неделя, 6 декември 2009 г.

Човекоподобни маймуни произхождат от човека?


Учени от Държавния университет в Кент, щата Охайо, откриха, че редица човекоподобни маймуни са произлезли от човека, предаде ИТАР – ТАСС.
Това твърдение е истински обрат в традиционните схващания за еволюцията на човека. То се основава върху 17 – годишни изследвания на останките на хоминида Арди ( на рисунката ), открита през 1992 г. в Етиопия.
Изследванията на Арди продължила толкова дълго, защото учените неколкократно проверявали и уточнявали невероятните си изводи. Резултатите ще бъдат публикувани в европейски научни издания.
Арди е живяла на Земята преди 4,5 милиона години и е един от най-древните хоминиди, наречен ардипитек. Тя помогнала да се увеличи с един милион години историята на човечеството и еволюцията му, а също да се установи, че в течение на милиони години на Земята са живели различни видове хора.
Според белгийския учен Марк Гронен е имало най- малко пет различни човешки вида. Освен това най-развитият вид, от който в края на краищата е произлязъл съвременния Хомо сапиенс, също е принадлежал към не по – малко от пет рода. Следователно съвременната наука показва, че еволюционния процес на човека и бил по-сложен, нееднозначен и съпроводен с появата на задънени разклонения в развитието на цели видове хора.
Докато изследвал хоминида Арди, учените от Университета в Кент стигнали и до заключението, че редица видове човекоподобни маймуни като съвременните горили и шимпанзета са произлезли от хората. „Цялата теория на еволюцията на човека трябва да бъде изцяло преосмислена”, смята един от ръководителите на изследванията и откривател на Арди проф. Тим Уайт.

четвъртък, 24 септември 2009 г.

Загадката около кристалния череп


Изумителен екземпляр, навеждащ на мисълта за извънземни, е кристалния череп, намерен в земите на маите от Ана Мичъл – Хеджис. Той е перфектно копие на череп в естествена големина. Тежи 5 кг и 190 г и е изработен от цял къс планински кристал. Истинско чудо е, че досега не се е пръснал на парчета поради вътрешните си дефекти – множество жилки и мехурчета, които дори не са се отразили на идеално гладката му повърхност. През 1970 г. черепът бил подложен на прецизен анализ в кристало – физизическата лаборатория на фирмата „ Хюлет – Пакард”. Изследванията показали,че подобен шедьовър нямало как да бъде изработен дори и с лазер. При всички случаи материалът щял да се пръсне. А и върху повърхността на черепа не били открити дори микроскопични следи от инструмента, с който някога е бил направен. Специалистите от „ Хюлет – Пакард” дали категорично становище – нито една съвременна технология не може да създаде подобен предмет.
Има легенда за това как маите можели да черпят информация от кристалните черепи. За тях те били източник на знанието на боговете. Благодарение именно на черепите маите постигнали своите успехи в математиката и астрономията. По – горе споменах, че черепът е бил изследван в лабораториите на „ Хюлет – Пакард” и там били категорични, че за направата му не е бил използван нито един от познатите до момента инструменти за обработка на кристал. Единствената разумна възможност била шедьовърът да е изработен ръчно – с търкане на кварцова основа със смес от речна вода и пясък. За това обаче били необходими минимум 300 години непрекъсната работа. Друг вариант е черепът да е сътворен с инструментите на някоя по-развита от нашата цивилизация. Единственото, което успели да открият лаборантите на „ Хюлет – Пакард”, е видът на използвания материал. Доказано било, че черепът е направен от пиезоелектрически силициев диоксид. Това е онзи естествен кварц, който се използва в електрониката за изработката на компютърни чипове. Така че теорията допуска възможността кристалния череп да съхранява информация. За целта обаче била необходима електрическа енергия. Откъде би могъл да си я набавя ли? Ами от докосващите го хора. При допир човешките ръце го наектрилизират и кристалът започва да трепти на честота, която е в синхрон с тялото и с мозъка. Учени предполагат, че е възможно програмирането на кристалния череп с излъчвани към него мисли, спомени и наставления.
Откъс от книгата на Светльо Дукадинов „ Тайните на маите – 2012. Краят.” Изд. „Милениум2009

сряда, 3 юни 2009 г.

Загадката около лицето на Марс



В това уникално видео специално преведено за вас, може да видите доказателства за манипулациите на НАСА относно лицето и пирамидата на Марс, както и интересни съпоставки за това какво символизира:http://www.xnetbg.com/new/content/view/592/1/

вторник, 2 юни 2009 г.

МЕТАЛНИТЕ ТРЪБИ НА КОТЛОВИНАТА ЧАЙДАМ


През 2002 г екип от учени се отправят към китайската провинция Чингхай (Qinghai), за да изследват мистериозни метални тръби, открити в котловината Чайдам (Qaidam). Изследователите установяват, че тези тръби трябва да са произведени в много далечно минало - време, за което се счита, че човечеството е разполагало само с най-примитивната технология. Местните хора обаче вярват, че тези останки са продукт на извънземна култура.
„Неуместен артефакт” (Out Of Place ARTifact / Oopart) е термин, прилаган за десетки открити на различни места по света праисторически обекти, чието технологично ниво е в пълно противоречие с определената им въз основа на физически, химически и геологически данни възраст. Често неуместните артефакти са обезсърчаващи за конвенционалните учени, но носещи радост на авантюристичните изследователи и любителите на алтернативни научни теории.
През 2002 г екип от учени се отправят към китайската провинция Чингхай (Qinghai), за да изследват мистериозни метални тръби, открити в котловината Чайдам (Qaidam). Изследователите установяват, че тези тръби трябва да са произведени в много далечно минало - време, за което се счита, че човечеството е разполагало само с най-примитивната технология. Местните хора обаче вярват, че тези останки са продукт на извънземна култура.
Докато много части и парчета от тръбите могат да бъдат намерени разпръснати в областта, голям брой от тях са разположени в подножието на връх Байгонг (Baigong), в пирамидална структура, висока приблизително 60м. Пирамидата има три триъгълно оформени пещери. Въпреки че две от тях са се срутили, третата разкрива метална тръба с диаметър от 45см, с видим изпускателен отвор. Втора тръба със същия диаметър се спуска навън по планината и отива в земята.
На входа към пещерата има около десет тръби с диаметър между 10 и 40см. Според изследователите тези парчета предоставят някакви доказателства за начина, по който тръбите са били сглобявани.
Още железни парчета от тръби могат да бъдат намерени по брега на езерото Тосон, на около 80м от пещерите, разпилени насред пясъка и скалите. Тези тръби са ориентирани по посока изток-запад, а диаметрите им са между 2 и 4,6см.
Тръбите от езерото разполагат с няколко различни отвора, като най-малкият е с ширината на клечка за зъби. Някои от тях имат изходи, които излизат на нивото на водната повърхност или под нея. Но те не са запушени, независимо от незнайния брой години във вода и пясък. И така, кой би построил такава сложна система от тръби и каква е била нейната функция?
Чин Жянуен(Qin Jianwen), началник на отдел Връзки с обществеността към кметството в Делинга (Delingha), сподели пред китайския вестник „People’s Daily”, че голямата височина и суровият климат правят областта практически необитаема. Той обаче отбеляза, че точно тези условия превръщат местността в идеално място за провеждане на астрономически проучвания, за което свидетелства и разположеният наблизо голям радиотелескоп на Китайската академия на науките.
Няколко парченца от странните метални тръби са били отнесени в местна топилня с надеждата да предоставят на изследователите по-добро разбиране за сплавта, използвана при производството на тръбите. Химическият анализ показва, че те са съставени от 30 процента железен оксид и голям процент силициев диоксид и калциев оксид. Осем процента от метала, взет от тръбите, не е могъл да бъде идентифициран.
Според експертите голямото количество силициев диоксид и калциев оксид, намерени по тръбите, е в резултат от дългото взаимодействие между желязото и пясъчника. Това е нещо, което би могло да се получи само ако тръбите са били изработени много отдавна – по време, за което се счита, че човечеството не е разполагало с необходимото технологично ниво за създаването на подобни неща.
Областта на връх Байгонг е сравнително отдалечена. В нея няма индустриално или урбанистично развитие; единствените й жители са номадски пастири, живеещи на север от планината.
Така не ни остава нищо друго, освен да се чудим дали тази сложна система от тръби е създадена от извънземни, от напреднала човешка цивилизация или е продукт с по-малко загадъчен произход. Докато местните хора си имат свои теории по въпроса, то на учените тепърва им предстои да правят заключения относно мистериозните метални тръби в котловината Чайдам.

