Племето дропа и каменните дискове

Преди 12 000 г. в Китай се приземили извънземни. По технически причини те не можели да се върнат на родната си планета. Тази история е запечатана на загадъчни каменни дискове, открити редом до малки мумифицирани мъртъвци с огромни глави.

Кристи Петрова

18.02.2011

  Професор Цум Ум Нуи изгубил 20 години да разгадава

   загадъчните символи, и когато през 1962г. 

  най-после успял, го обявили за смахнат и го засипали с 

  критики. 

 

 

 

 

  Анализите показват, че някога дисковете, наподобяващи на

   грамофонни плочи, са се намирали под въздействието на силно

   магнитно поле. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Най-голям интерес предизвикала информацията,

  нанесена върху  дисковете. Благодарение на нея се разкрила  

  тайната за  произхода на малкия народ,

  чието гробище намерили археолозите.

 

 

 

 

 

  Повече от 70 години тайната на племето дропа остава  

  неразгадана. 

 

 

 

 

 

 

 

Гробище на извънземни с 500-годишна давност. Това не е фантастика, а съвсем реален факт. Група швейцарски антрополози се натъкват на загадъчните гробове през 2009 г. по време на разкопки в Централна Африка. По техни изчисления в могилите са положени не по-малко от 200 тела, които при това са добре съхранени. „Опитваме се да изясним откъде са се появили извънземните и каква е причината за тяхната смърт”, казва през ноември 2009 г. пред журналисти в град Кигали, Руанда, антропологът доктор Уго Дети.По време на изследователската си работа учените открили странното гробище. Отначало решили, че са се натъкнали на останките на древно население, но находката се оказала много по-интригуваща. Във всеки гроб имало по пет тела. Ръстът на чудатите същества бил средно 2 м и 13 см. Те били с несъразмерно големи за туловищата глави, на които липсвали нос, уста и очи. „Вероятно са общували помежду си по телепатичен път и са се придвижвали из местността като прилепи, с помощта на някакъв биологически радар”, предполага д-р Дети. Версията на антрополозите е, че намерените пришълци са били част от извънземен десантен полк, който след изпращането му на Земята се е сблъскал със смъртоносен вирус. Очевидно извънземните не са имали имунитет към земните болести и е възможно да са загинали дори от най-обикновен грип. „Въпреки всичко някои от тях са успели да напуснат гибелното място. За това съдим по факта, че не намерихме в околностите нито космически кораб, нито останки на такъв”, добавя Дети. „Нашето откритие може да измени коренно представата за света, в който живеем”, обещава д-р Дети. Но две години по-късно това още не се е случило.Практиката показва, че учените периодично се натъкват на много странни древни мумии и скелети, за които не може да се каже, че са принадлежали на представители на човешкия род. Хипотезите за произхода им са разнообразни, но повечето специалисти са единодушни по въпроса, че това или са генетични уроди, или са извънземни. В края на 1937, началото на 1938 г. в труднодостъпния район Баян Кара Ула, разположен на границата между Тибет и Китай, експедиция под ръководството на професора от Пекинската академия на науките Чи Пу Тей намира подобно гробище на намереното в джунглите на Руанда. Там обаче скелетите са на същества, които са били високи не повече от 130 сантиметра. Иначе останките отново показват телосложение с тънки крайници и огромни глави. Учените стигат до извода, че гробниците сред скалите са последната обител на приблизително 716 мъртви извънземни. Начинът на погребване не предизвиква сензация. В Тибет е разпространено използването на естествени и изкуствени пещери за такава цел. Интерес предизвикват по-скоро мумифицираните мъртъвци, които се различават от местните жители. Първоначалната версия е, че това са по-скоро маймунски останки. Но чак пък да погребват своите мъртъвци – това вече звучи наистина невероятно. В пещерите са съхранени също така рисунки на Слънцето, Земята, Луната и някаква неизвестна на астрономите планета, от която плавно се проточва верига от точки с размери на грахче. Тя опира в Земята, сякаш това е крайния пункт от междузвездния поход на пришълците. А най-интересни се оказали дисковете, които лежали в краката на всеки мъртвец – каменни и с дупки в средата. Нещо като грамофонни плочи от каменния век. Дисковете са с диаметър около 30 сантиметра и дебелина 8 милиметра. От центъра към края на диска върви спираловидна нишка със ситни, неразбираеми знаци. Анализът показва, че някога тези дискове, наподобяващи на грамофонни плочи, са се намирали под въздействието на силно магнитно поле. В началото на 60-те години на миналия век друг китайски професор – Цум Ум Нуи прави частичен превод на надписите на тези дискове, от който се подразбира, че някога група извънземни същества, наричащи себе си „дропа”, е извършила принудително кацане в района на Баян Кара Ула. Те не успели да продължат маршрута си и останали заточеници там, като постепенно измрели. Цум Ум Нуи упорствал за разрешение да публикува разшифрованите от него надписи. Но когато най-накрая успял, трудът на професора под наименованието „История на космическите кораби, съществували преди 12 000 години” предизвикал предимно ирония и купища критики. Отчаян от това отношение, изследователят емигрирал в Япония, където скоро след това умрял. А сензационните находки в суматохата и хаоса на „културната революция” са пръснати и изгубени в различни хранилища и музеи в Китай. Понастоящем, благодарение на немския археолог Валтер фон Молтке, преводът на надписите на дисковете е спасен от забрава. „В направения през 1962 г. превод се разказва за историята на племето дропа, етническо малцинство, почти изчезнало още през 1947 г. – разказва фон Молтке.- Тайнствените надписи сочат, че родната планета на дропа е разположена около Сириус и техните предшественици са извършили две пътешествия до Земята – преди около 20 000 години и през 1014 г. По време на последната мисия корабът се разбил и оцелелите пришълци не успели да напуснат нашата планета.”С упорство и продължителни усилия Молтке успял да намери няколко от разхвърляните по музеите скелети на извънземни от племето дропа. Археологът направил снимки на останките на предполагаемия вожд, който се оказал с височина 117 сантиметра. Неговата съпруга била с 12,5 сантиметра по-ниска. Молтке предполага, че в крайна сметка 12 от 716 скелета имат пряко отношение към първата космическа колония: те се отличавали от останалите с по-ниския си ръст, големия размер на черепите и очните кухини. На краката на единия от тях имало следи от хирургическа операция, направена, съдейки по всичко, с помощта на лазер.

Безследно изчезнали

Докато много хора обявявали резултатите от научната експедиция в Баян Кара Ула през 1938 г. за обикновена мистификация, австрийският журналист Петер Крас тръгнал по следите на космическите пришълци. В своята книга „Когато пристигнаха жълтите богове” той споменавал за каменните дискове. На една конференция, посветена на НЛО и пришълците, до него се доближил непознат мъж, който се представил като инженер Ернст Вегерер. Той разказал, че през 1974 г. е видял в китайски музей експонати, напомнящи споменатите дискове. И ги описал: каменни, с дупки в средата, със спираловидни черти върху тях, идващи от центъра. Директорката на музея му обяснила, че са от глина. Но според него материалът, от който били направени бил по-скоро някакъв зелено-сив мрамор. През 1994 г. Крас имал пътуване до Китай заедно с Хартуиг Хаусдорф. Двамата решили да посетят въпросния музей, за да видят дисковете, за които разказвал Вегерер. Но там не видели нищо подобно. Директорката на музея била уволнена в средата на 70-те и никой не знаел нищо за нея, нито за изчезналите каменни експонати. Единствената следа за тях била рисунка на диск с дупка в центъра, намерена в служебните архиви.