Изследователи, разтърсили научния свят с нови открития!

Джон Антъни Уест (роден 9 юли, 1932 в Ню Йорк ) е американски автор , лектор, напътства и защитник на Сфинкса водна ерозия хипотеза в геологията . Джон Антъни Уест днес е водещ орган и поддръжник на училището по египтология, алтернативна интерпретация на древноегипетската култура, изтъкнат от френското учен и философ, "символист" RA Schwaller де Lubicz . По мнението символист, египетска архитектура и изкуство разкриват по-богат и по-универсална мъдрост, отколкото конвенционалните египтология е поел. През 1993 г. работата си с Робърт Шох , геолог и доцент по естествени науки в Колежа на общи изследвания към Бостънския университет бе представен от Чарлтън Хестън в NBC специален нарича " Мистерията на Сфинкса ", която спечели West на News & Документален Emmy Award за най-добър изследвания и номинация за най-добър документален. Филмът твърди, че основният тип на атмосферни влияния очевидно на Сфинкса и околните стени ограждащи само са могли да бъдат причинени от продължително и обширно валежи през периода от 10 000 до 5000 г. пр.н.е. и е изсечен от варовик скала от древна напреднала култура (като Heavy неолита култура Qaraoun ). Това се справи с конвенционалния датирането на резбата на статуята около 2500 г. пр. н.е. West предполага, че Сфинкса може да е над два пъти по-стара, колкото първоначално се определя, като има предвид, Schoch направи по-консервативен определяне на между 5000 и 7000 г. пр.н.е.

Робърт Гастон Бовал е роден на 5 март 1948 г. в Александрия, Египет. Баща му е белгиец, а майка му има малтийско-италиански произход. Учи в британско училище за момчета в Александрия и във францискански колеж в Бъкингамшър, Англия. Напуска Египет през 1967 г., шест дни преди войната по време на президентството на Гамал Абдел Насър. През 1973 г. завършва университета „Соутбанк” в Лондон с инженерна диплома по сграден мениджмънт и технологии. Има следдипломна квалификация по европейски маркетинг от Колежа „Нюланд” в Бъкингамшър. След дипломирането си работи като строителен инженер в Оман (1973-1977), Иран (1077-1978), Судан (1979-1980), Гвинея (1980-1981), Саудитска Арабия (1981-1985), Франция, Австралия (1986-1989) и Англия (1989- ), като по-голяма част от кариерата си работи в Близкия изток и Африка. Говори пет езика - английски, френски, италиански, арабски и испански. През 1983 г. Бовал започва да изучава египтология. В края на 1992 г. той се опитва да получи превод на „Hermetica” от Уолтър Скот, а не след дълго попада на ново издание с предговор от Ейдриън Гилбърт. Свързва се с него за коментар на връзката между александрийското училище на Хермес Трисмегист и строителите на пирамиди от Четвъртата династия на Египет. Установявайки сътрудничество двамата публикуват през 1994 г. книгата „Загадката Орион : Свещените тайни на египетските пирамиди”. Тя става бестселър №1 и преведена на повече от 25 езика. „BBC Two” излъчва документален филм за теориите на Бовал. Онагледяване на теорията „Корелацията с Орион” В следващите си произведения си сътрудничи с американския писател Греъм Хенкок, доктора физик от Сан Диего - Томас Брофи, и египетския писател Ахмед Осман. Робърт Бовал става известен пропагандатор на теорията за връзката между разположението на известните и емблематични египетски пирамиди, и на звездите от съзвездието Орион, наречена „Корелацията с Орион”. Тя е част от хипотезата му, заедно с Греъм Хенкок и писателя Хавиер Сиера, за съществуването на т.н. „Златен век на човечеството“. Според хипотезата цивилизацията на Златния век е изчезнала преди около 10 500 години и е предшественик на всички модерни цивилизации. Официалната наука не приема теорията за „Корелацията с Орион”. Откритията и теориите на Бовал са били предмет на десетки телевизионни документални филми, дискутирани са по много канали BBC, ZDF, France A3, ABC, NBC, Fox -TV, History Channel, Discovery Channel и RAI-Italia. Робърт Бовал има две деца, които живеят в Англия, а той със съпругата си Мишел Вейсиере живее вТоремолинос, Испания.

