Загадката около измирането на мамутите

Измирането на мамутите е една от големите загадки, която не обичат да дискутират в научните среди. В художествени и научни изображения мамутът се представя почти винаги в зимна обстановка и с дълга, рошава козина. Дали изображението му съвпада с действителността и дали климатът по местата, които е обитавал витаги е бил така студен и арктически като днес? На този въпрос ще се спра подробно по-долу. Загадка е и тяхното изчезване. Досега еволюционистите са смятали, че това е станало поради човешка намеса. Но както ще видим по-долу, истината е далеч по-страшна.
Първо, ще започна с това, че мамутът е голямо животно. Бил съм в Палеонтоложкия музей в Москва, виждал съм техни скелети и съм удивен от размера им: http://arheo-filipov.hit.bg/new_p5.htm Това животно, чиито размери са между тези на индийския и африканския слон, се нуждае от много храна. Наличната днес растителност както и малкото водни източници в областите, в които са живели, не биха били достатъчни като хранителни запаси за този многоброен животински вид. Намерените в стомасите им останки от пресни растения показват, че климатът е бил значително по-топъл. Дългите им косми висели до земята и при преминаването през заснежените терени биха се заледили. За разлика от овцата мамутът имал къси влакна на козината си, само отделни косми били доста по-дълги. Съвременните животни, обитаващи полярните региони, имат гъста козина, но без дълги безмастни косми. Всички намерени мамути били добре охранени и имали натрупвания от мазнини. У арктическите животни като лос и карибу ( северен елен) мастните слоеве са значително по-тънки. Въпреки първите впечатления изобразяването на мамута в зимна среда, обосноваващо се на намирането на екземпляри сред ледовете е погрешно. Заедно с мамута са измрели и риноцеросите, които и днес са забележително добре запазени в замразено състояние. Те също се срещат само в по-топли области. Освен това са намерени части с още по-добре запазено месо от различни животни. При изброяването на животните, което сигурно не е пълно, прави впечатление, че става дума за обитателите на умерени географски ширини, а с това и по-топъл климат. При това положение, ледниковата епоха е просто мит. Реалната картина е била следната – по това време Сибир е бил в умерен пояс. И големите животни като мамутите и риноцеросите са се радвали на просторни и обилни пасища. Северният полюс е бил не в Арктика, а в залива Хъдсън, Канада. Това е научно доказано.
Тъй като мамутите са намерени и все още се намират с кожа и козина в изправено положение, включително с лесно разваляща се храна в стомаха ( а са открити и други животни, обитаващи по-топли области със запазени парчета месо), като обяснение може да става въпрос само за внезапна смърт. При горните обстоятелства бавното замразяване чрез влошаване на природните условия ( ледников период) може да бъде напълно изключено.
Тъй като въз основа на находките обхватът на катастрофата се разпростира на много повече от 5000 километра от Сибир до Аляска, не може да става дума за причина с локален характер. Трябва да е имало събитие с големи размери, което е повлияло на обширни области на Земята.
Според днешните схващания на традиционната наука мамутите са измрели преди най-много 13 000 години. За съжаление геологията не е документирала събитието, което може да е причинило внезапната смърт на мамутите и другите бозайници, като се изключи привидния край на последния уж ледников период.
Общо взето, сякаш се получава логична картина. Поне в голямата си част Арктика не е била заледена и изведнъж била стегната в ледена покривка. Точно на другия край на земното кълбо – Сибир, за часове се е превърнал в арктически фризер. В срещуположните части на Земята протекли качествено еднакви събития, макар и не изведнъж, а на етапи. Такава внезапна промяна на климата от топло до вледеняващи температури води до изключително силен стрес върху животните. Това предизвиква травматичен шок и изпадане в състояние на хибернация, при което мозъкът и кръвообращението внезапно спират да функционират.
Каква катастрофална промяна е настъпила? Много интересна идея развива изследователя Чарлз Хапгуд в интересния научен труд „ Карти на древни морски крале”, изд. Бард, 2004. Само ще спомена на читателите, че през 1958 година Хапгуд публикува книгата си „ Променящата се земна кора”, която подробно излага дългогодишната му изследователска работа. В предговора Алберт Айнщайн, малко преди да почине, коментира : „Първото съобщение, което получих от господин Хапгуд, ме наелектрилизира. Идеята му е оригинална, с голяма простота и ако тя се утвърди, може да има голямо значение за всичко, което е свързано със земната повърхност...Тази доста изненадваща, дори възхитителна идея заслужава вниманието на всеки, който се интересува от теорията за развитието на земята”.

Тук представям два видеоматериала на изследователя Ранд Флем-Ат по книгата на Чарлз Хапгуд и измирането на мамутите : http://www.flem-ath.com/
Александър Филипов

Имало ли е хора -великани на Земята?

Много интересен материал за древни великани, живели някога на Земята, драгите читатели могат да прочетат тук: http://www.epochtimes-bg.com/2006-01/2006-07-22_01.htm

С малко допълнение, представям и този интересен материал:

"През ноември 2007 г. военният фотограф от САЩ Даниел Фишер снима с камера в баварската пещера Брейтенвинер гигантски кости.Пещерата се намира до контролнопропускателния пункт 35 на Обединения мултинационален център за подготовка - тренировъчна база на НАТО в Бавария. Фишер е преместен тук след 7 години стаж в армията."Аз и двама мои приятели случайно открихме странното място. Носехме видеокамера и заснехме хиляди огромни кости, които явно са принадлежали на титани. Връщахме се в пещерата десетки пъти и гледахме многократно видеото. Накрая решихме да се свържем с учени, които да обявят откритието, след като се убедят в неговата достоверност", пише Даниел Фишер до изследователя от Калифорния Патрик Кук, автор на бестселърите "Човешките доктрини:ужасната истина"Изгубените книги на Библията" и "Най-великата измама".Патрик Кук на свой ред гледа филма и се свързва със сержанта за допълнителна информация, която той разкрива в радиошоуто "Зона Х". Даниел Фишер не избира Патрик Кук случайно. През 2003 г. изследователят и екипът му попадат на мистериозен документ, подписан от Бертхолд Буч-нер в далечната 1563 г. Бучнер говори за планини от великански кости, натрупани в пещерата Брейтенвинер. "Невежите няма да повярват на тази история, а образованите ще я сметнат за невъзможна. Но ние бяхме там и видяхме с очите си. Това е самата истина!... Открихме толкова много останки, че първият от групата трябваше да ги мести и събира едни върху други, за да освободи място да влезем. Те бяха изумително дълги, сякаш от измрели гиганти. Стигнахме и до свод, под който стоешеколосален череп,какъвто никой никога не бе виждал!", разказва немецът преди 500 години."Сержант Фишер е убеден, че пещерата е масов гроб. Не е чувал теории за великани, населявали планетата.В момента пещерата е труднодостъпна, тъй като е в зоната на тренировъчната база, но филмът може да се види свободно в интернет. Краткото видео е поредно доказателство за тайнствена раса, бродила по нашите земи", коментира Кук. Досега той е проучил над 200 исторически описания на титани от целия свят. Събрал ги е от легенди, разкази,исторически хроникии летописи на инки, ацтеки и толтеки, индианци и аборигени, европейци, австралийци и азиатци. "Те са навсякъде - обяснява той, - в историята, литературата и фолклора ни. Митове за тях има в почти всяка човешка култура. Дори католическата църква почита уникалния си светец от III в. свети Кристофър, който пренасял хора на раменете си, преджапвайки най-дълбоките реки като плитки вадички. Кристофър е с 15-метров ръст и е изглеждал страховито. Така го описва ранният християнски автор Жак де Воражин в сборника с жития на светци и мъченици "Златната легенда".Цяла "Книга на гигантите" съдържат и Кумрански свитъци от Мъртво море. Фрагменти от "Книга на Енох", която е част от свитъците, разказват как 200 ангели прелъстили "смъртните жени на човеците". От необичайните бракове израснало поколението на 14-метровите хора. Колосите в Библията също са многобройни, Най-известният от тях е Голиат. "По онова време бродеха из Земята исполини", четем в четвърти стих от шеста глава на "Битие". В "Числа" (13:33) Мойсей описва расата на титаните в Ханаан: "И там видяхме исполините, Енохови синове от исполински род: изглеждахме пред тях като скакалци, такива бяхме и в техните очи." В книга З, стих 11 от "Второзаконие" васанският цар Ог спи на железен одър, замислен за четириметровия му ръст. Одърът бил дълъг 4,30 метра и широк 200 см. "Някога на Земята имало гиганти", написал също и древногръцкият поет Омир -700 години преди Христовото летоброене.ФактитеПрез XIX в. в хода на завоюване на Северна Америка кавалерията на САЩ и наемни войници влизат в битка с местно племе, чиито бойци се извисявали над З метра. След безогледната сеч оцелелите са преместени в резервати. Армейските генерали се оправдават, че избитите не са хора, тъй като са твърде високи, червенокоси и с бяла кожа. Страхувайки се от реакцията на индианците, правителството издава заповед труповете да се натоварят на кораби и да се пренесат в института "Смитсън" във Вашингтон, основан през 1846 г. с дарение на английския химик Джеймс Смитсън. Архивите на института свидетелстват, че екзотичните кости наистина са съхранявани в него. От 1792 г. до 1965 г. археолозите не спират да изравят скелети на титани в 16 американски щата. Според Колумб и ловеца на бизони Бъфало Бил Коуди исполините от Северна Америка достигали ръст от 8 метра и прескачали без усилие биволи. С тях си общували индианците сиукси и алгонкин. През 1556 г. йезуитският мисионер Мелхиор Нунес в писмата си от Индия и английският свещеник Джордж Хейкуил в своята "Апология" от 1627 г. обясняват живо как отряд от 500 гиганти стрелци охранявали портите на Пекин. Китайците се гордеели с богатите си находки от4,57-метрови костиПрез 1692 г. археолози отварят гробница близо до Ангерс, Франция. В нея лежи скелет, дълъг 5,5 метра. В Агадир, Мароко, френският капитан Лафанешер се натъква на пълен арсенал бойни оръжия - 500 двуостри брадви, тежащи над 15 кг. Бойците, които са ги въртели в битка, е трябвало да имат огромни ръце и ръст поне 4 метра. Известни са имената и на 15 коло-си от Великобритания от по-нови времена. Всички те са над 2 метра и половина. На Острова са изравяни най-често четириметрови човешки скелети от различни епохи. Мореплавателите Христофор Колумб, Фердинанд Магелан, сър Фран-сис Дрейк, Томас Кавендиш, Оливер Норт, Уилям Коули, Джордж Шелвок и Себалд де Веерт съвсем безстрашно и не на шега описват титаните, които срещали по време на своите пътешествия."

УЧЕНИТЕ: ПРЕДИ 25 ХИЛЯДИ ГОДИНИ НА ЗЕМЯТА Е ИМАЛО ЯДРЕНА ВОЙНА

Това показват резултатите от съвместен научен проект на специалисти от НАСА и френски учени. Изглежда теорията на Дарвин, според която нашите далечни предци са били маймуни, губи все повече позиции. Наскоро завърши най-големия за последните пет години съвместен изследователски проект на специалисти от НАСА и френски учени. Подготвеният по него отчет се оказа пълен със съвсем неочаквани факти, свидетелстващи, че преди 25 хиляди години Земята е преживяла глобална ядрена война! По цялата планета изследователите открили повече от 100 кратера, оставени от мошни взривове в древни времена. Най-дълбокият от тях се намира в Южна Африка. Именно чрез анализ на стените му, а по-точно на земните пластове в него е било изчислено времето на грандиозната катастрофа. Учените успели да определят и силата на ядрения удар: повече от 500 хиляди тона тротилов еквивалент. За сравнение бомбандировката над Хирошима е със сила 20 хиляди тона. Представете си колко мощна е била древната атака, ако тя, както смятат учените, е променила скоросттта на въртене на Земята около оста си! В резултат на ядрените експлозии, водата от Световния океан е започнала движение и се е получил нещо като гигантски водовъртеж. Неговата сила накарала Земята да започне да се върти по-бързо. През миналия век в градовете на маите са били открити древни календари, в които денонощието е 36 часа. Учените смятат, че такава е била продължителността на земния ден преди ядрената война. Между другото, в генетичната памет на съвременните хора още се пази тази информация. Опитите на физиолозите доказали, че ако човек е поставен в подземие и е лишен от възможността да следи времето, неговия организъм се настройва на денонощие с продължителност 36 часа. Според специалистите свидетелства за свръхмощна ядрена катастрофа има в древните предания и епоси на много народи. Ако се премахнат метафорите от митовете на африканските пигмей за “голям огън, спускащ се от небето”, то ще се получи напълно достоверна хроника за взрив и последващата го ядрена зима. А в световно известната “Махабхарата” достатъчно подробно се разказва, как са се спасили, от ядрената война. За първи път в света хората построили под земята бомбоубежище и се спасили от унищожителния огън. Подобни подземни галерии са открити в Алтай, Урал, Тян Шан, Сахара и в Южна Америка. Предназначението на тези катакобми става видно даже за тези, които не са специалисти. Една от неминуемите последствия на ядрената катастрофа е мутацията на живите организми. Радиоактивния мутагенезис преправя хромозомните вериги на човека в резултат, на което радикално се променя неговия облик. Нашите далечни предци не са успели да избегнат тази участ. Скоро след глобалния взрив човешкото общество е представлявало сбор от мутанти. Сред тях е имало хора с крила, великани (техни кости и сега се намират по време на разкопки) и джуджета, чиито преки потомци са пигмеите в Африка и народите допа и хама в Тибет. Една част от тези мутанти не успели да се адаптират към околната среда и загинали, а друга била изтребена от съперниците, нахлуващи на тяхна територия. Учените смятат, че древните хора са имали трето око, намиращо се над носа, а в наше време генетичната памет за този орган определя нивото на интуицията на човека. Обаче най-типичните представители на облъчването с радиация за циклопите и монголоидите – в крайна сметка именно те са били основните конкуренти в борбата за оцеляване. Монголоидите победили! Сега тяхната раса е най-разпространената от всички човешки раси на Земята. Според специалистите процеса на мутация, макар и бавно, и в момента продължава. И така преди 25 хиляди години нашата планета се е превърнала в гигантски Чернобил и ние, съвременните хора, сме потомци на мутантите, появили се в резултат на тази катастрофа. Това показват резултатите от международното изследване, което обаче не показва кой и защо е започнал тази древна ядрена война. Учените само предполагат, че тогава са съществували могъщи цивилизации, разполагащи с технологии, чиито тайни не са известни и до момента. Събирането на информация за тях е целта на нов проект, който стартира през есента.

Защо динозаврите умират в неестествени пози?

Защо почти всички вкаменелости на динозаври са с широко отворена уста, главата отметната назад и гръб извит в дъга?
Палеонтолози стигнаха да извода, че динозврите са загивали в страшни мъки от поражения на мозъка и асфиксия. За това ясно свидетелстват неестествените пози, в които обикновено се намират скелетите на древните животни, пише Live Science. При почти всички вкаменелости на динозаври устата е широко отворена, главата отметната назад, а гърбът извит в дъга. Например, точно така изглежда археоптерикса – древен предшественик на съвременните птици.
Отдавна специалистите се опитват да обяснят неестествените пози на скелетите и деформацията на крайниците с изсъхването на мускулите и сухожилията. Смята се също, че животните са загинали във вода и течението е изкривило труповете в странни пози.
Синтия Маршал Фокс (Cynthia Marshall Faux), палеонтолог от Йелския университет и Кевин Падиан (Kevin Padian), професор по биология от Калифорнийския университет в Бъркли (University of California, Berkeley), предлагат своя теория. Според тях телата на древните животни са причудливо извити не след смъртта им, а по време на дълга и мъчителна смърт. Една от причините за гибелта на динозаврите може да бъде задушаване от вулканични газове – много останки са открити в отлагания от вулканична пепел. Специалистите допускат, че смъртта е предизвикана от тежко поражение на мозъка, силно кръвотечение и отравяне от газове.
Фокс и Падиан отбелязват, че странните пози на вкаменелостите са потвърждение за тяхната топлокръвност. Неестествените пози са присъщи само на динозаври, птерозаври и млекопитаещи. Тези животни имат бърза обмяна на веществата, което означава, че са топлокръвни. Животните със слаба обмяна на веществата – крокодили и гущери – използват по-малко кислород, поради което кислородния глад при тях не е толкова мъчителен.
Палеонтолозите се надяват, че версията им ще помогне на учените да възстановят средата на обитание на динозаврите и да установят в какви условия са умирали древните животни.

