взрив. Аз не съм ги измислил, защото те са очевадни за всеки грамотен читател. Само ги събрах, за да личи по-ясно тяхната сумарна абсурдна мощ. Вероятно това няма да се хареса на някои учени, които се стремят да замажат тези абсурди с още по-абсурдни хипотези, като например едномерни струни, многомерни пространства и т.н. Защо е необходимо сътворяване на теория с цената на грубо погазване на природните закони? Нужна е само коректната им интерпретация.


РАЗШИРЕНИЕТО До средата на миналото столетие не са съществували данни за характера на разширението на Вселената. Монсиньор Льометър произволно е екстраполирал назад във времето до достигане на нулев размер на радиуса на Вселената. Логиката на Големия взрив е създаване на Вселена и първоначален импулс, необходим за нейното инерциално разширение. Но предвид действието на гравитацията като възпираща сила, инерциалното разширение може да бъде само закъснително. През втората половина на столетието е станало ясно, че периферните галактики се отдалечават от нас със скорост, близка до тази на светлината. Това е било указание на природата, че разширението става с най-високата възможна скорост. Оттук следва, че разширението нито е инерциално, нито е закъснително. Вероятно този логичен извод умишлено е бил игнориран, защото обезсмисля необходимостта от Голям взрив като източник на движение! Остава единствената възможност - разширението на Вселената да е с ускорение. През 1998 г. опитно бе потвърдено, че наистина е такова, а наскоро откривателите получиха Нобелова награда. За съжаление значението на този факт все още е неосъзнато. Учените се задоволиха с изобретяване на „тъмна енергия", която „блика" от междузвездното пространство, и с реанимация на Айнщайновия космологичен член. Трябва да се има предвид, че ускореното разширение обезсмисля Айнщайновото космологично уравнение, защото гравитацията (върху която то е основано) въобще не играе значима роля в цялостното развитие на Вселената. Трябва да се заяви категорично: ускореното разширение означава край на илюзорната теория за Големия взрив!


 ИЗВОДИТЕ Преди всичко е необходимо да се изясни защо уравнението на Хъбъл, интерпретирано като линейно (описващо равномерно движение), е валидно във вселена, разширяваща се с ускорение. Очевидно интерпретацията на уравнението е погрешна, щом ускореното разширение е доказан експериментален факт. Естествената интерпретация на уравнението е скоростта да е производна от разстоянието и тогава чрез елементарно преобразуване се получава еднаква, експоненциална зависимост на скорост и разстояние от времето. Оттам автоматично се извежда законът на Хъбъл, но в него постоянната (Н) не е обратната възраст на Вселената, а само обратното време, през което разстоянията и скоростите са се увеличили 2,72 пъти. Това изисква начален, ненулев размер на Вселената и съответно ниска начална скорост на разширение. Следователно оказва се, че е имало начален момент на разширението, но тогава не е имало нито взрив, нито раждане на материя. Защото тя е вечна като Вселената. Очевидно Льометър е подвел физиците. Една погрешна стъпка в началото е довела до изминаване на дълъг път в областта на физичния нонсенс, откъдето връщането е болезнено. Ускореното разширение налага скоростта на светлината да расте с времето. В противен случай в бъдеще Вселената трябва да се разширява със скорости, които значително я превишават. Растящата скорост на светлината говори за намаляване на оптичната плътност на средата на Вселената. Следователно всички теории, постулирали постоянна скорост на светлината (например теорията на относителността), автоматично стават недостоверни. Губят смисъл и тъй наречените планковски размери (играещи важна роля в теорията на Големия взрив), защото са изчислени на базата на настоящата скорост на светлината. Растежът на Вселената не може да се припише на разширението на мнимото пространство, защото е съпроводено и с намаляване на оптичната плътност. Тъмната енергия е несериозно съчинение. Енергията няма цвят и е синоним на работа, а изразът „тъмна работа" е от други жанрове. Причина за разширението може да е само разширение на среда с голяма начална плътност и е редно тя да бъде наречена ефир (или етер), за да се коригира една историческа несправедливост. Тук мястото не е достатъчно, за да анализираме внимателно строежа и свойствата на тази среда. 


Ст.н.с. Колесин и неговите идеи са водеща тема в Априлския брой на Списание 8. Тук ви представяме част от тях - аргументите срещу теорията за Големия взрив.

петък, 24 януари 2014 г.

