сряда, 23 юни 2010 г.

Стари факти - нови идеи?



( Из моето посещение в Палеонтологически музей "Ю.А.Орлов" към РАН - Москва)
От 15 до 21 юни 2004 г. бях в командировка във връзка с провеждането на Международен фестивал в Москва. Тъй като тук засягам преди всичко въпроси свързани с палеонтологията, на 20 юни посетих благодарение на организаторката на фестивала Светлана Гончар и екскурзоводката Катя един от най-големите палеонтологически музеи в Европа - този в Москва! Историята на музея и повече информация за изложените там експонати може да прочетете на следния сайт: http://www.paleo.ru/
Моето посещение в музея бе един вид проверка, доколко старите теории на дарвинизма и в частност униформистката геология са верни. За щастие носех видеокамера със себе си, което ми позволи да заснема филм и веществени доказателства, подвърждаващи хипотезата ми за младата възраст на Земята и катастрофалните събития, довели до масово измиране на всички видове, изложени в този музей. Това което прави впечатление е чудесната запазеност на находките. В наши дни и при познатите ни атмосферни условия такова съхраняване на органичен материал без следи от ерозия и разлагане е абсурдно. Още повече, че най-новите научни изследвания в САЩ и Канада сочат, че в праисторически времена количеството на кислорода е било по-високо от днешното - 32% срещу 21% днес. А както знаем, кислородът е главен фактор за протичане на гнилостните процеси. Как да си обясним находки от крехък материал като динозавърски яйца, които са останали недокоснати от зъбите на времето! Как ще ми обяснят професионалните палеонтолози чудесно запазените отпечатъци от стъпки на дребни бозайници, показани по-долу? По тях няма следи от ерозия. Защо не се запазват такива следи в наши дни? Как е възможно всички тези находки да се запазят в триизмерни форми и с най- малки подробности по тях в продължение на милиони години, ако теорията на Чарлз Лайъл за геологията е вярна? Та нали според тази теория земните пластове непрекъснато се преобръщали, макар и бавно? Но в такъв случай находките биха се смачкали и се стрили на прах от огромното налягане, причинени от самото разместване на пластовете?Или не е имало никакво разместване и находките са стояли винаги там, на едно и също място от деня на смъртта си до ден-днешен? Остава открит и друг въпрос. Защо са открити толкова малко фосили по цял свят? Дори всички експонати изложени в най-големите природонаучни музеи в света едва покриват територията на съвременна Москва! Ако действително е имало бавен процес на развитие и естествена смърт на тогавашната фауна и флора, би трябвало да се открият достатъчно фосили във всички пластове. Или може би става дума за масова внезапна смърт и бързо вкаменяване? Не е ли била Земята много по-млада, отколкото ни представя ортодоксалната наука? Наскоро през 2000 г. от 8-11 ноември в град Харков, Украйна се проведе научна конференция на геолозите от цял свят, в която се излагат сериозни доказателства за младата възраст на Земята - по-малко от 30 млн.години! Не са ли тези находки и фрагменти единствените оцелели от катастрофални събития екземпляри? Оставям тези въпроси на уважаемите читатели без коментар. Нека те сами да преценят, коя хипотеза е по-достоверна, разглеждайки моята галерия от снимки, представени в моя сайт: http://arheo-filipov.hit.bg/new_p5.हतं

Пътешественици във Времето

неделя, 13 юни 2010 г.

Супервулкани изригват на Земята през 2075 г.


Пробуждането на заспали от хилядолетия гигантски вулкани може да предизвика небивали природни катаклизми на Земята, прогнозиерат английски геолози.

Еспертите са на мнение, че притаилите се сега чудовищни вулкани, ще предизвикат началото на нова ледена епоха. Въпросните вулкани не са с познатата форма на планини, а представляват вдлъбнатини в земната кора, образували се на мястото на древните кратери.

Такъв супервулкан в Националния парк Йелоустоун (USA) има кратер с дължина 70 км и широчина 30 км. За последен път е изригнал преди 640 хиляди години.

На дълбочина 8 км под кратера на йелоустоунския вулкан бушува огромно море от разтопенамагма. Налягането вътре постоянно се повишава.

Според проф. Бил Мак Гир от Лондонския университет вулканът в Йелоустоун най-вероятно ще се взриви през 2074 г. Приблизително по същото време ще изригне и супервулканът Везувий до Неапол в Италия.

"При изригването на гигантските вулкани в атмосферата ще излетят десетки кубокилометри земна маса, прах, дим, пепел, серен двуокис. Слънцето ще изчезне зад плътните мръсни облаци. Ефектът от изригването ще бъде сравним с удар на огромен астероид по Земята", убеден е д-р Тед Нил от Британското геоложко дружество.

Според изследванията изригването на не особено големия супервулкан Тоба на остров Суматра преди 74 хиляди години е предизвикало понижаването на средната планетарна температура с 10 градуса по Целзий.

Геолозите предсказват, че очакваните в близко бъдеще колосални вулканични изригваниния ще доведат до срив на земната температура с 15-20 градуса и ще ознаменуват началото на нова ледникова епоха.

Багдадските батерии - загадка за човечеството


Багдадската батерия е общото название на няколко артефакта, намерени по земите на древна Месопотамия, днешен Ирак. За първи път за тези странни устройства се заговаря през 1936 г., когато по времето на разкопки край древния град Хюиут Рабуа, край Багдад, археолозите откриват странна малка ваза. Този 15-сантиметров съд от светложълта глина впечаталява историците. Те го прибират в складовете на Националния музей на Ирак в Багдад и без колебания го датират от началото на новата ера или отпреди 2000 г.

Малката ваза съдържа цилиндрично парче от мед, дълго 12, 5 сантиметра и с диаметър на основата 4 сантиметра. Ръбът на медния цилиндър е споен с оловно-калаена сплав в съотношение 60/40 процента, а дъното му е запушено с нагънат навътре меден диск, който пък е застопорен с бетон или асфалт. Друг изолационен слой от асфалт запушва горния отвор и държи на мястото му железен прът, пъхнат в центъра на цилиндъра. По пръта учените открили и следи от действието на киселина.

Светът обаче научава за съществуването на Багдадската батерия две години по-късно, когато Уилям Кьониг – германският директор на Националния музей на Ирак, открива в складовете странната ваза. След като я подлага на сериозен анализ, немският археолог заключава, че уредът произвежда електричество и се е използвал от древните жители на Месопотамия за галванизиране на съдове. Твърдението на д-р Кьониг обаче е посрещнато на нож от научния свят, тъй като това би означавало, че нашите предци са успели да създадат батерия цели 1800 г. преди Алесандро Волта да патентова своето откритие.

Въпреки многото експерименти, които били провеждани в продължение на повече от 60 години след откриването на багдадските батерии, науката все още няма категорично обяснение за какво точно са служели те.

Багдадските батерии остават обвити в мистериозен воал. Не се знае точно кога и от кого са направени, а още по-малко е известно конкретното им предназначение в живота на древните хора. В последните години тези въпроси все по-често се задават и е съвсем възможно в най-скоро време да разгадаем една от големите тайни, която нашите предци са ни завещали.