вторник, 30 юни 2015 г.

Перперикон - наследство от изчезнала цивилизация?




Какво знаем за Перперикон – този уникален паноптикум на древността? Според откривателя му ст.н.с. д-р Николай Овчаров, който е и ръководител на разкопките, този комплекс е бил изсечен още през новокаменната епоха, т.е. 9000 г. пр. Хр. Според него още оттогава  на този връх е имало духовен и култов живот, който не е прекъсван до 12 в. пр. Хр. След тези епохи хълмът е наследен от по-късни цивилизации – тракийска, римска и средновековна. Целта на тази статия не е да се коментират находките от античността. За това думата имат самите археолози. Тук ще спрем вниманието на това „бяло петно” от историята – епохата, когато са изсечени първите скални тераси. За съжаление, г-н Овчаров не ни казва много за тази загадъчна епоха. Той определя възрастта на историческите артефакти само на базата на намерената при разкопките керамика и други оцелели предмети. Но за всички е известно, че самите скали не могат да бъдат датирани по какъвто и да е метод и то с прецизна точност. Така че, нямаме никакво основание, а и не е коректно да приписваме този грандиозен строеж на траките. Те са само наследници на вече обитаван и отдавна изчезнал град. Оставили ли са, обаче, тези неизвестни за нас праисторически строители, наречени условно от археолозите „Скалните хора”, някакви ясни знаци? Какъв е този тайнствен народ – примитивен или високоразвит? Има ли този монумент аналог в света?

Да видим дали на други места по света има подобни грандиозни строежи. В японския архипелаг на югозапад от Окинава се намира остров Йонагуни. През 1988 г. тежководолази от експедицията на Кихаширо Аратаке откриват на дъното на морето близо до острова огромна каменна структура. Тя е на дълбочина повече от 25 метра. Изсечените в тази структура тераси и други детайли са били внимателно изследвани от японския геолог проф. Масаки Кимура, който стигнал до извода, че обектът е изсечен от човешка ръка. Геологията твърди също така, че обектът се е намирал над водата до 8000 г. пр. Хр. (действителният период е някъде около 8000 – 10 000 г. пр. Хр). И досега не е известна цивилизацията, създала този загадъчен монумент.

На 2350 м надморска височина в Андите е разположен древния град Мачу Пикчу. Колко древен е Мачу Пикчу? До сега официалната историческа наука е смятала, че този град не може да е по-ранен от 15 в. сл. Хр. и е дело на инките. Но редица по-смели и достатъчно уважавани учени, като професорът по астрономия в Потсдамския университет Ролф Мюлер, откриват убедително доказателство за хипотезата, че най-важните контури на Мачу Пикчу имат астрономически проекции. От тях, чрез подробни математически изчисления относно положението на звездите в небосвода през предхождащите столетия (чрез явлението познато като земна прецесия), Мюлер заключава, че първоначалният план на града би могъл да е завършен единствено „през периода от 4000 до 2000 г. пр. Хр.” Което значи, че вместо на 500 години, Мачу Пикчу, би могъл да е на 6000 години! (по същия начин може да се изчисли  възрастта на ранния Перперикон – б.а.).
Това са само два от обектите, които изброих, въпреки наличието на много други, които като тайнствените градове Олянтайтамбо, съставляват „фрагменти” от световен архитектурен план. Разглеждани поотделно, тези тайнствени градове не ни казват много. Но, ако погледнем по-комплексно към тях, ще стигнем до смайващи прилики:
-         всички те са със изсечени в скалите тераси;    
-         възрастта им е приблизително една и съща;
-         имат един и същ архитектурен план;
-         имат еднакво сложни съоръжения;
-         терасите са изсечени с една и съща високоразвита технология (по тях няма следи от примитивни сечива, като изключим късноантичните)
-         всички те са ориентирани спрямо стария Северен полюс (Хъдсънов полюс).
Що за цивилизация е тази, оставила ни тези загадъчни постройки? И какво е тяхното предназначение? Може би никога няма да узнаем. Но техния сложен архитектурен замисъл, разгледан в широк мащаб, ни кара да преосмислим досегашните схващания за човешката цивилизация. Или както пише покойният професор по антропология Чарлз Хапгуд: „Налага се да отхвърлим идеята за линейното развитие на културата от...старата каменна ера през успешните етапи на...новата каменна ера, бронзовата и желязна ера...Защото просто не сме склонни да приемем, че преди 20 000 или повече години, докато в Европа е живеел човекът от палеолита, някъде другаде по света са съществували по-напреднали култури.”. 
автор и изследовател: Александър Филипов
2006 г.


                                                                Фотогалерия

"Когато всички рационални обяснения се изчерпат, каквото остане, колкото и невероятно да изглежда, трябва да е истината".
                                                                                                    Артър Конан Дойл




Перперикон - главен вход. Виждат се подобни на шини или релси бразди във варовика. Това са така наречените "cart ruts" или в превод "коловозите". Интересното е, че такива има и в праисторическите храмове на Малта. На долната малка снимка браздите се губят в...Средиземно море! За справка - Средиземно море се е образувало на границата  плейстоцен - холоцен, поради интензивното топене на северната полярна шапка, т.е. преди 9000 години. Дали Перперикон е на същата възраст? Фактите сами говорят. 



Тук показвам два идеално паснати един върху друг грамадни блокове. Блоковете са поставени с такава точност, че между тях не може да се прокара бръснарско ножче! нима това е дело на неуки диваци? 



Същата снимка в едър план. Много добре се вижда, че това не са следи от ерозия. Линиите са прекалено прави, за да са естествени. По-нагоре се вижда, че блоковете са леко отделени един от друг вследствие на мощно земетресение. 



Тук посочвам идеално изсечена скала. Долу на малката снимка е показана част от праисторически мегалитен зид край Микена, Гърция. Съставът на скалните блокове от двата обекта и следите от ерозия са поразително сходни! Изкуствен бетон или естествен седимент е това? Защо мълчат геолозите? 



В югоизточната част на обекта се намира така наречената от археолозите " Стая на принцесата". Всъщност, това е древна обсерватория. Сами виждате, че компасът (на малката снимка) сочи право на изток. Изрязаният блок в средата е всъщност огромен часовник, отмерващ слънчевото движение. Благодарение на него, чрез астрономически изчисления, ние можем да датираме паметника. Днес слънцето не минава точно през него, заради така наречената земна прецесия* (археолозите би трябвало да обърнат специално внимание на този проблем). Долу вляво се вижда, че блоковете са съединени един до друг ( с червените стрелки). По-късно прабългарите са превърнали това място в култово за свои ритуали (със синята стрелка). Вижда се също така, че обектът е наклонен леко вляво в резултат на мощно земетресение.



Свещен храм край с. Татул - някога този гол къс скала е бил облицован с каменни блокове във вид на пирамида, подобно на тази до Аргос, Гърция (малката снимка). Днес блоковете не съществуват, тъй като са били използвани за по-късни строежи, но следи от тях личат. На скалата (в червения кръг) е имало изображение или надпис. Сега е изкъртен от иманяри. Какво е било изобразено там? Дали не е мавзолей на Орфей, или самата структура има съвсем друго предназначение? Археолозите засега или мълчат или дават грешни хипотези. 



Тук съм с писателя - изследовател Никола Гигов, който от дълги години е изучавал тайните на Орфей и орфеизма. Той подкрепи хипотезата ми, че предположението на проф Овчаров, че обектът край Татул (виж горната снимка) е бил гроб на Орфей е погрешно. 
............
* земна прецесия - изчисляването на прецесията е много важен инструмент за историка, който му помага да разбере древните хора, чиято религия често е насочена към " небесните богове" и е основана на наблюдения на небосвода - това, което днес наричаме астрономически наблюдения с невъоръжено око. Така се разбира, че древните хора са строили религиозни паметници и храмове, прилагайки геометричната астрономия за изразяване на астрономическа ориентация и други небесни явления чрез използване на символна архитектура. По-нататък следва, че ако определена архитектурна особеност на даден паметник поражда предположения за ориентиране спрямо някаква звезда, с помощта на прецесионните изчисления е възможно да се определи периодът на създаване на паметника с много добра точност. Също чрез "пресъздаване" на небосвода за дадена епоха можем да видим онова, което са съзирали древните строители и да разберем по-добре религиозното значение на наблюденията им чрез проекта и символиката на паметника.
 ( Бовал, Р. "Загадката Орион").

http://ahf-fossils.blogspot.com/2010/10/blog-post_7156.html