вторник, 26 октомври 2010 г.

ЗАГАДКАТА МОХЕНДЖО ДАРО


В 1856 година англичаните започнали да строят железопътна линия в Индия между градовете Карачи и Лахор. Трасето, пресичайки Пенджаб, минавало покрай голям хълм, на върха на който се намирало малкото градче Харапа. На този участък от пътя трябвало да се издигнат насипи; решили да използуват кариерите на хълма. Като разровили повърхностния слой, неочаквано се показали развалините на неизвестно прастаро селище.
Обаче английските колонизатори не се заинтересували от загадъчните руини и спокойно се възползували от тях като строителен материал за насипите. Още от 1820 година се случвало тук-таме да намират глинени черупки от съдове и малки правоъгълни плочки, наподобяващи печати. В 1875 година находките били публикувани. Те привлекли вниманието на археолозите, но тъй като били малко на брой, скоро интересът към тях
угаснал. Чак през януари 1921 година започнали планомерни разкопки под ръководството на индийкия археолог Рай Бахадур Дайа Рам. Древните развалини отново видели слънцето и учените с изненада констатирали, че възрастта им възлиза на около 5000 години. На следващата година, в местността Мохенджо-Даро (селище на мъртвите), на около 600 км
югозападно от Харапа, случайно били открити още по-загадъчни развалини. Индуският археолог Р. Д. Банерджи, като разкопавал старо индийско светилище под формата на кула, се натъкнал под него на още по-древни останки. Те се оказали не само сходни с тези в Харапа, но и дотолкова интересни и сензационни, че името на това затънтено и
неизвестно място прогърмяло по целия научен свят. Неизвестният народ, създал тази цивилизация, се оказал връстник на шумерите и древните египтяни, следователно, един от най-старите народи на земята. Разкопките продължили близо 30 години и обхванали грамадна територия. Бил открит още един древен град — Чанху-Даро, и множество други малки селища. Почти всички били добре планирани, имали широки улици и превъзходна канализацион на система. Но на въпроса, кои са били създателите на тази величествена протоиндийска цивилизация, нямало отговор. Измежду находките най-интересни и загадъчни били тъй наречените печати, представляващи малки плочки с изображение на някакво животно и неизвестни писмени знаци над него. „Щом бъдат разшифровани знаците, ще се изясни и кои са техните създатели" — решили учените. Започнала упорита работа, изказани били всевъзможни хипотези, предлагали се най-различни методи за разчитане. Но тайната си останала тайна. Надписите са много кратки, поради което нямат възможност да се приложат класическите методи на сравнение. Освен това знаците са твърде многочислени и разнообразни и сред учените се появили разногласия относно техния брой. Едни различавали 430 знака, Хънтър и някои други ги определяли на 150, а Е. Доблхофер и П. Мериджи предполагали, че са около 250. Не е изяснено и значението им — някои смятали, че са административни печати, други — магически амулети, трети — търговски
печати и т. н. И най- важно, езикът на тези текстове бил съвсем неизвестен. Опити по дешифрирането на загадъчните писмена не липсвали. Чешкият учен Бедржих Грозни предложил метод за прочитането им, който обаче се основавал на чисто външното сходство на тези знаци с хетските йероглифи и не довел до никакви резултати. Оригинален метод предложил друг учен, Пиеро Мериджи. Този метод се състоял в обяснение на надписите, въз основа на техните вътрешни закономерности, т.е. някакво своеобразно тълкуване на картинен ребус. Оказало се, че предложените тълкувания винаги били на място и никога не противоречели на здравия смисъл. Обаче и тези опити не довели до някакви резултати, защото стилизираните рисунки на печатите, естествено, допускали всевъзможни тълкувания и нямало критерий, по който да се разбере кое е правилното. Сензацията „1934
година донесе на ориенталистиката, историята на която и без това е достатъчно богата с рисковани предположения и теории, една от най-смелите, дори може да се каже най-авантюристична хипотеза" — пише известният немски лингвист Р. Доблхофер. През тази година унгарският учен фон Хевеши публикува статия, в която показва поразителното
сходство на знаците от Мохенджо-Даро и Харапа с тайнствените писмена „кохау ронго-ронго" от о Пасха. Това неочаквано и невероятно откритие поразило учения свят. Отначало нито един ориенталист не приел хипотезата на Хевеши. Но сходството било несъмнено, съпоставените стотина знака нагледно доказали това. В такъв случай би трябвало да се
