вторник, 29 декември 2015 г.

Необикновената отвара на инките


 Не правете това у дома си! Задължителното уточнение, с което трябва да започва всеки един текст като този. Защото нещо, което за инките е традиция и духовен път, за останалите хора може да е закононарушение и изключителен риск. Представяме ви горещо блюдо от Южна Америка - мистичното вещество аяуaска и неговия ритуал. Не правете това у дома си. Но го прочетете - струва си. Аяуаска или аяхуаска е едно от използваните наименования на лианата Banisteriopsis caapi. Със същото име се назовава и свещена напитка, която коренното население на Амазонската джунгла използва за лечение от незапомнени времена. Лечебните сесии със свещеното растение, наричани церемонии, обикновено се провеждат но­щем под ръководството на вещ водач. Традиционните култури често я наричат „докторсита аяуаска". Гъстата тъмна на цвят отвара се приготвя основно от две растения - аяхуаска и чакруна. В по-високите планински местно­сти вместо лианата се използват семената на вид мимоза, наречена жорема. Комбинацията от аяуаска и чакруна има силно психоактивно въздействие. То се дължи на концентрираното количество ДМТ (диметилтриптофан), съдържащо се в отварата. Човешкото тяло и само може да произвежда малки количества ДМТ. Формулата му наподобява тази на серотонина, но функцията му все още не е докрай изяснена от науката. Увеличаване Увеличаване Странна лиана Установено е, че в определени мо­менти - появата ни на бял свят, смърт и при жените, когато раж­дат, тялото произвежда по-големи количества ДМТ. Психоактивният му ефект обаче почти не се усеща, тъй като в тези моменти в тялото ни се синтезират и ензими, които го неутрализират. Лианата аяуаска, респективно семената на жорема, съдържа т.нар. малоинхибитори, които свързват разграждащите ДМТ ензими за известно време и позволяват на човек да попад­не под въздействието на ДМТ. Чакруна, растение от семейство Psychotria, другият компонент в сlещената напитка, съдържа го­леми количества от психоактивната съставка. Тя именно дава виденията по време на аяуаска церемонията. Аяуаска е мощно средство за лечение и себеоткриване. От научна гледна точка е определе­на и класифицирана като мощен халюциноген. За разлика от други природни халюциногени аяуа­ска няма странични ефекти за човешкото тяло. За разлика от синтетични халюциногени тя не крие опасност от нарушаване на психическото здраве. Но също така човек не може да си позволи да я използва безразборно и без присъствието на вещ водач! Неслучайно традиционните култури я наричат и почитат като прабаба­та на всички растения на силата - тя е най-могъща, най-мъдра, има най-много сила и отвежда най-дълбоко в личностното и извънличностното. Няма данни за пристрастяване към нея, нито пък за случаи на психическо раз­стройство. Няма данни и за хора, които да не са се възстановили след тежките в някои случаи състояния по време на церемония - физически дискомфорт, обилно пов­ръщане, страхове. Аяуаска посреща човека там, където е, и с „багажа", с който е дошъл. Образно казано, колкото повече „куфари" човек носи, толкова по-тежка ще е за него първата фаза - срещата със самия себе си. Аяуаска поставя човек пред него самия - гол, и няма как да се скрие или да излъже. Всички страхове и игри на егото излизат наяве. Това може да е страшно преживяване. Но само ако човек няма доверие и се опит­ва да се вкопчи в егото. Колкото по-бързо го пусне и му позволи да се разпадне, толкова по-скоро се среща с истинската си същност - красива, светла, целеустремена към мъдрост, любов и единение. По време на аяуаска има силни визуални картини, като едни от най-характерните са фрактали в златното сечение. Но човек трябва да помни и да се отнася с голяма отговорност - аяуаска не е нещо, което се прави за забавле­ние и наслада на сетивата. Ней­ната цел е да се извърши дълбока лечебна работа, затова човек не трябва да се отплесва само в удоволствието от цветове и форми, а да продължи навътре и да навлезе по-дълбоко. Разпад на егото Тъй като представата за време тотално изчезва и егото в един момент почти или напълно се разпада, човек често губи своята идентичност. Всички сме едно, всичко е едно. Това може да бъде страшно! Добре е да се пом­ни, че преживяването трае само няколко часа, макар че, докато човек е вътре, изглежда все едно никога няма да свърши. Но най-важно е уважението към аяуаска. Никога не правете, дори да имате възможност да се сдобиете с отварата, това сами! Невидимият духовен план е необятен, а аяуаска изпраща директно в него. И макар сами­ят дух на аяуаска да предоставя защита и подкрепа по време на преживяването, много е важно да има вещ човек, който да бди над нас и да поддържа свеще­ното пространство, в което участниците да преминат през лечението. Нужно е също да има помощници, които като водача да не пият от напитката, а да се грижат за участниците, давай­ки им вода, завивки и т.н. Освен това е важно човек не просто да има водач, а да има добър водач, с добри намерения, достатъчно опит, който умее да създаде за­щитената среда. В съвременната ни глобална реалност, в която интересът към себепознанието и духовното става все по-засилен, на „духовния пазар" се появяват и все повече предложения за аяуаска церемонии. Човек трябва да е много внимателен в избора на во­дач, особено ако няма задълбочен и дългогодишен опит на духовна практика и работа над себе си. Мария Бончева, "Осем"