Блогърът Александър Филипов: “Вълнува ме всичко, което традиционната наука не иска да обясни”

“Най-красивото преживяване, което можем да имаме, е усещането за тайнството. Като първично чувство то е залегнало в основите на истинското изкуство и истинската наука. А ако някой вече не го познава и е престанал да се учудва, да усеща трепета на удивлението, той е безжизнен като угасена свещ.” Тези думи на Алберт Анщайн посрещат всички, изкушени от тайните на света, в блога на Александър Филипов за алтернативна наука. В него великотърновецът се опитва да покаже и другата гледна точка за произхода и историята на човечеството, която е като нежелано дете за учените, проповядващи традиционната наука. От край време е интересът на Сашо към тези въпроси, но всичко придобило нова сила през 1999 г., когато му попаднала книгата “Пазителят на сътворението” от Греъм Хенокок и Робер Бовал. В нея те разкриват по-друга версия за Древен Египет, по-конкретно за Сфинкса. “На базата на някои геологически особености на паметника се оказва, че той е далеч по-древен от това, което посочва съвременната археология, възрастта му е между 7500 и 10500 г. Противоречието идва от факта, че по паметника има следи от водна ерозия. Според археолозите той е построен 2500 г. преди Христа, когато климатът е бил сух, а за да има ерозия, той трябва да е бил влажен. Следователно е далеч по-древен и всъщност е изобразявал лъв, а не Сфинкс, защото главата е много малка в сравнение с тялото. Има и други интересни особености – обърнат е на изток към своя небесен двойник – съзвездието Лъв, когато е бил построен. Днес това съзвездие не изгрява от там, заради така наречената “земна прецесия”. Другото е, че пирамидите са разположени спрямо съзвездието Орион или по-точно Пояса на Орион, което означава, че всичко е предварително добре замислено. Любопитно е, че същият план го има не само в Египет, но и в Мексико, земята на ацтеките и маите, където пирамидите са ориентирани по същия начин. Загадъчният град Ангкор Ват в Камбоджа е направен на същия принцип. Всичко това говори за съществуването на много по-древна световна цивилизация”, убеден е Александър Филипов, който по професия е телевизионен оператор. После на Сашо му попаднала книгата на немския изследовател Ханс-Йоахим Цилмер “Грешката на Дарвин”. В нея авторът разкрива интересни доказателства, намерени в щата Тексас, САЩ. “Там, на дъното на Палъкси ривър, има отпечатъци на стъпки на хора и динозаври, които са живели по едно и също време, което изцяло разбива теорията на Дарвин за еволюцията. Ако това е така, значи или Земята е много по-млада, отколкото е прието да се смята, или човечеството е много по-древно. Има много градове, които са на дъното на океана, което е доказателство, че нивото на Световния океан е било много по-ниско преди 7000 – 8000 г. Всичко това говори за съществуването на една съвсем друга цивилизация, коя е тя обаче още никой не знае. В писмените паметници, останали от шумерите, те също посочват, че ние сме създадени по изкуствен начин, от извънземна раса. Много обекти по целия свят доказват това твърдение, но ако само едно от доказателствата бъде прието от официалната наука, това означава, че трябва да се пренапише цялата история. “За това създадох моя блог, в който искам да събера всички тези интересни гледни точки на едно място, за да научат хората и неща, които никой няма да им каже в училище. Защото в историята има много бели петна, които никой не е в състояние да обясни”, аргументира се Александър Филипов. Той се опитва да си обясни и от къде сме произлезли. Според него човешката раса е била създадена изкуствено, а не сме извървели дълъг път от маймуна към човека. Науката е догматична за произхода на съвременната раса, казва той и посочва, че преди нея е имало хора, които са по-различни. Доказват го намерените черепи с продълговати форми, без шевовете по черепа, които срещаме у съвременните хора. В блога на великотърновеца има както негови статии, така и на учени с различна гледна точка. В материала си за тракийските могили Сашо излага доказателства, че траките не са толкова войнствени, както са описвани, и че самите могили не са гробници, а храмове. Според него храмът има формата на женска утроба, а насипът символизира бременност. Поставянето на дарове в могилата е преклонение пред Богинята Майка. Писал е и за произхода на древния град Перперикон. Александър е категоричен, че той не може да е създаден от скални хора, защото много от блоковете са напаснати с изключителна точност. Този древен мегалитен обект е на същата възраст като Стоунхендж, подобни има в Малта, от същия период е и Беглик Таш до Приморско. Всички те, смята Филипов, са дело на мегалитна цивилизация, която е изчезнала, и траките само са наследили тези обекти. Много са въпросите, на които Сашо търси отговор. През 2004 г. написал писмо на Цилмер, автора на “Грешката на Дарвин”, в което го попитал какво е мнението му за произхода на Черно море и на Стара планина. Немският учен му отговорил, че според него в района на България и Балканите в миналото са текли големи реки, които в момента ги няма, а на мястото на Средиземно море е имало пустиня. Черно море пък е било сладководно езеро. Нивото на Световния океан се е покачило със 150 м и всичко било наводнено. Така за около 100 г. се образувало Средиземно море, което достигнало до Босфора. Според проучвания на българския океанолог проф. Петко Димитров се оказва, че морската вода е нахлула през Босфора, скъсвайки сушата. Силата й била 400 пъти по-мощна от Ниагарския водопад. “Има учени, които хвърлят нова светлина. Надявам се, че ще дойде моментът, в който новото поколение ще преосмисли много от съществуващите теории, някои от тях ще бъдат изцяло отхвърлени”, размишлява Александър. От 2000-та година самият той се занимава с палеонтология, но за разлика от неговите приятели палеантолози се опитва да обясни произхода на находките си – дали наистина са толкова стари. Изненадва се, че много от тях са изключително добре запазени и не са се разложили. Сашо обяснява, че за да се запазят, трябва да са налице три компонента – внезапно прекъсване на въздуха, огромно количество вода и много висока температура. “Всички находки, които откривам, са свидетелство за последния голям катаклизъм. Те са нещо като капсула на времето. Теорията за катаклизмите дълго време беше отхвърляна, защото геологията се базира на принципа на постепенното развитие и постепенното разпадане”, пояснява Сашо. Филипов е категоричен, че човек трябва да вярва не на теориите, а на фактите. “Ако покажа на един учен, който е привърженик на теория, която смята за непогрешима, доказателство, което я оборва, кое ще изхвърли той – доказателството или теорията?”, пита блогърът. Весела КЪНЧЕВА сн. личен архив Публикувано на 3 декември 2013 http://www.dnesbg.com/obshtestvo/blogarat-aleksandar-filipov-vvalnuva-me-vsitchko-koeto-traditsionnata-nauka-ne-iska-da-obyasniv.html