допусне, че е съществувала връзка или по-скоро родство между тези две цивилизации. Но тук се сблъскваме с непонятното: каква е била тази връзка, когато помежду им разстоянието е около 20 000 км, а промеждутъкът от време — 4500 години. Йоханес Фридрих пише: „Този, който не е склонен да вярва в свръхестественото съвпадение, трябва да се отнесе към външното сходство между двете писмена като към игра на случая." И наистина, когато учените внимателно разучили това сходство, установили, че съвпаденията са само между една пета от знаците. Следователно знаците за съпоставка се подбирали произволно, без да е съобразена честотата на употребата им и типичните форми на отделните знаци. Хипотезите И тъй, печатите станали безгласни и за да се „прочетат", трябвало да се тръгне по обратния път — да се намерят прадедите на тайнствения народ, населявал Мохенджо-Даро и Харапа, да се разкрие материална култура, подобна на тяхната. Първото предположение гласяло, че коренните жители на Индия, дравидите, били
обитателите на Мохенджо-Даро. На скоро тази хипотеза отпаднала, защото много от учените смятали, че дравидите са пришълци. Според тях, за най-древно население на Индия трябва да се считат племената, говорещи на езика мунда, както и някои дравидски племена Хонда. Освен това много от наименованията на планините, реките и езерата в Индия са тясно свързани с древните форми на езика мунда. Но и тази идея се оказала
несъстоятелна, защото най-близките родственици на тези племена живеят в Бирма, Индокитай и Тайланд, поради което едва ли е вероятно преди 5 000 години да са създали тази прастара култура на място, което няма данни да са обитавали. Според друга хипотеза, създателите на тайнствената протоиндийска култура били арийците. Но не тези завоеватели, за които разказва „Ригведа", а някаква по-стара тяхна вълна. Необходимо е било обаче най- напред да се изясни откъде са дошли арийците в Индия, коя е била тяхната прародина. По-рано се смятало, че тя се намирала някъде в Централна и Западна Европа, като древните келти представлявали западния клон на арийските племена, а източните племена, през Кавказ и Иран, се втурнали в Индия. От тези теории се възползували
и немските фашисти, като „доказвали" превъзходството на немската раса, която била „потомък и продължител" на делото на завоевателите-арийци. Но днес болшинството учени са на мнение, че родината на арийците не е Европа, а безкрайните степи на Азия. Има народи, езиците на които нямат никаква връзка с тези на другите народи. Това обстоятелство дало повод на някои учени да предположат, че именно тези народи са
далечни потомци на загадъчните обитатели на Мохенджо-Даро. Такива са бурушаските или вершикците, живеещи по високите плата на Хиндукуш.
Руските лингвисти В. Иванов и В. Топоров пък смятат, че има родствени връзки между културата Мохенджо-Даро и тази на кетите — народ, който живее по горното течение на р. Енисей. Техният език също няма никакви връзки с другите езици, самите кети са дошли от юг, а запазилите се техни древни статуйки и фигурки удивително напомнят тези на
Мохенджо-Даро. Друга хипотеза се опитва да свърже културата на древните шумери със загадъчната протоиндийска цивилизация. Освен прословутите квадратни печати в Мохенджо-Даро са намерени и цилиндрични шумерски печати, а впоследствие при разкопките на шумерските градове на свой ред били намерени квадратните индийски печати. Следователно между цвете древни цивилизации са съществували културни и търговски контакти и тъй като на някои индийски печати има мотиви, характерни за шумерите, възможно е да е съществувала родствена връзка между двата народа.
Загадката си остава... загадка Хипотезата изглеждала приемлива, докато в 1953 година датски учени не започнали археологически разкопки на островите Бахрейн, намиращи се в Персийския залив, на средата на пътя между Месопотамия и Индия. Били разкрити величествени останки от древни градове, възрастта на които се равнявала с тази на Мохенджо-Даро й Шумер. Но кой е народът, който ги е строил, на какъв език е говорел?
Учените не знаели. Междувременно обаче ново обстоятелство усложнило още повече загадката. При подреждането и описването на изкопаните предмети имало множество кръгли печати. И няколко шумерски и индийски. Тогава археолозите си припомнили, че сред квадратните печати от Мохенджо-Даро и цилиндричните от Шумер имало и няколко кръгли печата. На шест километра северно от древношумерския град Ур бил разкопан хълм, който местните араби наричали Ел-Убейд. Постепенно били разкрити следи
от прастара култура, която по общото мнение предшествувала шумерската. Следователно шумерите не били коренните жители на Месопотамия, а пришълци. Те заварили цивилизации и по думите на археолога В. М. Масон, "започнал стремителен скок от първобитното общество в раннокласовото, от "диващина" към цивилизация". Може би този народ е положил основите на шумерската и индийската цивилизации?

