Багдадските батерии - загадка за човечеството

Багдадската батерия е общото название на няколко артефакта, намерени по земите на древна Месопотамия, днешен Ирак. За първи път за тези странни устройства се заговаря през 1936 г., когато по времето на разкопки край древния град Хюиут Рабуа, край Багдад, археолозите откриват странна малка ваза. Този 15-сантиметров съд от светложълта глина впечаталява историците. Те го прибират в складовете на Националния музей на Ирак в Багдад и без колебания го датират от началото на новата ера или отпреди 2000 г.

Малката ваза съдържа цилиндрично парче от мед, дълго 12, 5 сантиметра и с диаметър на основата 4 сантиметра. Ръбът на медния цилиндър е споен с оловно-калаена сплав в съотношение 60/40 процента, а дъното му е запушено с нагънат навътре меден диск, който пък е застопорен с бетон или асфалт. Друг изолационен слой от асфалт запушва горния отвор и държи на мястото му железен прът, пъхнат в центъра на цилиндъра. По пръта учените открили и следи от действието на киселина.

Светът обаче научава за съществуването на Багдадската батерия две години по-късно, когато Уилям Кьониг – германският директор на Националния музей на Ирак, открива в складовете странната ваза. След като я подлага на сериозен анализ, немският археолог заключава, че уредът произвежда електричество и се е използвал от древните жители на Месопотамия за галванизиране на съдове. Твърдението на д-р Кьониг обаче е посрещнато на нож от научния свят, тъй като това би означавало, че нашите предци са успели да създадат батерия цели 1800 г. преди Алесандро Волта да патентова своето откритие.

Въпреки многото експерименти, които били провеждани в продължение на повече от 60 години след откриването на багдадските батерии, науката все още няма категорично обяснение за какво точно са служели те.

Багдадските батерии остават обвити в мистериозен воал. Не се знае точно кога и от кого са направени, а още по-малко е известно конкретното им предназначение в живота на древните хора. В последните години тези въпроси все по-често се задават и е съвсем възможно в най-скоро време да разгадаем една от големите тайни, която нашите предци са ни завещали.

Къде е роден Исус ?

Бели петна в историята.

Интересното откритие на израелските археолози до известна степен противоречи на каноническата география на Исус Христос. Когато учените говорят за древния Назарет, те нямат предвид града, в който е израснал Исус, сина на Мария и Йосиф. Защото през първи век пр.н.е. на мястото на Назарет не е имало град, а само (няколко бедни колиби. Ако в евангелските времена е съществувало селище с такова название, то е било толкова незначително, че не би заслужило да бъде споменато в тогавашния списък на градовете на Галилей. Специалистът по география на Исус Бен Хорин дори предполага, че християните са измислили със задна дата местоживеенето на Исус. Как е могло да стане това? Според съобщените в евангелията факти Животът на бъдещия Спасител започнал при много драматични обстоятелства Цар Ирод заповядал да се намери чудния младенец, защото искал да го убие. Благодарение на предупреждението, получено от Небесата, Светото семейство успяло да избяга в Египет. След смъртта на Ирод то можело да се върне в родните места. В Евангелието от Матеясе казва (гл.2: 23): "И дошлият Йосиф се заселил в града, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пpoрока, че Той Назарей ще се нарече." В Евангелието няма никакви указания, за кой пророк става дума в дадения случай. Изследователите десетки пъти препрочитали текста на Свещеното Писание, но не намерили пророчеството, че Месията ще бъде Назарей. След това те търсили просто сходни думи, независимо от контекста, в който те са употребени. Резултатът разочаровал учените - в Стария завет нито веднъж не са били споменати думите Назарей или назарянин. Обнадеждаваща следа се появила само в Книгата на съдиите из-раелеви (гл.13: 3-5): "И се яви Ангел Господен на жената и й каза: ето ти си неплодна и не раждаш; но ще заченеш и ще родиш син. И така, пази се, не пий вино... и не яж нищо нечисто. И ти ще заченеш и родиш син, и бръснач не ще докосне главата му, защото от самата утроба този младенец ще бъде назарей Божий и ще започне да спасява Израел от ръцете на Филистимляните." При разглеждането на този откъс на древноеврейски език специалистите веднага обърнали внимание, че има далечно сходство - този младенец трябва да стане назарей Божий. Сходството между назарей очевидно не е свързано с града Назарет. Назир наричали благочестивия човек, който избягвал грешните мирски удоволствия и се бил посветил на службата на Бога. Посоченият фрагмент от Книгата на съдиите няма никакво отношение към града Назарет. На друго място се казва, че в Назарет се е появило дете, за чието раждане е известил Ангел, но това е бил Симон, герой от Стария завет, който съвсем не е свързан с Исус Христос. Втората следа е открита в Книгата на пророка Исай. Това е много интересно съобщение, което означавало, че в семейството на Иесей, баща на цар Давид, трябва да се роди Месията, белязан от Духа Господен. Затова родство на Исус свидетелства и неговото определение "цар Юдейский", но за Назарет в този фрагмент пак не е казано нито дума. За да проверят не се ли е загубил първоначалният смисъл при превода, учените анализирали древноеврейския текст на Библията. В древноеврейския оргинал значението потомък е предадено с думата анезер (незер). Сходството й с названието Назарет е твърде отдалечено - от него е трудно да се направи извод, че така са наричали жителите на назарет. Но да се върнем към Евангелието от Матея. Пророчеството, споменато там във втора глава, не се среща никъде другаде в Свещеното Писание. А всъщност това е било много важно предсказание, че Йосиф е могъл специално да се пресели в Назарет, заради съзвучието на думите, за да се сбъдне напълно пророчеството. В гръцкия текст на Евангелието няма думата назарянин, а само назарей. Каквото и значение да се придава на думата назарей, то във всеки случай не означавало жител на Назарет. Град Назарет не се посочва в изчерпателния списък на населените места в Книгата на Исус на Навин нито в изключително точните данни в трудовете на историка Йосиф флавий. Възможно е по времето на Исус Христос, в покрайнините на Яфа в Галилей да е имало селце с такова название, но е малко вероятно, че днешният Назарет има някакво отношение към него. Светините, които днес показват там, навярно не са исторически. Критическият анализ в текста на Евангелието не потвърждава отдавна утвърдената в съзнанието на вярващите християни представа за Назарет като за родния град на Исус. Дори да е съществувало село Назарет, думата назарей все пак не е означавала жител на Назарет. Преди 10 хиляди години в покрайнините на Назарет се намирал център за древна езическа култура В историята доста често е ставало така, че млади развиващи се култури са изграждали своите храмове и жертвеници на местата на стари светини. Така например град Бет - Лехем (на български традиционно се нарича Витлеем) дълго преди Рождество Христово е бил по всяка вероятност значителен религиозен център. Там почитали езическия бог Лаха, а названието Бет - Лехем (или Бет - Лахам) означава дома на Лаха. В дълбока пещера бил построен езически храм в чест на Божеството Думу-зуи, на което по-късно израелтяните повече или по-малко открито почитали под името Тамус. Този Тамус може да се смята в известен смисъл предшественик на Исус: Тамус се е родил в пещера там, където се е появил на белия свят и младенецът Исус. Над това място е построена църквата Рождество на Исус Христос. В Свещеното Писание често се срещат исторически неточности - тръгване от Египет, за което се тълкува в Библията, не е имало; и завоюването на Светата земя също е чиста измислица - не е имало никакъв военен поход. И не е било нужно да се разрушават стените Ерихон, тъй като Ерихон отдавна вече лежал в развалини... Въпросът за родния град на Исус от Назарет остава без отговор.

Гиганти са обитавали земята преди нас

В историческите хроники на XIX век често присъстват доклади от различни краища на света за скелети с необичайно големи размери.
През 1821 година в Тенеси, САЩ, в древни каменни стени са открити останките на човешки скелети с височина 215 сантиметра. През 1883 г. в Юта пък при разравянето на няколко могили са били открити гробове на аборигени, извисявали се до 195 сантиметра. Въпреки че средният им ръст е бил с около 30 по-малко.
През 1899 миньорите в Рурската област в Германия открили вкаменени скелети на хора, които варирали от 210 на 240 сантиметра.
През 1930 година в Австралия местни миньори пък непрекъснато се натъквали на вкамелости с отпечатъци на огромни човешки стъпки. Съдейки по тях, антрополозите са изчислили, че собственикът им се е извисявал до... 365 сантиметра.
В Китай също има доста доказателства за съществуването на хора-гиганти в древността. На територията на страната има открити фрагменти от челюсти и зъби, принадлежали на хора с височина до 3-3.5 метра и тежащи до 400 килограма.
През 1971 г. земеделският производител от Куинсланд Стивън Уокър се натъкнали на огромна човешка челюст, зъбите на която били дълги по 5 сантиметра.
В един от най-старите книги, озаглавена "История и Античност", намираща се в библиотеката на Оксфордския университет, е описан доклад за откриването на гигантски скелет, направен през Средновековието. "Гигантът бе открит погребан в земята на 4 метра дълбочина и в пълно военно облекло. Дължината на скелета бе 4.5 ярда (4 м), а зъбите му 6.5 инча (17 см)".
През 1936 година немският палеонтолог и антрополог Ларсън Кол открива скелетите на гигантски хора на брега на езерото Елиза в Централна Африка. 12 мъже, погребани в масов гроб, са достигали до ръст 375 сантиметра.
Съществуват доказателства, че и по време на Втората световна война в Полша по изкопаване на гроб след масов разстрел са открити вкаменени черепи, високи 55 см. Или почти три пъти повече, отколкото при съвременния човек.
В Южна Африка в диамантени мини през 1950 г. е бил открит фрагмент от огромен череп, висок 45 cм. Над веждите е имал две странни издатини, приличащи на малки рога. Според антрополозите, изследвали откритието, черепът е бил на около девет милиона години.

Прародителите ни са водни създания

Всички хора обичат водата, защото векове наред бебетата са се раждали във водата, смятат канадски учени. Според тях това е и причината, поради която човешкото бебе може да плува.
Рефлексът за гмуркане все още съществува във всеки от нас - когато потопим глава във водата, сърцебиенето ни намалява и дихателните пътища се препречват, за да не влезе вода в дробовете ни.
Според учените ние сме били водни създания, преди да станем сухоземни. Паметта за водния произход е съхранена в гените ни, затова се чувстваме добре край вода.
След като водните хора излезли на повърхността, тялото им се покрило с козина, защото трябвало да се пазят от студа. Черепът им станал по-плътен и се появили нови зъби, за да се смила месото.
Според учените водните хора са имали трето око, което при нас се е запазило като вид жлеза, известна като епифиза. Тя се смята за отговорна за телепатията.
Учените са на мнение, че водните хора са общували именно чрез телепатия. Те припомнят, че тибетските храмове имат един и същ елемент от декорацията - огромни очи и нос с вертикална цепнатина.
Анализ на изображението показал, че този нос е подобен на отвора за дишане на морските животни, а специфичната цепнатина не е нищо друго, а хриле.
Според учените ненапразно в гръцката и римската митология богинята на любовта Афродита/Венера се е появила от морската пяна. Това обяснява връзката ни с водата.

НЛО над Древния свят

Въпросът съществува ли НЛО или не, е спор, който има своите поддържници и своите отрицатели. Но едно е сигурно. Че летящите чинии трудно могат да бъдат определени като фантазия на съвременната космическа ера, поради една много проста причина: източници за извънземни са стигнали до наши дни още от Древния свят.
Един от най-старите източници, в който е описана появата на неидентифициран летящ олект, е египетски папирус от ХV век преди Новата ера.
"Писачите видяха в небето движещ се огнен кръг. Те съобщиха на фараона. По-късно тези предмети в небето станаха многобройни и излъчваха по-ярка светлина от Слънцето. Привечер огнените кръгове се издигнаха по-високо и отлетяха в яжна посока. Фараонът изпрати послание на боговете и заповяда случаят да се запише в аналите", пише върху папируса.

