Друг блатен човек разказва своята страшна история, след като го откриват през 1984 г. в Северозападна Англия. Както и повечето си събратя, и той е от Желязната епоха. Въглеродното
датиране праща смъртта му между 2 в. пр. Хр. и 2 в. сл. Хр. Също подобно на останалите блатни хора, и човекът от Линдоу се свързва с келтите и техните предполагаеми човешки жертвоприношения, за които обаче знаем само от написаното от враговете им. Винаги съществува и вероятността някои от блатните хора да са загинали и при екзекуция. Каквато и да е била причината, Човекът от
Линдоу е бил убит по три начина – първо е получил три удара в главата, след това гърлото му е било прерязано и накрая е бил удушен, като въжето е останало около врата му. За този, както и за повечето блатни хора, се предполага, че са били от горните слоеве на тогавашните общества. По добре поддържаните им нокти и по запазените коси, чиито анализ показва добро хранене, някои учени предполагат, че това са били жреци, може би
друиди, които са били убити с ритуална цел – за някои се предполага, че са изигравали ролята на някой от боговете, в които са вярвали, който е умрял и след това е възкръснал. Само че самата жертва така и не е възкръснала от блатото. Каквито и да са причините за смъртта на тези хора, невероятно е как те ни гледат след толкова много векове. Това
важи с особена сила за един от най-добре запазените блатни хора – Човекът от Граубал. При него дори има запазена коса и брада, макар и те да са изгубили цвета си през вековете. Едно е сигурно – блатните хора са нашата връзка с миналото, начин да разберем как са изглеждали далечните ни прадеди, какво са обличали, какво са яли, как са живеели и умирали. Застиналите на лицата им предсмъртни изражения са един невероятен разказ
за нашата история, който може да ни върне и 10 000 години назад, колкото е възрастта на най-старото блатно тяло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар