КАКВО Е " ООПАРТ" ?

За мнозина думата " оопарт ", особено, ако не са запознати с археологията, е непозната. Артефакт не на мястото си (на англ. - Out of Place Artifact) си или "Оопарт" (от англ. - Oopart което е акроним на английското название - Out of Place Artifactе) название използвано от американския зоолог Иван Сандерсън, имайки предвид палеонтологични обекти откривани на много странни места или дори невъзможни. Названието включва много широка гама от обекти, основно които предполагаемо се
намират на места където се вярва, че е невъзможно да бъдат поради характеристиките си или защото няма подобни обекти със същия произход. Също така се отнася и за такива, които не принадлежат към своята епоха, в смисъл прекалено напреднала технология или висока сложност, но датирани в минали епохи за които няма данни да са достигнали нужното ниво на технологично развитие.

За консервативните археолози и палеонтолози обаче, тази дума им е неприятна, защото са си изградили една хронология, която смятат за непогрешима. Но именно необикновените артефакти в пластове на епохи, за които се смята, че е невъзможно да са съществували, хвърлят светлина върху някои археологически проблеми. Както правилно е констатирал немския професор по история на техниката в университета в Лайпциг Ханс - Улрих Нимиц: " Археологията не трябва да се занимава с писане на история, а само да проследява и подрежда собствените си находки, както при праисторическите изследвания, чиято интерпретация трябва да се извършват много внимателно. Когато находките говорят против историографията, археологията трябва да покаже противоречията налице и даже да ги подчертае".

МУТАЦИЯТА НА ЕХНАТОН СА С ИЗВЪНЗЕМЕН ПРОИЗХОД ?

Пирамидите, неясно как и с каква цел построени, далеч не са единственатазагадка на древния Египет, вълнуваща мисълта с това, че там може би не еминало без намесата на извънземни сили. Ами фараоните? Някои от тях изглеждали най-малкото подозрително в този смисъл... Особено се отличавал Ехнатон - вероятният баща на знаменития Тутанкамон и съпруг нане по-малко знаменитата Нефертити. Ако той живееше днес, би направил потресаваща кариера в Холивуд - без капка грим би могъл да изиграе ролята на извънземен. Изтеглено лице със змийско изражение, яйцевиден череп, изпъкнала тилна част... Вместимостта на този череп е "един път и половина по-голяма от тази на обикновените хора. Пръстите приличат на тези на паяк. Стъпалата са като плавници, огромен корем и женски гърди... Така бил изобразяван Ехнатон от своите съвременници. И то достареалистично. Останките на фараона, открити още през 1907 година, се оказали силно повредени. Учените и досега не са сто процента уверени дали те наистина принадлежат на Ехнатон. Но относително запазеният в саркофага череп изглежда достатъчно причудлив за човек - по-скоро прилича на огромно яйце. - Този череп искрено ме порази - заявил известният египтолог професор Доналд Редфорд. И обещал да организира неговото щателно изследване. ДИАГНОЗАТА НА ЛЕКАРИТЕ Откъде се взели всички тези явно уродливи черти? Отговора на този въпрос се опитали да открият първо патологоанатомите. И изложили изводите си на специална конференция. Съвещания от подобен род се организират ежегодно от медицинското училище на Университета на щата Мериленд, като посвещават техните "истории на болестта" на различни исторически личности. По същияначин били изследвани Наполеон, Моцарт и дори Александър Македонски. На последната обектът бил Ехнатон (или Аменхотеп IV Уаенра Неферхеперура), живял преди повече от 3500 години. Според Ъруин Брейверман от Йейлския университет обликът на фараона бил обезобразен отгенетични отклонения. Но странното е, че ученият открил проявата на няколко мутации едновременно. Ехнатон вероятно е страдал от синдрома на Марфан, който удължава крайниците и лицето и уподобява пръстите на паешки. Синдромът на Клайнфертел, който кара организма да изработва прекалено голямо количество женски полов хормон, довел до гинекомастия -появата на женски гърди. Синдромът на Фролих провокирал отлагането на мазнини в областта на бедрата по женски тип. А главата се източила затова,' че в детството сраснали костите на черепа на Ехнатон. ПОЛОВ ГИГАНТ Пречка да се повярва в това, че фараонът бил просто болен младеж,е наличието на два факта. Всички синдроми едновременно никога не се срещат. А отделно те се проявяват не само външно. Мъжете, страдащи поне от един от тях, първо са импотентни, с микроскопични полови органи, и второ - са безплодни. Според историческите хроники Ехнатон не бил нито едното, нито другото. Притежавал мъжко достойнство с внушителни размери,при това поддържал огромен харем. Имал две официални съпруги и повече от десет деца. Само красавицата Нефертити му родила шест дъщери. Тутанкамон е син от втората му съпруга,за която малко е известно, освен името й - Хия. Между другото, женоподобната фигура на Тутанкамон е сериозен повод в полза на това, че именно Ехнатон е бил неговият баща. Двете дъщери на Ехнатон впоследствиестанали наложници на баща си. А друга от тях - официална съпруга. Тоест, заради задоволяване на похотливите си потребности "половият гигант" не се гнусял и от кръвосмешение. А мутациите изобщо не пречели на здравето на фараона, което е в разрез с изводите на Брейверман. ГОСТИОТ СИРИУС Уфолозите, както и следва да се очаква, смятат, че генетичните отклонения на Ехнатон са резултат от експерименти, провеждани, разбира се, от извънземни. А именно - някакви необикновенисъщества, долетели на Земята от района на Сириус. Споменавания за тях сесрещат сред много народи, включително египтяни, шумери и догони. Разбира се, пришълците - Господарите на водите, както ги наричали древните хора, - едва ли са встъпвали в непосредствени полови контакти със земните обитатели. Най-вероятно са се занимавали с изкуствено оплождане, внедрявайки в човешки яйцеклетки своя генетичен материал. По аналогичен начин съвременните учени експериментират с кръстосването на хора и животни, получавайки ембриони-химери. Съвременните опити засега не са довели до появата на живи хибриди. Но напредналите в техническо отношение пришълци напълно са били способни дадоведат експериментите и до такъв стадий. Пример за това според уфолозите е Ехнатон, както и много други, чиито огромни деформирани черепи се намират из целия свят. Единствената възможност да се разрешат всички спорове е да се направят анализи на ДНК на останките на Ехнатон. Брейверман и Редфорд се надяват, че египетските власти ще се заинтересуват от тяхното изследване и ще им позволят да проведат този експеримент.

