Мистерията "Бегликташ"

Какво знаем за мегалитното съоръжение "Бегликташ"? Според археолозите Бегликташ или Беглик Таш е тракийско мегалитно светилище, разположено на Българското Черноморие. Светилището е разкрито през 2003 година.
 В близост до руините на древния град Ранули, в околностите на резерват Ропотамо, по хребета на Маслен нос, на около 210 метра н.в. и на 3 км от Приморско се намира светилището на Ранули — кръг от огромни камъни, разположени върху скалиста повърхност, в средата на поляна. Древните са обожествявали местността, принасяли са дарове и я превръщат в своеобразен храм. В течение на времето се изграждат жилища за обслужващите храма (жреците), като върху голата дотогава скала започват да пренасят огромни камъни от околността.
 По начина на подреждане се образува календар-часовник-обсерватория, което според учените е изпълнявало следните функции:

• Храм — много добре са запазени изсеченият в скалата жертвеник, състоящ се от две вани със свързващи ги улеи, главният олтар (огромен камък стъпил върху три точки), както и каменният трон, на който е седял владетелят или главният жрец. Интересното е, че в жертвеника не са намерени никакви животински следи, а единствено растителни, което навява на мисълта, че в жертва са се принасяли единствено растения — грозде, смокини, маслини и др.

• Календар — върху скалната повърхност има издълбани дупки, като в моментите на слънцестоене и равноденствие между подредените камъни преминават слънчевите лъчи огряващи тези точки.

• Часовник — подредбата на камъните е такава, че слънчевата сянка падаща от главния олтар (огромен специфично извит камък) върху подредените на север от него 6 по-малки камъка, изпълняват функцията на слънчев часовник, разделящ деня на 6 части.

Според откритите досега археологически находки се счита, че светилището е съградено през 14 век пр.н.е., като функционира до 5 в.сл.Хр. По своята същност мястото е изпълнявало подобни функции каквито изпълняват манастирите в наши дни.
Като разположение заема централно място в региона — намира се на кръстопът сключен между пътищата, свързващи устието на река Ропотамо с днешно Приморско, и древния град Ранули с пристанищния залив Св. Параскева. Макар че е високо по склоновете на планината, близостта до морето е решаващ фактор в историческото развитие на това място. Благодарение на лесния достъп и известността си, през различните епохи на своето съществуване е посещавано от траки, гърци и римляни.
Разбира се, това е официалната версия и всеки, който не разбира значението на тези мегалитни постройки лесно може да бъде заблуден от описаната теория, че това е тракийско светилище. Едно от нещата, което ме изумява е кое кара археолозите да предположат, че всички мегалитни постройки в страната ни са дело на траки? Това е технология, която не е позната за траките. Още повече, че подобни обекти има по цял свят. Значи ли, че и те са дело на траки? Значи ли, че Стоунхендж е построен от келти? Като посетих мястото, ми стана пределно ясно, че тук става въпрос за много по-древна постройка, траките само са взели наготово самия обект.

   Първо, забележете, че целия обект, както и самите блокове са заоблени. Заоблеността е показател, че скалите, които са вулканични, са подложени на интензивна водна ерозия, причинена от обилни дъждове. Днес такива дъждове няма, но в миналото когато климатът е бил топъл, саванен тип, този тип ерозия е очевидна. Още повече, че това се забелязва и по самата повърхност по пода на обекта, както може да се види и на тази снимка:

Много добре се забелязва плавните извивки, причинена от хоризонтално течаща вода. Това също така означава, че нивото, когато е бил построен "Бегликташ" е било много по-ниско, отколкото сега. Подобна ерозия има и на много други места из обекта.

 Друго интересно е и конусовидните дупки по същия този под на мястото. Там дори дупките, които открих са две, на разстояние два метра една от друга. Според археолозите, както се обяснява по-горе, тези дупки служели за календар, но всъщност, предназначението им е съвсем друго. Това е всъщност жлеб, където са били поставяни каменни блокове с обратна втулка за по-голяма стабилност. Това лесно може да се види и на някои оголени блокове из Стоунхедж! Това само доказва, че тук става дума за световна цивилизация, която е практикувала един и същи тип строеж!

А това, което виждате на снимката не е нито олтар, нито нито часовник, както се опитват да обяснят археолозите, а е прекатурнат долмен. Равната част на огромния блок вдясно е била покрив, опрян върху също така прекатурнати вляво по-малки блокове (заоблената част е била отгоре). По всичко личи, че долменът е съборен от силно земетресение. От равната страна няма следи от ерозия, което означава, че е била защитена и е съборена в по-късно време.

Всички тези интересни факти говорят за едно изключително древно съоръжение, което не е построено случайно на това място. Дали древните са маркирали място с изключително силно енергийно поле или е... портал на времето? Засега още никой не е дал категорично обяснение за функцията на тези обекти, но самите издълбани дупки, където са били поставяни така наречените "менхири" могат много точно да ни подскажат кога е бил построен. Това става, като се изчисли чрез сегашните слънцестоения - пролетно, лятно и есенно, спрямо този менхир, като слънцето е трябвало да изгрее точно над менхира ( днес то изгрява на няколко градуса встрани от менхира). Абсолютно същото се наблюдава и в Перперикон, който посетих преди години.

Александър Филипов

           Следи от висша древна технология на Беглик Таш! 

Тези блокове са рязани от машини като кашкавал. Изглежда, че мястото е служело като кариера за добиване на нови блокове с неясно предназначение.

Добре се вижда следа от пробивна машина.

Следа от пробивна машина. Ъглите на блока са под прав ъгъл, а това се постига само чрез технология.

Още една следа от пробивна машина. С времето дъждовете и ерозията за загладили ръбовете.

Следи от пробивни машини върху масивната скала.

Тези линии са наречени "cart ruts", в превод "коловозите". Същите се наблюдават и в Малта. Дали са били площадки за изстрелване на ракети?! Или за пренасяне на блоковете. Засега ми е трудно да обясня, но първоначалната версия според мен е по-близо до истината, като се има предвид пространството пред релсите. С времето ерозията е загладила ръбовете на коловозите. 

Долната част на тези блокове също са били изравнени изкуствено.

Тези камъни са били обли, преди да са изравнени чрез технология. Ъглите са прекалено прави, за да са били издълбани с прости инструменти. 

Част от пейзажа с изравнената площадка.

 

Това са жлебовете, които обясних по-горе (виж снимката с дупката).

Част от пейзажа.

История цивилизации. Факты инопланетного разума

"Нормалното качество на нормалната наука е слепотата за факти, които тя не може да обясни"
академик А. Дубров

Земята крие странни загадки

Палеонтолозите нямат обяснение за необичайните находки В САЩ изкопаха фосил на трилобит, премазан от обувка.

През юни 1968 г. палеонтологът любител Уилям Майстър намира в Ентилоуп спринг, щата Юта, скален отломък, който след обработка разкрива отпечатък от подметка със следи от премазан трилобит върху нея. Анализът на скалния пласт установява, че той се е образувал преди няколко милиона години. Трилобитите са морска екзоскелетна форма на живот. Първите трилобити датират преди около 320 милиона години в топлите морета на Земята. Тези древни праотци на днешните ракообразни преживели своя възход и упадък и преди около 280 милиона години измрели напълно. Примитивните хора обаче са се появили преди около 2-3 милиона години. Това сочат многобройните и недвусмислени доказателства. А модерните хора - хомо сапиенс - и до днес все още не са достигнали възраст от 10 000 години. Така според учените трилобитите и хората никога не са живели по едно и също време. Нещо повече - дели ги пропаст от най-малко 275 милиона години! Не би могло човек да настъпи същество, изчезнало стотици милиони години преди той да се появи. Да не говорим пък за човек с обувки - предмет, свидетелстващ за развита наука и технологичен напредък, коментират палеонтолози.

" Науката е неуязвима, докато установява фактите, и жалка, когато се опитва да ги отрича".
проф. Ш. Риши

Къде е големия проблем в нашата цивилизация? Защо толкова хора са нещастни? Проблемът е в така наречената "механистична наука", която и до днес много хора я възприемат едва ли не като единствена вярна. Механистичната наука "погребва" Бога, духа, душата и с успехите си в развитието на техниката се опитва да ги изтръгне от вътрешния свят на човека. Точно тя ни кара да вярваме, че колкото повече вещи имаме, толкова сме по-щастливи. Какво представлява днес нашата ценностна система?
Ако хората сме само някакви комбинации от атоми и молекули в празното пространство, които известно време си взаимодействат, а после изчезват безследно, защо ни е изобщо необходима някаква ценностна система? Но тъй като обществото съществува, някаква ценностна система все пак се е създала.
Крайно време е да се променят нещата и да се погледне към вътрешния свят на човека и към неговата мисия на този свят. И неговата духовност. 2012 година това и означава - ПРОМЯНА към вътрешния мир на човека и ново виждане за света.

Откриха апокрифно евангелие на 1500 г. в Турция

Древният ръкопис е написан на арамейски - езика, на който е говорил Христос
В Анкара мистериозно се появи едно от най-древните апокрифни евангелия открити досега, съобщи БНР.

Древният ръкопис датира отпреди 1500 години и написан на арамейски език. Очаква се безценната реликва да разтърси християнския свят със съдържанието си. Евангелието е дадено за съхранение в Съдебната палата в Анкара, а след приключване на реставрацията ще бъде изложено в Националния етнографски музей.

Говори се, че от Ватикана са проявили голям интерес към мистериозното евангелие, но министърът на културата Ертурул Гюнай отрече тези новини и каза, че засега няма официален иск от страна на папата. Предполага се, че евангелието е едно от обявените за апокрифни след Вселенския събор през ІV век в Никея - гр. Изник, Северозападна Турция, след който висшите християнски духовници са обявили четирите евангелия – на апостолите Лука, Матей, Йоан и Марк – като единствените достоверни източници на Божието слово, а другите близо 100 са били отхвърлени като ерес.

Откритото в Анкара евангелие е едно от най-старите открити до сега и е написано на арамейски – езика, на който е говорил Христос. Ръкописът е от 52 страници, изписани на кожени кори. Според някои специалисти, текстът предава неподправеното учение на Исус преди да бъде обявен Божи син и затова може да разтърси християнския свят. Стойността му отсега се изчислява на повече от 20 млн. долара.

Според някои твърдения в пресата, древният ръкопис е Евангелието на Варава – бунтовникът, помилван от Пилат Понтийски вместо Исус. През 325 г., в земите на днешна Турция, Светите отци забраняват текста като еретичен, защото в него пишело, че на Голгота не умира Исус Христос, а Юда Искариотски, който го замества. Турският министър уточни, че уникалната текстура е запазена. Ценната находка е била открита в пещера близо до иракската граница. Евангелието ще бъде обявено за национално културно наследство на Турция. Министърът обеща, че след реставрацията, която ще се извърши с подобаващото уважение и внимание към религиозната реликва, Евангелието ще бъде показано на света.

Полицията води разследване дали някой притежава копие, защото се разбра, че ръкописът е бил намерен преди 9 години и се е пазел досега в Съдебната палата в Анкара. Главната прокуратура също е започнала разследване по случая. Една от версиите е, че военните са открили ръкописа, но са го предали, едва след като приключили засекретеното проучване.

В днешно време на арамейски език се говори само в няколко християнски селища в Сирия, където са живели първите християни. Те са успели да съхранят автентичния древен език на Христос от близо 3 хилядолетия насам.