Превод: Цвета Петкова

сряда, 6 май 2009 г.

Кухина в центъра на Земята?


Една от формулировките на знаменития закон за всемирното привличане на телата на Нютон гласи: "Всяка частица във Вселената привлича която и да е друга частица със сила (F), право пропорционална на произведението на техните маси (m1m2) и обратно пропорционално на квадрата на разстоянието (r2) между тях – F = Gm1m2/r2", където G=(6,6720±0,0041).10-11 N.m2/kg2 е гравитационна константа. Направена е и уговорката, че разстоянието се измерва между центровете на телата, което не означава, че гравитационната сила по някакъв начин "излиза" от тези точки или, че цялата маса на телата е съсредоточена в техните центрове. В действителност всички частици, съставящи материалните тела се привличат взаимно, но тяхното сумарно действие е такова, че резултатната сила на привличане е насочена по линията, свързваща центровете на телата.

вторник, 14 април 2009 г.

Провалът на Дарвин. Доказателства за съвместно съществуване на хора и динозаври по едно и също време.


Бил ли е прав Дарвин? Или е избързал със своята теория за произхода на видовете? Интересното, което ще предложа на всички, а тази информация е много свежа, е, че има доказателства за съвместно съществуване на хора и динозаври по едно и също време. Такива следи са открити на дъното на река Палъкси Ривър, край градчето Глен Роуз, щат Тексас, САЩ. В речното корито на Палъкси Ривър обикновено не се откриват отделни, изолирани отпечатъци от стъпки, а цели редици от редуващи се стъпки от леви и десни крака. Пътеките най-често са наричани на името на откривателя си. Извън парка „ Долината на динозаврите” се намират „ Пътеката Кларк” и Пътеката Тейлър”. Двете са на няколкостотин метра разстояние една от друга и имат доста сходни следи. Пътеката „ Тейлър” , наречена на името на откривателя си Стан Тейлър е разположена в днешното речно корито и е в доста по-дълбоки скални пластове от тази на Кларк, която се намира под най-горните варовикови пластове на планинския хребет. Тук предлагам да разгледате няколко сайта на Тейлър: http://www.bible.ca/tracks/taylor-all-14.jpg http://www.bible.ca/tracks/taylor-trail.htm http://www.subversiveelement.com/TaylorTrail.html http://www.mtblanco.com/MtBlancoNews/2007/TaylorTrailCast.html ” Пътеката Тейлър” е известна от края на шейсетте години. Тогава били открити първо девет отпечатъка, при което лежащия върху тях варовиков слой и речните камъни на Палъкси Ривър били разчистени. Следите се намират точно в речното корито, и при прииждането на водата се засипва от наносите. И по-старите следи се виждат още добре, но поради напредналата ерозия са станали малко неясни. За щастие варовикът в тази част за разлика от камъка на „Пътеката Тейлър” има много твърда структура и затова е по-подходящ за по-точни изследвания. Този факт е много интересен, но за жалост прикрит и премълчан от ортодоксалните учени. Това е така, защото както добре е обяснил Майкъл Кремо, с когото имах щастието да се срещна, в ортодоксалната наука действа така наречения „ Филтър на познанието”. Т.е. всички факти ,които не отговарят на общоприетия възглед, биват игнорирани. Но това е грешно, защото фактите са налице. Не можеш да ги скриеш. Тук има документално филмче, за "Пътеката Кларк": http://ianjuby.org/delk/
Александър Филипов

