сряда, 30 юли 2008 г.

Човекът – морски бозайник ?
















Интересна е теорията за произхода на човека. Преди появата на теорията на Дарвин за произхода на видовете, човекът е бил смятан за сътворен от Бога. По-късно самият Дарвин развива теорията,че човекът е произлязъл от маймуноподобни същества. Последната теория обаче е много съмнителна, както доказват безброй много открития в последно време. Налага се да преосмислим досегашните схващания за произхода на човека, като погледнем фактите в лице. Има много митове и легенди за морски същества, хора-амфибии, русалки и сирени. Дали те са плод на човешко въображение или наистина са съществували. Тук ще се позова на някои открития и идеи, правени от автори с ново мислене.
В книгата си „ Следите на боговете” авторът – изследовател Греъм Хенкок разказва за паметници, които изобразяват хора облечени като риби. Например, в Каласасая имало две масивни фигури. Едната фигура, наречена от археолозите El Fraile ( Монаха) е изваяна от червен пясъчник, брулен и разяждан от вековете. Монахът е висок около 2 метра и изобразява хуманоид, човекоподобно същество с големи очи и дебели устни. В дясната си ръка държал предмет, приличащ на нож с вълнообразно острие, подобно на индонезийски „ крис”. В лявата му ръка се виждала нещо като поставена във футляр книга. От кръста надолу фигурата е облечена в дреха от рибешки люспи и като че ли да засили това впечатление, древният скулптор е оформил люспите от множество редове стилизирани рибешки главички. Вероятно El Fraile е портрет на въображаем или символичен „ човек – риба”. Статуята има и колан, на който са изобразени няколко големи черупчести морски организми, които засилват вероятността на това предположение. Каква е била целта на скулптора?
Преданието, както и облечените като риби скулптури, далечно напомнят месопотамските митове, подробно описващи същества – амфибии, „ надарени с разум”, които посетили Шумерия в далечни праисторически времена. Водачът им се наричал Оанес. На това име ще се спрем и по-късно.
Другата фигура от Каласасая е разположена в източния край на платформата, обърната с лице към главната порта, изработен от огромен блок от сив андезит с внушителна дебелина и височина около 3 метра. Интересното е,че и тази фигура е облечена като гореспоменатата и държи в ръцете си същите предмети. Какви са тези хора? Интересни факти излага в това отношение писателят Робърт Темпъл в обемистия си труд „ Загадката Сириус”. Той споменава, че е възможно в митовете за морски хора да има зрънце истина. Преди малко споменах за морското същество Оанес. Негови изображения могат да се видят навсякъде – на монети, съхранявани в Британския музей, върху цилиндричен асирийски печат, множество скулптурки, дори и една гигантска статуя с негово изображение, открита в Куюнджик, недалеч от днешния иракски град Мосул. Древните митове разказват, че това древно същество е основател на съвременната цивилизация. Възможно ли е това? Интересно е да се отбележи, че изображения на хора-амфибии има и в Гърция, Китай, Месопотамия, та чак в Южна Америка. Значи ли това, че много подводни градове, открити от водолази в последно време са дело на тези хора? През 1966 година Роджър Макгоуън и Фредерик Ордуей пишат следното в книгата си Intelligence in the Universe :
Не могат да се кажат много конкретни неща за физическите особености на космическите обитатели... живите организми, особено с по-висш разум, често са физически дребни и бързо подвижни.... хората, като сухоземни организми, са склонни да си представят всички разумни същества също като обитатели на сушата, но знаем, че в моретата обитават разнообразни форми на живот. Нещо повече, всички свидетелства водят до заключението, че първичният океан е истинската родина на живите организми на Земята... Водната среда осигурява по-добра поддръжка и опора за телата от атмосферния газ. По тази причина може да се очаква,че в морската среда ще се развият много видове, които физически са по-едри от повечето сухоземни видове. Като имаме предвид, че по- големите тела могат да поддържат и по-голям мозък, може да се очаква,че ще открием по-висока интелигентност сред големите морски обитатели.”
Казаното дотук за големия мозък и интелигентност е много вълнуваща идея. Защото напълно се покрива с факти – продълговати черепи на хора-амфибии, които се пазят в музея в Перу ( виж снимката)! Напълно се покрива и с представата, за изображенията на тези хора, чиито рибешки глави покриват продълговатите им черепи ( виж следващата снимка). Като се има предвид, че в праисторически времена, планетата ни е била заета 90 % от вода, напълно е възможно разумния живот да се е родил именно в моретата! Ние, съвременните хора, носим биологични особености, които ни приближават повече към морските бозайници, отколкото към маймуните. Как да си обясним тази любов на хората към водата – към морето, реките и езерата? Човешкото тяло има гладка кожа, аеродинамична форма и склонност към натрупване на подкожни мазнини ( типично за морските бозайници). Обратно на твърдението,че сме произлезли от маймуните, последните се боят панически от водата, не натрупват подкожни мазнини, даже имат повече мускулна маса, те са силно окосмени и с непропорционални тела. Това е важно да се подчертае, за да се обясни несъстоятелността на дарвиновата теория. Защото, ако човекът е произлязъл от маймуната, получава се нещо като скок в еволюцията – от морско към земноводно до сухоземно, но прескачащо вид, който се бои от водата. А еволюцията не прави скокове. Следователно, има не еволюция, а по-скоро деволюция, т.е. от съвършено към примитивно. Доказано е, че в човешкия организъм има животински геноми, които се „ отключват” когато човек се откъсне от социалната среда и преминава към диво съществуване. Тогава психосоматичната трансформация протича много бързо. Това което не се използва, почва да дегенерира. Защото от деградирал мозък не може да се очаква някакви съвършени дейности. Така че по-скоро маймуната е произлязла от човека, а не обратното. Каква е причината обаче за деволюцията на човека, някои от отговорите на тези въпроси могат да се намерят в книгата на Александър Белов „ Кризата на нашия свят”, изд. Хермес, 2005 г.
В заключение искам да уточня, че ако се научим да виждаме добре фактите около себе си, ако се научим да задаваме правилно въпросите, скоро ще научим верните отговори. Само така науката ще тръгне по пътя на истината, а не на заблудата.
Александър Филипов

вторник, 29 юли 2008 г.

Загадъчна ли е природната забележителност „ Побитите камъни”?







Този геоложки, за мнозина, феномен, се намира на 18 км западно от град Варна, в землищата на варненските села Слънчево, Баново, Страшимирово, Белослав и Повеляново. В полупустинна местност са разположени на големи и малки групи огромните каменни колони, съставляващи пояс, ориентиран в посока север – юг, дълъг над 8 км. Каменните стълбове имат различни размери – височината им варира от 0,7 до 5, 9, а диаметърът им се колебае от о,7 до 2,6 метра.
За произхода на Побитите камъни са изказани множество хипотези. Счита се,че преди около 50 милиона години тези земи са били морско дъно, след което водите са се оттеглили, районът се е осушил и са започнали ерозионните процеси. Под влияние на вътрешни земни сили варовиците са се напукали, валежите падащи върху повърхността на тези варовити скали, постепенно разтваряли варовика. Други учени защитават становището,че те имат органичен произход и са оформени от подводни коралови рифове. През 1963 година е изказано мнението, че побитите камъни представляват вкаменена еоценска гора, или пък биогенни водораслови постройки ( биохерми). Но най-новата теория доказва,че тези структури са се формирали около природни газови извори с доминиращо съдържание на газ. Такива образувания има известни на много места по света, както на сушата, така и в акваториите на Световния океан.
Може би тази местност още дълго ще бъде загадка, ако не се подходи по нов начин към феномена. Имах възможността през юни 2008 година да посетя тази местност. Всъщност, няма нищо загадъчно в това. Седиментите наистина са морски. Но е много спорно дали наистина са на 50 млн. години. В същото време не може да се каже,че са оформени от подводни коралови рифове, иначе биха се намерили корали. А там въобще липсват. Цялата тази местност още при образуването си е представлявала огромен монолит от пясъчник, по-точно вкаменена пясъчна дюна, подобно на Спайдер рок в Каньон де Чели. Но с тази разлика, че тук преобладават и варовици. При образуването на този пясъчен монолит, във вътрешността му са се образували кухини, които са били запълнени с калцитни образувания. Пясъчникът е много фин и мек, при търкане лесно се разпада. Може да се види,че земята по цялата площ е осеяна с ерозирал пясъчник. Останали са да стърчат само твърдите варовици, които не се поддават лесно на ерозия. Може да видите тези варовични ядки в една от скалите. Между тях има пълнеж от мек пясъчник. Именно този мек пясъчник е бил бързо размит от вода. За 50 млн. години, не би трябвало да остане нищо! Но все още остава. Значи седиментите са доста млади. Пясъчникът е бил размит от голямо количество вода, вероятно от меганаводнение или мощни дъждове. Такъв ефект на ерозия може да се види и върху скулптурата на египетския Сфинкс! Въпросът е, кога е било това меганаводнение? Според американския геолог Робърт Шох от университета в Йейл, Сфинкът е ерозирал много преди епохата на фараоните, т.е. преди 15 000 години! При това положение е напълно възможно Побитите камъни да са само с няколко хиляди години по-стари от Сфинкса, ако се вземе предвид бързата и лесна ерозия. Още повече, че блоковете от които са правени египетските пирамиди, по състав и структура са същите като тези край Побитите камъни! И в двата типа скали са намерени вкаменелости на едни и същи видове нумулити. Това интересно откритие може би ще отвори много въпроси относно геоложкото минало на Земята. Но за да намерим отговора, ни трябва ново поколение геолози като Робърт Шох и Антъни Уест, с ново мислене и нов подход към фактите. Това е работа за бъдещото поколение учени.
Александър Филипов

понеделник, 21 юли 2008 г.

Моя кореспонденция с германския изследовател Ханс – Йоахим Цилмер


Преди 5 години имах удоволствието да си кореспондирам с германския изследовател на аномални палеонаходища и находки по света Ханс –Йоахим Цилмер. Предвид моите проучвания на геоложки и палеонтоложки аномалии в страната ни, споделих с него някои мои идеи и виждания, като му зададох няколко въпроса:

1.Как е възникнала Алпо –Хималайската планинска верига, включително и нашата Стара планина ( дали наистина заслужава името „стара”)?
2.След като тук е имало море, кога са се появили едрите бозайници ( в Южна България има кости на бозайници,типични за представители на саваната като Deinotherium, а в Северна – кости на миоценски китове) и кога се е образувало Черно море? Създава се впечатление за пълен хаос, но явно са се случили няколко катастрофи поред. Или бозайниците вече са обитавали споменатите по-горе острови в едно и също време с морските организми и китовете?
3. Възможно ли е Стара планина да е била голям остров, който по-късно внезапно се е издигнал до 2000 м надморска височина?
4. Как са се образували пещерите? Защо в тях има кости на праисторически птици и бозайници, но не и на влечуги, ако те в действителност са живели по едно и също време?
Ето какъв беше неговият отговор:

„Уважаеми господин Филипов,
Извинете ме, но трябваше да изпратя всички ръкописи и снимки до моето издателство, защото очаквам нова книга през януари- февруари, 2004. Вярно е, че регионът на някогашното Черно море, е бил от корали. Официалните доказателства сочат, че така е било до края на ледниковата епоха.Според моя начин на мислене,това е било по времето, когато Средиземно море е било пустиня.По същото време се е оформяла и Сахара. По същото време също е имало обширни тревни територии( като саваните), на север от Черно море.Районът около Черно море е имал няколко реки. Бозайници и морски обитатели са съществували едновременно. Със сигурност, съществуват някои праисторически пластове, със стари морски фосили. Но реалните( конкретните) фосили, би трябвало да бъдат приблизително,, млади,, , според геологичната времева скала( таблица). Вие можете да намерите такива фосили-добре запазени- като живи- навсякъде по света, а също и на високи надморски височини като Андите.Нямам точна геологична информация за този район,който Вие конкретно дискутирате. Но само преди няколко хиляди години, там е имало много топъл климат. Също нивото на водите е спадало. Може да се намерят брегови ивици и на по- високи надморски височини, не само на Средиземно море. Възможно е там да е имало голям остров, който по- късно да се е издигнал.Това е допустимо. Пещерите са значи за много ранна ( млада ) ерозия, но не и доказателства за стари планини. Как са произлезли Алпийската и Хималайската планински вериги, не мога да дам ясен отговор в момента. Ще се опитам да публикувам нова книга след около три години, за да дискутирам как са се появили,(издигнали) планините. Има новаторски идеи и по- стари доказателства, които ще представя заедно с един професор по геология.Съществуват също така различни процеси с различни резултати. Но ние имаме нов начин на мислене по въпроса. Някои процеси можем да възстановим в лабораторни условия! Старите разбирания, за това, как са възникнали планините трябва да бъдат преосмислени! Но е възможно районът,за който говорите, да е възникнал както Андите. За съжаление, нямам готови резултати за всеки регион в света.Все пак Вие разсъждавате правилно: Създава се впечатление за тотален хаос, но очевидно няколко катастрофи( катаклизми) са се случили една след друга. Фактът, че не намирате влечуги в този регион,може би подсказва за случай на,, плитко море,,.Не навсякъде по света можеш да намериш едновременно бозайници и влечуги. С най- добри почитания: Ханс- Йоахим Цилмер”
http://www.zillmer.com/

неделя, 20 юли 2008 г.

Необходима ли е Църквата в XXI век? Голямата заблуда.

















Преди две хиляди години една нова религия навлиза дълбоко в живота на хората – християнството. Започват да се строят храмове, в които вярващите отправят своите молитви към Бог. През вековете Църквата като институция се утвърждава, като освен приобщаване към християнството, налага и редица традиции и ритуали. Но днес в XXI век мисленето на хората е вече по-разкрепостено, традициите почти не се спазват така строго, както е било през вековете. Затова е уместно да си зададем въпроса дали Църквата играе някаква роля и днес в живота на хората? Но преди да обсъдим това, нека да проследим накратко нейното развитие.
Първите „църкви” са се появили още в римско време. Разбира се, това не са били познатите ни църкви, каквито посещаваме днес, а подземни коридори и светилища, наричани катакомби. Известни са гоненията на християните от редица римски императори, като се започне от Тиберий, през Клавдий, Нерон, Траян, Каракала, чак до царуването на Константин. Християните са били разпъвани на кръст, разкъсвани от диви хищници из гладиаторските арени и публично избивани. Едва при император Константин, християнството е било признато за официална религия на империята. Новата столица се премества на изток и се нарича Константинопол, на името на императора. Това е началото на новата Източна римска империя, наречена по –късно от историците Византия. Появяват се първите официално признати църкви, а катакомбите са изоставени. Това са факти от историята. Но тук бих искал да се спра и на нещо друго – същността на християнството – дали то е създадено от самия Христос, какви са неговите догми и послания. Ще се опра на някои изследователи, чийто идеи споделям. Интересно е да се отбележи,че когато през декември 1945 г. в подножието на Джабал ал – Тариф, недалеч от днешния град Наг Хамади в Египет, са открити ръкописи от „Евангелие от Тома”, учените се натъкват на едва ли не еретическо писание. Според тях Иисус в „Евангелие от Тома” ни призовава към познание, не към вярване, защото вярата няма защо да води до мъдрост; този Иисус е по-скоро наставник в мъдростта, странстващ и афористичен, отколкото възвестител на окончателни истини. Следователно „не ще можете да бъдете литургик на това евангелие, нито пък ще успеете да основете църква върху него”. Тогава? Кой е основателят на Църквата и на този вид християнство, проповядващо вяра? В книгата си „ Третият от троицата”, авторката Гуенаел Верез пише: „ Всъщност това, което днес наричаме християнство, е една изкуствена доктрина, създадена от Павел, която заслужава по-скоро името „павелианство”. Историкът на християнството В. Нестле изразява това по следния начин: „ Християнството е религия, основана от Павел, която е заместила евангелието на Христос с евангелие за Христос”. От това следва, че християнството е една голяма заблуда, компилация от най-различни религии, съчинена от Павел. Но в основата си е езическа. Тази религия е била създадена по политически причини, а не толкова от религиозни, за да се запази целостта на тогавашната Римска империя. И де факто, тя е просъществувала още 200 години. Един Бог, един император, една империя.
Но тук искам да обърна внимание на Източноправославната църква. Защо тя е позволила да изобразяваме светци и да им се кланяме? Не е ли това идолопоклонничество? Не е ли това в разрез с четвъртата и петата Божии заповеди:
4.Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;
5. не им се кланяй и не им служи, защотоАз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител,Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които ме мразят.
В такъв случай оправдани ли са действията на императорите- иконоборци Лъв III, Константин V, Лъв IV и съпругата му Ирина, Михаил I, Лъв V, Михаил II , Теофил, Константин Копроним и други срещу изобразяването на светци в храмовете? За това историята ще отсъди. Приемането на християнската вяра през Средновековието обаче се е превърнало в политика. Точно поради тази причина цар Борис I е приел християнството, за да приобщи България към Европа. А не толкова от религиозни чувства. Защото е знаел, че българинът по принцип е бил и си остава езичник. Днес, всичко това се доказва все по – очевидно. Много хора масово посещават църкви и се кланят на светци, което според мен прилича по-скоро на модерна форма на езичество. Такъв ли трябва да бъде истинският християнин? Много интересна идея развива в книгата си „ Картини от реалния свят” арменският духовен учител Георгий Гурджиев. Според него християнин е не този, който ходи на църква, а този, който е способен да изпълни Десетте Божи заповеди. Защото ако не сме готови да ги следваме в живота си, ако не сме искрени в действията и помислите си, защо са всички тези показни ритуали като кръщения и венчавки? И с какво тогава Църквата може да ни помогне? Чудеса като чудотворни икони и знамения просто не съществуват, това си е един вид самовнушение. Всеки психолог може да го подтвърди. Затова днес всеки здравомислещ човек гледа на църквите не като на храмове на вярата ( спомнете си Евангелието от Тома), а като на произведения на изкуството. Чрез тях и техните великолепни фрески, икони, както и иконостаси и църковна архитектура, той добива представа за светогледа, традициите и нравите на хората през вековете. А за тези, които искат да вярват в нещо, нека се вслушат в мъдростта на древните гърци „Познай себе си!”. Не случайно тази мъдрост е издълбана на фронтона на храма край Делфи. Човек трябва да вярва в себе си, а не в студените стенописни изображения, защото Бог е в нас. Или както точно е написал гръцкия философ – стоик Епиктет ( който между другото е бил роб): „ Не случващото се тревожи хората, а мнението им за случващото се”.
Александър Филипов

понеделник, 14 юли 2008 г.

Палеоекспедиция в Плевенско. Край Сомовит.