Сведения са полети в небето на дискообразни обекти има и в хрониките от походите на Александър Македонски, пише в. "Зодиак и мистерии". При обсадата на финикийския град Тир от македонците, над лагера им неочаквано възникнали пет "летящи щита". Челният обект бил два пъти по-голям от останалите.
Пред очите на изумените воини "щитовете" направили няколко кръга над Тир. След което с голяма скорост се издигнали и изчезнали в пространството.
Описание на НЛО има дори в трудовете на античния историк Плутарх. Той пише, че през 102 година преди Новата ера, над италианските градове Амери и Тарден се появили огромни "метални копия и пламтящи щитове". Първо се придвижвали отделно един от друг, след което се съединили.
Плутарх описва и друг случай от 73 година преди Новата ера. Край Дарданелите армиите на пълководец Лукул и цар Матридат се канили да влязат в сражение. "Внезапно небето се разтвори, появи се голяма огнено тяло, приличащо на буре. То се движеше в посока между двете армии. Изплашени от знамението, противниците се разделили без бой".
Съвременни специалисти по НЛО си направили труда да изследват 50 произведения на антични автори. В тях се описва появата на "огън в небето" - 39 пъти, "летящи щитове" - 11 пъти, "огнени кълба" - 8 пъти, "повече слънца" - 5 пъти и неизвестни обекти - 7 пъти.

Учените се хванаха за гушите: климатът уморил динозаврите

Един от въпросите, около които учените не успяват да се обединят около едно становище, е за причината, довела до изчезването на динозаврите от планетата ни преди милиони години.
В началото на месец март в списанието "Сайънс" бе публикувана статия за последното заключение на учените. И то бе, че сблъсък на астероид със Земята на мексиканския полуостров Юкатан е причинил масово измиране на видове. Астероидът е ударил Земята с 1 милиард пъти пъти по-голяма мощ, отколкото тази на атомната бомба над Хирошима.
Сега обаче учени от Щвейцария, САЩ и Германия не споделят мнението на своите колеги. Или по-точно, споделят го отчасти. Според новото изследване сериозни климатични промени, а не астероидът, са главната причина за изчезването на динозаврите, птици птерозаври и други големи влечуги.
Резултатите са на базата на климатични, геоложки и палеонтоложки данни при сондажни работи по поречието на река Брейзос в Тексас.
Още преди астероидът да се удари в Земята, на нея са започнали големи климатични промени. Космическото тяло само е допринесло за климатичните катаклизми на планетата ни, твърдят експертите. С други думи - промяната в климата е започнала унищожаването на динозаврите, а астероидът само ги е довършил.
Големите климатични промени, в това число екстремно затопляне и студ, комбинирани с промени на морското ниво, са започнали 1 милион години преди сблъсъка с астероида.
Климатичните промени вероятно са предизвикани от вулканичната дейност в Декан трапс на територията на днешна Индия.
Михаел Праус от Свободния университет в Берлин е един от участниците в изследователския екип. Според него човечеството е способно да преживее климатичен стрес, като този предизвикал измирането на динозаврите.
"Човечеството притежава интелект и може да се приспособи към климатичните промени. Но трябва навреме да се вземат конкретни мерки за приспособяване, за да не стане късно", заяви Праус, цитиран от Агенция ЮПИ.

Леонардо Да Винчи: Краят на света ще е през 4006 година

Леонардо да Винчи е предсказал края на света, но до тогава остават 2 хиляди години. Според живописеца и учения светът ще загине на 1 ноември 4006 година.
Леонардо е кодирал своята прогноза във фреската си "Тайната вечеря". На това се е натъкнала изследователката на творчеството на Да Винчи Сабрина Сфорца Галисия, пише вестник "Таймс".
Оказва се, че върху фреската е кодиран фрагмент, съдържащ "математическа и астрологическа" загадка, която Галиция е успяла да разгадае.
Пророчеството на Да Винчи за края на света, е било скрито в прозореца зад главата на Исус Христос.
Леонардо е прогнозирал, че на 21 март 4006 година планетата ще я сполети огромно наводнение, което ще продължи осем месеца. И на 1 ноември 4006 г. ще настъпи краят на Земята.
Художникът е създавал своя собствен код. Този код се състои от знаците на зодиака и 24-те букви от латинската азбука.
Сфорца Галисия по-рано е работила в Университета на Калифорния. Сега тя е изучаване на архивите на Ватикана.
Иначе фреската "Тайната вечеря" е нарисувана от Леонардо да Винчи в края на XV век. Той работи по нея от 1495 до 1498. Стенописът е с размери 460 х 880 сантиметра и се намира в манастира "Санта Мария дела Грация" в Милано. През 1999 година "Тайната вечеря" беше реставрирана.