Японският експеримент в Гиза


Японци опитват да построят малка пирамида точно до Пирамидите в Гиза, използвайки методите, използвани от египтяните. Далеч не всичко обаче се развива по план...
През 1978 г. на японци им хрумва идеята да направят научен експеримент, с който да проверят как се прави пирамида с предполагаемите методи и техника на древните строители. Честта за това оригинално начинание се пада на компанията "Нипон корпорейшън", която замисля и финансира целия експеримент. Египетското правителство разрешава на компанията да построи пирамида с височина 20 м недалеч от пирамидата на Микерин в Гиза, при условие че новата конструкция ще остане там само няколко дни, след което мястото на строежа ще бъде възстановено в предишния му вид. Японците започнали с подготовката на каменните блокове в кариерата, която някога доставяла облицовъчните блокове за Голямата пирамида. Тя се намира на около 15 км, на източния бряг на Нил.
Там японските специалисти и наетите от тях работници дори не се опитали да извадят блокове направо от скалата. И дума не можело да става за използването на медни триони и сечива. Наложило се да използват по-съвременни инструменти. Блоковете от по 2,5 т се видели непосилни за експериментаторите, които решили да правят по-малки - само по един тон. Затрудненията продължили с прекарването им по реката. Лодките не можели да ги издържат, както не могат да издържат 15 души с общо тегло 1 тон. Наложило се да ги прекарат с параход. Стоварили ги на другия бряг и бригади от по стотина работници се опитвали да ги повлекат по пясъка. Блоковете не мръднали и на сантиметър. Тогава докарали съвременни строителни машини и с тях ги откарали до определеното място за строеж. Там бригадите успели да повдигнат блокове на сензационната височина от 30 см.
За завършване на конструкцията, т. е. за нареждането на блоковете един върху друг, на помощ били повикани кран и хеликоптер. Не може да се каже, че японците са претърпели поражение при експеримента си. Всеки познава тяхната упоритост, честност и изобретателност. Аз не се съмнявам, че са направили всичко възможно, за да успеят. Но с експеримента си те демонстрират единствено че древните египтяни не са могли да построят пирамидите така, както някои уверяват, че са ги строили.

вторник, 7 април 2009 г.

Нова палеоекспедиция до Плевенско






















На 4 -5 април 2009 година посетихме с Димитър Стоянов и Ростислав Траянов нови находища в Плевенско. Първо посетихме кариера край село Дебово, но там може да се открият повече халцедон и по-малко фосили. Оттам посетихме платото край село Муселиево. Снимките които представям тук са оттам. Общо взето находището е добро откъм морски таралежи, могат да са намерят брахиоподи и стриди. За тези които искат да видят какво точно е намерено там, могат да посетят блога на Ростислав, който е вдясно на колонката под „Сътрудници” под името exzoticzoo. Добри фосилни морски таралежи могат да се намерят и на никополското плато, но за съжаление мястото е трудно достъпно.

Фосилоносни седименти край Комарево, Плевенско






















Рано сутрин посетихме с Димитър и Ростислав разседа край село Комарево, Плевенско. Тук човек може да намери интересни фосили, преобладават стридите, но има и бивалвии, морски таралежи ( може да се види на снимките с Димитър). На същото място Ростислав намери и зъб от акула Squalicorax sp.

Кариерата край село Крета











Посетихме отново това място. Тук с приятелите ми намерихме доста морски таралежи, за жалост не в особено добро състояние, заради крехкостта на седиментите. Точно тук обаче човек може да се натъкне на гигантски видове, каквито например са гигантския охлюв и гигантската стрида Pycnodonta vesicularis , с която съм се снимал.

вторник, 31 март 2009 г.

Доц. Петър Добрев за Калояновия пръстен. Погребан ли е Иван-Асен II в църквата „Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново? Историята ни сбъркана?





Преди две години имах възможността да кореспондирам с доц. Петър Добрев по въпросите около Калояновия пръстен, както и за другите мистерии в църквата „Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново. Мисля,че ще бъде интересно за любознателните читатели да научат някои подробности около тях. Предавам дословно писмото му:
” Уважаеми г-н Филипов,
По първия Ваш въпрос – пръстенът на Калоян – мога да кажа следното: авторите, които отричат, че той може би принадлежал на цар Калоян като правило са хора, които не познават особеностите на стария български календар или изкуствено ги пренебрегват. Главната особеност на тази реликва е, че пред нас е рисунка не на обикновен лъв, а на дракон, говорят големите и силно разперени драконови нокти. И доколкото около тази рисунка е гравиран надписът – Калоянов пръстен – налице е една интересна релация между изображението, което украсява тази находка и годината на Дракона, в която се е възцарил цар Калоян. Всеки, който се залови да пресметне каква е била годината 1196, когато се е възцарил цар Калоян, ще открие без проблеми, че тя е била година на Дракона, каквато по едно съвпадение е била годината 680 – Верени, когато е дошъл Аспарух. А общия срок от 516 години, който отделя годината на Аспарух от годината на Калоян показва, че едната, и другата, са години на Дракона, тъй като между тях има точно 516 години и дори това, че от едната до другата година са изтекли точно 43 календарни цикъла от по 12 години / 43 х 12 = 516 /. Като правило авторите, които твърдят, че този пръстен е на цар Калоян сочат с основание тези два опорни факта, докато техните опоненти не сочат практически никакви конкретни доказателства в своя полза и изтъкват само тривиалния довод, че на света е имало много Калояновци. За недоглеждането в това отношение е допринесло и това, че в някои учебници по история като начало на царуването на Калоян е посочена неточно 1197 г., но допуснатата грешка в това отношение се установява твърде лесно, тъй като във византийските летописи е посочено, че цар Иван – Асен I е бил убит в деветата година от своето царуване, т.е. девет години след 1186 г. / а няколко месеца след това е загинал и цар Петър, което показва, че Калоян се е възцарил в 1196 г., а не в 1197 г. Тази особеност е забелязана още навремето от Иречек, който на базата на горните данни пише: „ Приемник на Петър бил Калоян: 1196 – 1207/.”По другите два въпроса не съм събирал конкретни сведения, но мога да посоча само,че преди десетина години в печата излезе съобщение, че в църквата „ Св. Четиридесет мъченици” е открит пръстен с надпис „ +СЕНОВ ПРЪСТЕН ”, който набързо бе обявен за притежание на някой – си болярин с име Сено или Сенко. Същевременно не е трудно да се види ,че кръстният знак отпред е сходен по форма и с глаголическата буква А, поради което е твърде вероятно този пръстен да е принадлежал на някой цар с име Асен, но кой точно Асен все още е трудно да се определи. Засега, това е всичко, което мога да споделя. А за по – дълбоките причини, поради които в България бяха пренебрегнати доста много стари царски реликви, съм се спрял в една специална статия, която предстои да излезе в сп. „ Ентусиаст” и затова тук няма да ги разглеждам подробно. Ще отбележа само, че те са резултат от една вредна политика, която нанесе на българската историческа наука твърде много беди и трябва решително да се преодолее. Но за да стане това, в България трябва да се създаде едно ново грамотно и окато поколение, което да е в състояние да чете старите български надписи и знаци и да преодолее слепотата, която все още доминира в това отношение.
С уважение: доц. Петър Добрев „

сряда, 14 януари 2009 г.

Моята колекция от фосили


















Преди да се занимавам сериозно с палеонтология, се занимавах 5 години с археология. Археологията ми даде солидна основа, с която започнах да изучавам и другите науки. Намирал съм много интересни находки в района на Търново, посещавал съм много археологически обекти из страната и направих интересни открития. Най-провокиращи открития обаче направих по въпроса за тракийските могили и за Перперикон, чиито материали вече публикувах в сайта си ( не в блога). Даже същите тези материали вече са публикувани в местни вестници и в едно луксозно списание „ Alexandra travel”, благодарение на любезното съдействие на главните редактори, за което им благодаря сърдечно. Не искам да се хваля, но съм единствения в България, който е съдал сайт за алтернативна археология и една журналистка написа подробен материал за мен в нашия областен вестник” Борба”. Покрай археологията се запознах с много археолози, както от нашия музей, така и от София,че и от Украйна. Случайно обаче се натъкнах на морски таралежи на Арбанашкото плато край Търново и това ме запали завинаги към палеонтологията. Оказва се,че палеонтологията е по-интересно и по-безопасно занимание, защото всеки, който се занимава с археология извън професионалните среди лесно може да бъде набеден за иманяр и да си навлече наприятности от местните хора и професионалисти. Затова се прехвърлих към палеонтологията и геологията. Изчел съм доста литература, но мога да твърдя,че всъщност няма нищо по-достоверно от самата скална геоложка летопис. Тя е много по-вярна от теориите, които се преподават в учебниците. Защото когато една теория не може да обясни адекватно доказателствата, би трябвало да изхвърлим теорията, а не доказателствата! И досега се придържам към този принцип.
Александър Филипов









събота, 10 януари 2009 г.