През април 2008 година посетих с мои приятели любители –палеонтолози Димитър Стоянов и Ростислав Траянов интересни находища на вкаменелости в Плевенския край. Първото находище бе край Сомовит. Видяхме бели меки варовити пясъчници, които през интервали съдържат вкаменелости на гигантски стриди, таралежи и миди. Пластовете се отнасяли според традиционната геология през периода горна креда ( допреди 65 млн. години). Но след внимателно проучване стигнах до извода,че пластовете са прекалено меки и податливи на ерозия, за да издържат милиони години. Самите находища са малко трудно достъпни. Може да се види, че вкаменелостите се намират над пластовете с финия пясъчник. Те са толкова наблъскани едно до друго,че е просто чудно как е възможно всички те да са умрели от естествена смърт и да са се утаили на едно място? Който е наблюдавал сегашните морски плажове, може да види ,че мидите, охлювите и рапаните наистина са концентрирани на определени места, но не са налице условия за вкаменяване. Което значи,че при съвременни условия те ерозират бързо и веднага след смъртта си. А тук, в Сомовит наблюдаваме вкаменелости от всякакви видове и възрасти. Някои са толкова добре запазени,че е съмнително да са били мъртви по време на вкаменяването. Става дума за морските таралежи. Както може да се убедите от следващото ни находище край село Крета, където седиментите са от същия период, в един от пластовете може да се види чудесно запазен морски таралеж с бодил отстрани, сякаш замръзнал на място.

Палеонаходището край с. Крета











Край село Крета може да се видят огромни разкрития, които придават едва ли не лунен пейзаж на околността. Находището се намира близо до река Вит. Тук могат да се намерят наистина гигантски видове морски вкаменелости. Точно тук намерихме чудесно запазения таралеж в седиментите, който за жалост е на недостъпно място и не ни оставаше нищо друго, освен да го заснемем. Природата тук е сюрреалистична. Тръпката е голяма, да се обиколи такава голяма пустош. Но търсенето си заслужава, приятелят ми Ростислав дори е намерил невероятно огромен морски охлюв с размери на череп на див глиган!

Коралово находище край с. Биволаре







Това находище е много интересно. То е по-младо, повечето геолози го определят като миоценско ( пред 25-15 млн. години), останка от някогашния Виенски басейн. Тук може да се види голямо изобилие на различни видове корали. Толкова са много,че дори има цели седименти изградени главно от корали. Това е било вероятно коралов риф, подобен на този край днешна Австралия. Между коралите могат да се видят невероятно красиви и запазени морски охлювчета, които виждате на снимката с находките. Предвид тяхната лекота ( тези фосили са невероятно леки), крехкост и запазеност е много съмнително да са на възраст над 15 млн. години. Още повече, че там могат да се видят пукнатини, които са се образували само преди няколко хиляди години. Ако са на възраст милиони години, би трябвало в такъв случай огромна част от терена да е ерозирал. Но такова нещо не се наблюдава. Но фосилите са толкова пресни, че всеки би се усъмнил,че са от Плевенския край! Сякаш са от съвременен морски плаж. Дали всъщност точно тези най-млади фосили не са останки от Библейския потоп? Това е много интересна идея за бъдещо сериозно проучване. Но за да решим този въпрос е необходим нов подход към геологичните аномалии. Защото все пак, в тези седименти никой геолог не е намерил табелки,че са от еди кой си период. Най – невероятни обаче са находките край село Опанец и по-точно около Опанското бърдо.

Опанското бърдо







Тук нещата са просто невероятни. Седиментите на самото бърдо са толкова меки, че се ронят между пръстите. Съставени са главно от червени глини, примесени с пясък. И точно в тези седименти могат да се открият невероятно добре запазени фосили! Лесно се вадят, просто е чудно как след толкова милиони години още не са станали на прах! Даже животни които изкопават дупки из терена, буквално изхвърлят фосилите навън. Може би точно тези вкаменелости могат да се окажат ключа към загадката, защото са разпостранени само в някои участъци в Европа. Дали всъщност тези участъци не са били залети от външен океан и черупките не са били захвърлени там от мощни приливни вълни? Всички тези въпроси ни карат да мислим, колко малко познаваме собствената си планета. Това ще бъде предизвикателство към бъдещите геолози, да преосмислят досегашните схващания за миналото на Земята.

събота, 12 юли 2008 г.

Кой е Имануел Великовски? Грешните принципи в геологията. Замръзнали тропици, врящи морета.



Вероятно за мнозина от вас, драги читатели, името на Имануел Великовски е непознато. Тук ще представя накратко неговите фундаментални идеи за катастрофичното минало на Земята, които поставят под въпрос днешните геологични принципи. Но кой е Великовски? Роден в Русия на 10 юни 1895 г. във Витебск, Великовски завършил московския университет на двадесет и шест години и от там заминал за Израел, където през 1923 година установил медицинска практика, за да стане последовател на изгряващата звезда Зигмунд Фройд, специалист по психоанализа, чиито теории изследвали дълбините на човешкия ум. Тези теории представлявали интерес за Великовски във връзка със собствения му труд върху „ колективна амнезия” – термин , който въвел, за да обясни тайнствената загуба на историческата памет от цели раси в течение на вековете. Представете си изключително драматично глобално събитие, преживяно от цялата човешка раса, което включва и велики небесни чудеса. Представете си интензитета на преживяването и спомена за него – толкова грандиозни, че променят хода на човешкото развитие. За първи път в историята цели нации започват да издигат монументални паметници на боговете и да изпълняват страстни ритуали в напразни усилия да поддържат спомена за някогашните си преживявания, за да вдъхнат магически път живот на всичко, което е било преди великата катастрофа. Имануел Великовски твърди, че цялата човешка раса колективно е потиснала травмата за своето прогонване от златните времена. Тази потисната травма обяснява човешката жестокост и отчуждение.Кое кара обаче хората да изживяват подобен „посттравматичен шок”? Земните катастрофи. В своята книга „ Earth in Upheaval”, публикувана през 1955 година, както и в следващите две книги „Worlds in Collision”(1950) и „Ages in Chaos Volume I”, Великовски излага своите фундаментални идеи. Всяка от тях е превземала храма на науката с щурм и е предизвиквала спорове и скандали. До този момент геолозите приемали,че еволюцията се е развивала само постепенно. Нямало място за катаклизми, доколкото те са били засягани изобщо. Геологическата статукво, което виждаме наоколо, би могло да се обясни, казвали те, с въздействието на нежните сили на природата, ерозията и утаяването в един безкрайно дълъг период от време. Великовски обаче си задал въпроса: как континентите са се разделили толкова бързо? Дали някакви масивни външни сили не са подпомогнали процеса и ако е така, какви са били те? В търсене на обяснение например за феномена в Танана, той цитира труда на Ф. К. Хибъл от Университета в Мексико:
Макар че не е ясно как е станало образуването на наноси от тиня, мръсотия и кости, съществуват многобройни доказателства, че поне част от този материал е бил натрупан в условия на катаклизми. В по-голямата част останките от бозайници са раздрани и разчленени, при все че някои късове от лигаменти, кожа, косми и плът остават така, както са замръзнали. Изкривени и разкъсани дървета са натрупани във вид на маса от трески...и в тези наноси могат да бъдат открити поне четири значителни пласта, макар и много примесени и деформирани...”.
Така започвало пътешествието на Великовски в търсене на открития, аргументи, контрааргументи и уникални изследвания, посветени на катаклизмите, които водели все до същите заключения, че човек трябва да е сляп, за да не види навсякъде ключа към катастрофално разрушение. За неговите идеи и открития е писано много, затова няма да ги обсъждам тук.
В заключение искам да спомена, че в книгата „ Една мисъл – да преразгледаме Великовски” и конкретно в статията, озаглавена” Цензурата на интердисциплинарния синтез на Великовски”, доктор Лин Роуз отбелязва автоматичната тенденция към униформизма във всички направление. Това се дължи на всеобщото невежество по отношение на доказателствата за катастрофите, открити от другите дисциплини, което води до игнорирането или отхвърлянето на тези доказателства в рамките на всяка отделна научна област.
Днес Великовски има много последователи. Започват да излизат все нови и нови доказателства за грешните принципи на геологията. Те сочат, че живеем на неспокойна планета и ни предупреждават, че са възможни и нови земни катастрофи. Дали ще последваме съдбата на изчезналите цивилизации? Бъдещето ще покаже.

Александър Филипов

петък, 11 юли 2008 г.

Доказателства за меганаводнения по нашите земи




Тези седименти зад мен са резултат от катастрофално наводнение, което се е състояло на границата между епохите плейстоцен – холоцен ( преди 10 000 – 9000 години). Намира се край село Гюловца, Бургаско. Големите камъни зад мен са влачени от вода. Такива седименти има много в нашата страна, което говори, че Библейския потоп е реалност - не само по света, но и у нас е имало огромни наводнения. Застанал съм пред седиментите, за да покажа мащаба на наводненията.
В същото време край село Тенево,Ямболско също има подобни седименти, макар конгломератите да са по-дребни. В България има много такива колосални седименти, които доказват, че в праисторически времена по нашите земи е имало меганаводнения в райони, които са били суша.

понеделник, 7 юли 2008 г.

Откъде се е появила водата на Земята?


За мнозина това заглавие може да породи усмивки, за други – насмешка, трети – недоумение. Но е интригуващо, че появата на водата все още е загадка. Още повече, че става въпрос за тонове вода – морска, сладка, минерализирана, дъждовна. Това е прецедент в нашата слънчева система. На другите планети също има вода, но не в такива количества, каквито има на Земята. Дали не е по-правилно нашата планета да се нарича Океан? За да разгадаем произхода на водата, нека първо надникнем под микроскоп, наблюдавайки нейната структура. За всички е известна прочутата формула Н2О. Това означава, че молекулата на водата е съставена от два атома водород и един атом кислород. Произходът на водорода е известен, той е разпостранен широко в Космоса, дори и в горещи тела като нашето Слънце. Но произходът на кислорода е забулен в тайнственост. Откъде се е появил този химичен елемент, преди да се свърже с водорода? Досега се е приемало, че кислородът на Земята се е появил благодарение на морските водорасли и тяхната фотосинтеза. Но това не може да е вярно, тъй като както се знае - молекулата на водата е съставена от два атома водород и един атом кислород, т.е. кислородът вече е факт, много преди появата на каквато и да е флора! През 1774 г. един английски химик Джоузеф Пристли е успял да добие кислород от живачен окис чрез нагряване. Значи ли това, че трябва да е имало живачен окис в първичната Земя? Напълно е възможно. По това време Земята е била врящ котел от лава, газове и техни съединения, с отровна атмосфера и негодна за живот. Имало е и активна вулканична дейност. Най-вероятно при този химичен коктейл от изригвания да са се получили химични реакции, които да са свързали кислорода с водорода. Ако сценарият е бил такъв, то водата първоначално е била в газообразно състояние, тъй като Земята все още не е била изстинала. Това обяснява защо в праисторическо време над озоновия слой е имало дебел слой водни пари. Земята била като парник. А какви са доказателствата за наличието на такива пари над озона? На 19 август 1997 година в ежедневника „ Билд” се появила статия под заглавие „ Сензационно откритие” : „ Немският изследователски спътник „ Кристаспас” изненадващо откри в горната част на земната атмосфера следи от водни пари. Това би могло да подкрепи оспорваната теория, че малки комети обстрелват Земята с вода. Не е ясно откъде идва водата”. Моята идея е следната – водата не е дошла от кометите, а при съвсем други обстоятелства. В по-късно геоложко време при охлаждането на Земята се е получило кондензиране, при което водните пари се изсипват в невиждан мощен дъждовен порой върху горещата Земя в течно състояние. Тя все още е била отровна и негодна за живот. Тази идея обяснява защо всички пра-морета са били плитки. Първо, защото не е имало достатъчно вода и второ, защото земната кора е била много тънка и лабилна, което не позволява на водата да проникне надълбоко, тъй като горещата мантия буквално я изпарява. Затова в началото моретата са били горещи, а след дълъг период от време – умерено топли. Тогава се е появил животът. Първите водорасли са играли ролята на универсален филтър. Това слага началото на първите морски организми. А какво е станало с всичкия този живачен окис, който споменах по-горе? Според мен живакът се е утаил или в минерал, руда чрез някакви други съединения или е проникнал още по-надълбоко в земните недра. Впрочем, това обяснява и произхода на петрола, той е продукт на този прахимичен коктейл, който се е разиграл в древността.Днес водата не е в такива огромни количества и разпределението между океаните и континентите е по-различно от това в древността. Освен това част от нея е дошла от тогавашната атмосфера от водни пари. Не случайно в Библията в Битие 7:12 четем: „ И валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи”. А фотосинтезата на на водораслите и горите играят важна роля, но те не произвеждат кислород, а само отделят, т.е. те са гигантския филтър на Земята. Произвеждането на кислорода става по химичен път и то чрез сложни процеси. За огромно съжаление днес той е намалял много – 21 % срещу 32 % по времето на динозаврите, почти с 11 %! Затова пред човечеството стои важната задача да опази тези скъпоценни ресурси, които са оцелели след милиони години геоложки процеси.Александър Филипов

Трябва ли все още да се изучава дарвинизмът в училищата и университетите?


През 1859 г. един английски естественик Чарлз Дарвин публикува прочутото съчинение „ За произхода на видовете чрез естествен подбор”. От тогава тази книга се е превърнала в Библия за поколения палеонтолози и биолози. За 200 години тази теория не е била подлагана на проверка. Даже по-лошо – имало е доста недобросъвестни учени, които си служели с измама, само и само да докажат правдоподобността й! Едва в наши дни се появиха дръзки и смели изследователи, които посочват силни аргументи против Дарвиновата теория. Ще започна първо с това, че самият Дарвин е предупреждавал учените, че неговата теория може да се подтвърди само, ако се намерят междинни форми. Поколения палеонтолози наред са се опитвали да намерят такива форми. Но напразно. Усещайки, че Дарвиновата теория е на път да рухне, се появяват учени, които са си служили с измама, какъвто е случаят с „Пилтдаунския човек” или биогенетичния закон на немския зоолог Ернст Хекел за ембрионалното развитие. Или прибързаното обявяване на археоптерикса за междинно звено между птица и влечуго. Специално за последното, както и въобще за произхода на птиците проф. Алън Федучия от Севернокалифорнийския университет, казва така: „ В продължение на 25 години изследвах черепите на птиците, но не виждам каквито и да е прилики с тези на динозаврите. Аз просто не виждам... Според мен произходът на птиците от четириноги ще се превърне в най-голямото затруднение на палеонтологията на 20 век.”Всеки сериозно занимаващ се с палеонтология (в това число и аз самият), ще открие с изненада, не само, че няма междинни форми, а че много видове се появяват внезапно напълно развити и също така внезапно изчезват (последното се дължи на серия земни катастрофи). Но внезапната поява на развити форми противоречи на Дарвиновата теория. Както казва самият Дарвин: „ Ако наистина животът на много на брой видове от един и същи клас е започнал внезапно и едновременно, то това би бил смъртоносен удар за теорията на развитието от общ прародител, чрез естествен подбор”. Поради това швейцарският еволюционист Стефан Бенгстън, признавайки липсата на междинни форми, казва: „ Това явление, объркващо и засрамващо Дарвин, все още смущава и нас самите”.Къде греши Дарвин? Проблемът е там, че по времето на Дарвин науки като биохимия и генетика още не са били познати. И Дарвин нямало как да знае, че клетката е прекалено сложна, за да е възникнала случайно. Поради тази причина еволюционистите от този период считаха за много убедително да отговарят на въпроса как е започнал животът с отговора „случайности и естествени явления”. Днес, благодарение на генетиката и технологията на 20–ти век, се разкри, че клетката е най-сложната система, която човечеството някога е срещало. Клетката е толкова комплексна, че дори високото технологично ниво, до което човечеството е достигнало, все още не може да произведе една–единствена клетка. Всички опити да бъде създадена изкуствена клетка са завършили с провал. Един от водещите специалисти в теорията за молекулярната еволюция, руският еволюционист Александър И. Опарин в своята книга „ Произходът на живота”, публикувана през 1936 година, казва: „За съжаление произходът на клетката остава въпрос, който в действителност е най-тъмната страна от цялата еволюционна теория”. Научният писател за „New York Times” – Никълъс Уейд, прави подобен коментар през юни 2000 г. „Всичко, свързано с произхода на живота на Земята, е една мистерия и изглежда, че колкото повече познания имаме, толкова по-задълбочена става загадката”.Загадката обаче се задълбочава, ако се опитаме да обясним мистерията „Съзнание”. Защото всички ние сме съзнателни същества, а Съзнанието не може да бъде обяснено в духа на Дарвиновата теория. Известният американски изследовател Майкъл Кремо (веднъж присъствах на негова лекция), развива тази интересна идея в книгите си „Забранената археология” и „Човешката деволюция”. Според него душата съществува и оприличава човешкото тяло като компютър – ако тялото е хардуера, то душата е софтуера, т.е. Съзнанието е вид програма, която е програмирана у всеки човек различно. Клетката също е програмирана чрез строго съгласувана ДНК, тя не може да се променя! А това говори за съществуването на Вселенски Разум, който диктува законите на Вселената, галактиките, планетите и всяко живо същество. Някои го наричат Бог, други – Творец или Създател. Каквото и да е, съществуването му е безспорно. Без съществуването на този универсален космически Разум във Вселената би настъпил тотален хаос. Алберт Айнщайн, смятан за най-великия гений на нашето време, е друг учен, който вярва в Бог и заявява следното: „Аз не мога да си представя гениален учен, който не притежава дълбока вяра. Тази ситуация може да бъде изразена по следния начин: „Наука без вяра е неубедителна”. И точно това озадачава и обърква учените–материалисти. Защото разрешаването на една загадка води до нова загадка. Защо, въпреки тези най-нови и революционни идеи и открития, дарвинизмът – тази безспорно остаряла теория, още се преподава в училищата и университетите? Нека дадем думата на проф. Фред Хойл - професор по теоретична физика, основател по теоретична астрономия в Кеймбридж и член на американската Академия на науките: "Ако дарвинизмът не бе благоприятен от обществено - политическа гледна точка и ако по недопустим начин смущаваше душевния мир на обикновените хора, той също щеше да бъде отхвърлен".В заключение бих искал да кажа, че дарвинизмът не трябва да се изхвърля от учебните програми, но да съществува като една гледна точка, а не като единственото вярно обяснение за произхода на видовете.Александър Филипов

Как са се придвижвали гигантите в древността?




Всеки, който е посетил поне веднъж палеонтологичен музей, се е удивлявал от размерите на скелетите на праисторическите влечуги и бозайници. Със сигурност, поне един от вас, драги читатели, си е задавал въпроса как тези тежки от 10 до 100 тона страховити същества са се придвижвали по сушата. Сегашната картина ( която голяма част от консервативните палеонтолози рисуват и излъчват по световните телевизии Discovery, BBC и National geographic ) представя динозаврите и гигантските бозайници като ходещи планини от мускули,предизвиквайки силни трусове по земната повърхност. Но дали тази картина е вярна? Все пак говорим за колосална маса, която противоречи на съвременните физични закони и въздействащите върху тях гравитационни сили. За да разберем каква е била реалността в тогавашния изгубен свят, нека надникнем в съвременния животински свят и по-специално в света на съвременните гиганти като африканския слон и синия кит. Африканският слон ( Loxodonta аfricana ) е най-едрия сухоземен бозайник. Достига 3,6 м височина и тежи до 6,5 тона. Синият кит ( Balaenoptera musculus) е най-големия морски бозайник, достига 33,27 м дължина и тежи около 150 -160 тона. След като представих накратко тези уникални животински съвременни видове, е редно да се запитаме, защо до днес не е оцеляло сухоземно животно с тегло над 7 тона? Защото въпреки, че синият кит е бозайник, той живее в океана, където водата поема част от теглото му, на суша той би се смачкал от собствената си тежест. В същото време в праисторически времена са живели бронтозаври с тегло около 100 тона и уж придвижвайки се на сушата. Как е възможно това? Тук се сблъскваме с геофизични закони, които никой палеонтолог не е дискутирал и затова предлагам да разгледаме тези проблеми в следващите редове. В книгата си „ Лъжата за еволюцията”, германският изследовател Ханс-Йоахим Цилмер, с когото имах удоволствието да кореспондирам, пише: „ Както някога О.С. Хилденберг ( 1933 г.), така и Клаус Фогел ( 1990 г.) от Вердау от 1980 г. насам сочи с все по-изразителни ( отчасти и стъклени) модели на земното кълбо, че всички днешни континенти – включително намиращите се днес континентални шелфове – смайващо добре могат да се сглобят в един свръхконтинент „ Пангея”, който бил значително по малък от днешната повърхност на Земята. Повърхността на Земята днес съдържа кръгло 70 процента океани и 30 процента суша. Ако си представим континентите ( като 5-те или 6-те части на кожена топка), свързани в едно цяло кълбо ( = праконтинента Пангея без океаните!), то ще получим тази пра-Земя, чиято повърхност се състои от 100 процента суша и която в такъв случай обаче има с 35 до 40 процента по-малък радиус. Малката пра-Земя притежава цялостна земна кора, без разположените из нея океани.
Спонтанно се питаме, а къде е водата? Евентуалният отговор е: над свръхконтинента. Водата покривала и заобикаляла пра-Земята изцяло и образувала над нея атмосфера от водни пари като парник. Все пак над 95 процента от фосилите произхождат от морето. Тази, т.нар. всеморска Земя била наречена от физика и астронома Хайнц Халбер ( 1965 г.) с гръцката дума „панталасийска” Земя, която притежавала възвишения, но не и високи планини”.
От тази интересна идея, можем да решим по-лесно загадката. След като пра-Земята е имала по-малък диаметър от сегашния, по законите на физиката по-малкият диаметър означава по-малка маса, а следователно и по-слаба гравитация. Освен това планетата ни се е въртяла около оста си с 9 часа по-бързо от днес, както показват някои вкаменени водорасли ,открити на остров Шпицберген. Всеки е виждал какъв ефект се получава при бързото въртене, наблюдавайки въртележките. Бързото движение поражда центробежни сили, които изтласкват телата от центъра на въртележката навън. Възможно ли е тази слаба гравитация да е улеснявала движението на праисторическите гиганти, както и да е причината за техния огромен ръст? Мисля,че е напълно възможно, наблюдавайки съвремения животински свят. Повечето видове днес са доста дребни, което се дължи на разширяването на Земята, днес тя е по-голяма, върти се по-бавно около оста си и гравитационните сили също се увеличават. Голямата гравитация оказва влияние върху организмите, оцеляват само тези, които отговарят на новите геофизични закони. В подкрепа на тази идея е фактът, че в праисторически времена е имало дървета с височина колкото 100 – етажни сгради. Днес дори гигантските секвои в Америка са с височина едва до половината. Гравитацията си казва своето. Но има и друго възможно обяснение. След като цялата Земя е била огромен океан, в по-късни епохи, когато се появявят първите континенти, под влиянието на супервлажния климат върху тях са се простирали обширни езера и блата. Като разгледахме условията в които е възможно да съществуват животни като синия кит, можем да допуснем, че животни с тегло от 10 до 100 тона са се придвижвали главно във вода.Водата облекчава натоварването и това може би обяснява защо динозаври като диплодока и бронтозавъра имат масивни туловища, но и дълги, елегантни шии. Те са се придвижвали по дъното на езерата, а главите им са стърчали над водната повърхност, както вярно е изобразил в една от картини си известния художник Зденек Буриан. При бозайниците пък можем да забележим една интересна особеност на стъпалата, копитата и пръстите са раздалечени една от друга, които не позволяват на животното да затъва в блатата и мочурищата, подобно на снегоходките на екскимосите. Такива интересни стъпала имат хипарионите ( вид трипръсти коне), дейнотерия ( мастодонт,чийто скелет е изложен в музея по палеонтология в Софийския университет), индрикотерия и много други тогавашни бозайници. Всички тези интересни факти обясняват защо те са изчезнали. Увеличаването на земната гравитация и пресушаването на обширните водни пространства си казват тежката дума. Редом с едрите влечуги и бозайници изчезват и тогавашните дребни. Рухва една екосистема, подобно на ефекта на доминото, за да се роди нова. Разбира се, имало е земни катастрофи, които са довели до тези промени. Но така можем да стигнем до извода, че геоложкото минало на Земята все още не е добре проучено и може би трябва да подходим по –комплексно и новаторски към тези факти, за да разберем по-добре нашата планета.
Александър Филипов

Бил ли е в древността климатът на Балканите тропически?


Днес ще се спра на една според мен много интересна и малко дискутирана тема – темата за климатът на Балканите в древността. Имам предвид периода от 8000 г.пр.Хр. до V – VI век сл.Хр. Дълго време се е смятало, че климатът по нашите земи е бил умерен. Обикновено историци и археолози не обръщат специално внимание на този факт, просто защото не са климатолози. Но много археологически проблеми могат да се решат само ако подходим комплексно, а не тясно специализирано, като се включат специалности като геология, климатология, хидрология, та дори и зоология и пр. Нека първо разгледаме епохата около 8000 г. пр. Хр. Това е епоха,която според консервативните учени бележи края на ледниковия период. Те смятат, че това е причина климатът у нас да бъде умерен. Дали обаче това е така? Имало ли е изобщо ледникова епоха? Да видим какво ни разказват хората от онези далечни времена. В много пещери у нас, една от които е край Магурата, са запазени рисунки, които изобразяват голи ловци, преследващи животни, типични за саваната! Това са щрауси, жирафи,антилопи и пр. Наскоро гледах предаването по Канал 1 „ Непозната земя”, в което един археолог обяснява, че човекът, който е рисувал тези рисунки е посетил Африка и е изобразил тамошната фауна. Това е просто смехотворно и ненаучно,както ще се убедим по-нататък. Хората, рисували тези рисунки са изобразявали МЕСТНА ФАУНА! По това време Сахара е била зелена, а не пустиня и сред нея са намерени оголени скали, на които са изобразени животни от саванен тип! Това означава, че ареалът на саваната е бил доста по-голям, като е включвал Балканския полуостров, част от Южна Европа и Азия по поречията на реките Тигър и Ефрат. Трябва дебело да се подчертае, че това състояние на климата е продължило чак до късната античност. Траките също са живели в този климат,както можем да съдим по облеклата им, те са изобразени или голи или с много леки облекла. И още нещо – по тяхно време, допреди 2500 г. пр. Хр. по нашите земи е имало лъвове и леопарди. Затова съобщават гръцки историци като Херодот, Ксенофонт, Плутарх, Дион Христозом, Клавдий Елиан и др. В много тракийски оброчни плочки и златни съдове са били изобразявани лъвове. Нещо повече – части от прешлени на такъв лъв са намерени край селищна могила при с. Голямо Делчево, Варненско от проф. Стефан Иванов от Ветеринарно – медицинския факултет през 1968-69 г. По римско време климатът вече е преминал към субтропически. Тук се наблюдава същото явление – римляните са изобразявани с леки облекла. В подкрепа на моята теза е и самата конструкция на сградите – огромни пространства, широки арки и коридори, липсата на камини и помещения за отопляване ( като изключим термите,които обаче имат друга функция). Всичко това говори,че Римската империя се е радвала на разцвет при топъл климат. Едва към края на V – VI век сл. Хр. се наблюдава внезапно захлаждане на климата, тогава започва Средновековието. Климатът става наистина умерен. Вече се наблюдават големи промени в начина на живот при хората, те вече ползват по-топли дрехи, сградите им се стесняват драстично ( тесни прозорци, порти, килии, стъпала, появяват се първите камини). С тази внезапна промяна на климата може да се обясни и великото преселение на народите, включително и това на българите, които са принудени да търсят по-добри земи за оцеляване. Причини за промените в климата има много, но не е предмет на тази тема. Искам само да отбележа,че тези причини показват, че животът на Земята се е развивал скокообразно, а не праволинейно, както се е смятало досега. А това ни кара да сериозно да преосмислим до сегашните схващания за климатичното минало на Балканите, както и нравите и светогледа на тогавашните цивилизации.

Александър Филипов

Защо е изчезнал смилодонът?


Смилодонът ( Smilodon fatalis ) е живял според традиционните схващания в интервала олигоцен – плейстоцен, т.е. между 24 млн. – 10 000 години в Северна Америка. За него се твърди,че е изкусен ловец,мощен и бърз. В някои научно – популярни филми го изобразяват като препускаща из открити тревни площи (?) котка, която ловува в групи,поваляйки два пъти по-едра от тях плячка. Конструк -
цията на смилодона обаче, сравнявайки я с тази на съвременните големи котки като лъва и тигъра, ни кара да се съмняваме в тази теория. Ако горепосочената теория е вярна, защо тогава този звяр не се е адаптирал към днешните условия? Всички знаем, че лъвовете ловуват в групи ( прайдове). Обитават предимно открити терени като савани. Това означава,че освен сила,лъвовете трябва да разчитат и на бързина и издръжливост, за да догонят плячката и да я повалят.Трябва да се обърне внимание на опашката – този орган е служел, за да запази животното равновесие при внезапни маневри по време на гонитба. Малките кучешки зъби позволяват убиването само на млади и болни животни.
Амурският тигър е най-голямата котка днес. Обитава предимно гористи местности в Сибир. За разлика от лъва живее и ловува поединично. Освен това тактиката му на ловуване също е по-различна от тази на лъва. Докато лъвовете ловуват в засади и групово,тигърът причаква жертвата на труднодостъпни места и я напада внезапно. Тук също има значение дългата опашка, която играе ролята на балансьор по време на дългите скокове. Защо акцентирам на опашките на двата вида котки? Обърнете внимание на опашката на смилодона, тя е къса. Такава опашка днес има само рисът. Ако проследим неговата биология,ще видим, че той населява територии с масивни гори. А както знаем, масивните гори не дават достатъчно пространство за бързо преследване в случай на гонитба. От което следва логично,че рисът напада предимно нощем и с няколко къси скока. Ако се върнем с 10 000 години назад във времето,ще видим чрез вкаменени останки на дървета,че тогавашните територии на Северна Америка са били покрити с високостъблени масивни гори с гъст подлес. Това са реалните ловни територии на смилодона! А не прериите, както се опитват да ги представят в научно-популярните филми. Такова тежко животно с масивна предна мускулатура не е в състояние да преследва жертвата си дори на къси разстояния! При съществуващата тогава богата тревопасна фауна, той просто е разчитал само на силата си и непредпазливостта на тревопасното. Огромните му като ками кучешки зъби свидетелстват,че той е наблягал на едра плячка,надминаваща два пъти неговото тегло! Нека не забравяме,че праисторическата фауна се е отличавала от днешната с гигантския си ръст. Тяхната дебела кожа и планина от мускули изискват съвършено мощни оръжия за убиване и разкъсване. Зъбите на смилодона са достойни за тази цел! Разбира се, за разлика от днешните големи котки,изключено е смилодонът да е бил и мършояд,защото големите му кучешки зъби са прекалено уязвими,за да строшава кости и трудно смилаеми части от трупа на убитото животно. Защо въпреки всичко той е изчезнал от праисторическата сцена? Многото доказателства за древни катастрофи в миналото на Земята подтвърждават за драстична промяна на климата, а с това и лишаване на благоприятните за смилодона условия за ловуване. Той не е способен да ловува на открито и да преследва продължително по-дребна и бърза от него плячка. Това било началото на края на неговото съществуване. Природата е дала зелена светлина на по-бързите и гъвкави котки, които са успели да се адаптират към новите условия на живот и оцелели до наши дни – ягуара, пумата, тигъра, лъва, гепарда и пр.

Александър Филипов