Измамата на Ернст Хекел за биогенетичния закон

Онова, което някога бе познато като теория на рекапитулацията ( повторението), отдавна е зачеркнато от научната литература. Въпреки това горната теория все още се представя като научна реалност в някои еволюционистки публикации”. Съчинената в края на XIX век от Ернст Хекел теория гласи, че живите ембриони изминават ( повтарят) процеса на еволюция, който псевдопредшествениците ни са изминали. Хекел съставил теорията, че човешкия ембрион по време на развитието си в майчината утроба последователно показвал характерните качества на риба, влечуго, бозайник и накрая на човек.
През годините бе доказано, че теорията е пълна безмислица. Сега се знае, че „хрилете”, които уж се показват в ранните стадии на човешкия ембрион, фактически са първите фази на развитие на канала на средното ухо, на щитовидната жлеза и тимуса. Ембрионалната част, която бе свързвана с „ жълтъчна торба”, се оказа торба, която снабдява ембриона с кръв. Частта, индентифицирана от Хекел и поддръжниците му като „опашка”, фактически е гръбнакът, който прилича на опашка само по време на образуването си, преди да се оформят краката. Това са универсално признати, научни факти.
Джорд Гейлорд Симсън, един от основателите на неодарвинизма, пише: „ Хекел дал погрешно тълкуване на участващия еволютивен принцип. Вече със сигурност е доказано, че онтогенията ( развитието на индивида от яйцеклетката до състояние на полова зрелост) не е повторение на филогенията ( историята на произхода на живото същество)” ( Симпсън/ Бек, 1965 г., стр. 241).
В статия, публикувана в „ Америкън сайънтис”, можеше да се прочете следното: „ Без съмнение биогенетичния закон на Хекел е мъртъв. През 50 – те години на миналия век той бе премахнат от учебниците по биология; като тема за сериозни научни изследвания той бе умрял още през 20- те години”. ( Кийт С. Томсън, в: „ Америкън сайънтист”, т. 76, май/юни 1988 г. , стр. 273).
Ернст Хекел сам бил добър наблюдател на природата, но бил славолюбив като проф. Райнер Проч. Затова фалшифицирал рисунките си, за да утвърди теорията, която застъпвал. Подправените му рисунки илюстрирали по измамен начин, че човешкия ембрион приличал на риба. Когато бил разобличен, единственото му оправдание пред академичното събрание било, че други еволюционисти вършели подобни позорни неща: „ След компромисното признание за фалшифицирането съм длъжен да се чувствам прокълнат и смазан, ако не беше утехата, че виждам до себе си банката на обивняемите стотици други, сред които и много от най-надежните наблюдатели и биолози с най-добро име. Преобладаващият брой от всички таблици в най-добрите учебници по биология, студиите и трактатите по същия начин заслужават да бъдат обвинявани, защото са неточни и повече или по-малко фалшифицирани, схематизирани и конструирани”. ( Хичинг, 1982 г., стр. 204). Фалшификации се правят по целия фронт!

Загадката около вкаменения чук

За много от консервативните геолози и палеонтолози геоложките принципи на Чарлз Лайъл са се смятали за непогрешими. Но ето, че се появява един интересен артефакт, който поставя под въпрос горепосочените принципи. Ето как го описва германския изследовател Ханс – Йоахим Цилмер:
„ През 1934 г. близо до градеца Лондон в щата Тексас, САЩ, в тамошните скали е намерен древен, пострадал от атмосферните влияния чук с отчупена дървена дръжка, открит от семейство Хан. Мястото на находката спадало към същата част на планинския хребет Ляно Ъпфлит. От скалата стърчал само отчупения край на дръжката на вкаменения чук. Първоначално главата на чука и дървената дръжка били изцяло обхванати от здравия пясъчник. Едва след като масивният камък бил разбит, находката била разгледана и изследвана. Сега находката се съхранява в музея „ Свидетелства на сътворението” в градчето Глен Роуз, щат Тексас, САЩ. Тази находка породила голям интерес сред някои среди в научния свят. Били направени подробни изследвания независимо един от друг от различни институти. Джон Макай, директор на Фондацията за изучаване на сътворението в Австралия, по време на престоя си в Америка подложил чука на основен анализ. Различни австралийски металурзи, като и реномираният Металургичен институт на лабораторията „ Бастел Мемориал” в Кълъмбъс, щата Охайо, САЩ, участвали в тях. За изследване на структурата и състава на стоманата, от която е произведена главата, били използвани високотехнологични електронни микроскопи.
Резултатът от изследванията бил мистериозен и същевременно загадъчен, защото се установило, че химическият състав на главата се състои от 96,6 % желязо, 2,65 % хлор и 0,74 % сяра. Невероятно е, че материалът се състои от почти чисто желязо ! Други примеси или замърсявания не били констатирани.
Към безразрушителните методи на изпитване на стоманата спадат и рентгенови методи, магнитни изпитателни методи и ултразвук. Посредством рентгенови снимки било установено, че стоманата в главата на чука няма примеси или нееднородности. Следователно по някакъв начин тя е облагородена и закалена. Всъщност химически чистата стомана, която не е обработвана повече, би трябвало да е относително мека. Но поради доказаната й еднородна структура, изглежда, става дума за твърда стомана, произведена с помощта на високоразвита технология.
Резултатът от изследванията е направо сензационен и в същото време утопичен, защото който поне отчасти е запознат със съвременното производство на стомана, задължително възникват замърсявания със силиций и въглерод ! Производството на стомана без тези замърсявания е просто немислимо ! Интересното е също така, че при отварянето на парчето скала, в което е намерен чука, през 1934 г. била нанесена повреда на горния край на металната глава във вид на малка резка. И след 60 години не се забелязвала никаква ръжда по нея. Може би явлението се дължи на относително високия състав на хлор при същевременната пълна липса на въглерод, който би влязъл в необходимата за корозиране реакция с въздуха. Останалата повърхност на главата на чука е тъмна и окадена, както става при пожар, за какъвто свидетелства и овъглената вътрешност на дръжката. Анализът на покритието показал 82,9 % желязо, 8,9 % силиций, 3,6 % сяра, 2,5 % калций, 1,3 % хлор и 0, 78 % калий. Съставът на кората би могъл да съответства от една страна на химическа реакция между елементите на метала и на съставките на обгръщащия го каменен материал, както и на разтворените в подпочвената вода субстанции. На част от освободената глава на чука като залепен и разтопен с метала се показва остатък от скалата. Джон Макай и други експерти от Америка изразили становището, че явленията на металната повърхност могат да са възникнали при налягане от най – малко две атмосфери и същевременно предпазване от ултравиолетови лъчения, което по принцип предполага други атмосферни условия на нашата въздушна обвивка. Друго приемливо решение на тези необичайни явления досега не е дадено. Обобщено се получават следните факти:
1. Чукът е произведен от човека.
2. Дръжката се състои от вкаменено дърво, чиято вътрешност е овъглена.
3. Главата на чука се състои от много чист метал, какъвто не можем да произведем и който не корозира.
4. Чукът е бил обгърнат от камъка.
5. Почти едновременно върху чука са въздействали огън и течаща вода.
6. По време на произвеждането на метала върху Земята вероятно имало налягане от поне две атмосфери.
Кога е произведен чука? Доказано е, че някога целият чук е бил обгърнат от масивен пясъчник, а това се отнася и сега за част от него. Част от метала е влязла в химическа връзка със заобикалящия го материал на скалата. От което логично следва, че вкамененият чук трябва да е бил създаден преди възникването на каменния материал ! Геолозите оценяват възрастта на камъка на поне 140, евентуално дори на 400 милиона години. Ако твърдението е вярно, чукът трябва да е поне на същата възраст. Следователно човечеството не би могло да е само на 4 милиона години, а да съществува поне от 140, геологическа гледна точка дори от 400 милиона години. Ако тази датировка се разклати и се докаже грешка в заложената в нея теоретична основа, то чукът, а заедно с него и скалата, и моментът на измирането на динозаврите, може би са само на 10 000 години.” *
Този интересен материал на Цилмер показва, че или човечеството е много по-старо, отколкото си мислим или скалите са много по-млади, отколкото приема консервативната геология. И ни кара да се замисляме – до колко добре познаваме собствената си планета? И защо някои хора твърдоглаво стоят зад принципи и теории които са вече на доизживяване? Съвременните технологии ни позволяват по – добре да надникнем в тайните на Земята. Но дали сме готови да отхвърлим много от предразсъдъците си и да приемем предизвикателствата, които нашата планета ни разкрива ?
Тук можете да видите филм за вкаменения чук: http://www.youtube.com/watch?v=PXYKVUbLRDY
Александър Филипов


* „ Грешката на Дарвин”, Ханс – Йоахим Цилмер, изд. „ Литера прима” 1999

Съществувала ли е мегалитна цивилизация? Митове и факти.

От столетия хората са се удивлявали на огромните няколкотонни мегалитни постройки, пръснати по света. Кой ги е построил? И с каква цел? Къде са останките на тази мегалитна цивилизация? Стотици години тази загадка е била забулена в мъгла. Преди 200 години първите археолози са смятали, че тези постройки са били построени от първобитни племена, тъй като те датирали към каменната епоха. Това схващане се е наложило и досега. Това е разбираемо, тъй като консервативната наука винаги е смятала, че човечеството е тръгнало праволинейно от примитивен начин на живот към уседнал, докато се стигне до по-сложно технологично и социално устроено общество. Смешни са обаче напъните на някои учени да доказват, че обекти като Стоунхендж или пирамидите в Гиза са можели да бъдат издигнати с елементарни средства. Защото не забелязват, че самият замисъл на постройките е далеч по-сложен. Което значи, че те имат определено значение, че в тях са вложени непознати за нас, съвременните хора, технологии и знания. А щом това е налице, значи налице е и съществуването на мегалитна цивилизация, която ги е построила. Но коя е тя? Има ли запазени останки от тези хора? За щастие, в последно време дръзки изследователи са се натъкнали на интригуващи находки и факти, които доказват, че мегалитна култура наистина е съществувала ! А това променя значително хода на човешката история.
Преди 20 години прочетох една интересна книга „ Били ли са „те” на Земята?”. В нея един от авторите, А.П. Казанцев, е написал материал, в който е публикувал снимки на изображения на лица на човешка раса, намерени в територията на Гватемала, около майанския град Паленке. Странното в тези лица е, че основата на носовете им започва високо над веждите. Днес няма раса с такива носове. Друга интересна подробност е, че главите на тези хора са силно издължени. Антрополозите наричат тези черепи „долихокефални”, т.е. продълговати. Разбира се, някои хора веднага ще възразят, че това е практика на тамошните жители да удължават черепите си чрез болезнени процедури от детска възраст. Но в случая, тук става въпрос за напълно автентични черепи. Интересното е, че хора с такъв тип лица и черепи се срещат не само в Южна Америка, но и в Египет, Индия и в района на Средиземноморието. Точно там са и концентрирани най-много мегалитни обекти, както може да се види на горепосочената карта. Дори и сред някои тракийски изображения от най-ранния период могат да се видят лица с такива носове, както е показано на една от снимките. Случайност ли е това? Тези факти досега упорито са били пренебрегвани от ортодоксалните учени. Защо? Защото това значи да се пренапише цялата човешка история. Това значи да се признае, че човекът не е тръгнал от каменна епоха. Че нашата цивилизация не е единствена, че преди нея е съществувала друга, много по-високоразвита. Но да погледнем внимателно някои факти отблизо. В Египет е намерен древен документ, който учените кръщават Турински кодекс. Този кодекс ни предоставя пълен списък на царе, управлявали Долен и Горен Египет много преди династичния период на цар Менес от Старото царство. Там се споменава, че :
„ …почитаните Шемсу Хор,13 420 години
Управлявали до Шемсу Хор, 23 200 години”.
Устната египетска традиция обаче споменава за царе от още по-дълбока възраст- 65 000 години. Последните хора от тази раса са изчезнали едва преди 9000 г. пр. Хр. вследствие сериозен катаклизъм.