Д-р Робърт Шох и Робърт Бовал на Беланташ (юли 2014) В края на юли месец 2014 г., заедно с проф. Робърт Шох, проф. Ана Радунчева от Археологическия институт къмБАН и астрофизикът Томас Брофи, посещава България като член на Международна изследователска експедиция, за която е обявено, че ще изследва знаци, оставени от древна цивилизация по праисторическите светилища Белинташ, Татул и Харман Кая.

Греъм Хенкок е роден на 2 август 1950 г. в Единбург, Шотландия. Прекарва детството и юношеството си в Индия, където баща му работи като хирург. След завръщането си в Шотландия завършва през 1973 г. с отличие социология в Университета на Дърам. След завършването си се посвещава на журналистиката и работи за много британски вестници като „Таймс”, „Сънди Таймс”, „Индипендънт” и „Гардиан”. В периода 1976-1979 г. е съредактор на списание „Ню интернационалист”, а в периода 1981-1983 г. е кореспондент за „Економист” и „Обзървър” за Източна Африка. От края на 70-те години започва да пише пътеписи за Африка, като представя по-различен поглед от традиционния, и разглежда предимно с проблемите на икономическото и социалното развитие на континента. След 1983 г. се посвещава на писателската си кариера. В края на 80-те се насочва към темите за неразкритите загадки на човешкото общество и на неговата древна и загадъчна история. Творбите му са фокусирани основно върху възможните връзки между привидно несвързани явления. Книгите „Lords of Poverty” (Господарите на бедността) и „Знакът и печатът : Търсене на изчезналия кивот на завета” дават начало на неговата международна известност. Години наред Греъм Хенкок си сътрудничи с белгийския писател Робърт Бовал и испанския писател Хавиер Сиера в опит да се докаже съществуването на т.н. „Златен век на човечеството“. Според хипотезата цивилизацията на Златния век е изчезнала преди около 10 500 години и е предшественик на всички модерни цивилизации. Официалната наука не приема тезите развивани в произведенията му, като се счита, че не съществуват доказателства за тях, а работата му се определя като „псевдоархеология”. Въпреки това няма достатъчно категоричен отговор за поставените в книгите му въпроси. През 2010 г. започва да пише художествена литература, в голяма степен по темите, които е развивал подробно в документалните книги. Произведенията на писателя често са в списъците на бестселърите. Те са преведени на 27 езика и са издадени в над 5 милиона екземпляра по света. Според „Сънди Таймс” той е титулуван като "Индиана Джоунс на алтернативната археология". Хенкок дава много презентации и лекции на различни места по света, като Университета на Делауеър, Санта Моника, Калифорния, и Университета в Кейптаун, Южна Африка. Участва в много документални телевизионни филми, в които представя своите тези и изследвания за изчезналата цивилизация. Греъм Хенкок живее със семейството си в Девън.

Проф. Робърт Темпъл е американски изследовател и писател. Роден е през 1945 г. През 1965 г. завършва ориенталистика и санскрит в Пенсилванския университет, Филаделфия. Автор е на дузина предизвикателни и провокативни книги, преведени на над 45 езика, сред които „Геният на Китай”, „Загадката Сириус” и „Светът на отвъдното”. Робърт Темпъл е сътрудник на Кралското астрономическо общество и член на Египетското изследователско общество от 1970 г. насам, както и член на редица други академични сдружения. Той е гостуващ преподавател по история и философия на науката в Университета Цинхуа в Пекин. В продължение на години пише научни статии за Таймс и Гардиън, бил е репортер е в Тайм Лайф ирецензент по изкуствата в Би Би Си Радио 4. По поръчка на Канал Четири и Нешънъл Джеографик Проф. Темпъл прави документални филми за археологическите открития в Гърция и Италия. През 1993 г. неговият превод на вавилонския епос за Гилгамеш се играе в Кралския национален театър в Лондон. Заедно жена си Оливия той е съпреводач на първата пълна версия на английски език на басните на Езоп.

Д-р Робърт Шох (на английски: Robert M. Schoch) е американски геолог и геофизик, асоцииран професор (доцент) по естествознание в Колежа за общи изследвания на Бостънския университет. Той е автор на теорията за ранната възраст на Големия сфинкс в Гиза, който според научни доказателства, приведени от него, е създаден хилядолетия преди епохата на Древен Египет на фараоните. Проф. д-р Шох е преподавател в Колежа за общи изследвания към Бостънския университет от 1984 г. насам. Защитил е докторска дисертация през 1983 г. по геология и геофизика в университета в Йейл. Носител е на научни степени по геология и геофизика от Йейлския университет, както и на степени по антропология и геология на Университет „Джордж Вашингтон“. В началото на 1990 г. д-р Шох изненадва научните среди с революционните си изследвания, според които датата на Големия сфинкс в Гиза се измества значително по-рано от стандартно изчислената според египтологията. Доказвайки, че тялото на древния монумент е силно изменено от процеси на водна ерозия, независимо от факта, че местоположението му е на границата на пустинята Сахара, където климатичните условия през последните 5000 години са изключително сухи. Проф. Шох успява да докаже, че историята на човечеството е значително по-стара, отколкото е възприето. В своето най-ново научно изследване „Забравена цивилизация. Ролята на слънчеви избухвания в нашето минало и бъдеще“ посочва астрономическата причина за смъртта на по-ранните и примитивни човешки цивилизации, като също привежда научни и археологически доказателства, които подкрепят неговите заключения. Други теории на проф. Шох изразяват убеждението, че е много вероятно всички пирамиди - в Египет, Централна Америка и на други места по света, да представляват, заедно с други културни прилики, много по-стара глобална култура, която свидетелства за общо наследство или древни културни контакти по целия свят. Известен е също с изследванията му на подводните монументи до остров Йонагуни (Япония), където се гмурка няколко пъти, започвайки през 1997 г. своя анализ на мегалитните структури, за да докаже, че това е естествен обект със следи от човешки действия, които са изменили формата им така, че да отговаря на техните нужди. През 1993 г. на проф. Шох е наименуван род изчезнали бозайници - Schochia, към които принадлежи Schochia sullivani. През 2006 г. Шох изследва т.нар. Босненски пирамиди и разкопките по тях, по покана на местните жители. Той стигна до заключението, че на място няма "абсолютно никакви доказателства за наличие на пирамиди или за монументи изградени от голяма древна цивилизация в района на град Високо (Босна и Херцеговина)".

В края на юли месец 2014 г. проф. Робърт Шох посещава България като член на международна изследователска експедиция, за която е обявено, че ще изследва знаци, оставени от древна цивилизация по праисторическите светилища Белинташ, Татул и Харман Кая. В експедицията взимат участие и учените проф. Ана Радунчева от Археологическия институт към БАН, археоастрономът Робърт Бовал, и астрофизикът Томас Брофи. Учените са придружени от екип на БНТ, който заснема работата им и ще продуцира документален филм с работно заглавие "По следите на древните", като се очаква да предизвика и международен медиен интерес към древното наследство на България, което е слабо познато в международен план и не добре изследвано. Отзвукът от тази новина се приема доста резервирано от някои от българските археолози, които с години проучват обектите, които експедицията ще обходи. Проф. Николай Овчаров все пак признава в свое изказване по въпроса, че процедурите за международни експедиции са много тежки, но пък имат своето важно за България значение. В интервю за в-к „Стандарт“ Робърт Шох споделя, че Белинташ е събудил интереса му поради наличието на много древни обработени скали. Той заявява, че има намерение да се върне отново, за да осъществи по-сериозно проучване и съответно вече обмисля план как да организира това.