Сътворението – тайното послание на Микеланджело


Както всичко излязло изпод длетото или четката на Великия италиански хуманист и гений – Микеланджело Боунароти – композицията “Сътворението на Адам” буди спонтанен интерес и възхищение. Оживотворяващият показалец на дясната ръка на Бога-Творец след миг ще вдъхне живот на Прародителя ни. Застинал миг, в чиято вечност стои една от най-големите загадки на всички времена – Кога, Къде и от Кого е сътворен човекът? Според Юдаизма и неговия пророк – основоположник Мойсей сътворението е дело на Бог Йахве (Йехова), Който в момент на творчески подем осъществява хрумването си да има надзирател в света на материалното. На проявената природа, носеща Душа. Във фреската на художника е отразен мигът преди одухотворяването, затова можем да говорим не само за съживена, но и одухотворена материя. Велик миг! Но нека не забравяме, че великото е строго човешка емоционално-героична категория, защото Йахве и преди това е вършил същото – когато е сътворил животните например. С какво оживотворяването на животинското царство е по-маловажно като дело от човешкото! А животните от какъв материал са сътворени – също ли от кал? И Библията и Мойсей мълчат. Необясним пропуск. В програмната Първа глава на книга “Битие” научаваме всички подробности за творчеството на материалния свят, включително и Човека като вид, подобие и ... че е Мъж и Жена. И още нещо изключително важно – животните не ги твори Йехова, а водата. “Според родът им”. Според чий род, от къде, кой ги е създал тези родове, които вече могат сами да се плодят? Въпреки, че е програмна и не се занимава с подробностите, описани в следващите глави, все пак в Първа глава би трябвало да се даде повече информация, но ... Затова пък се изпреварва човекотворчеството и ни информират, че Човекът е Мъж и Жена. Преди Адам да е поискал Ева?!... Неразгадаем проблем, ако успоредно с екзотеричното (но официално учение) нямахме и тайното знание на езотеричните школи, в каквато между впрочем е посветен и Мойсей. От това знание ни става ясно все пак, че в Библията се говори едва за Петия Адам в творчеството на боговете – Адам Кадмон – двуполовият, хермафродитният. На четири пъти Творците, защото не е само Йахве, са претворявали своето подобие докато стане годно да бъде оживотворено и да му се даде Душа. Ако разчетем внимателно кода за “реброто”, като не забравяме, че на иврит освен кост означава и половин, което е вярно поради факта, че всяко ребро е половинка от целостта си, защото те винаги са по двойки, ще схванем ясно, че Адам е бил андрогенен-двоен, двуполов. Но той беше и подобие – естествено е тогава да се попитаме хермафродитни ли са били Творците? Цялост са – там е тайната.
Още по темата: http://www.iskri.net/adam.html

петък, 9 януари 2009 г.

Гробници или храмове са тракийските могили?





Какъв народ са траките? Какъв е бил техният светоглед,техните нрави,обичаи,бит и религия? Наистина ли са отдавали такова значение на смъртта и задгробния живот? Или напротив обичали са живота? Според школско научния ни светоглед например,тракийските могили не са нищо друго освен гробници. Нека да надникнем обаче в тези "гробници" и да видим някои подробности. Траколозите смятат,че има няколко вида "гробници". Първият вид са така наречените "долмени", вторият -"кенотафи"-т.е. погребения без следи от трупополагане или трупоизгаряне и третият вид - "гробници-храмове". От последните са Тракийската,Свещарската,Староселската и др.Тези "гробници-храмове" са богато украсени с фрески и статуи. Докато при "кенотафи"-те това липсва. Да разгледаме стенописите във "гробниците-храмове"-те. Какво изобразяват те? Бойни сцени? Изпращане на владетеля или някой благороден трак от висшата аристокрация в отвъдното? А защо в "кенотафи"-те липсват украси? Преди да отговорим на тези въпроси,нека се върнем мислено назад във времето,в епохата,когато траките са били господари на Балканите. Според общоприетите схващания култът към Богинята-Майка е възникнал преди 10 000-7000 г.пр.Хр. по време на неолита. Това е епохата на матриархата. Доказателство за широкото разпостранение на този култ са многото намерени фигурки и скулптури на Богинята в териториите от Източна Европа до Месопотамия. Богинята-Майка е призовавана при ритуалите за плодородие,за осигуряване на богата реколта. Тези ритуали са продължили да съществуват чак до възникването на християнството. Но датировката 10 000 - 7000 г.пр.Хр.е подвеждаща и не е аргумент за начало на появата на култа към Богинята. Кога точно се е появил този култ? И има ли той почва по нашите земи? Къде са храмовете, в които са се осъществявали ритуалите,какво представляват,как изглеждат? Близо до мисълта е, че щом са посветени на жена и то богиня и щом жените са имали съществена роля при свещените ритуали,значи тези култови места трябва да напомнят нещо женствено. Или по-точно,да символизират плодородие и живот! И тъй като според официалната тракология могилите са гробници,нека ги погледнем под друг аспект. Ако разгледаме един "кенотаф" под разрез точно под могилния насип,ще видим,че конструкцията му поразително прилича на…женска утроба!
Всеки може да се убеди в тази теза чрез показаната горе вляво схема. Могилният насип над "кенотаф"-а съвсем очевидно символизира…бременност! Точно в такива "кенотафи" ( смятани от траколозите за гробници) са се извършвали ритуалите в чест на Богинята Майка,като са и принасяни дарове.Така може да се обясни липсата на следи от човешки погребения.Но кой е народът, построил тези първи храмове? Тъй като камъкът не може да се датира чрез радиовъглероден метод,трудно е да се определи възрастта на обектите. Предметите намерени вътре обаче са смятани за тракийски. Значи ли, че "кенотафи"-те са дело на траки? Няма все още убедителни доказателства. Но ако са тяхно дело, ще трябва да преосмислим тяхната религия,техния светоглед. Дали наистина траките са войнствен народ, както ни го представят траколозите? Отговор ще намерим в някои тракийски стенописи, оставени ни в "гробници-храмове". Всъщност тези "гробници" са по-усъвършенстван модел на "кенотафи"-те.



