неделя, 29 март 2015 г.

УДЪЛЖЕНИТЕ ЧЕРЕПИ ОТ ПАРАКАС


През 1928 г. археологът Хулио Тельо попада на поразителна находка по южното крайбрежие на Перу, в пустинята Паракас. Изследователят открива огромна гробница със сложна структура, където намира изключително необичайни останки: черепи с необичайно големи размери, но и с необичайно удължена форма. Тельо открива повече от триста черепа, чиято възраст е оценена на около 3000 години. Резултатите от анализа на тяхната ДНК се оказват повече от неочаквани - истинско предизвикателство към съществуващата теория за еволюцията на човека.
В редица култури е практикувана умишлена деформация на черепа. В някои южноамерикански племена главата на кърмачетата е стягана с плат или между две дъсчици. В резултат на продължителното въздействие черепът действително променя формата си, без обаче това да влияе върху обема, теглото и други стандартни характеристики. В случая с черепите от Паракас обаче картината е различна. Като начало, обемът на пустинните черепи се оказва с 1/4 по-голям, отколкото у хората. Второ - те са с цели 60% по-тежки! Трето - принудителната деформация на черепа при някои племена променя само формата му, но не и обема. Това навежда учените на мисълта, че причината за формата на черепите не е преднамерена деформация. И още: черепите от Паракас имат само една теменна повърхност, докато при човека те са две.

За да се открехне завесата на тайната, директорът на Музея по история на Паракас Хуан Наваро изпраща пет образеца за генетичен анализ. Пробите включват коси, частички кожа, зъби и фрагменти от черепни кости. При това на генетиците не е съобщен произходът на черепите, за да не се наруши обективността при провеждането на анализа. И резултатите се оказват неочаквани. Открита е митохондриална ДНК, която се наследява от майката, с неизвестна мутация, която не се среща нито при човека, нито при приматите, нито при други животни. „Тази мутация дава възможност да се предполага, че става дума за съвършено ново човекоподобно същество, много далечно от разумния човек и неандерталеца. Не съм сигурен дори, че ще му бъде намерено място в генеалогичното дърво на съвременния човек”, разказва служителят в генетичната лаборатория Брайън Фостър.
Фостър пояснява, че съществата с такива черепи имат големи генетични различия с хората, затова кръстосването на представители на тези два вида едва ли е възможно.
Трудно е да се оценят последствията от това откритие. Кои са били тайнствените създания, погребани в Паракас? Как са изглеждали в началото на своя еволюционен път? Или може би те са попаднали на Земята с вече оформен облик?
Резултатите от анализа поставят повече въпроси, отколоко дават отговори...

Няма коментари: