Дарвинистите твърдят, че човекът и следователно културата, която притежава, напредва от първични, примитивни, племенни нива към цивилизация. Археологическите открития обаче показват, че от самото начало на човешката история са съществували периоди с общества, които са притежавали много напреднала култура, както и други, чиято култура е била по-изостанала. Всъщност през по-голямата част от времето много богати цивилизации са съществували едновременно с по-изостанали. В течение на историята по-голямата част от обществата от един и същи период са притежавали много различни нива на технология и цивилизация с огромни социални и културни различия, както е и днес. Вземете например северноамериканския континент, който днес е много напреднал от гледна точка на медицината, науката, архитектурата и технологията, и някои общества в Южна Америка, които са доста изостанали в технологията, без никакви връзки с външния свят. Болестите в много части на света се установяват посредством използване на най-развитите фототехники и анализи и се лекуват в изключително модерни болници. В други части на света обаче се смята, че болестите се развиват под влиянието на така наречените зли духове и опитите за лекуване на болния се състоят от церемонии за прогонване на тези духове. Общества като индусите,
древните египтяни и шумерите, всички те съществували около 3000 г. пр.Хр., са притежавали култури, несравнимо по-богати от всяка една гледна точка от тези на гореспоменатите съвременни племена, а дори и от по-напредналите общества. Това означава, че във всички периоди на историята обществата с високо напреднала цивилизация са били способни да живеят съвместно с по-изостаналите такива. Едно общество, което е съществувало преди хиляди години, преспокойно може да е напреднало
повече от такова, живеещо в 20-и век. Това показва, че не е съществувало развитие в рамките на еволюционен процес или, с други думи казано – от примитивност към цивилизованост.
Разбира се, в хода на историята, с големи крачки и постоянно развитие в науката и технологията, благодарение на натрупването на знание и опит са постигнати огромни постижения във всички сфери. Нито разумно, нито научно обаче е да обясняваме тези изменения като „еволюционен” процес, както правят еволюционистите и материалистите. Така както не съществуват физически различия между съвременния човек и този, който е
живял преди хиляди години, така не съществуват и различия от гледна точка на разума и уменията. Представата, че нашата цивилизация е по-напреднала, защото мозъчният капацитет и разум на човека от 21-ви век са по-развити, е погрешна гледна точка, която се дължи на еволюционното индоктриниране. Факт е, че днес хора от много различни
области имат различни разбирания и култури. Това, че един местен австралиец може да не притежава същото знание като това на учен от САЩ, не означава, че неговият мозък или разум не са се развили достатъчно.
Множество хора, родени в такива общества, може дори да не знаят за съществуването на електричеството, но те все пак са високо интелигентни. Нещо повече, през различните векове са възниквали различни нужди. Нашите стандарти за мода не са същите като тези на
древните египтяни, но това не означава, че нашата култура е по-напреднала от тяхната. Докато небостъргачите са символ на цивилизация през 21-ви век, показател за цивилизованост по времето на Древен Египет са били пирамидите и сфинксовете.
Това, което е от значение, е гледната точка, от която фактите биват интерпретирани. Човек, който тръгва с предубеждението, че фактите подкрепят т. нар. еволюционно развитие, ще оцени цялата получена информация в светлината на това предубеждение. По
този начин той ще се опита да подкрепи своите твърдения посредством въображаеми истории. На основата на парчета от костни останки той ще предполага множество детайли, като например как хората, които са живели в този регион, са прекарвали всекидневния си живот, тяхната семейна структура и социални взаимоотношения, по начин, пригоден към това негово предубеждение. Той ще направи заключение на базата на тези костни останки, че живите същества, на които принадлежат, са били само полуизправени и сумтящи, покрити с косми и използващи необработени каменни сечива, не защото това е, което предполагат научните доказателства, а защото неговата идеология изисква това. В
действителност получените сведения въобще не предполагат един такъв сценарий. Тази въображаема картина се появява в резултат на интерпретациите в съгласие с дарвинисткия начин на мислене.
Понастоящем археолозите, които извършват подробни интерпретации относно въпросния период на основата на фосилните останки, изваяни камъни или рисунки по стените на пещерите, не са по-различни от гореизложения пример. Въпреки всичко обаче еволюционистите все още пишат относно почти всички страни на живота на т.нар. първобитен човек на базата на предубедени анализи върху доказателствата. Техните
въображаеми описания и илюстрации все още красят страниците на множество вестници и списания.