МОХЕНДЖО ДАРО - ЯДРЕНА ЕКСПЛОЗИЯ В ДРЕВНОСТТА

Десетки години археолозите работят върху разгадаването на тайната на Мохенджо Даро - град унищожен преди 3 - 5 хиляди години преди н. е. През 1922 година индийския археолог Банарджи се установил на един от островите на река Инд и така открил древните руини на града, които били наречени "Мохенджо Даро", което може да се преведе като "Хълм на мъртвите". Тук възниква въпросът, защо бил разрушен града , кои го е разрушил и къде е отишъл народа от този град. Разкопките не дали пълен, еднозначен и верен отговор. Появили се много хипотези за гибелта на града: Упадъкът на културата и търговията и започват да се появяват болести и епидемии. Градът бил разрушен от земетресение или от наводнение от пълноводни реки. Но в развалините не се намират следи от водна стихия. Между учените се появила и една доста интересна версия принадлежаща на англичанина Дейвънпорт и италианеца Винчети : Мохенджо Даро е бил разрушен от атомен взрив. Ето как те достигнали до своята хипотеза :
-Причината упадък на културата - това е доста бавен процес, а в Мохенджо Даро всичко говори , че катастрофата е станала внезапно.
-Хипотезата за наводнение- тя е доста правдоподобна , вижда се че градът се намира на остров сред доста пълноводни реки. Но в развалините не се намират следи от разрушения вследствие на водна стихия.
- Накрая намираме следи от масов пожар.
Епидемията не поразява хората внезапно и едновременно, когато хората се разхождат по улиците унесени в своите ежедневни дела. А това било точно така.
Потвърждение намираме в разположението на намерените тела по улиците.
Тези твърдения се опровергават и от палеонтоложките изследвания. С пълна увереност може да се отхвърли и версията за внезапното нападение - на нито едно от телата не са намерени следи от хладно оръжие.
Точно затова авторите на различни хипотези обръщат внимание на някои от подробностите, които заслужават да бъдат анализирани. В центъра на руините е намерена сплав от глина и други материали, които бързо се втвърдили. В университетската лаборатория в Рим и националния съвет на Италия бил направен анализ на образците. От направеният анализ се установил, че това окисление е станало при температура 1400 - 1500градуса. По това време такава температури е могло да се развият металургичните пещи, но не и на такава открита и обширна площ. Тя е могла да бъде развита и от изгарянето на обширна борова гора, но такава гора на острова нямало.
Ясно е, че в Мохенджо Даро следите водят към необичаен взрив. Ако внимателно се изследват разрушените къщи в очертанията на руините се натъкваме на епицентъра на голям взрив. Разрушенията от високо могат да се сравнят с ядреният взрив над Хирошима и Нагазаки. Разрушенията намаляват от центъра към краищата. Дали тези жители не са владеели атомната енергия. Направо невероятно. Но как да си обясним десетките описания на такива взривове в древния индийски епос "Махабхарата"?. Там се говори за ослепителен блясък, огън без дим, кипяща вода, а рибите направо като сварени. Дейвънпорт предполага, че в основата на всичко това лежат реални събития.
Накрая въпреки всичко тайната за Мохенджо Даро си остава неразгадана. Но дали гибелта на този древен град не е действително в резултат на мощен взрив. Това се случи и в наше време и човечеството не иска или не може да си вземе поуки.

ИНТЕРЕСНИ АРТЕФАКТИ, НАМЕРЕНИ В СКАЛИ НА ВЪЗРАСТ МИЛИОНИ ГОДИНИ!

http://lah.ru/fotoarh/oskolki/niob.htm

ЗАГАДЪЧНИТЕ АЙНУ

За малцина е известно, че коренните жители на Япония не са японците, а друг народ, наречен "айну". Кой е този тайнствен народ? Откъде са дошли ? Преди идването на японците и руснаците на Курилските острови живее народността айну (айнами). В науката има 2 версии за техния произход - според едната народът айну е дошъл от Австралия, а според другата това е манджурски народ, дошъл на островите от Далечния Изток на територията на днешна Русия. Днес от народа айну са останали около 50 000 души, като малко повече от половината от тях живеят в Япония, а другата половина - в Русия. Характерен за народа айну е фактът, че те имат европеидни черти на лицата, бял цвят на кожата и са значително по-едри от съвременните японци. Езикът им е слабо изследван, а днес практически се счита за умиращ език, защото голяма част от айну говорят само японски или руски, като са забравили родния си език. http://vbox7.com/play:c6d3f636

ЗАГАДЪЧНИЯТ АРИЙСКИ ГРАД АРКАИМ


Вече повече от сто години лингвисти,историци и изследователи търсят родината на Индоевропейската култура.Индо-иранците са смятани за”живия мост” между Източната и Западната култури-техния гений се простира в много модерни нации,както в Азия,така и в Европа.Когато малките индо-европейски племена споделяли една голяма територия,наричали себе си ‘ар-йа’.От това название идва и името Арийски племена,познато в днешната история.Арийците са създателите на религията-преклонение пред огъня и са оставили след себе си такива литературни монументи като
Ригвера и Авеста. Мари Бойс,археолог,поддържа впечатляващата хипотеза,че родината на
древните Индо-Иранци започва от азиатските степи и се простира източно от Волга,което е огромна площ.
Аркаим е открит едва през 1987г.Цялата площ на монумента е 20 хил.кв.м..Площта на археологическите разкопки покрива 8 хил.кв.м..На повърхността, добре се различават два концентрични кръга, земни насипи играели ролята на стени.Изградени са от пръст, камъни и дърво.Това е била една развита цивилизация със солидни познания за металургията и широка културна свръзка с други народи,простираща се от Средиземноморието дo
днешен Казахстан и средна Азия.
До момента обстойно са разгледани едва 29 сгради.Днешните астрономи са останали безмълвни пред сложността, местонахождението и акуратността на постройките,вземайки предвид,че на това място няма никакви следи от по-ранна цивилизация или култура.Те сякаш са дошли от нищото,носейки със себе си знания и умения,които учените никога преди не са допускали. А за дa стане историята още по-озадачаваща- Арийците явно са напуснали Аркаим точно преди дa бъде изгорен, няма намерено нито едно тяло. Дали те
сами са изгорили градът си и защо,остава загадка засега.
Посетителите на този археологически обект твърдят, че често стават свидетели на
движещи се в небето светлини, пресвяткащи в близост светлини, мъглявини появяващи се от нищото и други странни и необясними събития. Някои хора започват да чувстват необяснимо напрежение, регистрирани са сериозни промени в пулса,кръвното налягане и телесната температура. Атмосферната температура в тази местност може да се покачи и спадне с 5 градуса в рамките на само 5 минути.Дърветата, които са в близост до обекта страдат от ракови образувания и стволовете им са абнормално изкривени, което е очевиден знак за геопатогенна зона, която влияе на всеки жив организъм. Аркаим е накарал историците да променят концепцията си за Бронзовата епоха.Лингвистичните проучвания повдигат много сериозен въпрос, а именно, че са готови да допуснат ,че древния Арийски е коренът на всички човешки езици. Интересна е и връзката, която някои изследователи проправят с будистите и техния символ имащ същата форма,като Аркаим.Той се нарича
Вселената на ламите. Друг интересен факт е, че вътрешния кръг на Аркаим е реплика на яйцеклетка на млекопитаещо.

ПОТОПЪТ НА НУХ (НОЙ)



“И изпратихме Нух при неговия народ и той прекара сред тях хиляда години без петдесет. И ги грабна потопът, както угнетяваха.” (Сура Анкабут: 14)
Археологическите доказателства за потопа Според археологическите находки потопът на Нух (м.н.) е обхванал Месопотамия. Географската структура на равнината се различава от сегашната. На графиката (вляво) днешната граница на равнината е отбелязана с червена прекъсната линия. Широката област зад линията по онова време все още е била част от морето.
При внезапно погубване на един народ – в резултат на природно бедствие, ненадейна миграция или война – останките от тази цивилизация често се запазват по-добре. Къщите, в които са живеели хората, и предметите, които са използвали в своето ежедневие, за много кратък период от време биват затрупани под земята. Така тези предмети остават дълго време недокоснати от човешка ръка и когато бъдат намерени, дават една много важна информация за миналото.
Ето по този начин са разкрити и голям брой доказателства за потопа на Нух (м.н.). Смятаният за настъпил около 3000 година пр.н.е. потоп довежда до края на цяла една цивилизация за миг и след това допринася за възникването на една съвсем нова цивилизация. Ето така ясното доказателство за потопа се е съхранило в продължение на хиляди години, така че да можем да си вземем поука от него.
В Месопотамия са извършени множество разкопки с цел изучаване на погълнатите от наводнението равнини. В четири града са открити следи от голямо наводнение. Това са четирите големи центъра на Месопотамия: Ур, Ерех, Киш и Шурупак. Извършените в тези градове разкопки показват, че тук около 3000 година пр.н.е. е станал потоп. Нека първо да разгледаме разкопките в Ур.
Най-древните останки на цивилизация, открити в град Ур, който днес носи името Тел-ал Муккайар, датират от 7000 годинa пр.н.е. Градът Ур, който е едно от местата, където хората са създали за първи път цивилизация, се е превърнал в населен район, през който са преминали множество култури.
Направените разкопки в Ур показват, че цивилизацията там е била прекъсната след огромен потоп и по-късно са възникнали нови цивилизации. Леонард Уоули става ръководител на разкопките, организирани съвместно от Британския музей и университетa в Пенсилвания. Сър Уоули извършва своите разкопки във вътрешността на пустинята, между Багдад и Персийския залив. В списание “Ридърс дайджест” (“Reader’s Digest”) разкопките на Уоули са описани така:
„По време на разкопките след достигане на известна дълбочина археолозите се натъкнали на една много ценна находка, а именно царското гробище на град Ур. Тук, където са погребани шумерските царе и благородници, археолозите откриват множество величествени творби на изкуството. Шлемове, мечове, музикални инструменти, предмети от злато и скъпоценни камъни... Работниците разкопали около един метър навътре в превърналите се в кал тухли и там намерили глинени съдове. “И след това всичко изведнъж свърши” – пише Уоули. “Вече нямаше нито чинии, нито гърнета, нито пък пепел, имаше само донесената от водата прясна кал.”
Уоули продължил разкопките след преминаването на два и половинметровия глинозем, разкопали в дълбочина и после изведнъж работниците се натъкнали на оръдия от шмиргелов камък и парчета от глинени съдове, изработени от хората от така наречената от историците Каменна ера. След като хубаво почистили горния кален слой, отдолу се появила една друга цивилизация. Това показва, че в областта се е случило огромно наводнение. Освен това микроскопният анализ показва, че дебелият глинен слой е бил довлечен дотук от толкова мощно наводнение, че то е довело до унищожаването на целия шумерски народ. Ето така епосът за Гилгамеш и историята на Нух (м.н.) се обединяват в този, изкопан в пустинята на Месопотамия, кладенец.”212 Разкопките, направени под ръководството на сър Леонард Уоули в равнината Месопотамия показват, че в дълбочините на земята се намира тинест и глинест слой с диаметър два и половина метра. В целия свят такъв слой е намерен само под равнината Месопотамия и най-вероятно е образуван чрез наводнение. Това показва, че потопът е станал само в равнината Месопотамия
Освен това, Макс Малоуан предава мислите на ръководещия разкопките Уоули така:
„Уоули смята, че в един и същи период от време една толкова голяма наносна маса може да се образува само в резултат на много голямо наводнение; и добавя, че наносният слой, който отделя шумерския град Ур от града Ал-Убаид, чиито жители са използвали цветни глинени съдове, е остатъкът от легендарния потоп.”213
Тези данни показват, че градът Ур е едно от местата, засегнати от потопа. Немският археолог Вернер Келер изразява значението на разкопките по следния начин: “Откриването на останки от град под глинения слой при извършените в Месопотамия археологически разкопки е доказателство, че тук е станал потоп.“214
Един друг град от Месопотамия, който също носи следи от потопа, е “Киш на шумерите”, който сега се нарича Талл Ал-Ухаймер. Според древните шумерски източници този град е бил “столицата на първата династия след потопа”.215
В град Шурупак в Южна Месопотамия, днешен Талл Фарах, също са открити следи от потопа. През 1920-1930 година в този град са извършени археологически проучвания под ръководството на Ерик Шмид от университета в Пенсилвания. При тези разкопки в различните слоеве на почвата лесно можело да се проследят възникването и развитието на една цивилизация, която е съществувала 3000-2000 год. пр.н.е. От записките, начертани с гвоздей, става ясно, че в този район около 3000 година пр.н.е. е живял един доста развит, от културна гледна точка, народ.216
Най-важното тук обаче е, че и в този град около 3000-2900 година пр.н.е. е станал потоп. Малоуан, който разказва за изследванията на Шмид, пише:
“На 4-5 метра дълбочина Шмид се натъкна на един пласт от жълта пръст, състояща се от глина и пясък (породени от потопа). Този слой, в сравнение с профила на гробната могила, е по-близко до земното равнище и може да бъде наблюдаван из цялата гробна могила...” Шмид определя този, състоящ се от глина и пясък, слой, който се е запазил от времето на Древното царство на Джемдет Наср, като “речен пясък” и го свързва с потопа на Нух (м.н.).217
С една дума, извършените в Шурупак разкопки показват, че около 3000-2900 година пр.н.е. там също е станал потоп и най-вероятно град Шурупак е бил засегнат от потопа също толкова силно, колкото и останалитеградове.218
Последното селище, за което има доказателства, че е било засегнато от потопа, е градът Ерех, на юг от Шурупак, или днешен Тал Ал-Уарка. В този град, така както и в останалите, е открит слой, възникнал в резултат на наводнение. Този слой датира от 3000-2900 години пр.н.е. и е същият като тези в споменатите по-горе градове. 219
Известно е, че Тигър и Ефрат пресичат Месопотамия от край до край. Изглежда, че тези две реки и множество други, големи и малки, водни източници по време на това събитие са придошли и обединявайки се с дъждовната вода, причиняват едно огромно наводнение. В Корана събитието е описано така:
„И разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода, и сторихме да бликнат извори от земята, и водите се срещнаха за предопределена повеля. (Сура Камар, 11-13)
Сведенията, намерени благодарение на извършените проучвания, показват, че потопът се е разпрострял на около 160 км (ширина) от север на юг и 600 км (дължина) от изток на запад. Това означава, че потопът е обхванал всички части на Месопотамия. Ако разгледаме разположението на градовете Ур, Ерех, Шурупак и Киш, които носят следи от потопа, ще видим, че те са разположени на една линия. Следователно потопът би трябвало да е засегнал тези 4 града и техните околности. Освен това не трябва да се забравя, че през 3000 година пр.н.е. географската структура на Месопотамия е била по-различна от днес съществуващата. По онова време коритото на река Ефрат е лежало по на изток в сравнение с днес; това течение на реката съвпада с линията, по която са подредени градовете Ур, Ерех, Шурупак и Киш. Както се разбира от споменатото в Корана: “разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода”, изглежда, че Ефрат е преляла извън коритото си и е заляла тези четири града.
Бог е съобщил на хората за потопа на Нух (Ной) чрез пророците и книгите, които е изпратил на различните общества, така че да им послужи за пример и поука. Но всеки път текстовете биват променяни от оригиналните и описанията на потопа биват разкрасявани с мистични и митологични елементи.

212. Fred Warshofsky, "Ur of the Chaldees", Readers Digest, декември 1977.
213. Max Mallowan, Noah’s Flood Reconsidered (Iraq: XXVI-2: 1964), 70.
214. Keller, Und die Bibel hat doch recht, 23-32.
215. “Kish,” Britannica Micropaedia 6, 893.
216. “Shuruppak,” Britannica Micropaedia 10, 772
217. Max Mallowan, Early Dynastic Period in Mesopotamia, Cambridge Ancient History 1-2, (Cambridge: 1971), 238.
218. Joseph Campbell, Eastern Mythology, 129.
219. Bilim ve Utopya (Science and Utopia), юли 1996, 176. Footnote, 19.

понеделник, 25 октомври 2010 г.

