Тайната на пещерата Коске

Пещерата Коске е пещера, декорирана от палеолит, разположена във Франция, която съдържа множество пещерни рисунки, датирани от 27 000 години преди Христа. Пещерата има над 200 париетални фигури и е и единствената украсена пещера, чийто вход се влиза под морето. КОСКЕ – УНИКАЛНАТА ПОДВОДНА ПЕЩЕРА Праисторията винаги носи изненади, които от време на време разтърсват средите на специалистите и световната общественост със своята неочакваност и уникалност. При откриването на знаменитите пещерни рисунки в испанската пещера Алтамира никой не вярвал, че те датират преди повече от 17 000 години и принадлежат на последната фаза на старокаменната епоха. Със съмнение и скептицизъм е посрещната и пещерната живопис във френския подземен дворец Ласко. Сега той е придобил името „Сиктинска капела” на старокаменната епоха (палеолита). С напредването на праисторическите изследвания обаче сензационните открития продължават. Рекорди вече има и в България. Екипът на българо-френската праисторическа експедиция с ръководители ст. н. с. Николай Сираков и проф. Жан-Люк Гуадели откри в пещерата Козарника край Белоградчик следи от палеолитен човек, които се отнасят към периода между 1 милион и 400 хиляди години и 1 милион и 200 хиляди години преди настоящето. През 90-те години на ХХ век източно от френския град Марсилия френската подводна археология направи едно от най-сензационните открития в човешката история. Това е палеолитният комплекс в подводната пещера Коске, която е кръстена на откривателя си – водолазът Анри Коске. Пещерата Коске се намира в Каланка, на нос Моржиу (Morgiou). Тя е достъпна по един тунел дълъг 175 м. Неговият вход се намира на 37 м дълбочина. Леководолазите предприели твърде рисковано пътешествие, тръгвайки по една наклонена, наводнена галерия. Преодолявайки нейната дължина, те се озовали в подземно езеро. И когато осветили стените над него, те били ослепени от великолепието и съвършенството на пещерните рисунки, господстващи над езерните води. Защото, единствена в света, тази подводна пещера приютява десетки рисувани и гравирани творби от периода между 27 000 години – 19 000 години преди настоящето. Стените на голямата зала на Коске са украсени с изображения на различни сухоземни животни. Но за разлика от другите пещери в Южна Франция и Испания, в Коске подводните археолози за първи път видели морски обитатели – тюлени и пингвини. Този факт е многозначителен за цялото човечество. Откакто се заговори за „неолитната революция” и за голямото значение на земеделието като преобладаващ фактор за напредъка на цивилизациите, ранната фаза на протоисторията съвсем пренебрегваше морето като поле за дейност и изява на човека, или както казват антрополозите homo sapiens sapiens – два пъти помъдрелият човек. Подводното царство Коске предлага едно богато разнообразие от сухоземни животни, които са били обект на лов за палеолитните хора от преди повече от 19 000 години преди настоящето. Екипите на френските подводни археолози Жан Клотес и Жан Куртен са подложили на детайлно проучване всяка от пещерните рисунки. При изключително трудни условия те успели да определят с голяма точност и да документират всяко по-добре или по-зле запазено изображение. Тази документация е изключително полезна не само за специалистите, но и за хилядите любители, които трепетно следят всяко ново откритие, маркиращо важен етап в хилядолетните периоди на протоисторията, които съпоставени със същинската история от въвеждането на първите писмености до днес, са стотици и хиляди пъти по-дълги и с по-бавен ритъм на развитие. Всяко ново откритие обаче и особено откриването на Коске маркират постъпателното развитие към нашата атомна и космическа ера. След мъчителния процес на точно фотографиране и прерисуване на всяко изображение, след дългата детайлна работа и внимателен прочит на палеолитното послание, оцеляло полуизтрито през дългото време, Клотес и Куртен ни поднасят изключително точна информация за откритието си. Макар и полуразрушено от природата и понякога деформирано още при самата си реализация сега палеолитното изкуство грее пред очите в подготвения от тях специален том, посветен на пещерата Коске. Върху влажните стени един до друг тичат коне, бизони и говеда. По-нататък изправят рога диви козли и диви кози, различни породи сърни и елени. Сред тях се мъдри един необичаен за днешната европейска фауна фелин (животно от семейството на котките и тигрите). Не липсват и неузнаваеми животни, които или са слабо запазени известни нам видове, или принадлежат на изчезналите видове, които сега трудно се поддават на определяне. Общо рисунките на животни, оцелели в тази подводна и подземна зоологическа градина, наброяват 142. С 48 гравюри и рисунки е представен конят. Той е любимец на праисторическите художници от Коске. Дивият кон е най-изобразяваното животно в пещерата. Сред гравюрите се откроява т. н. Коремест кон, нарисуван в черно. Неговото изображение се намира в долната зала на Източната зона от пещерата. Този черен кон е дълъг 68 см и е представен с прости и естествени контури. Копитата са несръчно маркирани, но много детайли са отчетливи – очите, долната челюст, гривата, обозначена с паралелни щрихи. Специалистите датират Кореместия кон 18 500 години преди настоящето. При този начин на датиране изходната дата, обозначаваща нашето съвремие, е 1950 г. Тя е приета за базова от всички, използващи радиокарбонния метод за датиране. Този метод се базира върху полупериодите на разпадане на изотопа на въгларода С14. Повечето коне са представени с цялото си тяло. Един от тях с дължина 45 см изпълва едно и също пано с дива коза и кошута. Тази „композиция” се намира в горната част на една пещерна пукнатина, обозначена от изследователите като „Пукнатината на бизоните”. Конят е гравиран с доста дълбоки черти и сигурен рисунък. Той има идеална глава, чудесни пропорции и обемен корем, което го сближава с описания вече „Коремест кон”. Копитата му са опростени и представляват съчетание от линии с формата на латинската буква „Y”. Конският член е гравиран с две прави линии, сключващи прав ъгъл като латинско „V”. Този белег го сближава с едно от изображенията върху „Паното на конете”. Това позволява да се заключи, че тези изображения са синхронни. Никакво средство за абсолютно датиране обаче не дава възможност на изследователите да датират тези гравюри. Хронологически те ги сближават с рисунките с въглен, които са предмет на непосредствено датиране с радиовъглеродния метод.

Ukraine On Fire - Oliver Stone documentary (2016) (Един стойностен филм на Оливър Стоун)

Здрави очи. Добро зрение. Масаж на акупунктурни точки за лечение на очите.

Били ли са културите от прединкския период и древните египтяни наследници на працивилизация -майка?

Древните египтяни (в Африка) и древните прединки / инки (в Южна Америка) са еволюирали от противоположните страни на земното кълбо и никога не са били в контакт; въпреки това и двете култури мистериозно притежават еднакво поразително еднакво тяло от древното изкуство, архитектура, символизъм, митология и религия. Изследователите от викторианската епоха, изправени пред тази загадка, стигнаха до извода, че и двете култури трябва да са били деца на една и съща цивилизация-родител от Златния век, „Атлантида“. Днес египетските / инките паралели не се игнорират само от американски и западни учени, те се потискат.

Много объркващи и неразгадани прилики свързват древните египтяни и древните прединки / инки, въпреки че и двете култури са еволюирали от противоположните страни на планетата, разделени от океаните.

Изследователите от викторианската епоха, изправени пред тази загадка, вярваха, че и двете култури са наследили една и съща висока мъдрост от един и същ изключително древен източник - споделена „родителска цивилизация“, която сега е загубена за историята. За викторианците тази обща родителска хипотеза обясни добре паралелите. Тези викториански учени наричат ​​този общ родител „Атлантида“, следвайки Платон и класическите историци.

Днес учените от „истеблишмънта“ отхвърлят Атлантида с особена враждебност, докато паралелите, споделени от древните прединки / инките и древните египтяни, се игнорират.

И все пак същите тези паралели не бяха пренебрегнати от викторианците. Всъщност най-блестящите учени умове от миналото вярваха, че Атлантида е истинска― и ето защо : асо

Пирамиди

 И ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ И ИНКАСИ / ПРЕДИНКАСИ ... построили каменни пирамиди и стъпаловидни пирамиди в пустинята по реките и подравнени с кардинални точки. И в двата случая починалите са били погребани вътре. 

Мумии

  И ЕГИПЕТЦИТЕ И ИНКАСИТЕ / ПРЕДИНКАСИТЕ ... Мумифицираха своите мъртви, което символизираше живота отвъд смъртта. Мумиите били погребвани в пирамиди, често с хранителни предложения и лични вещи. И двете култури вярваха в живота след смъртта.

Мумии с кръстосани ръце

 И ЕГИПТЯНИТЕ И ИНКАСИТЕ / ПРЕДИНКАСИТЕ ... Скръстиха ръцете на своите мумифицирани мъртви. Това трябваше да покаже състоянието на „баланс“, в което човек е влязъл в смъртта, тъй като е живял балансиран живот. Двете ръце означават противоположности в равновесие, лявата и дясната страна са кръстосани. 

Златни погребални маски

 И ЕГИПТЯНИТЕ И ИНКАСИТЕ / ПРЕДИНКАСИТЕ ... Поставени златни маски върху мъртвите си, символизиращи връщането им във вечността, „другата страна“ на завесата, по-висшия дом на небесата, който е вечен и духовен, за разлика от земята, която е временен и физически. Той също така предава в алхимичен смисъл идеята, че докато са били тук, тези вечни души са поели водещата роля на човешката форма и са я превърнали в злато.

