Трябва ли все още да се изучава дарвинизмът в училищата и университетите?

През 1859 г. един английски естественик Чарлз Дарвин публикува прочутото съчинение „ За произхода на видовете чрез естествен подбор”. От тогава тази книга се е превърнала в Библия за поколения палеонтолози и биолози. За 200 години тази теория не е била подлагана на проверка. Даже по-лошо – имало е доста недобросъвестни учени, които си служели с измама, само и само да докажат правдоподобността й! Едва в наши дни се появиха дръзки и смели изследователи, които посочват силни аргументи против Дарвиновата теория. Ще започна първо с това, че самият Дарвин е предупреждавал учените, че неговата теория може да се подтвърди само, ако се намерят междинни форми. Поколения палеонтолози наред са се опитвали да намерят такива форми. Но напразно. Усещайки, че Дарвиновата теория е на път да рухне, се появяват учени, които са си служили с измама, какъвто е случаят с „Пилтдаунския човек” или биогенетичния закон на немския зоолог Ернст Хекел за ембрионалното развитие. Или прибързаното обявяване на археоптерикса за междинно звено между птица и влечуго. Специално за последното, както и въобще за произхода на птиците проф. Алън Федучия от Севернокалифорнийския университет, казва така: „ В продължение на 25 години изследвах черепите на птиците, но не виждам каквито и да е прилики с тези на динозаврите. Аз просто не виждам... Според мен произходът на птиците от четириноги ще се превърне в най-голямото затруднение на палеонтологията на 20 век.”Всеки сериозно занимаващ се с палеонтология (в това число и аз самият), ще открие с изненада, не само, че няма междинни форми, а че много видове се появяват внезапно напълно развити и също така внезапно изчезват (последното се дължи на серия земни катастрофи). Но внезапната поява на развити форми противоречи на Дарвиновата теория. Както казва самият Дарвин: „ Ако наистина животът на много на брой видове от един и същи клас е започнал внезапно и едновременно, то това би бил смъртоносен удар за теорията на развитието от общ прародител, чрез естествен подбор”. Поради това швейцарският еволюционист Стефан Бенгстън, признавайки липсата на междинни форми, казва: „ Това явление, объркващо и засрамващо Дарвин, все още смущава и нас самите”.Къде греши Дарвин? Проблемът е там, че по времето на Дарвин науки като биохимия и генетика още не са били познати. И Дарвин нямало как да знае, че клетката е прекалено сложна, за да е възникнала случайно. Поради тази причина еволюционистите от този период считаха за много убедително да отговарят на въпроса как е започнал животът с отговора „случайности и естествени явления”. Днес, благодарение на генетиката и технологията на 20–ти век, се разкри, че клетката е най-сложната система, която човечеството някога е срещало. Клетката е толкова комплексна, че дори високото технологично ниво, до което човечеството е достигнало, все още не може да произведе една–единствена клетка. Всички опити да бъде създадена изкуствена клетка са завършили с провал. Един от водещите специалисти в теорията за молекулярната еволюция, руският еволюционист Александър И. Опарин в своята книга „ Произходът на живота”, публикувана през 1936 година, казва: „За съжаление произходът на клетката остава въпрос, който в действителност е най-тъмната страна от цялата еволюционна теория”. Научният писател за „New York Times” – Никълъс Уейд, прави подобен коментар през юни 2000 г. „Всичко, свързано с произхода на живота на Земята, е една мистерия и изглежда, че колкото повече познания имаме, толкова по-задълбочена става загадката”.Загадката обаче се задълбочава, ако се опитаме да обясним мистерията „Съзнание”. Защото всички ние сме съзнателни същества, а Съзнанието не може да бъде обяснено в духа на Дарвиновата теория. Известният американски изследовател Майкъл Кремо (веднъж присъствах на негова лекция), развива тази интересна идея в книгите си „Забранената археология” и „Човешката деволюция”. Според него душата съществува и оприличава човешкото тяло като компютър – ако тялото е хардуера, то душата е софтуера, т.е. Съзнанието е вид програма, която е програмирана у всеки човек различно. Клетката също е програмирана чрез строго съгласувана ДНК, тя не може да се променя! А това говори за съществуването на Вселенски Разум, който диктува законите на Вселената, галактиките, планетите и всяко живо същество. Някои го наричат Бог, други – Творец или Създател. Каквото и да е, съществуването му е безспорно. Без съществуването на този универсален космически Разум във Вселената би настъпил тотален хаос. Алберт Айнщайн, смятан за най-великия гений на нашето време, е друг учен, който вярва в Бог и заявява следното: „Аз не мога да си представя гениален учен, който не притежава дълбока вяра. Тази ситуация може да бъде изразена по следния начин: „Наука без вяра е неубедителна”. И точно това озадачава и обърква учените–материалисти. Защото разрешаването на една загадка води до нова загадка. Защо, въпреки тези най-нови и революционни идеи и открития, дарвинизмът – тази безспорно остаряла теория, още се преподава в училищата и университетите? Нека дадем думата на проф. Фред Хойл - професор по теоретична физика, основател по теоретична астрономия в Кеймбридж и член на американската Академия на науките: "Ако дарвинизмът не бе благоприятен от обществено - политическа гледна точка и ако по недопустим начин смущаваше душевния мир на обикновените хора, той също щеше да бъде отхвърлен".В заключение бих искал да кажа, че дарвинизмът не трябва да се изхвърля от учебните програми, но да съществува като една гледна точка, а не като единственото вярно обяснение за произхода на видовете.Александър Филипов