Убийцата се казва Сахара
Историята на човечеството е дълъг експеримент, по-точно серия от
експерименти, повечето от които са неуспешни, несвоевременни и дори трагични. Но ако ги нямаше, от къде щеше да се вземе цялото богатство на
опита ни, разнообразието на цивилизациите ни. Тази банална истина се
повтаря тук, защото историята на фреските в Сахара е история на един от тези експерименти, заложени от хората и от природата, експеримент неуспешен, забравен преди хиляди години, чието откритие в наши дни кара да се прекланяш и пред размаха и значението му, и пред неговите участници. Няколко хиляди години преди новата ера - всеки район на Земята си има своя дата - първобитните хора, ловците и риболовците
навлизат в период на велики открития. Изнамерено било как да се запазва огънят, как да се опитомяват животните, да се правят различни оръдия от камък и кости и най-после било открито земеделието...
Най-благоприятен за прогреса на първобитните хора се оказал, по израза на известния историк Брестед, "плодородният полумесец". Брестед, живял в началото на нашия век, включвал в него долините на Нил, Тигър, Ефрат и някои райони на Близкия Изток. По-късно с развитието на археологията станало ясно, че в полумесеца трябва да се включи долината на Инд и долините на великите китайски реки. За всички тези места бил характерен топъл климат и ясно изразени годишни времена, плодородни земи и
главното, наличието на речна вода. Плодородният полумесец се простирал от източните предели на Азия до долината на Нил и там именно са възникнали най-ранните от великите цивилизации. А по на запад от Нил не е могло да има цивилизации, както мислели съвсем доскоро: грамадната пустиня карала хората да се притискат до бреговете на Средиземно море.
Бедни земи, малобройно население... Изглеждало, че в Сахара винаги е било така. През V век пр.н.е. Херодот писал за пясъчните дюни, солните хълмове и пустотата на нажежения свят на пустинята. Страбон, който живял четири века по-късно, разказвал как жителите на Сахара съхраняват водата: чергарите закрепвали мехове с вода под корема на конете. След още сто години Плиний описвал реки, появяващи се само след редките дъждове, кладенци в пустинята... Сахара изглеждала вечна, непоклатима и постоянна с враждебността си към човека. Но от време на време, с навлизането на изследователите все по-дълбоко в пясъците,
започнали да се появяват съобщения, че в Сахара съществуват някакви рисунки по скалите - свидетелство за това, че в най-безводните места на света някога са живели или са идвали хора. В средата на миналия век французинът Дюверие видял петроглифи близо до оазисите Гат и Ин-Салах в Либия, след няколко години немският пътешественик Нахтигал забелязал изображения на бикове и камили. Още по-често намирали петроглифи и рисунки на скали през нашия век, обаче те не предизвикали особено внимание, тъй като никой не се замислял за древността им и не отдавал голямо значение на художествената им стойност. Какво ще говорим за Африка! Когато били намерени великолепните първобитни стенни рисунки в
пещерата Алтамира в Испания, тази същата, с която днес започва всяка история на изкуствата, авторитетите, като ги разгледали, разбиращо се усмихнали, обядвали със собственика на местността, където се намира пещерата, и като се прибирали по домовете си, единодушно заявили, че всичко това е нарисувал гостоприемният им хазаин, понеже такова нещо не е по силите на първобитния човек, а и за какво му е на него, клетия, изкуство? Но вече към тридесетте години на нашия век положението се изменило. Новите находки на първобитна наскална живопис в Европа и в други места на Земята убедили учените, че нашите прародители не само са обичали, но са и умеели да рисуват отлично. Експедициите, завръщащи се от Сахара, донасяли все повече материали - копия от фрески и петроглифи,
които не само променили представата за първобитното население на пустинята, но и предизвикали недоумяващи въпроси: защо например на фреските са изобразени такива животни, като хипопотам, щраус, слон, носорог и дори жираф? Нима авторите им са ходили толкова далече на юг, за да видят тези екзотични за Сахара зверове? Откъде се вземат на
рисунките коне и колесници? Защо на една от тях е изобразена египетска мумия? През 1932 година младият френски офицер Бренан пристигнал при платото Тасили-н-Ажер в Алжир, близо до Фезан, за да отбие скучната колониална служба. Бренан се оказал човек любознателен, енергичен и нелош рисувач. Той обиколил в търсене на фрески много райони на платото и изпращал рисунките си на най-големия познавач на първобитната живопис
А. Брьой. Рисунките били толкова интересни, че Брьой започнал да действува за разрешение да изпрати там, в самото сърце на Сахара, специална експедиция. Обаче започнала войната, разговорите за експедицията от само себе си се прекратили и едва десет години след свършването на войната в Сахара се отправила експедиция, начело на която
стоял пътешественикът и историкът Анри Лот. Тя била солидна, съвременна експедиция и на първо място именно за това трябва да сме благодарни на френския изследовател. Той отишъл в Сахара за дълго, като имал намерение да прекопира колкото се може повече фрески и да направи това по възможност точно - не рисунки с произволен размер, а точни
цветни копия. Не е чудно, че експедицията, в чийто състав имало няколко художници, фотограф, кинооператор, за година и половина непосилна работа открила за света изкуството на Сахара и извършила революция в нашите представи за тази част на света. Има нещо общо между такива хора като Хейердал, Лот, Бомбар, Тазиев, Кусто - съвременната генерация пътешественици и изследователи. Те не само че не се страхуват от
трудности, риск, не само че умеят да намират необикновени пътища за разрешаването понякога на неразрешими, както изглеждало, въпроси, но и умеят да разкажат за постиженията си по такъв начин, че да приобщят към делото си десетки милиони привърженици. Обаче специалистите, признавайки самия факт на мъченичеството, често не могат да им простят неортодоксалните пътища и гръмката известност. Така се случило и с
Лот. Именно работите на неговата експедиция ни обогатиха с изкуството на древна Сахара. Но колко често чуваш за тяхната неточност и дори фалшификация! Всичко това е казано не за оправдаване на грешките и неточностите на Хейердал или Лот, а да се напомни: ако те не бяха направили това, което са направили, животът ни би бил явно по-скучен и по-беден. Тасили на езика на туарегите означава "плато на реките".
Истината е, че там няма и помен от реки. Анри Лот пише: "Структурата на масива - дълъг 800 километра, широк 50-60 километра - е твърде различна за една или друга от частите му. Неговият южен край се спуска отвесно към подножието на Хогар, господствувайки на 500-600 метра над него.
Масата от пясъчник, която го образува, се снишава от юг към север и определя тази главна посока за всички долини. Многобройни каньони са били издълбани от водите и тяхната дълбочина е по-голяма, когато се отдалечават от хребетите. Но работата, извършвана от водата, не е завършила с това. Тя е атакувала целия масив и нейните струи буквално са
насекли неговата повърхност, прерязали са го по най-чудноват начин и са го подрили, пробили, превръщайки на места огромни блокове в дантели. Водата? В страната, където почти никога не вали? Но да, водата. Това е станало твърде отдавна, защото от милиони години тези маси от пясъчник стоят тук, изложени на стихиите, и цялата тъй ефектна ерозия не е станала от вчера. Ние се движехме посред този недействителен декор и нашият тежък конвой минаваше покрай високи колони, които напомняха за развалини от средновековни постройки, покрай кули, островърхи черковни кубета, сводове на катедрали, причудливи хералдични знаци, представляващи алегорични животни, покрай архитектурни творения с най-странни форми... ... Особеностите на терена, многобройните