КОСМИЧЕСКАТА ПРОГРАМА НА ТРЕТИЯ РАЙХ

В първите месеци след падането на Берлинската стена, в западногерманските тайни служби се явява гражданин на тогавашната ГДР, който заявява, че по време на войната,като пилот на Луфтвафе, бил включен в свръхсекретна нацистка космическа програма и през 1944 е изстрелян в Космоса с балистична ракета “Фау-3”. Западногерманците установяват, че човекът действително е бил летец, но също и, че след 1945 е прекарал няколко години в една берлинска психиатрия. Последното ги кара незабавно да прекратят започнатото разследване. Осем години по-късно, в космическата база в Байконур, в присъствието на висши военни, ракетни конструктури, а също руски и френски космонавти, чете лекция, специално поканеният за тази цел известен американски “уфолог” Владимир Терзицки. Който не само потвърждава думите на обявения за луд немски летец, но и заявява, че нацистка Германия е създала в края на войната свой космически център в Антарктида и, където е подготвяла (и, може би, осъществила) полети до Луната и дори до Марс… Каква, всъщност е истината за германската ракетна програма Известно е, че през 1938 на остров Пенемюнде в Балтийско море започва да работи Научно-изследователски ракетен център, ръководен от Вернер фон Браун. Резултатите от дейността му са наистина впечатляващи. През 1941, когато руснаците разполагат само с няколко експериментални реактивни установки (т.нар.“катюши”), а британците и американците нямат дори и това, в Третия Райх вече е стартирала разработката на изключително мощна ракетна система, способна да изведе човек в Космоса. Става въпрос за проекта “А9/А10”, който две години по-късно е вече факт, като новата ракета получава условното име “Фау-3”. Заради войната обаче, основните усилия на немските конструктори са съсредоточени най-вече върху изработването на бойната ракета “А-4”, играеща ключова роля в рамките на програмата “Оръжие на възмездието” (предвиждало се, в частност, тя да бъде снабдена с ядрени бойни глави, намиращи се в доста напреднал стадий на разработка). Впрочем, в началотона 40-те германският ракетен арсенал вече разполага с използващите твърдо гориво ракети “земя-земя” “Ренботе”, имащи обхват до 150 км, зенитната управляема ракета клас “земя-възух” “Васерфал”, както и с намиращите се във финалния стадий на разработка ракети “Райнтохтер” и “Шметерлинг”. А атаките срещу Британските острови с помощта на ракети “Фау-1” и “Фау-2” се смятали само за прелюдия към истинската цел – ракетното нападение срещу Америка. Последното съвсем не е изглеждало чак толкова фантастично - през 1944 заводите в Нордхаузен вече произвеждат по 25-30 ракети “Фау-2” на ден. По същото време успешно минава изпитанията изтребителят “Болен-Натер-1”, с ракетен двигател и вертикално излитане (!), въоръжен с 30 ракети “въздух-земя” и развиващ скорост от 1000 км/ч. Ето как, Третият Райх поставя началото на ерата на ракетно-космическата техника. Наистина, от 18 изстреляни ракети “А-4”, 16 се взривяват още във въздуха. А, както признава министърът на въоръженията на Райха Шпеер, “производството на “Фау”-1 се оказа изключително скъпо”. За да бъдат отстранени проблемите, очевидно е необходима намесата на “човешкия фактор”. Затова в проекта е включена легендарната Хана Райч, притежаваща огромен опит като боен пилот-изтребител. През 1943 Райч предлага на Хитлер лично да изпита по време на полет ракетата “Фау-1”! За тази цел самолетът-снаряд е оборудван с малка пилотска кабина с ръчно управление, крилата са снабдени с елерони, а под фюзелажа е монтиран малък механизъм за приземяване. Стартирайки от въздуха, с помощта на специален самолет-носител, Райч извършвя цяла серия изключително рисковани полети с “Фау-1”, доказвайки възможността ракетата да бъде ефективно управлявана. За невероятното и постижение, Хитлер лично я награждава с Рицарски Железен кръст. По време на церемонията, Райч споделя с Фюрера идеята си за Нова космическа програма на базата на балистичната ракета “Фау-2”, чиито изпитания успешно са преминали през октомври 1942. Една година по-късно, на секретна конференция в Академията за авиационни изследвания, е решено да започне подбор на пилоти за специалния “отряд на военните астронавти”. Числото на курсантите стига 500 души, от които след щателен отбор, остават 100 елитни летци. За сериозността на програмата свидетелства и фактът, че отговорник за реализацията и става полковникът от СС Ото Скорцени, комуто Хитлер е доверявал най-важните мисии. Като човек на действието, Скорцени обръща особено внимание на практическите задачи. Астронавтите се обучават да управляват модернизираните ракети “Фау-2”, като прототипи на междуконтиненталния ракетен комплекс “Райхенберг”. Според главния конструктор на комплекса Рихард Фогт, бомбардировачи “До-217Е” трябвало да издигат във въздуха балистичните ракети “Фау-2”, с прикрепен към корпуса им малък самолет, насочващ ги към целта. Отделяйки се от носителя на височина 10 км. ракетата продължавала да набира височина посредством собствения си реактивен двигател. Навлизайки в стратосферата, пилотът на “Фау-2” трябвало да открие целта