вторник, 30 юни 2015 г.

Перперикон - наследство от изчезнала цивилизация?




Какво знаем за Перперикон – този уникален паноптикум на древността? Според откривателя му ст.н.с. д-р Николай Овчаров, който е и ръководител на разкопките, този комплекс е бил изсечен още през новокаменната епоха, т.е. 9000 г. пр. Хр. Според него още оттогава  на този връх е имало духовен и култов живот, който не е прекъсван до 12 в. пр. Хр. След тези епохи хълмът е наследен от по-късни цивилизации – тракийска, римска и средновековна. Целта на тази статия не е да се коментират находките от античността. За това думата имат самите археолози. Тук ще спрем вниманието на това „бяло петно” от историята – епохата, когато са изсечени първите скални тераси. За съжаление, г-н Овчаров не ни казва много за тази загадъчна епоха. Той определя възрастта на историческите артефакти само на базата на намерената при разкопките керамика и други оцелели предмети. Но за всички е известно, че самите скали не могат да бъдат датирани по какъвто и да е метод и то с прецизна точност. Така че, нямаме никакво основание, а и не е коректно да приписваме този грандиозен строеж на траките. Те са само наследници на вече обитаван и отдавна изчезнал град. Оставили ли са, обаче, тези неизвестни за нас праисторически строители, наречени условно от археолозите „Скалните хора”, някакви ясни знаци? Какъв е този тайнствен народ – примитивен или високоразвит? Има ли този монумент аналог в света?

Да видим дали на други места по света има подобни грандиозни строежи. В японския архипелаг на югозапад от Окинава се намира остров Йонагуни. През 1988 г. тежководолази от експедицията на Кихаширо Аратаке откриват на дъното на морето близо до острова огромна каменна структура. Тя е на дълбочина повече от 25 метра. Изсечените в тази структура тераси и други детайли са били внимателно изследвани от японския геолог проф. Масаки Кимура, който стигнал до извода, че обектът е изсечен от човешка ръка. Геологията твърди също така, че обектът се е намирал над водата до 8000 г. пр. Хр. (действителният период е някъде около 8000 – 10 000 г. пр. Хр). И досега не е известна цивилизацията, създала този загадъчен монумент.

На 2350 м надморска височина в Андите е разположен древния град Мачу Пикчу. Колко древен е Мачу Пикчу? До сега официалната историческа наука е смятала, че този град не може да е по-ранен от 15 в. сл. Хр. и е дело на инките. Но редица по-смели и достатъчно уважавани учени, като професорът по астрономия в Потсдамския университет Ролф Мюлер, откриват убедително доказателство за хипотезата, че най-важните контури на Мачу Пикчу имат астрономически проекции. От тях, чрез подробни математически изчисления относно положението на звездите в небосвода през предхождащите столетия (чрез явлението познато като земна прецесия), Мюлер заключава, че първоначалният план на града би могъл да е завършен единствено „през периода от 4000 до 2000 г. пр. Хр.” Което значи, че вместо на 500 години, Мачу Пикчу, би могъл да е на 6000 години! (по същия начин може да се изчисли  възрастта на ранния Перперикон – б.а.).
Това са само два от обектите, които изброих, въпреки наличието на много други, които като тайнствените градове Олянтайтамбо, съставляват „фрагменти” от световен архитектурен план. Разглеждани поотделно, тези тайнствени градове не ни казват много. Но, ако погледнем по-комплексно към тях, ще стигнем до смайващи прилики:
-         всички те са със изсечени в скалите тераси;    
-         възрастта им е приблизително една и съща;
-         имат един и същ архитектурен план;
-         имат еднакво сложни съоръжения;
-         терасите са изсечени с една и съща високоразвита технология (по тях няма следи от примитивни сечива, като изключим късноантичните)
-         всички те са ориентирани спрямо стария Северен полюс (Хъдсънов полюс).
Що за цивилизация е тази, оставила ни тези загадъчни постройки? И какво е тяхното предназначение? Може би никога няма да узнаем. Но техния сложен архитектурен замисъл, разгледан в широк мащаб, ни кара да преосмислим досегашните схващания за човешката цивилизация. Или както пише покойният професор по антропология Чарлз Хапгуд: „Налага се да отхвърлим идеята за линейното развитие на културата от...старата каменна ера през успешните етапи на...новата каменна ера, бронзовата и желязна ера...Защото просто не сме склонни да приемем, че преди 20 000 или повече години, докато в Европа е живеел човекът от палеолита, някъде другаде по света са съществували по-напреднали култури.”. 
автор и изследовател: Александър Филипов
2006 г.


                                                                Фотогалерия

"Когато всички рационални обяснения се изчерпат, каквото остане, колкото и невероятно да изглежда, трябва да е истината".
                                                                                                    Артър Конан Дойл




Перперикон - главен вход. Виждат се подобни на шини или релси бразди във варовика. Това са така наречените "cart ruts" или в превод "коловозите". Интересното е, че такива има и в праисторическите храмове на Малта. На долната малка снимка браздите се губят в...Средиземно море! За справка - Средиземно море се е образувало на границата  плейстоцен - холоцен, поради интензивното топене на северната полярна шапка, т.е. преди 9000 години. Дали Перперикон е на същата възраст? Фактите сами говорят. 



Тук показвам два идеално паснати един върху друг грамадни блокове. Блоковете са поставени с такава точност, че между тях не може да се прокара бръснарско ножче! нима това е дело на неуки диваци? 



Същата снимка в едър план. Много добре се вижда, че това не са следи от ерозия. Линиите са прекалено прави, за да са естествени. По-нагоре се вижда, че блоковете са леко отделени един от друг вследствие на мощно земетресение. 



Тук посочвам идеално изсечена скала. Долу на малката снимка е показана част от праисторически мегалитен зид край Микена, Гърция. Съставът на скалните блокове от двата обекта и следите от ерозия са поразително сходни! Изкуствен бетон или естествен седимент е това? Защо мълчат геолозите? 



В югоизточната част на обекта се намира така наречената от археолозите " Стая на принцесата". Всъщност, това е древна обсерватория. Сами виждате, че компасът (на малката снимка) сочи право на изток. Изрязаният блок в средата е всъщност огромен часовник, отмерващ слънчевото движение. Благодарение на него, чрез астрономически изчисления, ние можем да датираме паметника. Днес слънцето не минава точно през него, заради така наречената земна прецесия* (археолозите би трябвало да обърнат специално внимание на този проблем). Долу вляво се вижда, че блоковете са съединени един до друг ( с червените стрелки). По-късно прабългарите са превърнали това място в култово за свои ритуали (със синята стрелка). Вижда се също така, че обектът е наклонен леко вляво в резултат на мощно земетресение.



Свещен храм край с. Татул - някога този гол къс скала е бил облицован с каменни блокове във вид на пирамида, подобно на тази до Аргос, Гърция (малката снимка). Днес блоковете не съществуват, тъй като са били използвани за по-късни строежи, но следи от тях личат. На скалата (в червения кръг) е имало изображение или надпис. Сега е изкъртен от иманяри. Какво е било изобразено там? Дали не е мавзолей на Орфей, или самата структура има съвсем друго предназначение? Археолозите засега или мълчат или дават грешни хипотези. 



Тук съм с писателя - изследовател Никола Гигов, който от дълги години е изучавал тайните на Орфей и орфеизма. Той подкрепи хипотезата ми, че предположението на проф Овчаров, че обектът край Татул (виж горната снимка) е бил гроб на Орфей е погрешно. 
............
* земна прецесия - изчисляването на прецесията е много важен инструмент за историка, който му помага да разбере древните хора, чиято религия често е насочена към " небесните богове" и е основана на наблюдения на небосвода - това, което днес наричаме астрономически наблюдения с невъоръжено око. Така се разбира, че древните хора са строили религиозни паметници и храмове, прилагайки геометричната астрономия за изразяване на астрономическа ориентация и други небесни явления чрез използване на символна архитектура. По-нататък следва, че ако определена архитектурна особеност на даден паметник поражда предположения за ориентиране спрямо някаква звезда, с помощта на прецесионните изчисления е възможно да се определи периодът на създаване на паметника с много добра точност. Също чрез "пресъздаване" на небосвода за дадена епоха можем да видим онова, което са съзирали древните строители и да разберем по-добре религиозното значение на наблюденията им чрез проекта и символиката на паметника.
 ( Бовал, Р. "Загадката Орион").

http://ahf-fossils.blogspot.com/2010/10/blog-post_7156.html

понеделник, 18 май 2015 г.