В тях преобладават елементи от тракийското изкуство.Ако разгледаме техните фрески,ще видим,че липсват сцени на военна тематика. Сцените са предимно ловни или са изобразени мъже и жени от висшата аристокрация,които носят дарове на Богинята-Майка. И там култът към Богинята е налице. Любопитното е,че траките в специални случаи са правели животински,дори човешки жертвоприношения! И двата вида скелети са намирани в неестествени пози.Това говори за жертвени погребения,а не за култ към задгробен живот! Тази част от светогледа на траките все още не е проучена добре.Това разбира се не значи, че техните схващания за смъртта и задгробния живот са такива,каквито наблюдаваме например при египтяните. Иначе ако горепосочените обекти са гробници,защо в тях са изобразени такива "жизнерадостни" сцени? И защо "погребват" траки в обекти,символизиращи Богинята-Майка, плодородието и живота? Това,според мен,дава основание да подложим на съмнение общоприетата теза,че тракийските могили са гробници. Дава ни и една допълнителна представа за това,какви са били траките-миролюбиви,радвали са се на обилна реколта, богат улов,мир и просперитет. Фактът,че няма тракийски крепости по това време, а само храмове,говори,че просто не е имало военни конфликти или необходимост от война. Това явление се наблюдава едва след експанзията на династията Македонски в нашите земи.
http://arheo-filipov.hit.bg/new_a1.htm
Александър Филипов


Галерия снимки от Старосел (доказателство за следи от многократни посещения в храм)

Дясно крило с изглед към Балкана
Предверието в храма - обърнете внимание на
прецизната изработка на стъпалата. Това не е ръчна изработка,
а чрез технология.
 
Каменна врата. Забележете сложната изработка с
правите ъгли и изпъкналите форми.
Интересното тук са железните пластини
поставени между плочите. Забележете как пластините са поставени
 плътно между плочите. Това е възможно само с преносима леярна,
нещо, което не е коментирано тук! Същата технология се наблюдава и отвъд
океана в Теотихуакан, Мексико.
Входа към камерата. Забележете
сложните канелюри и правите линии
по вратата. Това също е правено с технология!
От вътрешната страна на камерата, може да видите
двата улея, които показват, че вратите са се отваряли многократно.
Доказателство, че това е храм за многократно използване, а не гробница
за еднократно.
Камерата на храма
Забележете, че орнаментите горе ги има и в Гърция и на други
места на Балканския полуостров. Кой от кого е заимствал това?
Или е наследство от по-стара цивилизация? И как са изрязани
толкова прецизно и точно?
Свода на камерата. Каменните блокове
са построени така, че да се получи добра акустика. За какво й е
 на гробницата добра акустика?
Сами може да видите, че гробовете на владетелите се намират извън
храма, а не в самия храм. Което доказва, че храмовете са имали ритуална функция
в чест на Богинята - Майка, а не гробница на владетел.
Саркофага отвътре.
 
Главен вход към храма