сряда, 6 ноември 2013 г.

Открити кости на 4-метрови хора в България


Кости на четириметрови хора откриха иманяри под земята южно от Пловдив, съобщиха учени от БАН. Преди няколко хилядолетия на мястото на града имало селище на две нива – надземно и подземно. Надземната част отдавна е разрушена, но подземната е непокътната. Тя се намира дълбоко под тепетата и в нея са скрити непознати на науката и техниката съоръжения и манускрипти. Древните текстове описват историята на планетата ни,  далечните светове, техните обитатели и пр. Не е известно колко смелчаци са влизали в подземното селище. Но се говори, че съдбата наказва всеки, който дръзне да стъпи там.
Учени смятат, че селището под сегашния Пловдив било населявано от атланти – извънземни, дошли на Земята преди около 50 000 години. Атлантите били хуманоиди с руса коса и бяло лице, високи към 4 м и живеели поне 800 години. Според  една хипотеза те създали хомо сапиенс чрез генно инженерство. Целта на експеримента им: човеците да вършат по-тежката физическа работа. С течение на времето атлантите все по-често правели секс със земни жени. В резултат от това се появили по-високи и по-светлокожи земляни.
„Ако под земята край Пловдив са открити кости на 4-метрови хора, може би става дума за  установили се на планетата ни пришълци от Космоса, които наричаме атланти. Но категорично становище ще има след сериозно изследване на намерените кости”, коментира Людмил Банков, главен асистент в Института за космически изследвания и технологии, БАН.
Автор: Зорница Веселинова

петък, 1 март 2013 г.

Земята е била много по-млада!