Рудолф Гантенбринк работи в Академията за изящни изкуства в Берлин и по-късно в Хановер графика и дизайн проучвания. Като инженер и изследовател, той е самоук . След няколко години на изследвания в Египет и Голямата пирамида Гантенбринк направи изследвания, които след няколко неуспешни опита, най-накрая през март 1993 чрез създадения от него робот Upuaut -2 направи проучване на Südschachts четирите така наречените въздушни шахти, които всъщност се оказват, че са запечатани с малки каменни прегради към края им. След като проучил две от тези „шахти”, той трябва едностранно, без одобрението на германския археологически институт да направи втори опит чрез новосъздадения от него робот Upuaut-2 -Roboterfahrzeug, както и тази, използвана за първи Upuaut експедицията Upuaut-1. Откритията му разтърсиха научния свят, като доказа, че Голямата пирамида има всъщност съвсем друга функция.

Кристофър Дън има богат опит като занаятчия, като започва кариерата си като indentured чирак в родния си град Манчестър, Англия. Нает от космическа компания, той емигрира в САЩ през 1969 г. През последните 49 години, Крис е работил на всяко ниво на високотехнологичното производство от механик, инструментални, програмист и оператор на висока мощност промишлени лазери, инженер на проекта и мениджъра лазерни операции. За последните 16 г., той е служил като директор на човешките ресурси за Midwest производител космическите изследвания. Пирамидната одисея Крис започва през 1977 г., след като прочел на Питър Томпкинс книга „Тайните на Голямата пирамида”. Неговата незабавна реакция след изучаване на прецизни и конструктивни характеристики на Великата пирамида е била да се счита, че тази сграда може да има оригинална цел, която се различава от конвенционалното мнение. След по-нататъшни изследвания и проучване на изходен материал за различни теории, Крис стига до заключението, че тя трябва да е първоначално построена, за да се осигури високо техническо общество с енергия - с една дума, това е една много голяма машина. Откриването на целите на тази машина и документиране на неговия случай е взело по-голямата част от двадесет години на изследвания и след публикуването на книгата на Крис 1998 "електроцентрала в Гиза: Technologies на Древен Египет", който описва едно цялостно енергийно устройство, което е хармонично съчетано със Земята. В САЩ той се появи на PAX Телевизия, на Travel Channel, Discovery Channel, каналът Learning, Lifetime Television и най-наскоро на History Channel в древния чужденец епизод "The Evidence". Втората книга на Крис, озаглавен "Изгубените технологии на Древен Египет: Advanced Engineering в храмовете на фараоните" се фокусира върху един важен аспект на изследванията си в производствените възможности на древните египтяни и чрез окото и фотоапарата си разкрива пред читателите си отдавна пренебрегнати и забравени характеристики на египетски архитектурен план и производство на енергия.

