Стари факти - нови идеи?

( Из моето посещение в Палеонтологически музей "Ю.А.Орлов" към РАН - Москва)
От 15 до 21 юни 2004 г. бях в командировка във връзка с провеждането на Международен фестивал в Москва. Тъй като тук засягам преди всичко въпроси свързани с палеонтологията, на 20 юни посетих благодарение на организаторката на фестивала Светлана Гончар и екскурзоводката Катя един от най-големите палеонтологически музеи в Европа - този в Москва! Историята на музея и повече информация за изложените там експонати може да прочетете на следния сайт: http://www.paleo.ru/
Моето посещение в музея бе един вид проверка, доколко старите теории на дарвинизма и в частност униформистката геология са верни. За щастие носех видеокамера със себе си, което ми позволи да заснема филм и веществени доказателства, подвърждаващи хипотезата ми за младата възраст на Земята и катастрофалните събития, довели до масово измиране на всички видове, изложени в този музей. Това което прави впечатление е чудесната запазеност на находките. В наши дни и при познатите ни атмосферни условия такова съхраняване на органичен материал без следи от ерозия и разлагане е абсурдно. Още повече, че най-новите научни изследвания в САЩ и Канада сочат, че в праисторически времена количеството на кислорода е било по-високо от днешното - 32% срещу 21% днес. А както знаем, кислородът е главен фактор за протичане на гнилостните процеси. Как да си обясним находки от крехък материал като динозавърски яйца, които са останали недокоснати от зъбите на времето! Как ще ми обяснят професионалните палеонтолози чудесно запазените отпечатъци от стъпки на дребни бозайници, показани по-долу? По тях няма следи от ерозия. Защо не се запазват такива следи в наши дни? Как е възможно всички тези находки да се запазят в триизмерни форми и с най- малки подробности по тях в продължение на милиони години, ако теорията на Чарлз Лайъл за геологията е вярна? Та нали според тази теория земните пластове непрекъснато се преобръщали, макар и бавно? Но в такъв случай находките биха се смачкали и се стрили на прах от огромното налягане, причинени от самото разместване на пластовете?Или не е имало никакво разместване и находките са стояли винаги там, на едно и също място от деня на смъртта си до ден-днешен? Остава открит и друг въпрос. Защо са открити толкова малко фосили по цял свят? Дори всички експонати изложени в най-големите природонаучни музеи в света едва покриват територията на съвременна Москва! Ако действително е имало бавен процес на развитие и естествена смърт на тогавашната фауна и флора, би трябвало да се открият достатъчно фосили във всички пластове. Или може би става дума за масова внезапна смърт и бързо вкаменяване? Не е ли била Земята много по-млада, отколкото ни представя ортодоксалната наука? Наскоро през 2000 г. от 8-11 ноември в град Харков, Украйна се проведе научна конференция на геолозите от цял свят, в която се излагат сериозни доказателства за младата възраст на Земята - по-малко от 30 млн.години! Не са ли тези находки и фрагменти единствените оцелели от катастрофални събития екземпляри? Оставям тези въпроси на уважаемите читатели без коментар. Нека те сами да преценят, коя хипотеза е по-достоверна, разглеждайки моята галерия от снимки, представени в моя сайт: http://arheo-filipov.hit.bg/new_p5.हतं

Пътешественици във Времето

Супервулкани изригват на Земята през 2075 г.

Пробуждането на заспали от хилядолетия гигантски вулкани може да предизвика небивали природни катаклизми на Земята, прогнозиерат английски геолози.

Еспертите са на мнение, че притаилите се сега чудовищни вулкани, ще предизвикат началото на нова ледена епоха. Въпросните вулкани не са с познатата форма на планини, а представляват вдлъбнатини в земната кора, образували се на мястото на древните кратери.

Такъв супервулкан в Националния парк Йелоустоун (USA) има кратер с дължина 70 км и широчина 30 км. За последен път е изригнал преди 640 хиляди години.

На дълбочина 8 км под кратера на йелоустоунския вулкан бушува огромно море от разтопенамагма. Налягането вътре постоянно се повишава.

Според проф. Бил Мак Гир от Лондонския университет вулканът в Йелоустоун най-вероятно ще се взриви през 2074 г. Приблизително по същото време ще изригне и супервулканът Везувий до Неапол в Италия.

"При изригването на гигантските вулкани в атмосферата ще излетят десетки кубокилометри земна маса, прах, дим, пепел, серен двуокис. Слънцето ще изчезне зад плътните мръсни облаци. Ефектът от изригването ще бъде сравним с удар на огромен астероид по Земята", убеден е д-р Тед Нил от Британското геоложко дружество.

Според изследванията изригването на не особено големия супервулкан Тоба на остров Суматра преди 74 хиляди години е предизвикало понижаването на средната планетарна температура с 10 градуса по Целзий.

Геолозите предсказват, че очакваните в близко бъдеще колосални вулканични изригваниния ще доведат до срив на земната температура с 15-20 градуса и ще ознаменуват началото на нова ледникова епоха.

Багдадските батерии - загадка за човечеството

Багдадската батерия е общото название на няколко артефакта, намерени по земите на древна Месопотамия, днешен Ирак. За първи път за тези странни устройства се заговаря през 1936 г., когато по времето на разкопки край древния град Хюиут Рабуа, край Багдад, археолозите откриват странна малка ваза. Този 15-сантиметров съд от светложълта глина впечаталява историците. Те го прибират в складовете на Националния музей на Ирак в Багдад и без колебания го датират от началото на новата ера или отпреди 2000 г.

Малката ваза съдържа цилиндрично парче от мед, дълго 12, 5 сантиметра и с диаметър на основата 4 сантиметра. Ръбът на медния цилиндър е споен с оловно-калаена сплав в съотношение 60/40 процента, а дъното му е запушено с нагънат навътре меден диск, който пък е застопорен с бетон или асфалт. Друг изолационен слой от асфалт запушва горния отвор и държи на мястото му железен прът, пъхнат в центъра на цилиндъра. По пръта учените открили и следи от действието на киселина.

Светът обаче научава за съществуването на Багдадската батерия две години по-късно, когато Уилям Кьониг – германският директор на Националния музей на Ирак, открива в складовете странната ваза. След като я подлага на сериозен анализ, немският археолог заключава, че уредът произвежда електричество и се е използвал от древните жители на Месопотамия за галванизиране на съдове. Твърдението на д-р Кьониг обаче е посрещнато на нож от научния свят, тъй като това би означавало, че нашите предци са успели да създадат батерия цели 1800 г. преди Алесандро Волта да патентова своето откритие.

Въпреки многото експерименти, които били провеждани в продължение на повече от 60 години след откриването на багдадските батерии, науката все още няма категорично обяснение за какво точно са служели те.

Багдадските батерии остават обвити в мистериозен воал. Не се знае точно кога и от кого са направени, а още по-малко е известно конкретното им предназначение в живота на древните хора. В последните години тези въпроси все по-често се задават и е съвсем възможно в най-скоро време да разгадаем една от големите тайни, която нашите предци са ни завещали.

Къде е роден Исус ?

Бели петна в историята.

Интересното откритие на израелските археолози до известна степен противоречи на каноническата география на Исус Христос. Когато учените говорят за древния Назарет, те нямат предвид града, в който е израснал Исус, сина на Мария и Йосиф. Защото през първи век пр.н.е. на мястото на Назарет не е имало град, а само (няколко бедни колиби. Ако в евангелските времена е съществувало селище с такова название, то е било толкова незначително, че не би заслужило да бъде споменато в тогавашния списък на градовете на Галилей. Специалистът по география на Исус Бен Хорин дори предполага, че християните са измислили със задна дата местоживеенето на Исус. Как е могло да стане това? Според съобщените в евангелията факти Животът на бъдещия Спасител започнал при много драматични обстоятелства Цар Ирод заповядал да се намери чудния младенец, защото искал да го убие. Благодарение на предупреждението, получено от Небесата, Светото семейство успяло да избяга в Египет. След смъртта на Ирод то можело да се върне в родните места. В Евангелието от Матеясе казва (гл.2: 23): "И дошлият Йосиф се заселил в града, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пpoрока, че Той Назарей ще се нарече." В Евангелието няма никакви указания, за кой пророк става дума в дадения случай. Изследователите десетки пъти препрочитали текста на Свещеното Писание, но не намерили пророчеството, че Месията ще бъде Назарей. След това те търсили просто сходни думи, независимо от контекста, в който те са употребени. Резултатът разочаровал учените - в Стария завет нито веднъж не са били споменати думите Назарей или назарянин. Обнадеждаваща следа се появила само в Книгата на съдиите из-раелеви (гл.13: 3-5): "И се яви Ангел Господен на жената и й каза: ето ти си неплодна и не раждаш; но ще заченеш и ще родиш син. И така, пази се, не пий вино... и не яж нищо нечисто. И ти ще заченеш и родиш син, и бръснач не ще докосне главата му, защото от самата утроба този младенец ще бъде назарей Божий и ще започне да спасява Израел от ръцете на Филистимляните." При разглеждането на този откъс на древноеврейски език специалистите веднага обърнали внимание, че има далечно сходство - този младенец трябва да стане назарей Божий. Сходството между назарей очевидно не е свързано с града Назарет. Назир наричали благочестивия човек, който избягвал грешните мирски удоволствия и се бил посветил на службата на Бога. Посоченият фрагмент от Книгата на съдиите няма никакво отношение към града Назарет. На друго място се казва, че в Назарет се е появило дете, за чието раждане е известил Ангел, но това е бил Симон, герой от Стария завет, който съвсем не е свързан с Исус Христос. Втората следа е открита в Книгата на пророка Исай. Това е много интересно съобщение, което означавало, че в семейството на Иесей, баща на цар Давид, трябва да се роди Месията, белязан от Духа Господен. Затова родство на Исус свидетелства и неговото определение "цар Юдейский", но за Назарет в този фрагмент пак не е казано нито дума. За да проверят не се ли е загубил първоначалният смисъл при превода, учените анализирали древноеврейския текст на Библията. В древноеврейския оргинал значението потомък е предадено с думата анезер (незер). Сходството й с названието Назарет е твърде отдалечено - от него е трудно да се направи извод, че така са наричали жителите на назарет. Но да се върнем към Евангелието от Матея. Пророчеството, споменато там във втора глава, не се среща никъде другаде в Свещеното Писание. А всъщност това е било много важно предсказание, че Йосиф е могъл специално да се пресели в Назарет, заради съзвучието на думите, за да се сбъдне напълно пророчеството. В гръцкия текст на Евангелието няма думата назарянин, а само назарей. Каквото и значение да се придава на думата назарей, то във всеки случай не означавало жител на Назарет. Град Назарет не се посочва в изчерпателния списък на населените места в Книгата на Исус на Навин нито в изключително точните данни в трудовете на историка Йосиф флавий. Възможно е по времето на Исус Христос, в покрайнините на Яфа в Галилей да е имало селце с такова название, но е малко вероятно, че днешният Назарет има някакво отношение към него. Светините, които днес показват там, навярно не са исторически. Критическият анализ в текста на Евангелието не потвърждава отдавна утвърдената в съзнанието на вярващите християни представа за Назарет като за родния град на Исус. Дори да е съществувало село Назарет, думата назарей все пак не е означавала жител на Назарет. Преди 10 хиляди години в покрайнините на Назарет се намирал център за древна езическа култура В историята доста често е ставало така, че млади развиващи се култури са изграждали своите храмове и жертвеници на местата на стари светини. Така например град Бет - Лехем (на български традиционно се нарича Витлеем) дълго преди Рождество Христово е бил по всяка вероятност значителен религиозен център. Там почитали езическия бог Лаха, а названието Бет - Лехем (или Бет - Лахам) означава дома на Лаха. В дълбока пещера бил построен езически храм в чест на Божеството Думу-зуи, на което по-късно израелтяните повече или по-малко открито почитали под името Тамус. Този Тамус може да се смята в известен смисъл предшественик на Исус: Тамус се е родил в пещера там, където се е появил на белия свят и младенецът Исус. Над това място е построена църквата Рождество на Исус Христос. В Свещеното Писание често се срещат исторически неточности - тръгване от Египет, за което се тълкува в Библията, не е имало; и завоюването на Светата земя също е чиста измислица - не е имало никакъв военен поход. И не е било нужно да се разрушават стените Ерихон, тъй като Ерихон отдавна вече лежал в развалини... Въпросът за родния град на Исус от Назарет остава без отговор.