Всъщност има много свидетелства, че нашият свят е доста млад. Ето някои от тях: * ВОДОРОДЪТ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА – Според една от теориите за слънчевата енергия, в блясъка на звездите водородът постоянно бива превръщан в хелий. Но водородът не може да бъде произведен от други елементи". Фред Хойл, водещ астроном, твърди, че ако вселената беше така стара, както теоретиците на Големия взрив твърдят, в нея трябва да има много малко водород. Досега той трябваше да е бил превърнат в хелий. Но звездните спектри разкриват изобилие от водород в звездите, следователно вселената би трябвало да е млада. * КОМЕТИТЕ – За кометите обикалящи около слънцето се приема, че са на същата възраст като нашия свят и слънчевата система. Но както *Фред Уипъл признава, астрономите нямат никаква представа откъде или как са се появили кометите. И все пак знаем, че те постоянно се разпадат. Това е защото са съставени от парчета скални отломъци държани заедно от замръзнали газове и вода. Всеки път когато кометата минава покрай слънцето, част от леда се изпарява и част от газовете се изпарява от топлината на слънцето. Допълнителен материал се губи от гравитационни сили, опашката на кометата, отделяне на метеори и центробежни сили. Най-впечатляващата част от кометата е нейната опашка, но тя се състои от материал издухан от главата й от слънчевата енергия. Целият материал в опашката бива изгубен в пространството при движението на кометата.Има многобройни комети обикалящи около нашето слънце, включително много с кратък живот, а не е известен никакъв източник на нови комети. * - ЛУНАТА също е доста млада ЛУНЕН ПРАХ – Макар че повечето хора не го знаят, една от причините да се изхарчат толкова много пари за изпращане на ракета до Луната беше да се види колко дебел е слоят прах на нейната повърхност! Еволюционистите от дълго време твърдят (както твърдим и ние), че Земята и Луната са на приблизително еднаква възраст. Мнозина вярват, че Земята и нейният спътник са на милиарди години. Ако това беше вярно, досега Луната трябва да е натрупала слой от прах дебел 30 до 100 километра! Освен, ако на луната не живеят извънземни,които я почисват всяка година. Видяхме на видеото колко дебел беше пласта прах на Луната нали,видяхме също и че астронавтите не потънаха до шия в прах? През 50-те Литълтън, високо уважаван астроном, казва следното: „Лунната повърхност е изложена на пряка слънчева светлина, и силната ултравиолетова светлина и рентгенови лъчи [от слънцето] могат да унищожават повърхностните слоеве от голи скали и да ги правят на прах с темп няколко десетохилядни от сантиметъра на година. Но за възрастта на Луната дори този миниатюрен темп може да е достатъчен да образува върху нея слой дебел няколко километра.”—*R. A. Lyttleton, цитиран в R. Wysong, Creation-Evolution Controversy, p. 175. Фактите на *д-р Литълтън бяха правилни; слънчевата радиация наистина превръща лунните скали в прах. Със само няколко сантиметра прах, Луната не може да бъде по-стара от няколко хиляди години. * РЕЦЕСИЯ НА ЛУНАТА – Учените са открили два интересни факта: (1) Луната е твърде близо до Земята, и (2) тя постепенно се отдалечава от нас. Това се нарича рецесия на Луната. Поради гравитационното триене Луната бавно се отдалечава по спирала от планетата Земя! На основата на темпа на отдалечаване на Луната, Земята и Луната не могат да са много стари. Това е важна точка и не може по никакъв начин да бъде оспорена. Настоящият темп на рецесия ясно показва млада възраст за системата Земя-Луна. „Луната бавно се отдалечава от Земята с около 4 cm на година, и този темп е бил по-висок в миналото. Луната не би могла никога да бъде по-близо от 18,400 km, което е известно като граница на Рош, тъй като гравитационните сили на Земята биха я разрушили.”—Jonathan Sarfati, Creation Ex Nihilo, September 1979. * АТМОСФЕРЕН ХЕЛИЙ – Радиоактивният разпад на уран или торий произвежда хелий.Атмосферният хелий идва от три източника: (1) Радиоактивен разпад на уран и торий. (2) Космически хелий навлизащ в нашата атмосфера от космоса, особено от короната на слънцето. (3) Ядрени реакции в земната обвивка, причинени от бомбардировка от космически лъчи. Кофал и Сегрейвс заключават, че ако се използват всички три източника на хелий в изчисленията, атмосферната възраст на Земята трябва да бъде сведена до 10,000 години. В допълнение към това, световно катастрофално събитие като Потопа би могло за кратко време да изпусне много по-големи количества хелий в атмосферата. Такова явление би намалило значително общата атмосферна възраст на Земята. Съдържанието на хелий е добро средство за измерване, тъй като няма известен начин, по който той може да напусне атмосферата и да се разсее в космоса. * - РАЗПАДАНЕ НА ВЪГЛЕРОД-14 – Сегашният темп на натрупване на радиовъглерод в атмосферата би произвело целия съществуващ радиовъглерод за няколко хиляди години. Но като ирония, еволюционните учени използват именно въглерод-14 в опитите си да докажат, че животът е съществувал на нашата планета в продължение на милиони години! Робърт Уайтло, ядрен и инженерен експерт във Вирджинския политехнически институт, открива, че темпът на производство на въглерод-14 не е равен на темпа на разпадане. Всъщност неговите изчисления разкриват съвсем скорошно начало за радиовъглеродния „часовник” – иначе двата фактора биха били уравновесени. Изследванията на Уайтло показват, че „часовникът” е започнал да работи преди приблизително 8,000 години. * - ВЪРТЕНЕ НА ЗЕМЯТА – Въртенето на Земята – което сега е около 1,600 километра в час – постепенно се забавя. Причината за това са гравитационните въздействия на слънцето, Луната и други фактори. Ако Земята наистина беше на милиарди години, както се твърди, тя отдавна да е спряла да се върти около оста си! Това е още едно доказателство, че нашият свят не е много стар. Лорд Келвин (физикът от 19 век, който въвежда температурната скала на Келвин) използва този аргумент за забавящото се въртене за да докаже, че Земята не може да е много стара. Днес е известно, че забавянето на въртенето е дори по-голямо отколкото се смяташе преди (Thomas G. Barnes, “Physics: A Challenge to ‘Geologic Times,’” Impact 16, July 1974). * - ОТСЛАБВАНЕ НА МАГНИТНОТО ПОЛЕ – Както вероятно знаете, Земята има магнитно поле. Без него не бихме могли да използваме компаси за да определяме посоката на магнитния полюс (който е близо до Северния полюс). Д-р Томас Барнс, преподавател по физика в Тексаския университет, е автор на широко използван учебник по електричество и магнетизъм. Работейки с данни събрани от последните 135 години, той посочва, че земното магнитно поле постепенно отслабва. Всъщност той показва, че това магнитно поле отслабва експоненциално, по закон за отслабването подобен на разпадането на радиоактивните вещества. * - МЕТОДА НА ДАТИРАНЕ - Освен записаната история, която се простира не повече от няколко хиляди години назад в миналото, ние нямаме начин да проверим предполагаемата точност на теоретичните методи за датиране. Всъщност дори методите за датиране не потвърждават методите за датиране! Всички те дават различни дати! С много редки изключения, те винаги се разминават! В своята книга, The Science of Biology (с. 636), *Вайш ни казва, че до началото на осемнадесети век еволюционистите „са осъзнавали, че всяка идея за еволюция изисква достатъчно стара земя; и те се заели да изчислят тази възраст.” Дългите епохи са били резултат от пожелателно мислене. Първо, дългите времеви епохи не могат да ДОКАЖАТ еволюцията; и второ, дългите времеви епохи не могат да ПРОИЗВЕДАТ еволюция. Еволюционните процеси – преобразуване от един вид форма на живот в друг – са невъзможни и в кратък, и в дълъг период от време. Природните закони ясно ще покажат, че произходът на живота и еволюцията на видовете не могат да се случат и за милиард трилиона трилиона години! автор на кн. "Опровергаване на еволюцията" - Ванс Феръл

неделя, 24 февруари 2013 г.

Разкриване на тайната на живота.mp4












Здрава наука е тази, която се стреми към Истината и оставя доказателствата да говорят сами. В този филм световно известни учени именно по пътя на доказателствата стигат до Истината, че светът е сътворен от разумен Създател. Посредством компютърна анимация ще проникнем във вътрешността на живата клетка, която със своя сложен и уникален механизъм сама ще ни разкрие, че е сътворена.

понеделник, 14 януари 2013 г.

