Тайната на пещерата Коске

Пещерата Коске е пещера, декорирана от палеолит, разположена във Франция, която съдържа множество пещерни рисунки, датирани от 27 000 години преди Христа. Пещерата има над 200 париетални фигури и е и единствената украсена пещера, чийто вход се влиза под морето. КОСКЕ – УНИКАЛНАТА ПОДВОДНА ПЕЩЕРА Праисторията винаги носи изненади, които от време на време разтърсват средите на специалистите и световната общественост със своята неочакваност и уникалност. При откриването на знаменитите пещерни рисунки в испанската пещера Алтамира никой не вярвал, че те датират преди повече от 17 000 години и принадлежат на последната фаза на старокаменната епоха. Със съмнение и скептицизъм е посрещната и пещерната живопис във френския подземен дворец Ласко. Сега той е придобил името „Сиктинска капела” на старокаменната епоха (палеолита). С напредването на праисторическите изследвания обаче сензационните открития продължават. Рекорди вече има и в България. Екипът на българо-френската праисторическа експедиция с ръководители ст. н. с. Николай Сираков и проф. Жан-Люк Гуадели откри в пещерата Козарника край Белоградчик следи от палеолитен човек, които се отнасят към периода между 1 милион и 400 хиляди години и 1 милион и 200 хиляди години преди настоящето. През 90-те години на ХХ век източно от френския град Марсилия френската подводна археология направи едно от най-сензационните открития в човешката история. Това е палеолитният комплекс в подводната пещера Коске, която е кръстена на откривателя си – водолазът Анри Коске. Пещерата Коске се намира в Каланка, на нос Моржиу (Morgiou). Тя е достъпна по един тунел дълъг 175 м. Неговият вход се намира на 37 м дълбочина. Леководолазите предприели твърде рисковано пътешествие, тръгвайки по една наклонена, наводнена галерия. Преодолявайки нейната дължина, те се озовали в подземно езеро. И когато осветили стените над него, те били ослепени от великолепието и съвършенството на пещерните рисунки, господстващи над езерните води. Защото, единствена в света, тази подводна пещера приютява десетки рисувани и гравирани творби от периода между 27 000 години – 19 000 години преди настоящето. Стените на голямата зала на Коске са украсени с изображения на различни сухоземни животни. Но за разлика от другите пещери в Южна Франция и Испания, в Коске подводните археолози за първи път видели морски обитатели – тюлени и пингвини. Този факт е многозначителен за цялото човечество. Откакто се заговори за „неолитната революция” и за голямото значение на земеделието като преобладаващ фактор за напредъка на цивилизациите, ранната фаза на протоисторията съвсем пренебрегваше морето като поле за дейност и изява на човека, или както казват антрополозите homo sapiens sapiens – два пъти помъдрелият човек. Подводното царство Коске предлага едно богато разнообразие от сухоземни животни, които са били обект на лов за палеолитните хора от преди повече от 19 000 години преди настоящето. Екипите на френските подводни археолози Жан Клотес и Жан Куртен са подложили на детайлно проучване всяка от пещерните рисунки. При изключително трудни условия те успели да определят с голяма точност и да документират всяко по-добре или по-зле запазено изображение. Тази документация е изключително полезна не само за специалистите, но и за хилядите любители, които трепетно следят всяко ново откритие, маркиращо важен етап в хилядолетните периоди на протоисторията, които съпоставени със същинската история от въвеждането на първите писмености до днес, са стотици и хиляди пъти по-дълги и с по-бавен ритъм на развитие. Всяко ново откритие обаче и особено откриването на Коске маркират постъпателното развитие към нашата атомна и космическа ера. След мъчителния процес на точно фотографиране и прерисуване на всяко изображение, след дългата детайлна работа и внимателен прочит на палеолитното послание, оцеляло полуизтрито през дългото време, Клотес и Куртен ни поднасят изключително точна информация за откритието си. Макар и полуразрушено от природата и понякога деформирано още при самата си реализация сега палеолитното изкуство грее пред очите в подготвения от тях специален том, посветен на пещерата Коске. Върху влажните стени един до друг тичат коне, бизони и говеда. По-нататък изправят рога диви козли и диви кози, различни породи сърни и елени. Сред тях се мъдри един необичаен за днешната европейска фауна фелин (животно от семейството на котките и тигрите). Не липсват и неузнаваеми животни, които или са слабо запазени известни нам видове, или принадлежат на изчезналите видове, които сега трудно се поддават на определяне. Общо рисунките на животни, оцелели в тази подводна и подземна зоологическа градина, наброяват 142. С 48 гравюри и рисунки е представен конят. Той е любимец на праисторическите художници от Коске. Дивият кон е най-изобразяваното животно в пещерата. Сред гравюрите се откроява т. н. Коремест кон, нарисуван в черно. Неговото изображение се намира в долната зала на Източната зона от пещерата. Този черен кон е дълъг 68 см и е представен с прости и естествени контури. Копитата са несръчно маркирани, но много детайли са отчетливи – очите, долната челюст, гривата, обозначена с паралелни щрихи. Специалистите датират Кореместия кон 18 500 години преди настоящето. При този начин на датиране изходната дата, обозначаваща нашето съвремие, е 1950 г. Тя е приета за базова от всички, използващи радиокарбонния метод за датиране. Този метод се базира върху полупериодите на разпадане на изотопа на въгларода С14. Повечето коне са представени с цялото си тяло. Един от тях с дължина 45 см изпълва едно и също пано с дива коза и кошута. Тази „композиция” се намира в горната част на една пещерна пукнатина, обозначена от изследователите като „Пукнатината на бизоните”. Конят е гравиран с доста дълбоки черти и сигурен рисунък. Той има идеална глава, чудесни пропорции и обемен корем, което го сближава с описания вече „Коремест кон”. Копитата му са опростени и представляват съчетание от линии с формата на латинската буква „Y”. Конският член е гравиран с две прави линии, сключващи прав ъгъл като латинско „V”. Този белег го сближава с едно от изображенията върху „Паното на конете”. Това позволява да се заключи, че тези изображения са синхронни. Никакво средство за абсолютно датиране обаче не дава възможност на изследователите да датират тези гравюри. Хронологически те ги сближават с рисунките с въглен, които са предмет на непосредствено датиране с радиовъглеродния метод.