Гиганти са обитавали земята преди нас

В историческите хроники на XIX век често присъстват доклади от различни краища на света за скелети с необичайно големи размери.
През 1821 година в Тенеси, САЩ, в древни каменни стени са открити останките на човешки скелети с височина 215 сантиметра. През 1883 г. в Юта пък при разравянето на няколко могили са били открити гробове на аборигени, извисявали се до 195 сантиметра. Въпреки че средният им ръст е бил с около 30 по-малко.
През 1899 миньорите в Рурската област в Германия открили вкаменени скелети на хора, които варирали от 210 на 240 сантиметра.
През 1930 година в Австралия местни миньори пък непрекъснато се натъквали на вкамелости с отпечатъци на огромни човешки стъпки. Съдейки по тях, антрополозите са изчислили, че собственикът им се е извисявал до... 365 сантиметра.
В Китай също има доста доказателства за съществуването на хора-гиганти в древността. На територията на страната има открити фрагменти от челюсти и зъби, принадлежали на хора с височина до 3-3.5 метра и тежащи до 400 килограма.
През 1971 г. земеделският производител от Куинсланд Стивън Уокър се натъкнали на огромна човешка челюст, зъбите на която били дълги по 5 сантиметра.
В един от най-старите книги, озаглавена "История и Античност", намираща се в библиотеката на Оксфордския университет, е описан доклад за откриването на гигантски скелет, направен през Средновековието. "Гигантът бе открит погребан в земята на 4 метра дълбочина и в пълно военно облекло. Дължината на скелета бе 4.5 ярда (4 м), а зъбите му 6.5 инча (17 см)".
През 1936 година немският палеонтолог и антрополог Ларсън Кол открива скелетите на гигантски хора на брега на езерото Елиза в Централна Африка. 12 мъже, погребани в масов гроб, са достигали до ръст 375 сантиметра.
Съществуват доказателства, че и по време на Втората световна война в Полша по изкопаване на гроб след масов разстрел са открити вкаменени черепи, високи 55 см. Или почти три пъти повече, отколкото при съвременния човек.
В Южна Африка в диамантени мини през 1950 г. е бил открит фрагмент от огромен череп, висок 45 cм. Над веждите е имал две странни издатини, приличащи на малки рога. Според антрополозите, изследвали откритието, черепът е бил на около девет милиона години.

Прародителите ни са водни създания

Всички хора обичат водата, защото векове наред бебетата са се раждали във водата, смятат канадски учени. Според тях това е и причината, поради която човешкото бебе може да плува.
Рефлексът за гмуркане все още съществува във всеки от нас - когато потопим глава във водата, сърцебиенето ни намалява и дихателните пътища се препречват, за да не влезе вода в дробовете ни.
Според учените ние сме били водни създания, преди да станем сухоземни. Паметта за водния произход е съхранена в гените ни, затова се чувстваме добре край вода.
След като водните хора излезли на повърхността, тялото им се покрило с козина, защото трябвало да се пазят от студа. Черепът им станал по-плътен и се появили нови зъби, за да се смила месото.
Според учените водните хора са имали трето око, което при нас се е запазило като вид жлеза, известна като епифиза. Тя се смята за отговорна за телепатията.
Учените са на мнение, че водните хора са общували именно чрез телепатия. Те припомнят, че тибетските храмове имат един и същ елемент от декорацията - огромни очи и нос с вертикална цепнатина.
Анализ на изображението показал, че този нос е подобен на отвора за дишане на морските животни, а специфичната цепнатина не е нищо друго, а хриле.
Според учените ненапразно в гръцката и римската митология богинята на любовта Афродита/Венера се е появила от морската пяна. Това обяснява връзката ни с водата.