Ето един от сценариите относно всекидневния живот на така наречения първобитен човек, съставен от Луис Ликей, един от най-известните съвременни еволюционисти:
„Нека за момент си представим, че можем да се върнем назад около 20 – 30 хиляди години и да наблюдаваме поредицата от събития, които се случват в едно скално убежище. Един ловец от каменната ера броди из долината в търсене на дивеч, когато забелязва едно скално убежище оттатък стръмната скала над него. Внимателно и с изключителна предпазливост се изкачва по нея, изпълнен със страх да не би да открие, че е населено от членове на друго
семейство от каменната ера, които ще се възмутят от неговото нахлуване, или пък, че е леговище на лъв или пещерна мечка. Най-после той е достатъчно близко и вижда, че то е напълно свободно, и така той влиза и извършва цялостно проучване. Той решава, че това е много по-подходящо жилище, отколкото малкото убежище, където той и семейството му живеят в момента, и отива, за да ги доведе. След това виждаме как семейството идва и се настанява в новия си дом. Запален е огън или от някои въглени, внимателно пренесени от стария дом, или посредством триенето на дървета едно в друго. (Ние не можем със
сигурност да кажем какви методи човекът от каменната ера е използвал за получаването на огън, но знаем, че още от много ранни времена той е използвал огъня, защото огнищата са обща особеност на почти всички нива на периодите на обитаване на пещерите и скалните убежища.) Вероятно една част от семейството отива да събере трева или орлова папрат за изработването на груби легла, върху които ще спят, докато останалата чупи клони от дървета и храсти в близкия гъсталак и строи примитивна стена напречно на предната част на убежището. След това кожите на различни диви животни се разстилат и поставят в новия дом наред с домакинските вещи, които притежават. И сега семейството напълно се е настанило и установеният всекидневен ред отново се завръща. Мъжете ловуват и устройват капани на животни за храна, жените вероятно помагат в това и също така събират ядивни
плодове, ядки и корени.”
Това описание, направено до най-малкия детайл, не е основано на никакви научни открития, а единствено на въображението на автора му. Еволюционистите, които разказват подобни приказки, украсявайки ги с различни научни термини, оформят всички тези подробности на основата на няколко парчета кости. (В действителност тези фосили показват, че никога не е протичал еволюционен процес – точно обратното на това, което еволюционистите твърдят!) Очевидно е, че костните парчета не могат да дадат никаква точна информация за това какви чувства са вдъхновявали хората от най-древните времена, какво е представлявал всекидневният им живот или как са разделяли работата помежду си.
Историята за човешката еволюция обаче е разкрасена с безброй много подобни въображаеми сценарии и илюстрации, и широко използвана от еволюционистите. Неспособни да се отърват от тази догма на еволюцията още от момента на излагане на теорията за първи път, те са измислили различни версии на началото на човечеството. Тяхното намерение обаче не е да осветлят хората, а да упражняват индоктриниране
и пропаганда, за да ги убедят, че някога наистина е живял първобитен човек.
Множество еволюционисти се мъчат да докажат твърденията си, измисляйки такива сценарии дори при липсата на каквито и да било подкрепящи доказателства. Всяко едно откритие обаче, когато бъде интерпретирано безпристрастно, много ясно им разкрива определени факти, един от които е следният: Човек е бил човек още от деня на своята поява на този свят. Качества като разсъдък и художествени умения са били едни и същи във всички периоди на историята. Хората, които са живели в миналото, не са били първобитни, полухора- полумаймуни, както еволюционистите ни карат да повярваме. Те са били мислещи, говорещи човешки същества, точно като нас, които са изработвали произведения на изкуството и са притежавали културна и морална структура. Както ще видим след малко, археологическите и палеонтологически находки доказват това
ясно и неоспоримо.
Какво ще се запази от нашата цивилизация?
Представете си какво би се запазило от днешните велики цивилизации след стотици хиляди години. Цялото наше културно натрупване – картини, скулптури и дворци – всички те ще изчезнат и ще остане само следа от настоящата ни технология. Множество материали, конструирани така, че да са устойчиви на износване и скъсване, изложени на естествени условия, постепенно започват да се износват. Желязото ръждясва. Бетонът се руши.