Ханс - Йоахим Цилмер(роден на 20-ти септември 1950г. в Мьолн, Германия)е немски предприемач и от 1998г. е автор на оспорвани научнo-популярни книги. В своите преведени на общо единадесет езика книги – бестселъри той се спира на актуални теории особено в областите на геологията, геофизиката, еволюцията и палеонтологията, като ги подставя тях или лежащи в основата им теории (принцип на актуализма, геологичен лъч ма времето) под въпрос и формулира свои хипотези, противоречащи на преподаваното научно становище по смисъла на катастрофизма. Той отхвърля особено теорията на еволюцията и в частност теорията за макро еволюцията както и методите на датиране. Живот Ханс - Йоахим Цилмер следва в Минногеоложкия Университет Вупертал и в Техническия Университет Берлин инженерство и завършва двата университета като дипломирам инженер, после завършва аспирантура като др. рер. пол., основава и ръководи след следването 1977 фирма за високо строителство, инженерно бюро по строителство и строителна фирма в Солинген, а по-късно и в Берлин (Германия). Цилмер е инженер – съветник при камарата на строителните инженери на Нордрайн-Вестфален, бил е член и председател на Камарата на строителните занаяти на Солинген и от 1991-1999 е първи председател на спортния съюз TSG Солинген (2300 членове). Като автор на научно-популярна литература е участвал в интервюта на много немски радио и телевизионни предавания, между които PRO7 в предаването „Welt der Wunder“ (“Света на чудесата”) със спорните теми от книгата си „Dinosaurier Handbuch“ (“Наръчник по динозаври”). Теории Цилмер е както и Имануел Великовски представител на катастрофизма, но свързано с теория на младата земя, теория на катастрофата на младата земя, която твърди, че планетата земя като планета е стара, но преди около 5000 до 6000 години е претърпяла повсеместна катастрофа (потоп)в следствие на което земната кора се е променила и преобразувала. Основната геологична теза при това е, че са се образували няколко потока, които са се разпростряли над контиинентите: в северозапад и югозапад през Северна Америка, към Австралия или от Алтай през Сибир до Каспийско море, в Балтийско море и в Северният Ледовит Океан. При това се е преместила и земната ос и едва в този момент настъпва нареченият от него “Снежен период” през който замръзват арктическите и антарктическите области като един вид скъсен голям ледников период. По това време се увеличава според него и земното притегляне, поради което животни които до този момент са съществували в “мега формат”, като например големият колкото слон мързеливец в Америка или Мамута в Евразия сега измират. Така се е създал нов свят с по-малки животни, с други атмосферни условия, като например спадане на атмосферното налягане и повишено земно притегляне. В следствие на тези световни катастрофи според Цилмер противно на микро еволюцията не е имало макро еволюция, преход от един животински вид към друг, а вместо това: Така не е възможно от маймуноподобни същества да се появи човека. Освен това през този период изчесват 80 % от животинските видове: Един сценарий, който се счита, че е протекъл в края на ледниковия период (=начало на снежния период по Цилмер). Съответно според Цилмер не съществува контролируема история на човечеството, както той описва в книгата си “Лъжата за еволюцията”. Представеното твърдение на Цилмер в книгата “Заблудата на Дарвин”, че черепи респ. скелети от старокаменната епоха са най-много на няколко хиляди години, за Цилмер уж е било доказано в Англия от нови изследвания на неандерталски и кроманьонски черепи от Германия през 2004г. чрез нови датирания. Тезата на Цилмер от книгата му “Грешката на Дарвин”(L´Errore di Darwin), че Гранд Каньон, също както и според преданията на местните хавасупаи, е създаден от голямо наводнение по времето на прадедите им, уж е била доказана от нови изследвания на геологичните служби на САЩ: Огромни потоци вода с 37 пъти по-голямо количество вода от потока на Мисисипи издълбават Гранд Каньон катастрофално на няколко фази, последно преди около 1000 години. В рамките на катастрофалните събития в миналото на земята специално място заема палеогеографията на динозаврите, разгледаната в “Наръчник на динозаврите”. Зачестилите по цял свят находки от динозаври, според Цилмер са довели до там, че все повече динозаври са намерени на “грешни” континенти, т.е., според скалата на времето за тектоника на плочите, на вече изолирани и разделени от океани континенти. Като решение на този проблем Цилмер предлага модела за експандиране на земята. Верифицирането на природните катастрофи до 15ти век, по смисъла на катастрофизма водят в крайна сметка в книгата му “Колумб дойде последен” до преразглеждане на протичането на историята на културата на стария и новия свят (критика на хронологията). В тази книга Цилмер представя и “Теория за студовете в Америка”, според която преди викингите в Америка са били келти и римляни. Той подсилва своята теория със снимки и точни данни за местонахожденията на келтски менхири и долмени както и на римски монети в Америка (Заселването на Америка).