Автентични бижута за животни

 И ЕГИПТЯНИТЕ И ИНКАСИТЕ / ИНКАСИТЕ / ПРЕДИНКАСИТЕ ... Украсени техните мъртви със златни бижута (включително огърлици и гривни), чиито краища са оформени от двойни животински глави, обърнати навън, символизиращи нашите човешки / животински сили балансирани и в еднакво мирно състояние и място на властта и вечността. Това състояние на „баланс“ е начинът, по който се постига алхимичната трансформация, а оттам и златото.

 

Подобно строителство

 И ЕГИПТЯНИТЕ И ИНКАСИТЕ / ИНКАСИТЕ / ПРЕДИНКАСИТЕ ... изградили много подобно изглеждащо каменоделство, дори до детайла на издълбаването на издутини или „подутини“ в камъните. Каква е римата, загадката и причината тук? Как може да се обясни това?

Прецизна каменна зидария

 И ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ И ИНКАСИ / ПРЕ-ИНКАС ... създадоха прецизни каменни прорези в зидарията си, така че лист хартия едва се побира между камъните. Често не се използва хоросан. Това символизира стремежа към постигане на съвършенство или близост до съвършенство, което води човек по-близо до нашия духовен и небесен дом и вечен източник.

Трапецовидни врати

 И ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ И ИНКАСИ / ПРЕДИНКАСИ ... построени трапецовидни врати, означаващи духовен напредък нагоре. Трапецът е подобен на триъгълник, който означава възнесение и духовна трансцендентност. Вратата с трапец се използва от много древни култури. Отнася се за един вид футуристично състояние на човечеството, настъпило в далечното минало, когато хората са били спокойни и са постигнали нирвана; тази врата е символът на високата мъдрост, притежавана някога от нашите древни предци.

 И ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ И ИНКАСИ / ПРЕДИНКАСИ ... проектирали двойни симетрични змии над трапецовидния вход на входа на храмовете им. Идеята за балансиране на противоположните енергии със сигурност е представена тук, чрез тези близнаци в симетрични балансирани пози. Този образ на „балансирани противоположности“ изглежда е „идеалът“, който се преподава в сградата, в която се влиза през тези врати.

Удължени черепи

 И ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ И ИНКАСИ / ПРЕДИНКАСИ ... удължиха черепите на децата си, за да изострят сетивата и да подобрят духовното прозрение. Тази привидно странна практика не е повдигнала истински веждите на съвременните учени, нито толкова, колкото би трябвало.

Обелиски (с йероглифи)

 И ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ И ИНКАСИ / ПРЕДИНКАСИ ... построени и издигнати свещени обелиски като устройства на дълбока мъжка сила, плодородие, раждане, дълголетие, сила. Голяма почит беше отдадена на обелиските; те бяха сред най-почитаните забележителности.

Храмове, устойчиви на земетресения (с писане на картини)

 И ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ И ИНКАСИ / ПРЕДИНКАСИ ... построиха сгради, устойчиви на земетресения, като използваха същия вътрешен наклон, който издържа на изпитанието на времето.

Слънчева религия

 И ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ И ИНКАСИ / ПРЕДИНКАСИ ... използваха слънчевата символика като окончателна част от тяхната религия, която беше идентична. В Египет слънчевото божество беше Ра, в Перу слънчевото божество беше Инти. И в двете култури вие сте слънчевото божество; слънцето е символ на вас, на вашата душа. Вие сте зол. Ти си вечно божествено слънце. Вие сте се въплътили доброволно в материята, но сега имате амнезия на истинското си духовно Аз, загубили сте пътя си към дома.

Паралелна слънчева символика

 И ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ И ИНКАСИ / ПРЕДИНКАСИ ... използвани животински божества в симетрични пози, обграждащи централна слънчева емблема. Точно както слънцето постига перфектен баланс между зимата и лятото, екстремните студени и екстремни горещи сезони ... така е жизненоважно за нашите собствени вътрешни слънца (слънцето символизира нашата вечна душа или Аз) да балансираме нашите собствени положителни и отрицателни двойни животински енергии , пориви, инстинкти, апетити и др., за да останете в равновесие и в хармония с природата.

Животното на челото

 И ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ И ИНКАСИ / ПРЕДИНКАСИ ... използваха „мотива на животното на челото“, за да извикат силата на Третото око. И двете култури разбраха, че можем да създадем състояние, подобно на транс, в което „пробуждаме“ така нареченото „око на ума“, „вътрешно око“ или „трето око“, символ на духовно осветление, за което се мисли, че съществува близо до челото отгоре и между тях двете очи ― точно къде е поставено животното на изображението по-горе.

