вторник, 29 юли 2008 г.

Загадъчна ли е природната забележителност „ Побитите камъни”?







Този геоложки, за мнозина, феномен, се намира на 18 км западно от град Варна, в землищата на варненските села Слънчево, Баново, Страшимирово, Белослав и Повеляново. В полупустинна местност са разположени на големи и малки групи огромните каменни колони, съставляващи пояс, ориентиран в посока север – юг, дълъг над 8 км. Каменните стълбове имат различни размери – височината им варира от 0,7 до 5, 9, а диаметърът им се колебае от о,7 до 2,6 метра.
За произхода на Побитите камъни са изказани множество хипотези. Счита се,че преди около 50 милиона години тези земи са били морско дъно, след което водите са се оттеглили, районът се е осушил и са започнали ерозионните процеси. Под влияние на вътрешни земни сили варовиците са се напукали, валежите падащи върху повърхността на тези варовити скали, постепенно разтваряли варовика. Други учени защитават становището,че те имат органичен произход и са оформени от подводни коралови рифове. През 1963 година е изказано мнението, че побитите камъни представляват вкаменена еоценска гора, или пък биогенни водораслови постройки ( биохерми). Но най-новата теория доказва,че тези структури са се формирали около природни газови извори с доминиращо съдържание на газ. Такива образувания има известни на много места по света, както на сушата, така и в акваториите на Световния океан.
Може би тази местност още дълго ще бъде загадка, ако не се подходи по нов начин към феномена. Имах възможността през юни 2008 година да посетя тази местност. Всъщност, няма нищо загадъчно в това. Седиментите наистина са морски. Но е много спорно дали наистина са на 50 млн. години. В същото време не може да се каже,че са оформени от подводни коралови рифове, иначе биха се намерили корали. А там въобще липсват. Цялата тази местност още при образуването си е представлявала огромен монолит от пясъчник, по-точно вкаменена пясъчна дюна, подобно на Спайдер рок в Каньон де Чели. Но с тази разлика, че тук преобладават и варовици. При образуването на този пясъчен монолит, във вътрешността му са се образували кухини, които са били запълнени с калцитни образувания. Пясъчникът е много фин и мек, при търкане лесно се разпада. Може да се види,че земята по цялата площ е осеяна с ерозирал пясъчник. Останали са да стърчат само твърдите варовици, които не се поддават лесно на ерозия. Може да видите тези варовични ядки в една от скалите. Между тях има пълнеж от мек пясъчник. Именно този мек пясъчник е бил бързо размит от вода. За 50 млн. години, не би трябвало да остане нищо! Но все още остава. Значи седиментите са доста млади. Пясъчникът е бил размит от голямо количество вода, вероятно от меганаводнение или мощни дъждове. Такъв ефект на ерозия може да се види и върху скулптурата на египетския Сфинкс! Въпросът е, кога е било това меганаводнение? Според американския геолог Робърт Шох от университета в Йейл, Сфинкът е ерозирал много преди епохата на фараоните, т.е. преди 15 000 години! При това положение е напълно възможно Побитите камъни да са само с няколко хиляди години по-стари от Сфинкса, ако се вземе предвид бързата и лесна ерозия. Още повече, че блоковете от които са правени египетските пирамиди, по състав и структура са същите като тези край Побитите камъни! И в двата типа скали са намерени вкаменелости на едни и същи видове нумулити. Това интересно откритие може би ще отвори много въпроси относно геоложкото минало на Земята. Но за да намерим отговора, ни трябва ново поколение геолози като Робърт Шох и Антъни Уест, с ново мислене и нов подход към фактите. Това е работа за бъдещото поколение учени.
Александър Филипов

5 коментара:

Zhivka Janakieva каза...

Здравейте,
искам да Ви предложа за четене книгата Побитите камъни от проф. Иван Начев и Чавдар Начев,в която са прегледани всички хипотези относно тяхното формиране. В книгата се предлага теория за тяхното формиране като водораслови колонии. А възрастта на скалите се определя от възрастта на фосилите, които се намират в тях. Скали, които ни изглеждат неустойчиви са били покрити с други пластове, които в продълженоие на милиони години са ги предпазвали от ерозия.Само по ерозионния срез не можем да определяме геоложка възраст и затова търсим в седиментните скали фосили, които ни помагат в тази насока.
Поздрави,
Живка Янакиева

ahf (Алекс Филипов) каза...

Здравей Живке,
Благодаря за коментара. Но явно не си обърнала внимание на думите на Карл Сейгън под заглавието на блога. С това той е искал да каже, че и учените понякога грешат. Това беше и идеята на този блог, да представя някои несъответствия между теории и факти. Ти пишеш, че скали които изглеждали неустойчиви, са били покрити с други пластове, които са ги предпазвали от ерозия. Проблемът обаче е – къде са следите от тези пластове? Там няма такива. При всички случаи, дори скалите да са на милиони години, все ще има минимални следи от предишни пластове. Следователно, не можем да твърдим със сигурност,че са на милиони години. Фосилите не са критерий за възраст. Нито методите за датиране на фосили и седименти. Освен това, трябва да се обърне специално внимание на проблема с ерозията. Има два вида ерозия – ветрова и водна. При ветрова ерозия скалите ще са ръбести, като при отхапана вафла. А при водна – те ще са с по-плавна форма. Побитите камъни са именно с такива плавни форми, което значи, че са били подложени на водна ерозия. Най-вероятно е от меганаводнения, тъй като горния пласт варовик в някои части остава слабозасегнат. Ако е било от мощни дъждове е щяло да има пукнатини отгоре надолу. За да имаш по-ясна представа как действа действително ерозията, препоръчвам ти да прочетеш книгата на Едуард Малковски „ Египет преди фараоните”. Там ще прочетете заключенията на геолога д-р Робърт Шох от Бостънския университет, който е специалист по седиментна ерозия. Така ще добиеш по-ясна представа как в действителност се формират скалите. Благодаря ти,че все пак обърна внимание на този феномен.
С поздрав. Ал. Филипов

Zhivka Janakieva каза...

Здравейте, подробно се запознах с блога Ви и повечето идеи ми допаднаха, защото ги споделям. Но за Побитите камъни можем да поспорим аргументирано - все пак имайте предвид, че съм геолог :)
Поздрави, Живка

ahf (Алекс Филипов) каза...

Здравей Живке,

Няма проблем, напълно те разбирам. Само искам да уточня каква е идеята на блога ми. Знаеш ли, винаги съм смятал, че тясната специализация не води до нищо. Нужен е комплексен подход, за да се разреши даден проблем. Ето, специализирала си се в минералогията, ала пренебрегваш други гледни точки и факти. Например, най-новите изследвания в областта на седиментологията. Прочети например тази статия: http://www.cnt.ru/users/chas/strat.htm Също така пренебрегваш климатологията, а тя също има връзка с ерозията на даден геоложки релеф и район. Понякога и археологията, та дори и астрономията също се включват. Но в случая за Побитите камъни имах предвид именно седиментологията и климатологията. Понякога ерозията може да бъде доста агресивна. Ще ти дам пример с водопада Ниагара. Най-новите геоложки проучвания сочат, че Ниагара се е скъсила за период от 12 400 години със 11.40 км. Т.е. по метър на година! Доста голяма скорост на ерозия, нали? Просто искам да покажа силата на водната ерозия. Та Побитите камъни също са били под влияние на агресивна водна ерозия, само че от наводнения, а не от дъждове.
Та искам да кажа, че повечето науки не трябва взаимно да се изключват, а да се допълват, за да се разреши даден проблем. Това разбирам под комплексен подход, а не тясно специализирано.

С поздрав: Александър

exoticzoo каза...

Здравейте Сашо и Живке,
Изчетох дискусията, както и книгата и моето лично мниние е, че както обикновено във всички изказани хипотези има зрънце рационално мислене и алтернативите не се изключват напълно една с друга...някои от тях.
Последните дни попаднах на още една интересна книга,която на пръв поглед няма нищо общо с Побитите камъни. Заглавието е "Животът, какъвто него познаваме", а авторът е Питър Уорд. Той разглежда различни хипотези за възникването и развитието на ранния живот. В един от посочените примери е описана цяла "биосистема" поддържана за сметка на подводни газови "вулкани". Около тях се натрупват соли и образуват "комини" за сметка на биопродукцията на бактерии. Там разбира се условията са различни - дълбочината е голяма, температурата е доста висока и най-вече липсва светлина. На "първо четене" случаят е друг - няма никакви фотосинтезиращи организми, няма нумулити и т.н. Всъщност това са само подробности от пейзажа - и тук се образуват отлаги от карбонати, в резултат на жизнена дейност, а животът наоколо изглежда немислимо различен...А какъв ли би ни изглеждал животът в далечното еоценско море? Най-вероятно не по-малко странен. Доказателствата за бактериално-водорасловия произход на колоните е най-приемливата хипотеза. Отделен е въпросът, дали е само това и какво е иницирало точно на тези места да се образуват такива странни форми. Може би има място тук и хипотезата за газовите извори. Те не са рядкост по северното черноморско крайбрежие и в наши дни. Около тях в тинята и сега се образуват "комини" от уплътнени пясък, тиня и черупки на умрели мекотели. Ако сме свикнали с нумулитно-пясъчното дъно, осеяно с водораслови постройки, днешния дънен пейзаж ще ни се види меко казано странен. За съжаление никой не може да каже как ще изглежда той след милиони години, осушен, затрупан и разкрит отново. Процесите са различни, но не са несъвместими - например възможно е инициацията на бактериално-водораслови колони да е в резултат на газови извори.
Въпросът с ерозията и "разкриването" на Побитите камъни също е много интересен. Факт е, че по-староразкритите имат по-заоблени и омекотени форми. Но ракритите в по-ново време, в резултат на човешка намеса, изглеждат почти по същия начин. Разликата във височините и структурата на колоните от отделните групи е по-скоро резултат от спецификата в условията на образуването им. В разреза на Кьомурлука се виждат всичките нива, с прекъсванията и възстановяването на растежа на колоните. Там се вижда и "защитния" горен слой. Тъй като не цялото разкритие е в резултат на кариерна дейност, малко по-встрани се виждат "естествени" побити камъни, без дебелия, варовиков "таван". Върху него се виждат и по-късни отложения, включително и сухоземни. Считам, че всички факти говорят красноречиво за един продължителен период на "погребаност".
Още един въпрос възникна у мен обаче, след като прегледах фосилните находки от района. Всички те говорят за лютеска възраст на отложенията...За съжаление недостатъчната ми компетентност в областа на геологията и седиментологията, не ми позволяват да направя достоверен извод. В случая има два възможни:
1. Датировката на пластовете с подобни ръководни форми е грешна - не е лютес, а е долен еоцен(кюизки етаж)и съответно всички фосили в района са с тази възраст. Това би означавало, че и всички пластове, съдържащи съответните видове са долноеоценски.
2. Датировката по фосили е точна и колоните са с лютеска възраст.
Има и трета възможност, която е трудно доказуема - ако е имало краткотрайни прекъсвания в седиментацията(за което говорят прекъснатостите в образуването на колоните), не и изключена и реседиментация на по-старите форми. "Трайноста" на нумулитите например е забележителна..., ако заедно с днешни седименти се преотложат нумулити, след милиони години трудно ще се диференцират от "съвременниците" си.
За едно съм съгласен със Сашо - още трябва да се рови и мисли!!!
Поздрави
Рости