Подземните съоръжения рухват и всички материали се нуждаят от поддръжка. Сега, представете си, че са изминали десетки хиляди години и всичко е било изложено на огромни количества дъжд, векове на свирепи ветрове, многократни наводнения и земетресения. Може би всичко, което ще остане, ще бъдат няколко гигантски парчета изваяни камъни, точно както това, което е достигнало до нас от миналото. Или може би въобще няма да остане никаква следа от нашите напреднали цивилизации, а само от племената, живеещи в Африка, Австралия или на някое друго място в света. Ако учените от бъдещето погледнат тези разбъркани останки и опишат всички общества от периода, в който живеем, като „културно изостанали”, няма ли те да са се отклонили от истината? Или ако някой открие творба, написана на мандарин (китайски), и направи заключение единствено на базата на този текст, че Китай са изостанала раса, която общува посредством странни знаци, това
би ли отразявало истинските факти? Нека вземем за пример скулптурата „Мислителят” на Огюст Роден, която е позната на целия свят. Представете си, че тази статуя бъде преоткрита от археолозите след десетки хиляди години. Ако тези изследователи си имат своите предубеждения за вярванията и начина на живот на нашето общество и са лишени от достатъчно историческа документация, то те спокойно биха могли да изтълкуват тази скулптура по различни начини. Те биха могли да си представят, че представителите на нашата цивилизация са се прекланяли на мислещ мъж, или биха могли да кажат, че статуята изобразява някое митологично божество. Днес обаче ние знаем, че „Мислителят” е творба, изработена за красота, единствено поради художествени причини. С други думи, ако изследователите десетки хиляди години след нас не притежават достатъчно информация и си имат своите предубедени идеи относно миналото, то за тях е невъзможно да достигнат до истината, защото те ще интерпретират „Мислителят” в светлината на своите предубеждения и ще обособят подходящ на тях сценарий. Следователно, оценяването на
наличната информация без предразсъдъци или пристрастия, отбягването на всякакъв вид предубеждения и мисленето в по-широк спектър са от огромно значение. Никога не забравяйте, че ние нямаме никакво доказателство за това, че обществата са еволюирали или че в миналото те са били примитивни. Тези предположения се състоят само от догадки и се
основават само на анализи на историци и археолози, които поддържат еволюцията. Така например рисунките на животни по стените на пещери отпреди 30 000 години веднага биват обяснени като първобитни рисунки, направени от пещерни хора. Тези рисунки обаче могат спокойно да ни разкажат за разбирането за естетика на хората от онова време. Художник, облечен в най-модерните за времето си дрехи, може да ги е нарисувал
единствено по художествени причини. Всъщност множество учени днес подчертават невъзможността същите тези пещерни рисунки да са дело на първобитен разум.
Друг пример е тълкуването на изострените камъни като първия инструмент, направен от „човека-маймуна”. Хората по онова време може да са моделирали тези камъни и да са ги използвали с декоративни цели. Няма никакво доказателство, а само предположение, че
намерените парчета непременно са използвани от тези хора като сечива. Учените-еволюционисти изследват данните, открити по време на разкопките, от предубедена перспектива. За да докажат теорията си, те посвоему са изменили някои фосили или избрали само тези, които са сметнали за подходящи, а останалите захвърлили настрана. Подобна игра е изиграна и за демонстрирането на това, че историята на човечеството също е еволюирала.4Американският антрополог Мелвил Херсковиц описва как е възникнала тезата за „еволюцията на историята” и начина, по който еволюционистите тълкуват
данните:
„Всеки изследовател, който защитава културната еволюция, представя предполагаем подробен план на развитието на човечеството, който той сам си измисля. Поради тази
причина, подобно на умишлено избраните черепи при еволюционната теория, така и тук не са взети за модел последователни събития. Голяма част от споменатите прогресии показват само едната страна на една култура.”
Един от най-значителните примери, потвърждаващ възгледа на Херсковиц, е проучване, проведено от еволюционния етнограф Люис Хенри Морган, който изследвал фазите, през
които е преминало обществото, за да достигне до патриархалната и моногамна (еднобрачна) структура, която той твърди, че е „еволюирала” от примитивна към по-развита. Но при провеждането на това свое изследване той използвал като примери различни общества от целия свят, напълно несвързани едно с друго. След това той ги подредил по ред, съгласно с резултата, който искал да получи. Очевидно е, че от стотиците хиляди култури по света той е избрал само тези, съответстващи на тезата му. След това Херсковиц илюстрира как Морган е пренаредил историята, за да потвърди идеите си. Започвайки с матрилинейната
структура на силно примитивно австралийско племе, той начертал линия, водеща към патрилинейните американски индианци. След това той премества своята поредица към гръцките племена от праисторическия период, когато предаването по наследство е било строго установено по бащина линия, но без строга моногамия. Последното вписване във възходящата му скала било представлявано от съвременната цивилизация – с наследство по
бащина линия и строга моногамия. Херсковиц прави следния коментар относно тази въображаема поредица:
„Но тази поредица от гледна точка на историческия подход е доста въображаема…”
Аднан Октар
Няма коментари:
Публикуване на коментар