Кръстов символ (Чакана / Анкх)

 И ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ И ИНКАСИ / ПРЕДИНКАСИ ... използваха стъпаловидния мотив на дизайна, който символизира постепенното изкачване на посветения по пътя му от нисшия човек до възнесеното човешко същество. Рим не е построен за един ден; не намираш своя „Христос вътре“ или своя „Буда вътре“ за един ден. Възнесението отнема време и усилия.

Храмове с три врати „Триптих“ (показва една и съща религия)

 И ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ И ИНКАСИ / ПРЕДИНКАСИ ... построиха същите идентични храмове Триптих. Дизайнът на Триптих е световен архитектурен феномен, който украсява фасадите на храмовете и символизира една и съща универсална религия, практикувана в целия древен свят. Религията се основава на същата формула за „баланс на противоположностите“, описана по-горе. Двойните външни врати символизират противоположностите (лявата / дясната страна на ниското ни временно аз), докато средната врата символизира централната точка на вечността (центрираното висше вечно Аз). По-късно храмовете на Триптих са наследени от строителите на готическите катедрали, масоните.

Вътрешни наклонени сгради (устойчиви на земетресения)

 И ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ И ИНКАСИ / ПРЕДИНКАСИ ... построиха подобни изглеждащи навътре коси гробници и храмове.

Мегалитна архитектура

 И ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ И ИНКАСИ / ПРЕДИНКАСИ ... построиха най-важните си храмове, използвайки масивни камъни, всеки с тегло стотици тонове.

Антропоидни ковчези

 И ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ И ИНКАСИ / ПРЕДИНКАСИ ... проектираха антропоморфни ковчези за починалия и проектираха тези ковчези да приличат на местния бог или герой, който се противопостави на смъртта и който беше живял да разкаже за това. Това е примерът, даден на масите да последват, защото всички ние трябва да се противопоставим на смъртта (в крайна сметка), като търсим и намираме истинската вечност вътре.

Трето око Слънчев кръг на челото

 И ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ И ИНКАСИ / ПРЕ-ИНКАС… изобразени кръгови форми на човешкото чело, показващи къде отива Третото око или Кръговото око:

„Циклоп в гръцката митология, а по-късно и в римската митология, е бил член на първична раса от гиганти, всеки с едно око в средата на челото. Широко се смята, че името означава „кръглооки”.

И още:

Инките и египтяните наистина си приличат. След като са разкрили много от тези паралели, викторианските учени вярват, че двете култури са деца на една и съща култура на майката на предците или на културата на Атлантида от Златния век.

Следвайки Платон и някои от класическите историци, те вярваха, че Атлантида потъна в Атлантическия океан след някаква катастрофа, наподобяваща Потопа, но остави зад себе си застави от двете страни на Атлантическия океан, които запазиха своята култура.

Нито египтянинът, нито инките са били в контакт с другия, но въпреки това и двамата споделят общо наследство.

Западните учени и академични институции грубо игнорират Атлантида. По-лошото е, че те потискат доказателствата и загадките около тези много странни културни паралели на инките / египтяните (вероятно защото силите, които са наясно с тези паралели, ще доведат до Атлантида).

Трябва да помним, че тези египетски / инките паралели бяха обикновени като ден за минали викториански учени. По този начин от ползата от тази перспектива можем да видим как паралелите не просто се игнорират от западните академични институции, те се потискат.

Защо учените потискат тези доказателства? пространство

Академичното прикриване

Тези учени - основните историци и археолози - са фундаментално честни и трудолюбиви хора, които изпълняват необикновено трудоемката задача да открият артефакти от нашето древно минало.

Проблемът е, че те са заключени в определена парадигма, която вижда нашето общество като върха и върха на човешката история. Те разглеждат историята като пряк еволюционен процес, от пещерния човек до днешната високотехнологична цивилизация, която според тях е „върховната“.

Те са на 100% затворени в тази „еволюционна“ идея за това как работи историята и затова е много трудно да приемат, че дълбоко в далечното минало е съществувала цивилизация или Златен век, която е била далеч по-напреднала от нас - духовно, психологически , технологично ― и това беше в състояние да направи неща, които ние не можем.

Културната еволюция е обективът, през който те гледат на реалността и затова те отхвърлят всякакви аномални доказателства или намират правдоподобни обяснения за всякакви доказателства, които не се съобразяват с тази реалност.

Освен това да си „учен“ или „академик“ е работа, професия, която е част от по-голяма структура. Ако искате да си намерите работа като „стипендиант“ или „академик“ и ако искате да публикувате или да спечелите стипендии за научни изследвания или да се придвижите в професията, абсолютно трябва да влезете в нейното мислене; това означава купуване на еволюционната парадигма. Ако не влезете, тогава просто няма да ви наемат и няма да се изкачите по стълбата и да се придвижите нагоре.

Това е простият начин, по който се контролират изследванията на човешкото минало. Но контролирани от кого? Nd и защо?