малки пещери подсказваха за съществуването на нещо като площад, около който са били разположени жилищата, и не бе трудно да се предположи, че примитивното население е използувало тъй подходящите условия."* (Анри Лот "Издирване фреските на Тасили"). Имало е няколко проблема и не е известно кой от тях е по-важен и по-мъчителен. Горещината. Все пак е могла да се търпи поне заради това, че е неотменима черта на Сахара, така да се каже, емблема на фирмата. Студът. Той бил не по-рядък гост от горещината: през нощта на платото водата замръзвала в манерките и спалните чували понякога се покривали със скреж. Ветровете. По-точно бурите, засипващи с пясък лагера, разкъсващи хартията и събарящи палатките. Наводненията. Да, дори наводненията. След
няколкогодишна суша на два пъти се изсипвали страшни проливни дъждове, преобразяващи каменния град в множество ревещи потоци. Змиите и скорпионите. Лот уверява читателите, че змията с рогче, заселила се до палатката му, била миролюбива и страхлива, както и скорпионите, които художникът Гишар всяка сутрин изваждал от спалния си чувал, също се отличавали с миролюбие, макар че не е толкова лесно да се повярва в това. Проходите. Там падали от умора и умирали камили, там е трябвало да
се разтоварва керванът и да се мъкнат на ръце хранителните запаси и металическите маси за рисуване по безкрайните каменни сипеи. Жаждата и гладът. Честите спътници на експедицията, когато се е налагало да се пие мръсотия от дъното на пресъхнали, гъмжащи от насекоми резервоари, и тъй нататък... А за какво ли година и половина без прекъсване, почти без почивни дни, много пъти рискувайки живота си, боледувайки, гладувайки, Лот и другарите му пълзели, подобно на мухи, по покривите и стените на пещерите и на скалните вдлъбнатини, налагайки на фреските грамадни листове хартия, копирайки върху тях очертанията на фигурите и оцветявайки ги след това, за да се постигне точното съответствие? Те правели това, защото били поразени и омагьосани от таланта на древните
художници, защото смятали за неотменим дълг да споделят възхищението си с човечеството и едва ли някои от тях са били обезпокоявани от мислите за слава. Апропо, Лот не е страдал от недостиг на доброволци и в експедицията работели предимно младежи. Не всички издържали каторжните условия в Сахара, но тези, които издържали и останали до края, се научили да се радват на редкия дъжд, на случайното дърво, на изгрева или
на чистото изворче под скалата и главното, не се уморявали да се възхищават от намереното и търсели нови шедьоври на древното изкуство. Днес хилядите фрески на Тасили, прекопирани от експедицията на Лот и заели почетно място в Музея на човека в Париж, и хилядите други копия и снимки, направени от учени, отишли там по следите на Лот, дават възможност не само да се оцени равнището и размахът на направеното от
древните обитатели на центъра на Сахара, но и да се научи немалко за историята на тази пустиня, оказала се съвсем различна от това, което се е предполагало. Най-ранните от фреските на Тасили са създадени поне преди седем хиляди години. На тях са изобразени, отначало схематично, а след това с все по-голяма точност и изразителност ловци (кръглоглави) и животни - слонове, муфлони, антилопи, носорози. Заедно с изследванията на геолозите тези фрески позволили да се направи неочакван извод: през онова време Сахара била многоводна и зелена! След това настъпва период на упадък на стила на "кръглоглавите", но той носи в себе си учудващи открития: художниците като че ли се откъсват от действителността и създават образи на богове или на някакви фантастични
същества, достигащи колосални размери. Художникът, сякаш за пръв път замислил се над смисъла на заобикалящия го свят, е потресен от него и се опитва да възпроизведе в творбите си вътрешната взаимна връзка и отношенията на частите му. Като призраци се издигат на височина пет метра фигурите на "марсианските богове", дали изобилна храна на
привържениците на извънземни пришълци, от стените на пещерата се озърта четириметров лъв, понякога се срещат хибриди - антилопа с туловището на слон, щраус с лъвска муцуна... Към този период Лот отнася великолепната фреска, която нарекъл "Бялата дама" - леко тичаща чернокожа жена със странна шапка на главата. Изкуството се преплита с първобитната магия и властта му излиза извън пределите на разума. Художниците от Сахара отлично умеели да използуват естествените бои - бяла глина, охра и разноцветни шисти, чието излизане на повърхността не е рядко в Тасили. Те смесвали охра с растително лепило или с мляко и рисували фрески по стените на скалните вдлъбнатини и пещерите, често пъти високо на покрива или на няколко метра над земята, като избирали умело най-изгодната точка за обзор, без да се грижат за удобствата на бъдещите копировачи. С течение на времето се променят вкусовете на художниците, палитрата става все по-богата. Скотовъдният период, който обхващал хиляда и петстотин години и завършил преди около хиляда години преди новата ера, означавал не само смяна на стила и цветовете на фреските, но и съвпадал с изменението на климата на Сахара. Пустинята приближила селищата на жителите на Тасили, пресъхвали могъщите реки Тафсасет и Соро, носещи водите си в Палеочад, по-маловодни станали изворите в планините. В изсъхналите корита на реките и езерата, останали на мястото на реките, още се въдели хипопотами, в саваната се срещали
жирафи и слонове, но условията за земеделие се влошили. На фреските от този период често се срещат стада бикове и антилопи, които художниците се научили да изобразяват с удивителна сила и лаконизъм. На една от фреските Лот преброил шестдесет и пет глави добитък. Сред дивите животни, освен известните по-рано, са изобразени газели, антилопи,
магарета, а на една от фреските може да се видят хора в пирога, които преследват три хипопотама. Много фрески изобразяват жителите на Сахара: жени пред огнище, играещи деца, мъже, сечащи дърва, съвет на старейшините, събрали се в кръг, съпружески двойки, жени, работещи на полето... Масовите сцени са пълни с малки изразителни подвижни фигури, отделни фигури на стрелци с лъкове, разговарящи жени са изрисувани в човешки ръст. Край стените, по които били нарисувани фреските, Лот често намирал воденични камъни, дикани, чирепи от съдове, кухненски остатъци, остриета на стрели, малки наковални и останки от украшения. На късните фрески се появяват коне, колесници, после камили, а след това... след това хората си отишли оттук, защото не могли да живеят повече в изсушената пустиня, отишли или на юг, или на север към Средиземно море.
Животът замрял. Само редките шатри на туарегите може да се намерят в тази пустиня. Но туарегите не помнят кой и защо е създал тези картинни галерии и не познават животните и хората, изобразени там, хора различни - и с негроидни черти на лицето, и приличащи на египтяни или на либийци* (Става дума за представители на народи, живели на запад от древен Египет). Най-голямата в света картинна галерия, проточила се на стотици километри, е спомен за тукашното развитие на човешката цивилизация, сгрята от слънцето и напоена от реките, създавана от неизвестни ни народи, влели се по-късно в други култури. Фреските разказват подробно и правдиво за възможностите на сахарската
цивилизация, за това, че тя е заемала западния рог на "плодородния полумесец" и че се е развивала също като културите на Египет, Инд и Хуанхъ, но експериментът завършил с неуспех: природата се оказала по-силна от хората и им отнела плодовете на труда. Сахарската цивилизация се прекъснала, без да построи градове и храмове... Но и това, което е създала, ни кара да се прекланяме пред художествения гений на тези чергари, скотовъдци и ранни земеделци, които с много надминали съседите си и извършили художествен подвиг. И не е възможно да се обяснят тези стотици хиляди рисунки само с религиозни подбуди.
Художниците се радвали на красотата на заобикалящия ги свят, те били първите, които могли да възпеят истинската хармония на човешкото тяло, грацията на звяра, пластиката на танца, да разкажат подробно и колоритно за света, който бил убит от пустинята.
