Световен учен преобърна историята! Цивилизациите в Египет и Родопите са свързани!

Проф. Ана Радунчева от Археологическия институт към БАН, археоастрономът Робърт Бовал, геологът д-р Робърт Шок и астрофизикът от НАСА Томас Брофи бяха преди месец на международнa експедиция у нас. Тя изследва останките от цивилизацията, населявала българските земи преди траките, в района на Източните Родопи.

„Стандарт“ попита Робърт Шок за древните цивилизации у нас и най-интересните находки, които са го впечатлили.- Какво очаквахте да видите в България и какви са резултатите от вашата експедиция в Родопите?

– Работя на археологически обекти и правя изследвания по темата от края на 90-те години. Геолог съм и преподавам в Бостънския университет, САЩ. Защитил съм докторантурата си по геология и геофизика в университета Йейл. Едно от нещата, които изучавам през последните 25 години, са именно много древни обекти и места по света. Най-известна е може би работата ми в Египет /Шок доказва, че пирамидите и Сфинкса са оформени от дългогодишно влияние на вода и това оборва дотогавашните теории за възрастта им. Той доказва, че са изградени значително по-рано от смятаното дотогава – бел. ред/. Теорията ми за датирането на Сфинкса първоначално бе плод на много дебати в научните среди и бе отхвърляна. Според официалната наука цивилизациите и изтънчените култури са възникнали едва преди 5000 години. Докато с теорията си за Сфинкса аз приведох научни доказателства, че това не е така, и развити цивилизации е имало далеч преди този период. Едва през последните години ние получихме независими доказателства от древни места по цялата планета, че наистина са съществували далеч по-стари, развити цивилизации, отколкото официалната наука предполагаше. Например в Югоизточна Турция бяха намерени следи от общество с много развита и изтънчена култура на около 10 000 г. След като посетихме Родопите, смятам, че следи от подобна цивилизация има и в България. И въпреки че бяхме във вашата страна само няколко дни, разглеждайки древните места и светилища, видяхме същия тип геологически следи, каквито виждам и на други места по света.

– Кои места в Родопите успяхте да посетите и какви следи от тази много древна, непозната за официалната наука цивилизация успяхте да откриете?

– За специалистите е ясно, че светилищата, които успяхме да посетим, са използвани през 3000 г. пр. Хр., но са построени върху много по-древни структури. Така че, когато разглеждах каменните структури и геологията, начина, по който са обработени, установих, че те са подобни на тези, открити по целия свят. Другото нещо, което е изключително важно според мен, е че голяма част от тези древни светилища са свързани с естествени пещери в близост. Или естествени пещери, които впоследствие са модифицирани от древните хора. Това е типично именно за периода 10 000 – 9000 г. пр. Христа, когато климатичните условия са били различни. Ние говорим за самия край на Ледената епоха. Така че климатичните условия са били много по-различни, много сурови. Официалната наука говори за пещерни хора, но всъщност тяхното общество е било далеч по-развито, отколкото предполагаме, както и инструментите, които са използвали.

– Една от световните загадки е именно как са построени част от древните паметници, предвид факта, че би трябвало да са вдигнати от хора без технически познания и нужните уреди. Според вас какви инструменти са използвали тези древни цивилизации?

– На местата, които разгледахме в Родопите, са обработвани сиенитни скали, които са изключително здрави в дълбочина, но повърхността им се обработва значително по-лесно, като позволява да се дълбае и оформя. И въпреки че тук не сме имали време за по-подробни изследвания, предполагам, че както на други древни места те са били обработвани с по-твърди скални късове и по-твърди минерали. Тогава все още са нямали мед и желязо, които да направят работата им по-лесна. И затова именно е изумително, че с такива примитивни инструменти, те са успели да създадат подобни структури.

– Каква според вас е била целта да полагат толкова усилия, за да създадат тези структури? Дали те са имали практична употреба или просто са в резултат на свещен култ?

– Това, което е достигнало до нас, разбира се, са предимно основите на тези структури, тъй като те са били презастроявани и използвани отново. Те са били от изключителна важност за древните общества – да наблюдават движението на небесните тела. Това е било важно за тях от религиозна точка, но и от друго. Там са се случвали много по-различни неща, отколкото днес. Има доказателства, че в края на Ледената епоха е имало катастрофални климатични промени на планетата, предизвикани от промяна в Слънцето. И за тях тези наблюдения са били изключително важни и от прагматична точка, за да оцелеят. 

– Мислите ли, че тези древни цивилизации, съществували преди 8-10 000 години, дори и повече, са били свързани помежду си?

– Да. Те са били свързани по два начина. На първо място – живеели са на една планета, обхваната от климатични промени, и са имали подобни преживявания, независимо къде по света са се намирали. На второ място тези катастрофални промени са довели до миграция в опит да си намерят по-подходящо място за живот. И доказателствата показват, че това са били изтънчени културни общества и цивилизации още в края на Ледената епоха. В Европа говорим за тъмните векове след разпада на Римската империя. Заради климатичните промени тези цивилизации са попаднали също в своите тъмни векове, именно в края на Ледената епоха. Според мен има доказателства, че тези общества са достигнали и това ниво на развитие, което им е позволявало да пътуват, да контактуват помежду си, да обменят културни познания. Защо това да не се правили и цивилизацията, построила пирамидите в Египет, и тази, живяла в Родопите? Например твърдите скали и минерали, с които са построени древните паметници, са се намирали само на няколко места по света. Така че очевидно с тях се е търгувало.

– Кое беше мястото, което ви заинтригува най-много от посетените в България?

– Белинташ е много интересно място. Защото там имаме много древни обработени скали. И определено искам да се върна отново, за да направим по-сериозно проучване и вече разигравам в главата си сценарии как да се случи това. Татул, което е популярно, според мен крие не само историята, която се разказва – за периода 1000 -2000 г. преди Христа. Но според мен има доказателства, че това място е използвано много по-рано от това. По подобен начин започнаха и проучвания ми в Египет – от една идея, че гледаме монумент, който е значително по-древен от официалните предположения. Общото между тези древни паметници и светилища е, освен възрастта им, разбира се, че са разположени на ключови места за астрономически наблюдения. Въпреки че бях скептичен, преди да дойда, сега съм убеден, че и тук има следи от тези працивилизации. И според мен има и геологически доказателства за това. Това пътуване беше като предястие, което събужда апетита за по-нататъшни изследвания. След като светът научи за това, което имате тук, ще предизвика интереса и на много туристи. Египет е пример за това как подобни експедиции могат да го направят. За съжаление в момента там има напрежение и много хора се страхуват да ходят в Египет, въпреки че ще могат да разгледат пирамидите, Сфинкса и други древни паметници по поречието на Нил. В същото време България е една много красива страна, с приятелски настроени хора, добра кухня и много монументи и светилища, които да се видят. Наистина България е фантастична. 

Наталия Малчева, в. „Стандарт“