Загадъчната долина

Движещите се камъни (англ. Sailing stones), така наречените плъзгащи се или пързалящи се камъни е геологичен феномен, наблюдаван на пресъхналото езеро Рейстрек Плайя в Долината на Смъртта в САЩ. В Долината на Смъртта в щата Калифорния се намира езеро Рейстрек -Плайя (Racetrack Playa). Неговото име идва от две, малко съчетаващи се думи: английската racetrack — "писта за надбягвания" и испанската playa — "бряг".
На дъното се валят камъни, с маса до 30 килограма, но те не лежат там неподвижно. От време на време те сами се движат, като оставят зад себе си недълбоки, но много дълги, до няколко десетки метра бразди. Засега наистина никой не е видял или заснел на лента движението на тези камъни. Но за това, че камъните се движат няма съмнение - браздите се проточват след почти всеки от тях.
Макар че в началото на 20 век учените заявили, че причината за тайнственото движение са някакви магнитни полета. Но тази версия нямала нищо общо с действителността и нищо смислено не обяснила.
По-късно изследователите отделили някои фактори, които биха могли да съдействат за преместването на камъните. Първият фактор това е достатъчно хлъзгава основа под камъните, или иначе казано - кал. В полза на този довод свидетелства формата на следите. Пътеката, която оставят камъните има правилна форма с равни краища, което означава, че почвата е била мека и после е засъхнала.
Но хлъзгавата основа, това е само условие за подвижността. А главния фактор, заради който започва движението, това е вятърът, смятат някои, който подбутва камъните, лежащи на хлъзгавата глина. Но теориите за вятъра не са поддържани от всички. Например геолога Джордж Стенли (George M. Stanley) от Университета в Мичиган (University of Michigan) не вярвал в нея, обосновавайки своето мнение с това, че камъните са прекалено тежки, за да ги придвижват въздушните маси.
Освен това има още предположения, че преместването на камъните може да се дължи на сеизмична активност. Но това било бързо опровергано, защото сеизмичната активност в този район е рядко явление и е много слаба, за да демонстрира такова въздействие.
Понякога камъните описват доста необичайни и сложни линии, а нерядко се преобръщат (снимка от сайта goldcoastgalleries.com, а също снимка на Jon Sullivan).
Някои камъни лежащи редом се движат паралелно, а други се разделят в различни посоки. Този факт забелязан още от Шарп и Кери се явява свидетелство за несъпричастността на леда към процеса. Камъни движещи се заради него и намиращи се близо един до друг, биха се оказали замръзнали в един леден блок и биха се движели непременно заедно. (снимка от сайта subversiveelement.com и Daniel Mayer).
Туристи тук достигат крайно рядко. Първо Рейстрек-Плайя се намира далече от всякакви пътища и комуникации. И второ, да се намирате тук съвсем не е безопасно. Например заради наводненията, които в резултат на проливни дъждове се оказват толкова неочаквани и силни, че могат да доведат до трагичен край (снимка от сайта geography.sierra.cc.ca.us).
Източник на камъни е доломитовия хълм на юг от Рейстрек-Плайя (снимка от сайта pdphoto.org). Следи от камъните остават след като дъното на Рейстрек-Плайя напълно изсъхне. Но самите камъни не остават винаги. Известно е, че няколко пъти хората са виждали само браздите, а камъните са изчезнали, като че ли някой ги е присвоил. Но кой и защо е неизвестно. (снимка Dan Mitchell). Защо някои камъни се движат, а други не? Свързано ли е с това, че след като изсъхне земята, на някои места е по-суха, отколкото на други? Ветровете се движат на тесни или широки потоци и как влияе това на камъните? Защо камъните са разхвърляни по цялото дъно на езерото, след като ветровете са с практически винаги еднаква посока, и би следвало камъните да се събират при движението си в единия край на езерото? Свързано ли е с това, че камъните някак си се връщат обратно, или тях ги вземат хората? И също по кое време на годината камъните се движат най-често? През зимата, когато има повече валежи или през лятото? Много неясноти, страшно много... източник : http://bigpicture.ru