Подводни открития подкрепят древни легенди

Древни останки: водолаз изследва подводна стена
край Махабалипурам (Индия), на 70 км от Мадрас
    

Откритието на подводни останки край югоизточното крайбрежие на Индия добавя към доказателствата подкрепящи местните легенди за опустошителен "потоп" който някога е отнесъл няколко храма в морето.
Сведения за откритото дошли от местните жители в Махабалипурам, Тамил Наду, Южна Индия, когато те съобщават че са видели структура на храм разкрита от отдръпващата се вода точно преди пристигането на цунамито от 26 декември 2004г. Цунамито също разкрива на брега останките на гравирана каменна къща, каменен слон и два гигантски гранитни лъва.
Според местни предания, областта някога се е славили със седем великолепни храма, но шест от тях били погълнати от морето като акт на божествено възмездие. Седмият останал храм все още стои на брега и днес.
В продължение на векове местните рибари по крайбрежието на Махабалипурам са разказвали предания за голямо наводнение което е унищожило цял град преди повече от 10 000 години. Това предание е записано от Британският изследовател J. Goldingham който изследва района през 1978.
Британският морски археолог Греъм Хенкок прекарва години да каталогизира подводни останки по света. Г-н Хенкок взема участие в експедиция за изучаване на подводните райони близо до Махабалипурам през 2002 г., взаимно спонсорирана от Британското Научно Изследователско Общество ( SES ) и Индийският Национален Институт по Океанография ( NIO ).
Експедицията разкрива присъствието на каменна зидария, останки от стени, разпръснати квадратни и правоъгълни каменни блокове, и голяма платформа със стъпала водещи към нея. По-голяма част от структурите били силно повредени и разпилени на площ от няколко квадратни мили. Два структурни комплекса показват сходни дизайн и размер.
NIO определя възрастта на останките на 1500-1200 години преди новата Ера, когато династията Палава управлява областта и конструира подобни храмове.
Според геолога Glenn Milne от Университета Дюрам обаче, останките може да са на възраст от 6000 години тъй като в района е имало много малко тектонична активност за последните 5000 години.
Ако останките в Махабалипурам се окажат че са от същият храмен комплекс както останалият на сушата храм, това ще даде достоверност на местните предания които външните хора са считали за легенди.
"С години съм спорил, че митовете на света за потопите заслужават да се вземат насериозно, възглед който Западният академичен свят отхвърля. Но тук в Махабалипурам ние доказахме, че митовете са верни и академичният свят греши - каза г-н Хенкок - Разбира се истинските откриватели на тази удивителна и много обширна потопена област са местните рибари на Махабалипурам. Моята роля бе просто да взема на сериозно това което те имаха да кажат и сериозно да приема силните и отличителни митове за потопи." [по David James, Епохални Времена (Epoch Times)]

събота, 12 януари 2013 г.

Загадъчната пещера Бъроус






Това е една тайна история, което е била скрита от правителствата и от някои археолози в опита си да прикрият и дискредитират констатации и неудобни факти, които по някаква причина не искат да бъдат разкрити на човечеството. Пещерата Бъроус в щата Илинойс, САЩ е един пример за това. По тези причини към сегашният момент много малко изследователи имат някакви познания за пещерата  Бъроус, открита през 1982 г. от Ръсел Юджийн Бъроус в Олни, Илинойс САЩ. Местния вестник "Дейли Oлней” разпространява тази новина на 27 юли 1984 г., с една статия, чиято цел е по-скоро дезиформация, отколкото намерението да се направят тези открития публични.

Според разказите на Бъроус входа на пещерата е доста малък и се намирал на недостъпно място, но след като веднъж човек влезе вътре,  попада в огромно помещение състоящо се от 12 основни крипти. Много скрити тайни, разбира се, продължават да се крият по някаква причина, която за сега остава неизвестна.

Ръсел казва, че вътрешността на пещерата Бъроус е подобна на египетска гробница. В  една от криптите се намирала мумия на жена с две деца, които очевидно са принадлежали към фамилия на владетели. В тази зала са намерени големи количества злато и плочи с различни надписи на древен език, който за момента остава неразгадаем, а също и рисунки с изобразени египетски и шумерски символи. Странни фигури на извънземни, влечуго подобни същества, коне, слонове, змии и сфинксове, демони и дори Исус Христос, който проповядва на индианците.

Юджийн Ръсел Бъроус описва всичко в книгата си, публикувана през 1992 г., "Мистерията Пещерата с многото лица". 

Официалните власти и археолози направиха всичко, което беше по силите им, за да не  допуснат тези открития да се разпространят. Така се  е  започнало с определен закон, приет в щата Илинойс, който не позволява достъп до местността, в която се намира пещерата, защото е  тази  местност е обявена за частна собственост. Броят на предметите, намерени в пещерата е огромен, почти 4000, от тях са останали само 355 бройки, останалите са изчезнали по мистериозен начин.

Юджийн Ръсел Бъроус, осъди заговора и укриването на информация, която очевидно е важна, за да се разбере историята на човечеството. Той добави, че има още пет пещери, които все още не са изследвани в околностите на пещерата Бъроус.