с помощта на мощен радиолокатор и след като вкара необходимите данни в насочващата система на ракетата, да я напусна с прикрепения към нея микросамолет. Естествено опасността за живота му била огромна, затова курсантите от “космическата академия” на Скорцени подписвали специална декларация, потвърждавайки че доброволно поемат всички рискове. Така или иначе, през есента на 1944 Хитлер утвърждава плана за нанасяне на демонстративен удар срещу Ню-Йорк под кодовото име “Операция Елстер” (“Сврака”). В нощта на 30 ноември 1944 германска подводница стоварва в залива на Ню Йорк група командоси, които трябвало да монтират на единот градските небостъргачи радиопредавател, насочващ ракетната атака. Малко по-късно обаче, немците са арестувани от агенти на ФБР. Така, “Астронавтите” на Скорцени се оказват последната надежда на Райха да обърне хода на войната. На свой ред, Вернер фон Браун предлага на Хитлер Ню Йорк да бъде атакуван с току-що създадената германска свръхмощна балистична ракета “А9/А10” (“Фау-3”). Изпитанията с нея се провеждат на 8 и 24 януари 1945 като двама или трима немски пилоти за първи път в историята на човечеството излизат за кратко време в открития Космос. Времето обаче се оказва недостатъчно за нанасяне на планирания “удар на възмездието”. След края на войната за проекта “А9/А10”, изпреварил най-малко с 15 години бъдещите американски и съветски космически разработки, не се чува нищо. Което вероятно се обяснява с факта, че американците изнасят от Нордхаузен цялото оборудване на подземния завод, заедно със стотици образци от продукциятаму и, разбира се, с главния конструктор Вернер фон Браун, поел ръководството на ракетните програми на самите Съединените щати. Загадките, свързани с космическите разработки на Третия Райх обаче, съвсем не приключват дотук. Защото, паралелно с програмата, ръководена от фон Браун и Хана Райч, изглежда се е реализирала и друга, опираща се на съвсем други принципи, за която и до днес се носят легенди.Известно е, че през 1938 (т.е. годината, в която стартира и ракетната програма в Пенемюнде) в Тибет се появява германска експедиция, финансирана от СС и търсеща сведения за тайнствената подземна страна Шамбала (или Шангри-Ла), в която, според местните будистки монаси, живеят пазителите на древни знания за разрушителни сили и оръжия. Смята се, че експедицията е свързана с дейността на тайното общество “Туле”, създадено в края на Първата световна война и обединяващо известни германски (и не само) интелектуалци-мистици (сред тях впрочем е и основоположникът на модерната геополитика Карл Хаусхофер). Според един от членовете на “Туле” – чилиецът Мигел Серано, експедицията в Тибет се добрала до информация, дала мощен тласък на нацисткита атомна програма. Интересно е, че самият Серано в началото на 60-те е представител на Чили в комисията на ООН по… атомна енергетика. След 1933, по заповед на Хитлер и със съдействието на “Туле”, е създадена и организацията "Аненербе”. Подчинена лично на райхсфюрера на СС Химлер, тя събирала сведения за всевъзможни свръхестествени явления и изгубени знания на древни цивилизации. Както твърди споменатият вече американски “уфолог” (т.е. специалист по контакти с извънземни цивилизации) Владимир Терзицки, хората от “Аненербе” получават в Тибет достъп до древни ръкописи, разкриващи тайните на гравитацията и нейното преодоляване. На тази основа, след завръщането им, стартира още една германска космическа програма, паралелна на осъществяваната под ръководството на фон Браун. Има данни, че именно в рамките на тази програма, през 1944 в Германия е създадена първата “летяща чиния”, разработена в Техническата академия на Луфтвафе ( на снимката горе). Нещо повече, някои смятат, че отбелязаните от астрономите през същата година странни явления около Луната се дължат на изстрелян в тази посока немски космически кораб! Така или иначе, но неизбежният крах на Третия Райх принуждава нацистката върхушка до потърси “резервни варианти” за продължаване на амбициозните си програми. Така се ражда “Проектът Швабенланд” който и днес е сред най-големите загадки на Втората световна война. Известно е, че още в края на 30-те няколко германски кораби натоварени със свръхсекретна техника, на борда на които се намират някои от най-известните членове на “Туле” и “Аненербе” се отправят към “Земята на кралица Мод” в Антарктида. И днес мнозина вярват, че именно там е изградена най-голямата нацистка космическа база. Интересно, че през 1947 една американска военна флотилия,командвана от адмирал Ричард Бърд се насочва към това място, но експедицията е прекратена малко преди да достигне “Земята на кралица Мод”. Според някои, защото е атакувана от немски “летящи чинии”, според други – защото официален Вашингтон постига споразумение с хората от “Аненербе”, по нататъшните им изследвания да продължат, но вече с финансовата подкрепа и под контрола на американците. Кой знае? Във всеки случай, не бива да се изключва, че под ледовете на Южния континент действително се крият тайни, свързани с първите опити за усвояването на Космоса. Които, може би, продължават и днес?

УБИВАНЕТО НА ГОРГОНАТА МЕДУЗА

Когато Персей получил задачата да намери Горгоните, Зевс пратил при него своя вестител Хермес да му обясни, че от трите горгони само едната е смъртна, но затова пък е надарена със страшна сила. Никой смъртен още не е оцелял след като се е бил с горгона, защото те вкаменявали всеки, дръзнал да ги погледне. Къде точно живеели, Хермес не знаел. По съвет на боговете Персей се отправил на Запад, за да намери грайите — сестрите на горгоните (също дъщери на Форкис и Кето).Трите грайи имали общо едно око и един зъб. Персей им взел окото с изненада и ги заплашил, че ако не му кажат къде може да намери горгоните, няма да им го върне. Пред тази заплаха те му казали, че живеят на остров и му показали посоката. Островът обаче бил далеч и дори силните мишци на Персей не били достатъчни, за да се добере до там с лодка. Видели го нереидите— морските нимфи. Съжалили го и решили да му помогнат. Подарили му шлем, който да го направи невидим, крилати сандали и чанта, приемаща формата на това, което се сложи в нея. Обул Персей крилатите сандали, сложил шлема-невидимка и мигом достигнал острова. Там, гледайки отраженията им в щита си, за да не го превърнат в камък, той видял спящите  горгони, но не знаел коя е Медуза. Напразно се реел във въздуха, чудейки се какво да прави. Видели терзанията му боговете и скоро се чул гласа на Хермес, който му подсказвал към коя от горгоните да се насочи. Персей се стрелнал бързо към нея; отрязъл ѝ главата и я сложил в торбата, която мигом приела формата ѝ. От бликналата кръв на Медуза излязъл ослепително белия Пегас, а след него и Хризаор.Скоро другите две горгони се събудили, но от Персей нямало и следа. Но дори вълшебния плат, от който била направена чантата му, не помогнал и капките кръв от отрязаната глава на Медуза капели по пясъка под него и от тях изниквали змейове. Самата Атина — богинята на войната — украсила щита си с главата на Медуза. Когато богът-лечител Асклепий натрупал достатъчно опит, Атина му дала от кръвта на Медуза. Кръвта от лявата част на Медуза носела смърт, а тази от дясната ѝ страна Асклепий използвал за лекарство.

PR: Истината е Горгона Медуза - тя вкаменява всичко до което се докосне. По Франсиско Гоя: "Сънят на Истината ражда чудовища, защото Истината е чудовище."

"Където, Както и Каквото да гледаш, никога не се вижда. Що е то?"Отговорът е - Това е ГЛЕДАЩИЯ… ГЛЕДАЩИЯ не може да се види, докато гледа. И това е границата към ИСТИНАТА, макар, че всеки човек, във всяка точка от развитието си има някаква... идея за "истина". Но само за него тя е "истинската"... И в този смисъл - нищо не е лъжа... Но и нито едно от тях не е ИСТИНА, а само картинка - проекция на собствените ни "очи". Духовно слепите хора именно това наричат ИСТИНА, щото само това си имат…

НАПРЕДНАЛОТО ИЗКУСТВО В ПЕЩЕРИТЕ

На излизане от пещерата Ласко с праисторически рисунки Пикасо казал: “Нищо ново не сме измислили!”.

Еволюционистите твърдят, че преди около 30-40 000 години в Европа и в доста по-ранен период в Африка т.нар. маймуноподобни хора са преминали през внезапно преходно развитие и внезапно се сдобили със способността да мислят и да изработват неща, точно както съвременните човешки същества. Това е така, тъй като археологическите открития от този период представляват значително доказателство, което еволюционнататеория не може да обясни. Според твърденията на дарвинистите технологията на каменните сечива, която се е запазила непроменена в продължение на почти 200 000 години, е била внезапно заменена с по-напреднала и бързо развиваща се занаятчийска технология. Така нареченият първобитен човек, който неотдавна бил слязъл от дърветата и започнал да се модернизира, изведнъж развил художествен талант и започнал да гравира или рисува рисунки с удивителна красота и изтънченост по стените на пещерите, както и да изработва изключително красиви украшения като огърлици и гривни.Добре, но какво е причинило едно такова развитие? Как и защо „първобитните хоминиди” са се сдобили с такова художествено умение? Учените-еволюционисти не притежават никакво обяснение как това би могло да се е случило, въпреки че предлагат разнообразни хипотези. Еволюционистът Роджър Люин описва трудностите, които дарвинистите срещат по отношение на този въпрос, в книгата си „Произходът на съвременните хора” (The Origin of Modern Humans)така: „Може би поради всестранната несигурност на все още незавършенияархеологически регистър учените отговарят на тези въпроси по множестворазлични начини.”7 Археологическите открития обаче разкриват, че човекът е имал културно разбиране, откакто съществува. Възможно е това разбиране от време на време да е напредвало, от време на време изоставало или претърпявало резки промени. Но това не означава, че е настъпил някакъв еволюционен процес, а по-скоро културно развитие и изменениe. Появата на произведенията на изкуството, които еволюционистите характеризират като „внезапно изменение”, не показва никакъв биологичен прогрес на хората (и особено от гледна точка на умствените способности). Хората по онова време може да са претърпели разнообразни обществени промени и тяхното художествено и творческо разбиране да се е изменило, но това не съставлява доказателство за какъвто и да било преход от примитивност към модерност. Противоречието между археологическите останки, оставени от хората от миналото, и анатомичните и биологични останки, които би трябвало да съществуват, според еволюционистите, още веднъж доказват невалидността на дарвинистките твърдения относно този въпрос. (В следващите глави ще разгледаме подробни данни, които научно унищожават предполагаемото родословно дърво на човека, което е основното твърдениена дарвинизма.) Еволюционистите твърдят, че човешкото културно развитие трябва да е било съвсем пропорционално на биологичното развитие. Например хората вероятно първо са изразявали своите чувства посредством прости рисунки, впоследствие развили това, докато тяхното постепенно развитие не достигнало кулминационна точка в художественото постижение. Ранните художествени останки от човешката история обаче напълно опровергават това твърдение. Пещерните рисунки, гравюри и релефи, които по общо мнение се смятат за първите примери на изкуство, доказват, че човешките същества от тази епоха са притежавали много възвишено разбиране за естетика. Учените, провели проучвания в пещерите, оценяват тези рисунки като най-значителните и ценни творби в историята на изкуството. Светлосенките в тези рисунки, използването на перспектива иупотребата на тънки линии, чувството за дълбочина, майсторски отразенов релефите, и естетичните шарки, които се появяват, когато слънчевите лъчи огреят гравюрите, всичко това е доказателство за развитие, което еволюционистите не могат да обяснят, защото според дарвинисткия възгледособености като тези би трябвало да са се появили много по-късно.Множество пещерни рисунки, намерени във Франция, Испания, Италия, Китай, Индия, части на Африка и множество други области по света, ни дават важна информация за миналата културна структура на човечеството. Стилът и техниките на оцветяване, използванив тези рисунки, са с такова качество, че удивяват изследователите. Въпреки това обаче учените-дарвинисти оценяват тези рисунки посредствомсобствените си предразсъдъци и интерпретират тези творби по пристрастен начин така, че да съответстват на еволюционните им приказки.Те твърдят, че същества, които едва придобили вид на съвременен човек,са рисували рисунки на животните, от които се страхували или ловували,и правили това в крайно примитивни условия в пещерите, в които живеели. Техниките, използвани в тези творби обаче, показват, че техните художници са притежавали изключително дълбок разум и са можели да го изобразят по най-внушителния начин.Използваните художествени техники също показват, чехората по онова време въобще не са живели в примитивни условия. Нещо повече, тези картини по стените на пещерите не са доказателство за това, че хората тогава са живеели в тези пещери. Възможно е художницитеда са живели в къщи наблизо, но да са избрали да направят своите рисунки по стените на пещерата. С какво чувство и мисли те са избирали какво да изобразяват е нещо, известно единствено на самите художници. Относно тези рисунки са извършени множество спекулации, от които най-нереалната интерпретация е, че те са направени от същества, които все още са били в примитивно състояние. Всъщност доклад, публикуван в научната уеб страница на Би Би Си на 22 февруари 2000 г., съдържал следните редове относно пещерните рисунки: „. . . ние винаги сме се изумявали от тях, но смятаме, че са направени от първобитни хора... Но според двама учени, работещи в Южна Африка, този възглед относно древните художници е напълно погрешен. Те вярват, че рисунките са доказателство за едно сложно и модерно общество.” Рисункитеотразяват визията и идейното разбиране на техния художник. Ваденето назаключения от тези рисунки за това какво хората по онова време са ядели, в какви условия са живели и какви са били социалните им взаимоотношения, и след това заявяването, че тези коментари са напълно верни, е ненаучен начин на поведение. В резултат на предубедените си становища еволюционистите упорито продължават да описват хората от миналото като първобитни. Може да бъде забелязано, чечовешките фигури на тази рисунка са облечени в плат с шарки на рибена кост. Това показва, че хората по онова време не са били диваци, бродещи наоколо полуголи, както еволюционистите твърдят.Ако нашите съвременни произведения на изкуството бъдат анализирани със същата логика хиляди години по-късно, то биха възникналиредица спорове относно това дали обществото от 21-ви век е било първобитно племенно общество или развита цивилизация. Ако след около 5 000 години бъдат открити неувредени картини на съвременни художници и ако не се е запазила никаква писмена документация относно днешните дни,то какво хората от бъдещето биха си помислили за нашия век? Ако хора от бъдещето открият творби на Ван Гог или Пикасо и ги оценят от еволюционна гледна точка, то как биха погледнали на нашето съвременно общество? Пейзажите на Клод Моне щяха ли да породят коментари като „Индустрията все още не се е развила и хората са водели земеделски начин на живот” или коментари от сорта на „Хората, все още неспособни да четат или пишат, са общували посредством разнообразни скици”? Щяха ли абстрактните рисунки на Василий Кандински да им дадат някакво прозрение относно нашето съвременно общество?ИЗКЛЮЧИТЕЛНИТЕ ТЕХНИКИ НА РИСУВАНЕ В ПЕЩЕРНОТО ИЗКУСТВОВъв френските Пиренеи пещерата Нио (Niaux) е изпълнена с най-впечатляващите рисунки, създадени от хора, живели в предисторическите времена. Изследване с радиовъглерод, осъществено на тези рисунки, показва, че те са били завършени преди около 14 000 години. Рисунките от пещерата Нио са открити през 1906-а и оттогава са изследвани изключително задълбочено. Най-украсената част от пещерата е въгъл, формиран от голяма дупка в тъмната част, известна като „Черната зала” (Salon Noir). В своята книга „Произходът на съвременните хора” (The Origin of Modern Humans)Роджър Люин прави следния коментар относно тази част, в която има изображения на бизони, коне, елени и диви кози: „... подредени в квадрати и създават впечатление на предвидливост и предпазливост при рисуването им.”Един важен елемент относно тези картини, който е пробудил най-голям интерес у учените, е използваната техника на рисуване. Изследванията са показали, че художниците са добивали специални съединения, смесвайки естествените и местни компоненти. Без съмнение това показва способност за мислене, планиране и произвеждане далеч отвъд постиженията на някое същество, което все още е в примитивно състояние. Люин описва тази техника на рисуване така:„Материалите за рисуване – пигменти и минерални добавки – са били внимателно избирани от хората отКъсния палеолит и грундирани в рамките на 5 до 10 микрометра, за да добият специфична смес. Черният пигмент, както може да се предположи, ебил въглен и манганов двуокис. Но истинският интерес бе към добавките,от които изглежда, че имаше четири различни рецепти, които изследователите номерираха от едно до четири. Добавките спомагат за избистряне на цвета на пигментите и както се подразбира и от името им, добавят маса към боята, без да променят цвета й. Четирите рецепти за добавки, използвани в Нио, са били талк, смес от барит и калиев фелдшпад, само калиев фелдшпад и калиев фелдшпад, смесен с голямо количество биотит. Клотс и неговите колеги експериментирали с някои от тези добавки и открили, че са изключително ефективни.”10Тази високо напреднала техника е доказателство за това, че в миналото никога не е съществувало никакво същество, което би могло да бъде характеризирано като първобитно. Още от появата на първиячовек на земята той е бил превъзхождащо същество със способност да мисли, говори, разсъждава, разбира, анализира, планира и произвежда.Зашеметяващи рисунки в пещерата ШовеРисунките, открити в пещерата Шове (Chauvet) през 1994 г., предизвикаха огромен отзвук в научния свят. Преди това произведенията на изкуството в Ардеш (Ardeche), 20 000-годишните изображения в Ласко (Lascaux) и 17 000-годишните творби в Алтамира, Испания, бяха привлекли значително внимание. Но рисунките в Шове са доста по-стари от тези. Въглеродното изчисление на възрастта разкри, четези рисунки са на около 35 000 години. В списание Нешънъл Джиографик (National Geographic) се появи следният коментар:„Първите снимки плениха както специалистите, така и обществеността. От десетилетия учените твърдят, че изкуството е напредвало бавно и последователно от първобитни драсканици към ярки, натуралистически изображения… Приблизително два пъти по-стари от намерените в най-известните пещери, рисунките от Шове представят не апогея на предисторическото изкуство, а най-ранното му известно нам начало.”6 500-годишни астрономически схеми в ЛаскоВ резултат на изследванията си д-р Майкъл Рапенглък, изследовател от Мюнхенския университет, разкрил, че рисунките, нарисувани по стените на прочутите пещери Ласко (Lascaux) в Централна Франция, имат астрономическо значение. Той пресъздал на компютър фигурите от стените на пещерите, използвайки фотограметрична техника, която показва, че геометричните дъги, кръгове, ъгли и прави линии, които се появили, биха могли да имат специално значение. Към компютърните изчисления били добавени всички стойности, отнасящи се до еклиптичния ъгъл, ъгъла на отклонение на равноденствието, симетричното движение на звездите, диаметъра и радиуса на Слънцето и Луната и изкривяванията и радиуса на кривината на Вселената. В резултат на това станало ясно, че тези линии се отнасят към различни съзвездия и специфични движения на Луната. Би Би Си Нюз (BBC News) съобщи следната информация в научния си раздел:„Предисторическа карта на нощното небе бе открита на стените на прочутите изрисувани пещери в Ласко, Централна Франция. Картата, която се смята, че датира отпреди 16500 години, представя три ярки звезди, известни днес като „Летен триъгълник”. Сред фреските в Ласко бе открита и карта на съзвездието Плеяда… Открити през 1940 г., стенописите разкриват творческия талант на нашите далечни предшественици. Но рисунките също така могат да ни представят и тяхното научно знание.” Според твърденията на дарвинистите хората, които са нарисували тези рисунки, току-що са слезли от дърветата. Тяхното интелектуално развитиевсе още дори не е било започнало. Но както творческата стойност на тези рисунки, така и резултатите от последните проучвания напълно опровергават тези твърдения. Който и да е оставил тези рисунки, е притежавал много възвишено разбиране за естетика, развита творческа техника и научни познания.

‎" Ще дойде време, когато усърдното и продължително изучаване ще хвърли светлина върху неща, които сега остават скрити...Много открития са запазени за идните векове, когато дори споменът за нас ще бъде изтрит.Нашата вселена ще бъде жалко дребно подобие на творение, ако няма какво да се търси във всяка една епоха. Природата не разкрива всичките си тайни."Сенека I в. сл. Хр. "Естествени въпроси", кн.7

СЪЩЕСТВУВАЛ ЛИ Е ОМИР ?

Макар че името Омир е известно главно от гръцките области, в които се говорят еолийски диалекти, а за живота му не се знае нищо конкретно, няколко легенди му приписват различен произход и родно място. Много от тях са напълно фантастични. Така сатирикът Лукиан го представя за вавилонец на име Тигран, който приема името Омир след като е пленен от гърците (Όμηρος означава заложник). Когато император Адриан поставя въпроса пред оракула в Делфи, той му отговаря, че Омир произлиза от Итака и е син на Йокаста и Телемах, герои на поемата „Одисея“. Подобни истории изобилстват в античните биографии на Омир.Според най-разпространената версия, Омир е роден йонийската част на Мала Азия, може би в Смирна или на остров Хиос, и умира на остров Иос. Други селища, които са представяни за родно място на Омир са Колофон, Пилос, Аргос и Атина.Противоречиви са и сведенията за времето, през което е живял Омир. Херодот (484–406 г. пр.н.е.) твърди, че Омир и Хезиод са живели около 400 г. преди него (Истории, кн. 2), а Тукидид (481–397 г. пр.н.е.) споменава за 8 век пр.н.е.. Твърдението на късните животописци на Омир, че е живял през времето на Троянската война, тоест през 12 или 11 век пр.н.е., не е вярно.Приема се вече като съвсем вероятно, че поетът е живял през втората половина на 8 и началото на 7 век пр.н.е.В древността никой не се е съмнявал в съществуването на Омир. Платон (429–317 г. пр.н.е.) говори, че този поет „е възпитал цяла Елада“, а пък Аристотел (384–322 г. пр.н.е.) на много места в своите книги се позовава на Омир. Към 3 век пр.н.е. някои учени в Александрия се усъмнили в авторството на Омир за „Одисея“, но съществуването на поета не е било обект на съмнение.Многократно е разискван въпросът как един и същ поет е могъл да създаде „Илиада” и „Одисея”, а за „Батрахомиомахия”, Омировите химни и поемите от епическия цикъл в общи линии се смята, че са по-късни от двете големи епически поеми.Сред учените в общи линии се приема, че старият материал на Илиада и Одисея, водещ началото си от 8 век пр.н.е. е преминал през процес на стандартизация и редакция. Важна роля в тази стандартизация изиграва атинският тиран Хипарх, който реформирал рецитацията на омировата поезия на фестивала на Панатенея. Много изследователи на класическата литература смятат, че тази реформа трябва да е довела до създаване на каноничен писмен текст.Анализ на структурата и речника на Илиада и Одисея показват, че поемите съдържат редовно повтарящи се фрази; повтарят се дори цели стихове. Възможно ли е Илиада и Одисея да са били устни поеми, съчинени в даден момент от поет, който е използвал колекция от запаметени традиционни стихове и фрази? Милман Пери и Албърт Лорд изтъкват, че такава развита устна традиция, чужда на днешната писмена култура, е типична за епическата поезия е една изключително устна култура.Точно кога тези поеми са приели твърда писмена форма, е спорен въпрос. Традиционният отговор е „хипотезата за записването”, според която неграмотният Омир диктува поемата си на грамотен писар през 6 век пр.н.е. или по-рано. По-радикални хомеристи, като например Грегъри Надж, твърдят, че каноничният текст на омировите поеми под формата на ръкопис не е съществувал преди елинистичния период.Други учени обаче поддържат своето становище, че Омир действително е съществувал. Толкова малко се знае или, дори, предполага за него, че има анекдот, в който се казва, че „поемите не са написани от Омир, а от някой друг със същото име”. Изследователят на класическата литература Ричмънд Латимор, автор на добър поетичен превод на английски и на двете поеми, написва научен труд, озаглавен „Омир, коя е тя?” (Homer: Who Was She?). Самюел Бътлър е по-конкретен, като излиза с теорията за млада сицилианка, която била автор на Одисей (но не на Илиада), а тази идея по-късно е разработена от Робърт Грейвз в романа му Дъщерята на Омир.На гръцки името на поета (Ὅμηρος) означава заложник. Има теория, че това име е получено от наименованието на група поети, наричани хомериди, което буквално означава „синове на заложници”, т.е. наследници на военнопленници. Тези мъже не били изпращани на война, защото тяхната лоялност на бойното поле била съмнителна, така че те не загивали в битки.Гърците от шести и пети век пр.н.е. приписват на Омир цялата традиционна епична поезия в хекзаметричен стих. Освен поемите „Илиада“ и „Одисея“, за негови са смятани и всички стихове от Епическия цикъл, като „Малка Илиада“, „Киприя“, „Епигони“ и много други. За част от тях, като „Омирови химни“, „Батрахомиомахия“ или „Маргити“ днес се смята, че е слабо вероятно да са писани от него.