вторник, 26 октомври 2010 г.

Човекът от Толунд


На 6 май 1950 г. Виго и Емил Хьогаард събират торф за печката си из блатистите земи около селцето Толунд в Дания. Всичко върви добре, докато от торфа сякаш изплува човешко лице. Двамата решават, че това най-вероятно е жертва на скорошно убийство и се обаждат в полицията. Полицаите обаче установяват, че нещо в жертвата не изглежда както трябва. Малко по-късно професор по археология потвърждава подозренията им – тялото е на възраст около 2000 години.Учените малко по малко ще разберат някои неща за този мъж от миналото, който остава известен като Човека от Толунд. Последното, което е ял, е била някаква каша от семена, но това е било поне ден преди да го убият. Времето също е ясно – 4 в. пр. Хр. А за това, че е убит, няма съмнение, защото около врата му е запазено въжето. Най-вероятно нещастникът е бил принесен в жертва на древен култ.Човекът от Толунд е само един от около 700 мумифицирани по особен начин тела в блатата на Северна Европа. Те са изключително добре запазени, като костите им в повечето случаи са се разрушили, но кожата и тъканите, дори вътрешните органи могат да се видят и днес. Някои дори могат да ни покажат пръстовите си отпечатъци или татуировките си. При хвърлянето на мъртво тяло в блато то попада във високо киселинна среда, богата на алдехиди и с много ниско съдържание на кислород и това буквално действа като саламура. Тези условия са идеални за естественото мумифициране. Блатото сякаш обгръща мъртвеца, създавайки нещо като тънка черупка, която пречи на макар и малкото движение на водата да разруши тъканите и предотвратява достъпа на кислород. Така всяка гънка на тялото е запазена, както и косата, дрехите и кожените
предмети.
Нещо повече, блатните хора ни гледат и със съвсем „живи” лица, по които личи дори мъхът от наболата брада, както е при Човека от Толунд. Тези лица са запечатали ужаса и мъката на предсмъртните си часове – за всички се предполага, че са загинали от насилствена смърт. Най-вероятно погребването в блато е свързано с древен ритуал и целта му е мъртвото тяло да не почива в земята,
както е нормалният начин. Човекът от Толунд е бил убит чрез обесване с кожения ремък, който се е запазил около врата му. Вероятно това е свързано с жертвоприношения към северни богове на плодородието като скандинавската богиня Нертус. Освен това яденето на семена говори повече за ритуална последна вечеря, отколкото за нормално хранене. Днес можем да видим само изражението на Човека от Толунд. Тялото му не е запазено, тъй като през 50-те години ги е нямало технологиите, необходими за това. Днес то е изложено в музея в Силкеборг, Дания, с истинската си глава, със запазената шапка и копие на торса, свит в зародишна поза.

Няма коментари: