петък, 23 декември 2011 г.

Не пипай тази книга!



Заради взривоопасното си съдържание, вече две книги на Ян ван Хелсинг бяха забранени. Не минава и ден без хората да са предупреждавани за „опасния германски автор“.
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.

„Атлантическото знание категорично заявява: човекът притежава сила на мисълта и чрез нея може да бъде Творец — да, той е не само част от Творението, но е и част от Твореца! Помислете още веднъж: Ние не само сме част от Творението, ние сме част от Твореца и имаме силата и средствата да творим сами!!!“

Ян ван Хелсинг

Тук можете да прочетете цялата книга:
http://chitanka.info/text/15396/0

неделя, 4 декември 2011 г.

Накъде върви светът?


Приятели, нека да помислим. На тази планета живеят 6 милиарда души! Това са 6 милиарда интереса, които всеки ден се сблъскват помежду си. Като неутрони. Които пораждат какви ли не реакции. Като махнем душевно болни, престъпници, проститутки и наркомани, които са негативната страна на цивилизацията, остават няколко милиона нормални хора, население почти колкото по време на Римската империя. И тези няколко милиона реално застават на пътя ви. Някои с добри намерения, други - с не дотам. Не представляват заплаха за вас, но ви правят сянка. И ще ви искат пари. Под какъвто и да е предлог. Тези шибани, измислени, изкуствени пари, които всеки ден тровят живота ни! От щедрост някои влизат в затвора. Защото други ги топят за друго. На този свят си виновен до доказване на противното. Казват, че парите развалят характера. Така е. Само някои родовообщинни племена не се вълнуват от тях. Но темата не е за парите. А къде е твоето място под слънцето? Ето кое поражда егоизма. За да оцелееш. В луда надпревара да доказваш себе си. И други да използват качествата ти. Срещу заплащане, естествено. Но не е естествено, не е! Защото се превръщаш в стока. А както знаем, стоката има цена, но няма достойнство. Това е и целта - да ви обезличат и вие това го усещате с всеки изминал ден. Това ви комплексира. Смачква ви самочувствието. Поражда страхове у вас. И ви спъва да се развивате. Осъзнавате ли цялата тази лудост, приятели? Загубихме хармонията, тази детска радост да се смеем и да се радваме искрено на дребните неща в живота, загубихме способността да бъдем солидарни, съпричастни, да обичаме, да водим нормален приятелски разговор без задни мисли, разболяваме се от стрес... Загубихме човешкото в себе си.
Преди години четох една книга "Планетата на маймуните". За съжаление, тя се оказа пророческа книга, като гледам накъде върви светът..
Александър Филипов

петък, 25 ноември 2011 г.

Защо спорят учените?




Забелязал съм, че повечето учени са заприличали на малки деца, които разглобяват дадена играчка, за да разучат всеки чарк поотделно। Така се създава тясната специализация, която обаче води до стесняване на своя хоризонт и свят. Един научен проблем може да се разреши, ако се подходи комплексно към него. Защото учените пренебегват факта, че в този свят всичко е взаимносвързано. Един пример - прочутия египетски Сфинкс. Ако археолозите дават една възраст на паметника, то геолозите, на базата на състава на скалата от която е изсечен паметника и ерозията по него, дават съвсем друга възраст, дори по-древна от тази на археолозите. Кои са прави? И едните и другите. Проблемът е, че не подхождат комплексно към този проблем, защото за възрастта на паметника са прави геолозите, докато археолозите пропускат факта, че тяхната възраст е в резултат на по-късни поправки по паметника. Мисля, че и в други области на науката е необходим този комплексен подход, за да се разрешат много научни проблеми. В нашия модерен век е нужно учените от различни сфери на науката да си подадат ръка, вместо да се впускат в излишни спорове, за да убеждават тяхната си теза.
Александър Филипов

вторник, 22 ноември 2011 г.

Пирамиды и то, что от нас скрывают!!!!!

Ето кое обяснява защо климатът отпреди 6000 г. пр.н.е. и по времето на траките и римляните до началото на Средновековието е бил топъл - Северния полюс е бил...в Гренландия! Изгледайте този интересен филм:

събота, 5 ноември 2011 г.

Хора без мозък?


Дали наистина имаме нужда от нашия мозък? Отговора на този въпрос се опитва да намери професорът по неврология от университета в Шефийлд Джон Лорбър. Той започва своите проучвания по един интересен начин. Университетския лекар в Шефийлд преглеждал студент по математика по повод на дрго малко заболяване, когато забелязва, че неговата глава е малко по-голяма от нормалното. Докторът изпраща студента при професор Лорбър за допълнителни изследвания.

В интерес на истината студентът е бил с много добър успех. Неговият коефициент на интелигентност е бил 126 и се е очаквало да се дипломира. Когато преглежда главата на пациента на скенер, Лорбър открива, че в нея практически няма мозък.

Вместо двете полукълба, запълващи черепната кухина, студентът имал по-малко от един милиметър мозъчна тъкан, покриваща върха на гръбначния стълб.

Студентът страдал от хидроцефалус, състояние при което гърбначно-мозъчната течност вместо да обикаля около мозъка и след това да се влива в кръвния поток, остава блокирана вътре в мозъка. В общия случай това състояние е фатално в първите месеци на деството. Дори и да оцелее, човек с такова заболяване обикновенно е с големи отклонения. Въпреки това, неизвестно как, студентът от Шефийлд е живял абсолютно нормален живот и дори е щял да вземе почетна стипендия по математика.

Въпреки необикновеността си, този случай не е толкова рядко срещан, колкото се очаква. През 1970 един гражданин на Ню Йорк почива на 35 годишна възраст. Той е завършил училище без някакви постижения, и е работел е като общ работник към строителна фирма. Бил е популярна фигура в квартала си. Колегите му го описват като обикновен човек, който прекарва дните си, изпълнявайки служебните си задължения. До тук нищо интересно, но когато правят аутопсия, за да установят причината за преждевременната му смърт, се оказва, че практчески няма мозък.

Професор Лорбър е открил няколко хиляди случая на хора с много малки мозъчни полукълба, които в същото време са нормални, интелигентни личностти. Някои от тях са описани като "без видим мозък", но въпреки част от тях имат над 120 коефициент на интелигентност.

Никой не може да обясни как хора "без видим мозък" изобщо са живи, да не говорим за нормални движения, стипендии по математика, но съществуват няколко теории по въпроса. Една от тях е, че има толкова голям излишък от функционално вещество в нормалния мозък, че той съумява да събере всичките си нормални функции в малкото, което остава от него. Друга подобна теория е, че използваме много малък процент от своя мозък, може би по-малко от десет процента.

Проблемът с тези две идеи, е че най-новите изследвания ги отричат. Функциите на мозъка вече са маркирани според съответната зона, която обхващат. Въпреки че има известен излишък, съществува и висока степен на специализация например на двигателната част. Теорията за десетте процента пък идва от изследване през 30-те, което се опитва да определи зоните на всяка функция на мозъка, но не успява да определи функциите на големи зони от кората. Днес знаем, че тези зони са свързани с речта и абстрактното мислене.

Изследването на Лорбър ни напомня и за въпроса за паметта. В началото се мислело, че паметта също има еквивалентна зона в мозъка, както са платките в компютъра. Обширни изследвания на целия мозък показват, че паметта не е разположена в точно определена зона или вещество. Както един забележителен невролог е казал, "паметта е никъде и навсякъде в мозъка".

Но ако мозъкът не е механизъм за складиране, анализиране и класифициране на информация, тогава за какво ни служи той? И къде е мястото, което е отговорно за човешкия интелект? Къде е разума?c

Единствения биолог, който предлага качествено нов подход към този въпрос и д-р Рупърт Шелдрейк। В своята книга "Нова наука за живота" той отхвърля идеята, че мозъкът е склад за спомени и изразява мнение, че той действа по-скоро като радиоприемник. Според него паметта не е записващ процес, който вкарва информация някъде в мозъка, а пътуване в миналото, което нашия мозък прави непрекъснато.

В началото на 20 век учените

бяха свикнали да приемат за най-умно съществото с най-голямо количество сиво вещество। Затова човекът като цар на природата е създанието с най-голям мозък спрямо размера на тялото. Оттук и изводът, че надареният с повече сиво вещество индивид превъзхожда по ум и съобразителност другите. Тази теория получи потвърждение, след като изследователите започнаха да замерват мозъка на знаменити хора. Оказа се, че ако при повечето хора теглото му е около 1,4 кг, то при много гении значително превишава тази норма.

Учените обаче се объркаха, когато откриха, че най-големият и тежък мозък (2850 г) принадлежи на пациент на психиатрическа болница, страдащ от идиотизъм। И обратно, немалко гениални хора пък се оказаха с доста лек мозък। Например мозъкът на Анатол Франс тежи едва 1017 грама, а на великия химик Юстус Либих - дори под кило।

По-късно стана ясно, че средното тегло на мозъка е различно за всяка нация. С най-тежък се оказаха монголците, докато японци и французи са накрая на класацията. Съвсем последни са австралийските аборигени, чийто мозък е около килограм.

В момента учените поддържат няколко теории.

Дълго време се считаше, че относителният интелект се определя от количеството мозъчни клетки (нейрони). Руският професор Петър Анохин обаче установи, че не количеството нейрони, а броят връзки между тях има значение. На същото мнение е испанското светило Сантяго Рамон-и-Кахал. Сега учените твърдят, че в мозъка на всеки човек има клетки, отговарящи за определени способности. Така един е талантлив музикант, друг - точен стрелец, трети - гениален физик. Доктор Брюс Милер от Калифорнийския университет обяви, че е успял да открие в мозъка "блок на гениалността" - особена зона, разположена в дясната половина. Според Милер, ако тази зона напълно "се отключи", то творческите способности ще се разгърнат до немислими висоти.
Ръководителят на лабораторията за развитие на нервната система в Руската академия на науките Сергей Савелиев твърди, че сред хората с голям мозък повечето са лентяи. "Работата на такъв сериозен механизъм като мозъка изисква голям разход на енергия. В покой мозъкът изразходва 9% от всичката енергия и 20% кислород, но ако човек се замисли за нещо сериозно, започва да поглъща до 25% от постъпилите хранителни вещества. Съответно организмът бързо се уморява и затова човек интуитивно се стреми към по-лек живот. Но ако притежателят на голям мозък може да се пребори с леността, той може да извърши подвизи. Причината е, че хората с повече сиво вещество притежават голяма способност за вариативност.
Опити с животни показват, че бозайници с "тежки" мозъци са по-устойчиви на стрес.
В крайна сметка се оказва, че след години щателно проучване на способностите и ролята на мозъка, функциите и възможностите му все още си остават мистерия.

Мичио Каку: За струнната теория, измеренията и Бог



- Проф. Каку, следите отблизо експериментите в големия адронен колайдер на ЦЕРН. Защо те са важни?

- Защото ще ни позволят да се доближим, доколкото ни позволяват човешките възможности, до момента на сътворението. Ако сведем въпроса до това дали утре-вдругиден ще имаме по-бърз интернет или още по-качествен плазмен телевизор, отговорът е не. Но хората винаги са размишлявали върху произхода на Вселената, как е възникнала, какво точно е станало в момента на раждането й, какво е имало преди това. Тези въпроси имат не само научни, но и философски, религиозни и теологични аспекти. Приближавайки се до отговора, ние в някакъв смисъл разгадаваме божествения замисъл - какво му е било на Бог наум преди сътворението.

- Ако имахте възможност да го попитате, какъв точно въпрос щяхте да му зададете?

- Може би същия, който си е задавал и Айнщайн: уникална ли е Вселената, единствена ли е? Имал ли е Бог варианти, можел ли е да създаде вселена с други закони, различни от тези, които знаем, че я управляват, или законите са постоянни и неизменни. И много би ми се искало да чуя отговор като този, който дава струнната теория, върху която и аз работя. Според нея има само 1 възможна вселена, т.е. решението на задачата е само едно. Всъщност Бог не е имал избор.

- Ще ви помоля да обясните това, но първо ми кажете защо намесвате Бог? Защо сред учените (също и сред физиците) има немалко религиозни? Обяснението на света, което им дава науката, не им ли се струва задоволително?

- Според проучвания сред учените те имат доста различни мнения за Бог. Огромна част отказват да заемат твърда позиция. Изследователите са предимно агностици. Но около 30% от учените са искрено вярващи в бога такъв, какъвто е според религиозната традиция и митологията. Така че учените не са единни за Бог.

- Физиката или поне вашата струнна теория отговаря ли на въпроса какво се случва с биополето на човек след смъртта? И със съзнанието?



11c-Струнната теория е съвместима с квантовата механика. Квантовата механика е атомна физика. Според нея, когато умрем, атомите ни се разтварят и съзнанието изчезва. Обаче сред квантовите физици има спор за природата на съзнанието. И Айнщайн е бил в недоумение по този въпрос.

В квантовата механика нещата не съществуват в определено състояние, докато ги наблюдаваш - не знаеш дали един електрон се върти бързо, или бавно. Но наблюдението е функция на съзнанието. Затова съществува отдавнашен и непримирим спор между физиците дали пък наблюдението (т.е. съзнанието) не е това, което определя съществуването. Айнщайн казва "не". Но нобеловият лауреат Юджийн Вигнер, който помага за създаването на атомната бомба, казва "да". Този спор не само не затихва, но и като че ли се засилва - постоянно се организират конференции на тази тема. Така че въпросът остава открит.

- Защо е необходима теория на всичко?

- Защото нито една от сега съществуващите теории не може да отговори едновременно на всички важни въпроси във физиката. Теория на всичко би обединила в едно 4-те фундаментални теории за силите, които движат света.

За науката търсенето на теорията на всичко е като търсенето на светия Граал.

Но граала си го представете като едно-единствено уравнение, дълго само сантиметър и половина, което обобщава всички физични закони и с което, както Айнщайн казва, ще разгадаем божествения замисъл за света.

Имаме теорията за Големия взрив, която обяснява събитията след него, случили се в последните 13,7 милиарда години. Но тя се пропуква, що се отнася до самия момент на Големия взрив и не казва какво се е случило преди него. Имаме нужда от теория, която ни връща към Вселената преди Големия взрив. Теорията на Айнщайн казва, че нашата Вселена е нещо като мехур, който се разширява. Ние живеем на повърхността му. Но Айнщайн не ни казва откъде се е взел той. Смятаме, че разширението на този мехур се ускорява, т.е. Вселената се забързва, а не се забавя, както се предполагаше. Последните данни, които ни подават сателитите, показват, че изглежда, Вселената ще се разширява вечно. Предполага се, че мистериозното нещо, наречено тъмна енергия, прави така, че Вселената да се разширява много бързо. Тъмната материя пък е това, което я държи цяла и й пречи да се разпадне. Парадоксалното е, че без официално да сме открили тъмната материя, ние може би знаем за нея, защото тя ни влияе - има маса и гравитация. Но остава невидима за нас. Една от теориите казва, че е така, защото не взаимодейства със светлината и електромагнитните сили, понеже съществува в паралелна на нашата Вселена.

Т.е. тя е обикновена материя, но е в друго измерение. Според струнната теория пък тя е вибрация на струните, но в по-висока октава. Струнната теория обосновава и обяснява теоретично съществуването на тъмна материя. Надяваме се експериментите в колайдера да ни помогнат да проверим валидността на струнната теория.

- Теорията на всичко отговаря ли на някакви практически въпроси?

- Тя няма да се отрази на всекидневното ни битие, но може да повлияе философията ни за живота като цяло. И ще отговори на някои от най-дълбоките въпроси,които не са давали мира на учените поколения наред. Например съществуват ли други вселени? Има ли други измерения? Възможно ли е пътуването във времето? Възможни ли са портали във времето и пространството? Теорията на Айнщайн поставя тези въпроси, но не им дава определен отговор. Те са същностни и за струнната теория.

- Защо смятате, че тя е добър кандидат за теория на всичко?

stivan-hoking- Така смятаме не само ние, които работим върху струнните теории, но и немалко други физици, сред които и Стивън Хокинг. Особено що се отнася до последното превъплъщение на струнната теория - т.нар. мембранна теория. Според нея съществуват множество вселени. Представете си ги като сапунени мехури, които се реят и постоянно се раздуват.

Ние сме на повърхността на мехура.

Според струнната теория трябва да съществуват и други мехури, които могат да се сблъскват или да се разделят, пораждайки нови. Възможно е нашата Вселена да се е родила от такъв сблъсък или да е дъщерна на някой мехур, който се е разделил.

Космолозите вече не вярват в идеята за единствената Вселена, а в мегавселената от мехури. Нашата Вселена може да съществува сред океан от други вселени. Допреди 5 г. тази хипотеза се приемаше за екзотична, но вече на нея се гледа напълно сериозно.

- Кое точно в струнната теория я прави теория на всичко?

- Днес разполагаме с 2 големи теории - теорията на относителността, която е теория на много голямото като черните дупки и разширяващите се вселени. И теория на много малкото - това е квантовата механика. Двете теории никак не си пасват. Учените се опитват от 80 години да ги свържат в една обща, но се провалят. Днес единствената теория, която може да направи това, е струнната теория.

Известни са ни стотици субатомни частици, при експерименти в ядрените ускорители "излизат" все нови и нови. Но защо природата трябва да е толкова прекалено сложна? Айнщайн е смятал, че тя би трябвало да е проста, подредена, даже елегантна на фундаментално равнище. Според струнната теория субатомните частици са като музикални тонове, образувани от трептенето на струните на различни честоти. Ако се смени честотата, се променя и тонът. Така че физиката е наука за законите на хармонията на вибриращите струни. А Вселената е красивата симфония, която тези струни свирят. Тогава божественият замисъл, за който говори Айнщайн, е космическа музика.

Според струнната теория тя резонира през 11-измерно хиперпространство, защото 3-измерното не е достатъчно голямо да обедини всички сили, които движат Вселената. За да е такава, каквато е, тя трябва да е 11-измерна.

- Защо точно 11-измерна, а не 15- или 50-?

- Оказва се, че физичните закони не са стабилни в повече от 11 измерения. Има само 1 възможност за вселена. Ако се опиташ да я промениш в примерно 15-измерна, тя колабира обратно до 11 измерения. Така че според струнната теория Вселената е уникална, защото не може да е друга освен 11-измерна.

Трудно можем да си представим повече от 3 измерения, най-много 4, ако имаме предвид и времето. Ние сме като рибите, които живеят в своя двуизмерен свят и нямат представа, че над водата също има пространство. Но теорията ни казва, че други измерения съществуват.

- Възможно ли е пътуването във времето?

- Айнщайн допуска, че това е възможно през т.нар. червейни дупки, които са портали, свързващи настоящето и миналото. Но той не казва дали това е възможно или не, а оставя вратичка: дали червейните дупки са достатъчно стабилни, че да може да се мине през тях. Остава и парадоксът, ако се върнеш в миналото и убиеш родителите си, как тогава си могъл да се родиш и после да се върнеш в миналото? Според Айнщайн времето не е вектор, насочен от миналото към бъдещето, а е река, която криволичи и забързва или забавя своя ход. Според струнната теория тази река има водовъртежи и даже може да се разклони в 2 потока. Това са паралелни вселени и между двете реалности може да се прескача през портали във време-пространството. Така се разрешават парадоксите, свързани с пътуването във времето, и се обосновава възможността за пътуване във времето. Но има уловка. Енергията, необходима за него, е колосална. Става дума за енергия като на черна дупка или на свръхнова. Тя не е за нас. Много, много далече сме от такъв етап на развитие. Но може нашите далечни наследници да са в състояние да пътуват във времето.

- По програма СЕТИ пространството беше сканирано с години, но не беше засечен никакъв сигнал от извънземен живот. Сами ли сме във Вселената?

- Категоричен съм, че извънземен живот съществува. Само в нашата галактика поне половината звезди имат планетни системи, а всяка 1 от 200 звезди има планети, подобни на Земята. Това означава, че само в нашата галактика такива са около половин милиард. Това се потвърждава и от последните сателитни наблюдения. Но вероятно повечето форми на извънземен живот са микробни. И на Земята интелигентният живот е скорошно и рядко срещано явление. Но едва ли сме единствени интелигентни обитатели на Вселената.

- Защо Космосът мълчи?

- Ако сте мравка и недалече от вашия мравуняк започне строеж на магистрала, ще знаете ли как да влезете в контакт със строителите? Ще знаете ли на какви честоти са настроени радиостанциите им? Бидейки мравка, вероятно ще си мислите, че строителите си общуват по същия начин като вас, и даже, че и те са мравки, но по-едрички. И ще се чудите защо не ви обръщат внимание.

СЕТИ сканирали само на 100 светлинни години, т.е. само най-близкия до нас "съседен квартал". Освен това само на честоти, близки до тази на водорода. Едва напоследък се сканират и други. Трябва да търсим в много по-широк спектър. Другите цивилизации може да използват лазерни технологии, може да излъчват в целия спектър. Може да изпращат сигнала на парчета, които се сглобяват в крайната точка, за да избягнат изкривяването и отразяването на сигнала от големи обекти, които могат да се окажат на пътя му. Ако прехванем само едно парченце, то няма смисъл. Така че може да сме насред усилен галактически диалог, без да подозираме.

- Съществуването на разумни извънземни нивълнува заради вероятността да ни посетят.

- Нека помислим: вървите по пътека в гората и виждате мравешка колона. Спирате ли при мравките да им обяснявате, че можете да ги снабдите с ядрена енергия или космически кораби? Не постъпвате така, нали? Една много напреднала извънземна цивилизация просто няма защо да ни обръща внимание, не сме й интересни.

Някои изтъкват като аргумент против възможността за контакт огромните разстояния между звездите, които са такива, че правели пътуването безпредметно. Но те се хващат за това, че според специалната теория на относителността на Айнщайн пределната скорост е скоростта на светлината. Но ако минем отвъд нея в общата теория на относителността, скорост, по-голяма от тази на светлината, е възможна.

Ограниченията съвсем падат, ако пък отидем в квантовата теория или в единната теория на полето. Фундаменталната грешка на някои учени е в допускането, че извънземните цивилизации са само някакви си стотици години по-напреднали от нас, а не стотици хиляди или милиони години по-напреднали. Те съдят за тях по това, което ние, хората, можем да правим.

- Стивън Хокинг предупреди, че извънземните може да са враждебни. Ако са разрушили своята планета и са се превърнали в космически номади, които търсят друга заради ресурсите й, може да ни премахнат, за да не им се пречкаме.

- Аз съм на различно мнение. Има толкова много необитаеми планети, които биха могли да са източник на ресурси, за какво им е точно нашата? Едни напреднали извънземни, ако се интересуват от ресурсите на планетите, ще изберат някой ненаселен свят, за да си спестят проблеми. Ние обаче самонадеяно си мислим, че сме толкова велики, че те ТРЯБВА да пропътуват милиарди мили само за да ни уважат. Доста арогантно от наша страна.

- Мисли се за полет до Марс. Какви според вас са най-големите предизвикателства в такава мисия - технологични, физиологични, психологически?

- Пътуване до Марс е съвсем възможно от гледна точка на науката. Но проблемът е в цената. Разходите за такава мисия са колосални. За да изведеш в околоземна орбита нещо с тегло 1 паунд (около 450 грама), струва 10 хиляди долара. А до Марс цената е 1 милион долара на паунд. Това е теглото ви в диаманти. Така че първият проблем е как да намалим тази цена.

Проблем е и космическата радиация. За 1-2 години, колкото се предполага, че продължава полет до Марс, се получава огромно облъчване. Голямопредизвикателство е набавянето на вода на място, защото доставката й е изключително скъпа. А без нея няма живот. Водата е нужна и за направата на ракетно гориво за обратния път до Земята, като бъде разложена до водород и кислород. Мнозина смятат, че трябва да пратим астронавтите до Марс с еднопосочен билет и те на място сами да си произведат горивото за връщане. Не съм съгласен. Трябва да им гарантираме прибирането у дома. Но Марс е и много опасно място. По-малко от половината сонди, които пращаме, стигат успешно. А и там много от тях просто изчезват безследно.

Консултант на интервюто е проф. Лъчезар Филипов - ръководител на секция "Астрофизика на високите енергии" в Института за космически и слънчево-земни изследвания на БАН.


КОЙ Е ТОЙ

Мичио Каку е американец от японски произход. Той е професор по теоретична физика в Университета на Ню Йорк и гост професор в Принстън. Член е на Американското дружество на физиците. Един от авторите на Теорията на струнните полета (една от петте струнни теории). Той е сред тези, които работят върху създаването на теория на всичко - единна теория, която непротиворечиво да обединява четирите фундаментални природни сили: гравитационните, електромагнитните, силните и слабите ядрени взаимодействия.

Мичио Каку е известен футуролог и популяризатор на науката. За второто му помага безспорният талант простичко и интересно да обяснява и най-сложните научни концепции. Затова го сравняват с Карл Сейгън.

Проф. Каку е автор на няколко бестселъра, сред които "Физика на невъзможното" и "Паралелни светове", издадени и на български. Последната му книга, която излезе в САЩ преди дни - "Физика на бъдещето", е посветена на това как ще изглежда светът през 2100 г. За написването й Каку интервюира 300 световни учени измежду най-утвърдените в съответното поле на познанието.

Каку е автор на документалния сериал "Паралелни вселени", излъчен с огромен успех по ВВС. Някои критици го сравниха с "Космос" на Сейгън. Филми на Каку вървят по The History Channel, The Science Channel, The Discovery Channel. Той води радиопредавания за популярна наука и поддържа блог, в който всяка сряда отговаря на въпроси на своите фенове.

Проф. Каку се отзова мигновено на поканата на "24 часа" за интервю. Уговорката беше за 10 минути разговор, той обаче се проточи над половин час. Професорът беше искрено заинтригуван от това, че книгите му са познати и в България и че има фенове и у нас.
До 100 г. владеем земетресенията

Два дни след началото на инцидента в японската ядрена електроцентрала "Фукушима" в личния си блог Мичио Каку предупреди: "Нагазваме в абсолютно непозната територия. Обливането на реакторите с морска вода не води към положителна развръзка, а само отлага кардиналните решения. По-добре да постъпим като руснаците с Чернобилската АЕЦ и

“Фукушима” спешно да бъде погребана в бетонен саркофаг, написа той.

Пред "24 часа" Каку направи някои прогнози за бъдещето. Според него до 100 г. можем да се превърнем в т.нар. цивилизация от първи тип - планетарна цивилизация, която контролира и използва планетарната енергия, управлява климата, вулканите и земетресенията.

"Обаче точно сега е опасният момент за човечеството - имаме всякакви оръжия, а не сме надживели агресията на дивачеството. Лесно можем да се докараме до планетарно самоубийство. Възможно е цивилизации като нашата да са много, но повечето да не доживяват да се развият, защото се самоунищожават. Така високоразвитите стават по-скоро изключение", казва той.

Каку смята, че до края на века е възможно да разполагаме с програмируема материя.

"Като се промени електрическият товар на атомите, те се преподреждат. Ако атомите бъдат заменени с чипове с техните размери, може да им бъде заложено как да се подредят, за да се създаде точно определено нещо. Корпорацията "Интел" инвестира сериозно в проучвания на програмируема материя чрез промяна на товара на атомите и пренареждането им.

Мощността на компютрите ще продължи да се удвоява на всеки 18 месеца, но само през следващите 10 г. Чиповете стават все по- миниатюрни и мощни, но генерират толкова много топлина, че силицият се стопява, защото е нестабилен на молекулно ниво. Затова трябва да бъде заменен. Ще се върви към разработването на молекулярни, протеинови, ДНК компютри, въобще архитектурата ще е много различна в бъдеще", обяснява професорът.

Възможно ли е да се създаде изкуствен интелект и кога?

"Прогнозите варират от след 20 г. до няколко хиляди години напред. Някои учени казват никога. Според мен до края на века ще можем да произведем компютър, умен колкото маймуна.

Точно тогава той ще стане потенциално опасен за хората, защото маймуните са способни да си правят планове. Но ако му се инсталира нужният чип, компютърът може да бъде обезвреден.

В сравнение с него сегашните компютри са тъпи като насекоми. Не е правилно компютърът да бъде сравняван с човешкия мозък. Мозъкът няма софтуер, няма главен процесор. Той е самообучаваща се машина, основана на мрежата от неврони, и се променя на структурно равнище всеки път, когато научаваме или забравяме нещо. Компютърът не се променя на хардуерно равнище. Днес е толкова глупав, колкото е бил и вчера. Той не научава", казва проф. Каку.

Източник: 24 часа

събота, 15 октомври 2011 г.

Формата на земята е гравитационен картоф


На пръв поглед прилича на огромен цветен картоф, носещ се в космоса.

В действителност това е създадена от компютър форма, изобразяваща как би изглеждала планетата, ако формата й се промени така, че във всяка точка да има една и съща гравитация.

Може да звучи объркващо, но ако на този доста крив "геоид" пуснете едно топче, то няма да помръдне, защото - образно казано - за него няма "нагоре" и "надолу". Това е и формата, която би приела водата в световния океан, ако нямаше течения, ветрове и вълни.


