![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi1tjc3l2VBUkV6VVlkjH6sOUej4AqGTrzVfrMUEgTr1rozDqbOthxtgmUwdxmEpxt1arvKSjxUWtwUanAqHco2-DK8aiZ0-epO5UGGRO1MXYtQWmvQI1SthSgxVVVJ5Nv7pUHEaBNLAyPo/s200/0101mysteryskulls.jpg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhhw1861MsXMH9e3ni2LLIJzsFlETKRN4jk03p0Fa8yKEnFA6SGH095JqVYs6Z7U_8l5JV6o9vC_g2AUapkbacc02rmGgijfIsZkGcm5BoS7l_1_infD_dRrlVuyAgMl2VXRxyeJPpRb7S_/s200/2905-skull-3.jpg)
Има легенда за това как маите можели да черпят информация от кристалните черепи. За тях те били източник на знанието на боговете. Благодарение именно на черепите маите постигнали своите успехи в математиката и астрономията. По – горе споменах, че черепът е бил изследван в лабораториите на „ Хюлет – Пакард” и там били категорични, че за направата му не е бил използван нито един от познатите до момента инструменти за обработка на кристал. Единствената разумна възможност била шедьовърът да е изработен ръчно – с търкане на кварцова основа със смес от речна вода и пясък. За това обаче били необходими минимум 300 години непрекъсната работа. Друг вариант е черепът да е сътворен с инструментите на някоя по-развита от нашата цивилизация. Единственото, което успели да открият лаборантите на „ Хюлет – Пакард”, е видът на използвания материал. Доказано било, че черепът е направен от пиезоелектрически силициев диоксид. Това е онзи естествен кварц, който се използва в електрониката за изработката на компютърни чипове. Така че теорията допуска възможността кристалния череп да съхранява информация. За целта обаче била необходима електрическа енергия. Откъде би могъл да си я набавя ли? Ами от докосващите го хора. При допир човешките ръце го наектрилизират и кристалът започва да трепти на честота, която е в синхрон с тялото и с мозъка. Учени предполагат, че е възможно програмирането на кристалния череп с излъчвани към него мисли, спомени и наставления.
Откъс от книгата на Светльо Дукадинов „ Тайните на маите – 2012. Краят.” Изд. „Милениум” 2009