Гибелта на една цивилизация







Гибелта на минойската цивилизация – древната култура на остров Крит, е настъпила през последната трета от ХVІІ век пр.н.е. Точната дата са успели да установят археолози от университета в град Орхус, Дания, съобщава “Индипендънт”. Смята се, че минойската цивилизация е била унищожена в резултат на изригването на вулкана Санторини в Егейско море на около 100 км от Крит.
Вулканолозите са убедени, че в резултат на този катаклизъм, последван от серия разрушителни вълни цунами и мощно изхвърляне на пепел в атмосферата, се е стигнало до упадък на земеделието на Крит и на острова е настъпил глад. Намерена вкаменена маслинова клонка в парче вулканична скала е помогнала да бъде определена датата на изригването на вулкана. Датските учени са съпоставили резултатите от изследването възрастта на клонката и радиовъглеродния анализ и на тази база са определили времето на гибелта на дървото – между 1627 и 1600 г. пр.н.е.
Данните на датчаните се потвърждават от независимо изследване на Корнелския университет в САЩ. Археолози от този университет са изследвали 127 предмета от град Акротири, който е бил погребан при изригването на вулкана. Резултатите от радиовъглеродния анализ също сочат края на ХVІІ век пр.н.е. Един от най-големите съвременни специалисти по археология на Средиземноморието от бронзовата епоха Колин Ренфрю от университета в Кембридж е съгласен с изводите на датските и американските изследователи и смята, че датата на изригването на Санторини вече може да се смята за определена.
Новите данни за времето на изригването на Санторини преместват датата на изчезването на минойската цивилизация със 100-150 години по-рано. Това означава, че минойците не са били съвременници на първите династии от Новото царство на Древен Египет.

ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ МОГАТ ДА СЕ НАМИРАТ КАКТО В ПРОГРЕС, ТАКА И В РЕГРЕС


Дарвинистите твърдят, че човекът и следователно културата, която притежава, напредва от първични, примитивни, племенни нива към цивилизация. Археологическите открития обаче показват, че от самото начало на човешката история са съществували периоди с общества, които са притежавали много напреднала култура, както и други, чиято култура е била по-изостанала. Всъщност през по-голямата част от времето много богати цивилизации са съществували едновременно с по-изостанали. В течение на историята по-голямата част от обществата от един и същи период са притежавали много различни нива на технология и цивилизация с огромни социални и културни различия, както е и днес. Вземете например северноамериканския континент, който днес е много напреднал от гледна точка на медицината, науката, архитектурата и технологията, и някои общества в Южна Америка, които са доста изостанали в технологията, без никакви връзки с външния свят. Болестите в много части на света се установяват посредством използване на най-развитите фототехники и анализи и се лекуват в изключително модерни болници. В други части на света обаче се смята, че болестите се развиват под влиянието на така наречените зли духове и опитите за лекуване на болния се състоят от церемонии за прогонване на тези духове. Общества като индусите,
древните египтяни и шумерите, всички те съществували около 3000 г. пр.Хр., са притежавали култури, несравнимо по-богати от всяка една гледна точка от тези на гореспоменатите съвременни племена, а дори и от по-напредналите общества. Това означава, че във всички периоди на историята обществата с високо напреднала цивилизация са били способни да живеят съвместно с по-изостаналите такива. Едно общество, което е съществувало преди хиляди години, преспокойно може да е напреднало
повече от такова, живеещо в 20-и век. Това показва, че не е съществувало развитие в рамките на еволюционен процес или, с други думи казано – от примитивност към цивилизованост.
Разбира се, в хода на историята, с големи крачки и постоянно развитие в науката и технологията, благодарение на натрупването на знание и опит са постигнати огромни постижения във всички сфери. Нито разумно, нито научно обаче е да обясняваме тези изменения като „еволюционен” процес, както правят еволюционистите и материалистите. Така както не съществуват физически различия между съвременния човек и този, който е
живял преди хиляди години, така не съществуват и различия от гледна точка на разума и уменията. Представата, че нашата цивилизация е по-напреднала, защото мозъчният капацитет и разум на човека от 21-ви век са по-развити, е погрешна гледна точка, която се дължи на еволюционното индоктриниране. Факт е, че днес хора от много различни
области имат различни разбирания и култури. Това, че един местен австралиец може да не притежава същото знание като това на учен от САЩ, не означава, че неговият мозък или разум не са се развили достатъчно.
Множество хора, родени в такива общества, може дори да не знаят за съществуването на електричеството, но те все пак са високо интелигентни. Нещо повече, през различните векове са възниквали различни нужди. Нашите стандарти за мода не са същите като тези на
древните египтяни, но това не означава, че нашата култура е по-напреднала от тяхната. Докато небостъргачите са символ на цивилизация през 21-ви век, показател за цивилизованост по времето на Древен Египет са били пирамидите и сфинксовете.
Това, което е от значение, е гледната точка, от която фактите биват интерпретирани. Човек, който тръгва с предубеждението, че фактите подкрепят т. нар. еволюционно развитие, ще оцени цялата получена информация в светлината на това предубеждение. По
този начин той ще се опита да подкрепи своите твърдения посредством въображаеми истории. На основата на парчета от костни останки той ще предполага множество детайли, като например как хората, които са живели в този регион, са прекарвали всекидневния си живот, тяхната семейна структура и социални взаимоотношения, по начин, пригоден към това негово предубеждение. Той ще направи заключение на базата на тези костни останки, че живите същества, на които принадлежат, са били само полуизправени и сумтящи, покрити с косми и използващи необработени каменни сечива, не защото това е, което предполагат научните доказателства, а защото неговата идеология изисква това. В
действителност получените сведения въобще не предполагат един такъв сценарий. Тази въображаема картина се появява в резултат на интерпретациите в съгласие с дарвинисткия начин на мислене.
Понастоящем археолозите, които извършват подробни интерпретации относно въпросния период на основата на фосилните останки, изваяни камъни или рисунки по стените на пещерите, не са по-различни от гореизложения пример. Въпреки всичко обаче еволюционистите все още пишат относно почти всички страни на живота на т.нар. първобитен човек на базата на предубедени анализи върху доказателствата. Техните
въображаеми описания и илюстрации все още красят страниците на множество вестници и списания.
Ето един от сценариите относно всекидневния живот на така наречения първобитен човек, съставен от Луис Ликей, един от най-известните съвременни еволюционисти:
„Нека за момент си представим, че можем да се върнем назад около 20 – 30 хиляди години и да наблюдаваме поредицата от събития, които се случват в едно скално убежище. Един ловец от каменната ера броди из долината в търсене на дивеч, когато забелязва едно скално убежище оттатък стръмната скала над него. Внимателно и с изключителна предпазливост се изкачва по нея, изпълнен със страх да не би да открие, че е населено от членове на друго
семейство от каменната ера, които ще се възмутят от неговото нахлуване, или пък, че е леговище на лъв или пещерна мечка. Най-после той е достатъчно близко и вижда, че то е напълно свободно, и така той влиза и извършва цялостно проучване. Той решава, че това е много по-подходящо жилище, отколкото малкото убежище, където той и семейството му живеят в момента, и отива, за да ги доведе. След това виждаме как семейството идва и се настанява в новия си дом. Запален е огън или от някои въглени, внимателно пренесени от стария дом, или посредством триенето на дървета едно в друго. (Ние не можем със
сигурност да кажем какви методи човекът от каменната ера е използвал за получаването на огън, но знаем, че още от много ранни времена той е използвал огъня, защото огнищата са обща особеност на почти всички нива на периодите на обитаване на пещерите и скалните убежища.) Вероятно една част от семейството отива да събере трева или орлова папрат за изработването на груби легла, върху които ще спят, докато останалата чупи клони от дървета и храсти в близкия гъсталак и строи примитивна стена напречно на предната част на убежището. След това кожите на различни диви животни се разстилат и поставят в новия дом наред с домакинските вещи, които притежават. И сега семейството напълно се е настанило и установеният всекидневен ред отново се завръща. Мъжете ловуват и устройват капани на животни за храна, жените вероятно помагат в това и също така събират ядивни
плодове, ядки и корени.”
Това описание, направено до най-малкия детайл, не е основано на никакви научни открития, а единствено на въображението на автора му. Еволюционистите, които разказват подобни приказки, украсявайки ги с различни научни термини, оформят всички тези подробности на основата на няколко парчета кости. (В действителност тези фосили показват, че никога не е протичал еволюционен процес – точно обратното на това, което еволюционистите твърдят!) Очевидно е, че костните парчета не могат да дадат никаква точна информация за това какви чувства са вдъхновявали хората от най-древните времена, какво е представлявал всекидневният им живот или как са разделяли работата помежду си.
Историята за човешката еволюция обаче е разкрасена с безброй много подобни въображаеми сценарии и илюстрации, и широко използвана от еволюционистите. Неспособни да се отърват от тази догма на еволюцията още от момента на излагане на теорията за първи път, те са измислили различни версии на началото на човечеството. Тяхното намерение обаче не е да осветлят хората, а да упражняват индоктриниране
и пропаганда, за да ги убедят, че някога наистина е живял първобитен човек.
Множество еволюционисти се мъчат да докажат твърденията си, измисляйки такива сценарии дори при липсата на каквито и да било подкрепящи доказателства. Всяко едно откритие обаче, когато бъде интерпретирано безпристрастно, много ясно им разкрива определени факти, един от които е следният: Човек е бил човек още от деня на своята поява на този свят. Качества като разсъдък и художествени умения са били едни и същи във всички периоди на историята. Хората, които са живели в миналото, не са били първобитни, полухора- полумаймуни, както еволюционистите ни карат да повярваме. Те са били мислещи, говорещи човешки същества, точно като нас, които са изработвали произведения на изкуството и са притежавали културна и морална структура. Както ще видим след малко, археологическите и палеонтологически находки доказват това
ясно и неоспоримо.
Какво ще се запази от нашата цивилизация?
Представете си какво би се запазило от днешните велики цивилизации след стотици хиляди години. Цялото наше културно натрупване – картини, скулптури и дворци – всички те ще изчезнат и ще остане само следа от настоящата ни технология. Множество материали, конструирани така, че да са устойчиви на износване и скъсване, изложени на естествени условия, постепенно започват да се износват. Желязото ръждясва. Бетонът се руши.
Подземните съоръжения рухват и всички материали се нуждаят от поддръжка. Сега, представете си, че са изминали десетки хиляди години и всичко е било изложено на огромни количества дъжд, векове на свирепи ветрове, многократни наводнения и земетресения. Може би всичко, което ще остане, ще бъдат няколко гигантски парчета изваяни камъни, точно както това, което е достигнало до нас от миналото. Или може би въобще няма да остане никаква следа от нашите напреднали цивилизации, а само от племената, живеещи в Африка, Австралия или на някое друго място в света. Ако учените от бъдещето погледнат тези разбъркани останки и опишат всички общества от периода, в който живеем, като „културно изостанали”, няма ли те да са се отклонили от истината? Или ако някой открие творба, написана на мандарин (китайски), и направи заключение единствено на базата на този текст, че Китай са изостанала раса, която общува посредством странни знаци, това
би ли отразявало истинските факти? Нека вземем за пример скулптурата „Мислителят” на Огюст Роден, която е позната на целия свят. Представете си, че тази статуя бъде преоткрита от археолозите след десетки хиляди години. Ако тези изследователи си имат своите предубеждения за вярванията и начина на живот на нашето общество и са лишени от достатъчно историческа документация, то те спокойно биха могли да изтълкуват тази скулптура по различни начини. Те биха могли да си представят, че представителите на нашата цивилизация са се прекланяли на мислещ мъж, или биха могли да кажат, че статуята изобразява някое митологично божество. Днес обаче ние знаем, че „Мислителят” е творба, изработена за красота, единствено поради художествени причини. С други думи, ако изследователите десетки хиляди години след нас не притежават достатъчно информация и си имат своите предубедени идеи относно миналото, то за тях е невъзможно да достигнат до истината, защото те ще интерпретират „Мислителят” в светлината на своите предубеждения и ще обособят подходящ на тях сценарий. Следователно, оценяването на
наличната информация без предразсъдъци или пристрастия, отбягването на всякакъв вид предубеждения и мисленето в по-широк спектър са от огромно значение. Никога не забравяйте, че ние нямаме никакво доказателство за това, че обществата са еволюирали или че в миналото те са били примитивни. Тези предположения се състоят само от догадки и се
основават само на анализи на историци и археолози, които поддържат еволюцията. Така например рисунките на животни по стените на пещери отпреди 30 000 години веднага биват обяснени като първобитни рисунки, направени от пещерни хора. Тези рисунки обаче могат спокойно да ни разкажат за разбирането за естетика на хората от онова време. Художник, облечен в най-модерните за времето си дрехи, може да ги е нарисувал
единствено по художествени причини. Всъщност множество учени днес подчертават невъзможността същите тези пещерни рисунки да са дело на първобитен разум.
Друг пример е тълкуването на изострените камъни като първия инструмент, направен от „човека-маймуна”. Хората по онова време може да са моделирали тези камъни и да са ги използвали с декоративни цели. Няма никакво доказателство, а само предположение, че
намерените парчета непременно са използвани от тези хора като сечива. Учените-еволюционисти изследват данните, открити по време на разкопките, от предубедена перспектива. За да докажат теорията си, те посвоему са изменили някои фосили или избрали само тези, които са сметнали за подходящи, а останалите захвърлили настрана. Подобна игра е изиграна и за демонстрирането на това, че историята на човечеството също е еволюирала.4Американският антрополог Мелвил Херсковиц описва как е възникнала тезата за „еволюцията на историята” и начина, по който еволюционистите тълкуват
данните:
„Всеки изследовател, който защитава културната еволюция, представя предполагаем подробен план на развитието на човечеството, който той сам си измисля. Поради тази
причина, подобно на умишлено избраните черепи при еволюционната теория, така и тук не са взети за модел последователни събития. Голяма част от споменатите прогресии показват само едната страна на една култура.”
Един от най-значителните примери, потвърждаващ възгледа на Херсковиц, е проучване, проведено от еволюционния етнограф Люис Хенри Морган, който изследвал фазите, през
които е преминало обществото, за да достигне до патриархалната и моногамна (еднобрачна) структура, която той твърди, че е „еволюирала” от примитивна към по-развита. Но при провеждането на това свое изследване той използвал като примери различни общества от целия свят, напълно несвързани едно с друго. След това той ги подредил по ред, съгласно с резултата, който искал да получи. Очевидно е, че от стотиците хиляди култури по света той е избрал само тези, съответстващи на тезата му. След това Херсковиц илюстрира как Морган е пренаредил историята, за да потвърди идеите си. Започвайки с матрилинейната
структура на силно примитивно австралийско племе, той начертал линия, водеща към патрилинейните американски индианци. След това той премества своята поредица към гръцките племена от праисторическия период, когато предаването по наследство е било строго установено по бащина линия, но без строга моногамия. Последното вписване във възходящата му скала било представлявано от съвременната цивилизация – с наследство по
бащина линия и строга моногамия. Херсковиц прави следния коментар относно тази въображаема поредица:
„Но тази поредица от гледна точка на историческия подход е доста въображаема…”
Аднан Октар