Преди 9000 години районът на Средиземноморието доста се е различавал от сегашния. Морското равнище на Атлантическия океан е било много по-ниско от сегашното. Там където се е разпостряло сега Средиземно море, някога е имало гигантски сладководни езера и много открити пространства ( виж картата). Черно море също е било сладководно езеро. По това време протоци като Гибралтар и Босфор още не са съществували. Преди 9000 – 8000 г. пр. Хр. огромните ледници в Северното полукълбо ( Северния полюс е бил в залива Хъдсън, Канада) се стопяват и прииждащото количество вода повдига нивата на океаните. В някакъв момент естествената преграда при Гибралтар, който отделя Атлантическия океан от Средиземноморския басейн, се поддава и позволява на океана да нахлуе в долината. Огромна стена от вода се излива на изток и разрушава всичко по пътя си. Морското ниво продължава да се покачва и накрая около 5600 г. пр. Хр. се поддава и преградата при Босфора. Морската вода нахлува в Черноморския сладководен басейн и така се появява ново море – Черно море.( виж схемата на Черно море). Съществувалата някога цивилизация в този район е била пометена от буйстващото море, но тези които са оцелели са се заселили в района на Египет, Южна Европа, Балканите, чак до земите на днешен Ирак. Една част дори са посетили Южна Америка. Именно тези оцелели хора са основоположници на съвременната цивилизация. Така може да се обясни внезапния разцвет на цивилизации като Египет, Шумер, Индия и в Южна Америка в районите от Перу до Мексико. Жреците на тези новоосновани цивилизации споменават за тази древна раса, която им е оставила в наследство много знания и непознати за нас технологии. Траките също са имали контакти с такива хора. Това обяснява откъде са имали информация за тях, за да ги изобразяват със странните им носове. Също така обяснява откъде са имали нужните знания и технологии за изработване на толкова много изящни златни и сребърни предмети, които днес красят музеите в България. Интересното е, че като изключим долмените в Странджанско, обекти като Перперикон също се вписват в проектите на тази мегалитна култура. Аз лично имах възможността да посетя Перперикон и да се убедя в правотата на предположението си, чиито факти можете да видите тук :http://ahf-fossils.blogspot.com/2015/06/blog-post.html

А сега да обърнем внимание на формата на черепите на тази изчезнала раса. Формата на черепа е необичайна и вероятно принадлежи на много особена, но със сигурност човешка раса, живяла в праисторически времена. Черепът е долихокефален тип, т.е. издължен и прилича на черепите на кроманьонците. Но все пак има разлики. Италианските изследователи Виторио ди Чезаре и Адриано Форджионе посещават Малта в търсене на ключ към загадката. След като разглеждат подробно няколко пъти такива черепи, установяват, че по тях не се виждат краниални свръзки ( естествени шевове, които минават от предния до задния край, където черепът расте заедно с нарастването на годините на детето) и имат абнормално развити темпорални дялове и издълбани и увеличени тилове ( задната част на черепа). Задната част на главата е необичайно дълга. Освен това са по-големи от нормалното. Медицински експерти смятат, че липсата на междинна черепна свръзка е невъзможна, защото в световната медицинска литература не съществуват свидетелства за подобни патологични случаи. Но тъй като черепите са автентични, въпреки липсата на черепна свръзка, то те са абсолютно естествено оформени.
Всички тези факти, изложени дотук, съвсем ясно показват, че мегалитна култура наистина е съществувала. И че това, което съвременната цивилизация е постигнала е благодарение на наследството, оставено ни от предишната. Уважаваният американски философ и историк Томас Самюел Кун ( 1922-1996) пише, че най- големите пробиви в науката се случват, когато странични хора се заемат с даден проблем, защото те не са ограничени от предразсъдъците, които пречат на опитни специалисти да видят очевидното. Според мен, специалистите трябва да се замислят сериозно върху тези думи и да преосмислят досегашните схващания за историята на човечеството.

Александър Филипов