Учени откриха огромен океан 700 км под земята


Учените не изключват възможността, че огромната синя
 скала е главният източник на вода за планетата
 Сн.: EPA/БГНЕС
Учени са открили огромен подземен океан, който може да е основният източник на вода за световните водоеми.
Три четвърти от водата на планетата ни е дълбоко под повърхността в порьозен скален слой, съобщиха Ройтерс и в. "Гардиън", цитирани от БТА.

След десетилетия изследвания учени откриха огромен воден резервоар на стотици километри под повърхността на Земята. Той е три пъти по-голям от океаните на повърхността.

Откритието може да преобърне теорията за образуването на Земята. Не бива да очаквате обаче да откриете водата в течно или газообразно състояние. Тя е е скрита в син минерал, наречен рингудит, на 700 км под повърхността.

Откритието показва, че водата на Земята може да е дошла от недрата й, като е била изтласкана от геоложка дейност, а не е донесена от ледени комети, както е преобладаващата теория.

Стив Якобсън от американския Северозападен институт и колегите му са първите, които откриват преки доказателства, че може да има вода в преходната зона на земната мантия. Те основават твърденията си на изследване на огромен подземен район под по-голямата част от САЩ. За целта учените са използвали мрежа от сеизмометри, които измерват вибрациите от земетресения.

Освен тях са направили и лабораторни експерименти, симулиращи високото налягане на над 600 км под повърхността. Така те са получили доказателства, че топенето и движението на скалата в преходната зона води до процес, при който в нея се улавя вода.

Рингудитът е като гъба заради кристалната си структура. Така той привлича въглерод и улавя вода. Ако само един процент от теглото на скалата в мантията в преходната зона е вода, тя ще е три пъти повече от количеството в океаните на повърхността.

Откритието е забележително и защото досега се смяташе, че топенето в мантията е много по-плитко - на около 80 км от повърхността. Скритата в земните недра вода може да е и като буфер за океаните на повърхността и това да обяснява защо те са запазили размера си милиони години.

вторник, 31 март 2015 г.

Племето дропа и каменните дискове


Преди 12 000 г. в Китай се приземили извънземни. По технически причини те не можели да се върнат на родната си планета. Тази история е запечатана на загадъчни каменни дискове, открити редом до малки мумифицирани мъртъвци с огромни глави.
Безследно изчезнали
Докато много хора обявявали резултатите от научната експедиция в Баян Кара Ула през 1938 г. за обикновена мистификация, австрийският журналист Петер Крас тръгнал по следите на космическите пришълци. В своята книга „Когато пристигнаха жълтите богове” той споменавал за каменните дискове. На една конференция, посветена на НЛО и пришълците, до него се доближил непознат мъж, който се представил като инженер Ернст Вегерер. Той разказал, че през 1974 г. е видял в китайски музей експонати, напомнящи споменатите дискове. И ги описал: каменни, с дупки в средата, със спираловидни черти върху тях, идващи от центъра. Директорката на музея му обяснила, че са от глина. Но според него материалът, от който били направени бил по-скоро някакъв зелено-сив мрамор. През 1994 г. Крас имал пътуване до Китай заедно с Хартуиг Хаусдорф. Двамата решили да посетят въпросния музей, за да видят дисковете, за които разказвал Вегерер. Но там не видели нищо подобно. Директорката на музея била уволнена в средата на 70-те и никой не знаел нищо за нея, нито за изчезналите каменни експонати. Единствената следа за тях била рисунка на диск с дупка в центъра, намерена в служебните архиви.

понеделник, 30 март 2015 г.