За целта са използвани данните, събирани от пролетта на 2009г. насам от най-ниско летящият научен спътник - Изследовател на гравитацията и циркулацията в океаните (Gravity and Ocean Circulation Explorer или Goce). Проектът е на Европейската космическа агенция (ESA).

Гравитацията на Земята не е еднаква навсякъде и с цветовете се обозначава тази разлика - жълтото е силно, а синьото е слабо земно привличане. Понеже става дума за нищожни отклонения, за по-добър визуален ефект разликите в изображението са подсилени 10 000 пъти.

Според учените земната гравитация се влияе от различни промени в структурата и топографията на планетата. Известно е, че тя не е идеална сфера и е малко по-изпъкнала около екватора, поради което гравитацията там е малко по-слаба от тази на полюсите. Но въздействие оказват още фактори като газови полета, натрупвания на минерали, скални формации, както и от случващото се под земната кора.

Според Би Би Си информацията от Goce може да помогне да се разбере по-добре вулканичната и земетръсната активност, както и механизмите и ролята на океанските течения. Земетресението в Япония от 11 март би трябвало да е засечено като огромно преместване на тектонични плочи със съответни последици за гравитационната картина в този район.

Ключовият апарат за този проект е изведеният в орбита през март 2009г. спътник. Той е с дължина 5 метра и се движи на височина от малко над 250 километра, което го прави най-ниско летящият научен космически апарат. Понеже той "се отърква" в най-горните слоеве на атмосферата, се налага коригиране на орбитата му с йонен двигател.

Ръководителят на проекта Андреа Алазио го нарича "ферарито на космическите апарати". Спътникът е снабден с изключително прецизна апаратура за измерване на земното притегляне и има гориво да работи до края на 2014г., но програмата е финансово разчетена до 2012г.

"Преди 10 години Goce беше просто научна фантастика. Това беше едно от най-големите технологични предизвикателства, с които сме се справяли в Европейската космическа агенция. Апаратурата му засича разлики в гравитацията, равняващи се на 1 на 10 трилиона - мярка, която е отвъд това, което можем да осмислим във всекидневния си опит", обяснява д-р Фолкер Лийбиг.

За моделирането на представения в четвъртък геоид са използвани данни, събирани 6 месеца. Наесен ще се появи още едно още по-прецизно изображение.

Отсега обаче учените казват, че получават съвсем нова информация за райони като Югоизточна Азия, Андите и Антарктида.

Друго важно нещо, което те се надяват да постигнат, е създаването на универсална система за определяне на височините. В момента се използва тази за надморското равнище, но в действителност има разлики в самата отправна точка - морското ниво е различно в Ню Йорк, Сидни или Шанхай.

четвъртък, 4 август 2011 г.

Каква е истината за произхода на човечеството?



Видеото е заснето през 1976 година в Папуа, Нова Гвинея.Това е племе което никога не е виждало човек с бял цвят на кожата, не познават компютрите, дискотеките или пък храненето с лъжица. Този филм е много показателен, че хора от родовообщинен строй има и в нашия модерен век. Тъй като много археолози са предполагали, че човекът е започнал своето развитие оттам,в същото време има много археологически свидетелства за високоразвити цивилизации отпреди 10 000 години. При всички случаи контактите между примитивните и високоразвитите хора трябва да са били същите, както днес! А това вече пренаписва историята на човечеството.
За повече информация, препоръчвам книгата на Ердоган Ерчиван " В търсене произхода на човечеството", изд. Дилок 2006, стр. 70 статията "Божественият шок".

вторник, 2 август 2011 г.

Преобърнала ли се е Южна Америка?




В Южна Америка преди около 12 000 години измрял куверониусът, животно с хобот, а през XI хилядолетие таксодонът, животно сходно с хипопотама. Периодите на измиране на двата животински вида са много близки и вероятно се дължат на едно и също събитие. Съвпадението по време с внезапната секундна смърт на мамутите преди няколко хиляди години се набива в очи. През същия период измрели обаче и други животински видове като огромния ленивец, вид тигър, гигантския броненосец и конете в Америка. Дори и Дарвин за свое учудване констатирал, че намерените в почвата на Южна Америка миди били от същото време като измрелите видове. По същото време в Европа изчезнали например големия ирландски елен и зубърът, както и в Югоизточна Азия – много видове слонове и носорози.

Смайващото в находките на кувирониуса и и таксодона в Южна Америка е местонахождението им – Тиахуанако на южния бряг на езерото Титикака. Развалините на града се намират на 4000 м височина. Кои животни, сродни със слона и хипопотама, живеят на височини, разположени с 2000 – 3000 метра над обичайното им жизнено пространство? Нито един от познатите ни видове. Дали животните са избягали толкова нависоко от потопа? Едва ли, защото водата придошла много бързо. Дали труповете им са отнесени там от вълните? Срещу подобно предположение говори вида на находките. Странни са и останките от морски произход на такава височина. Може би някога западният бряг на Южна Америка бил повдигнат? Във всеки случай по продължение на крайбрежните скали на Кордилерите се точи тебеширено – бяла ивица. Още ученият пътешественик Александър Хумболдт (1799 – 1804 г.) открил и описал древни брегови ивици на височина 2500 до 3000 метра.

Но какво е предизвикало могъщото повдигане на западния бряг на Южна Америка? Дали Андите са пораснали постепенно под притискащия ефект на сблъскващите се в Тихи океан континентални плочи или целия цокъл на сушата се преобърнал около ос на центъра на тежестта? Предполага се, че е имало преобръщане на Южна Америка около ос от Панама до Баия. Ако тази хоризонтална ос съществува, североизточния бряг трябва да е потънал. С един поглед към картата на морските дълбочини откриваме пред брега леко спадащ към морето цокъл, който едва далеч в Атлантика се спуска стръмно, на практика отвесно на няколко хиляди метра дълбочина. Областите на устията на Амазонка и Рио Пара по-рано били много по-далеч от днешния бряг и днес се намират под морското равнище.

Може би Южна Америка се преобърнала около оста, така че югозападната страна силно се повдигнала, а североизточната съответно била натисната надолу. Каква била причината за процеса? Един или няколко астероидни удара по време на Потопа.

В тази област на Северния Атлантик има много разкъсани съединителни линии по дъното, разтворили се по време на потопния импакт. От разкъсванията на дъното се изсипала течна магма и била изхвърлена във въздуха от изпаряващата се морска вода и ерупциите. Останките от изхвърлените нагоре маси образували могъщия льосов пояс, който преминава през цяла Европа и Азия, но може да се наблюдава и в Южна Америка. Същевременно по изостатични причини потънали краищата на съседните цокли на сушата, тъй като те плуват в жилаво магмено легло. Но щом североизточният бряг на Южна Америка потъвал, то югозападният й край по статични причини трябвало да се повдигне. По тази причина измрелите сухоземни животни, морските миди и град Тиахуанако, както и цялата прастара брегова линия внезапно се оказали на височина до 4000 м.

Ако континенталната плоча на Южна Америка се изместила и причината е в потъването на атлантическото дъно, би трябвало да се намерят съответни признаци и по други съседни големи плочи. Доказателствата се откриват по дългите подводни канали на устията на реките. Това се обяснява с различни нагледни примери – сходното на фиорд устие на река Конго в Западна Африка, продължава над 100 км под морската повърхност, до дълбочина от 800 м. Западният бряг съответно трябва да е хлътнал надолу. Северноамериканското крайбрежие също създава впечатление за потънал бряг. Река Хъдзън показва високо 800 м устие под водата, което свършва на 2000 м дълбочина. И на европейската континентална плоча бе открито спадане под морската повърхност с 2500 м до нос Бретон.

Днешното дълбоко разположение на континенталните шелфове в Северния Атлантик доказва попадението на едно много голямо небесно тяло в областта и опустошителните последици от Потопа. Освен това чрез описаните процеси континенталните плочи на Европа и Африка от едната страна и на Америка от другата, внезапно били раздалечени още повече.

Процесът не продължил милиони години, както предполага теорията за континенталния дрейф на Алфред Вегенер, а в по-голямата си част станало преди, по време и след Потопа. Сценарият не изключва и постоянните малки придвижвания на континенталните шелфове.

понеделник, 1 август 2011 г.

"Пернато влечуго" поставя под въпрос теорията на Дарвин


Неголяма вкаменелост, открита в Китай, затвърди съмненията в достоверността на научната теория за произхода на птиците.

През последните 150 години изследователите подкрепяха твърденията, че изчезналото животно, наречено археоптерикс, е било най-древната птица и е било резултат на мощен еволюционен скок от своите предци - динозаврите।Новите открития обаче разкриха родството на археоптерикса с по-ранни пернати динозаври и показаха, че той не е толкова значимо звено в еволюцията, колкото по-рано смятаха палеонтолозите, предаде Би Би Си।Китайски учени стигнаха до своите изводи при изследване на наскоро открити вкаменелости на пернат динозавър с размерите на кокошка.

Техният труд е публикуван в списание „Нейчър”.

сряда, 8 юни 2011 г.

Откриха втора луна на Земята

Край Земята беше открит нов естествен спътник, който се движи по нейната орбита, съобщиха британски медии। Те се позовават на изследване, извършено от ирландски астрономи. Чрез използване на работещия в инфрачервения спектър космически телескоп WISE учените установили, че на разстояние 19 милиона км от Земята по нейната орбита лети голям астероид с диаметър около 400 км. Астероидът е получил обозначението 2010 SO16. Според учените, той е станал спътник на Земята преди 250 хиляди години. Астрономите твърдят, че е възможно астероидът да се е образувал преди 4 милиона и 400 хиляди години, когато в резултат на катастрофален сблъсък на неизвестно небесно тяло с нашата планета се е появила и Луната।

Моето мнение е, че този астероид по-скоро е дошъл от астероидния пояс намиращ се между Марс и Юпитер и прихванат от земната гравитация.