МЛЕЧНИЯТ ПЪТ И ОРИОН ГРАВИРАНИ ПРЕДИ 6000 ГОДИНИ


В средата на река Инга, не далеч от бразилския град Инга, се намира едно от най-интересните археологически открития в Бразилия. Също така се нарича на Итакоатиара (в превод - камък на езика Тупи). Камъкът на Инга обхваща площ от двеста и петдесет квадратни метра. Това е вертикална конструкция с дължина 46 метра и височина до 3.8 метра. Гравираните петроглифи и днес чакат да бъдат дешифрирани. Изследователите са установили няколко рисунки, фигури, плодове, животни и други неизвестни личности, но най-важните са Млечният път и съзвездието Орион. Според изследванията, този невероятен археологически обект датира отпреди 6000 години. Той е една от основната атракция за археолози и антрополози по целия свят.
Камъкът на Инга е геоложка формация от Гнайс (широко разпространен вид скала, образувана от регионални метаморфни процеси от вече съществуващи формации, които първоначално са били магмени или седиментни скали. Гравюрите на Камъка Инга остават загадка, но някои символи са били идентифицирани и са приети в цялата археологическа общност. Някои изследователи твърдят, че Камъкът има финикийски произход, но тази теория не е потвърдена. Бразилският изследовател Габриеле Баралди е прекарал много време в изучаване на криптирани съобщения в камъка Инга. Според неговата теория те са доказателство за неизвестна древна технология.

Въпреки че е с красив дизайн сложен, той не е уникален, тъй като неговия геометричен стил присъства в други бразилски гравюри, които имат много подобен стил, но никой от тях не са толкова популярни и търсени като камъкът Инга.
Археолозите твърдят, че се гравирането върху камъка е направено с невероятна прецизност и детайлите разкриват великолепен техника, използвана от много опитни художници, които със сигурност са много надарени. Връзката с небесните тела се дължи на факта, че няколко съзвездия са изобразени на повърхността, което прави находката една от най-старите астрономически намерени в Бразилия. 


По материали от:
Иван Петричевич: http://www.ancient-code.com/inga-stone/
"Тайнственият камък" от Роберто Салдаго де Карвалх
http://hiddenincatours.com/
Снимки: https://geolocation.ws/…/653…/extremity-of-the-inga-stone/en
https://www.tumblr.com/search/Ing%C3%A1+Stone

неделя, 29 март 2015 г.

УДЪЛЖЕНИТЕ ЧЕРЕПИ ОТ ПАРАКАС


През 1928 г. археологът Хулио Тельо попада на поразителна находка по южното крайбрежие на Перу, в пустинята Паракас. Изследователят открива огромна гробница със сложна структура, където намира изключително необичайни останки: черепи с необичайно големи размери, но и с необичайно удължена форма. Тельо открива повече от триста черепа, чиято възраст е оценена на около 3000 години. Резултатите от анализа на тяхната ДНК се оказват повече от неочаквани - истинско предизвикателство към съществуващата теория за еволюцията на човека.
В редица култури е практикувана умишлена деформация на черепа. В някои южноамерикански племена главата на кърмачетата е стягана с плат или между две дъсчици. В резултат на продължителното въздействие черепът действително променя формата си, без обаче това да влияе върху обема, теглото и други стандартни характеристики. В случая с черепите от Паракас обаче картината е различна. Като начало, обемът на пустинните черепи се оказва с 1/4 по-голям, отколкото у хората. Второ - те са с цели 60% по-тежки! Трето - принудителната деформация на черепа при някои племена променя само формата му, но не и обема. Това навежда учените на мисълта, че причината за формата на черепите не е преднамерена деформация. И още: черепите от Паракас имат само една теменна повърхност, докато при човека те са две.

За да се открехне завесата на тайната, директорът на Музея по история на Паракас Хуан Наваро изпраща пет образеца за генетичен анализ. Пробите включват коси, частички кожа, зъби и фрагменти от черепни кости. При това на генетиците не е съобщен произходът на черепите, за да не се наруши обективността при провеждането на анализа. И резултатите се оказват неочаквани. Открита е митохондриална ДНК, която се наследява от майката, с неизвестна мутация, която не се среща нито при човека, нито при приматите, нито при други животни. „Тази мутация дава възможност да се предполага, че става дума за съвършено ново човекоподобно същество, много далечно от разумния човек и неандерталеца. Не съм сигурен дори, че ще му бъде намерено място в генеалогичното дърво на съвременния човек”, разказва служителят в генетичната лаборатория Брайън Фостър.
Фостър пояснява, че съществата с такива черепи имат големи генетични различия с хората, затова кръстосването на представители на тези два вида едва ли е възможно.
Трудно е да се оценят последствията от това откритие. Кои са били тайнствените създания, погребани в Паракас? Как са изглеждали в началото на своя еволюционен път? Или може би те са попаднали на Земята с вече оформен облик?
Резултатите от анализа поставят повече въпроси, отколоко дават отговори...