вторник, 26 октомври 2010 г.

ФИГУРКАТА ОТ НАМПА


Според изследователите човешката статуйка е на над 2 млн. години

През 1889 г. при Нампа, щата Айдахо, била открита малка човешка
фигурка, изкусно изработена от глина. Тя била извадена при сондиране за вода от дълбочина 90 метра. През 1912 г. Дж. Ф. Райт написал следното:
“Описанието на сондата показва, че преди да достигнат пласта, в който е открита фигурката, работниците проникнали първо през около 15 метра почва, след това през 4,6 метра базалт, под който имало редуващи се пластове от глина и плаващи пясъци... Това се наблюдавало до около 90 метра, когато пясъчната помпа започнала да изхвърля многобройни глинени топки, някои от които с диаметър над 5,2 см и били покрити с железни
окиси. В долната част на този пласт се открили следи от погребана древна повърхност, върху която имало тънък слой растителни останки. Въпросната фигурка била намерена именно на това място – на дълбочина 98 метра. Само на няколко сантиметра по-ниско се достигнало до пясъчник”.
Ето какво пише Райт по отношение на самата фигурка: “Въпросното изображение е направено от същия материал като споменатите глинени топки и е с дължина около 4 сантиметра. То е забележително със съвършенството, с което са предадени човешките форми... Изображението представлява женска фигурка и завършените части имат листовидни очертания, които биха могли да бъдат приписани и на центровете на
класическото изкуство”.
“Когато показах предмета на професор Пътнам – продължава Райт, той веднага насочи вниманието ми към вида на железните отлагания по повърхността, които са индикация за това, че предметът е много древен. По защитените части на фигурката имаше петна от безводен червен оксид, какъвто не би могъл да се образува върху фалшификат. Когато през 1890 г. посетих мястото, положих особени старания да сравня обезцветяването на оксида по изображението с това по глинените топчета, които още можеха да се открият сред изхвърлените при копаенето на кладенеца материали. Установих, че той е възможно най-близко. Това потвърждение, както и напълно удовлетворителната информация, която ми беше дадена от участниците в откритието и още веднъж потвърдена от господин Къминг от Бостън (надзорник на въпросната отсечката от Пряката железопътна линия на Орегон), постави извън каквото и да било обосновано съмнение автентичността на находката. Към тези сведения трябва да се добавят и сходните черти, които фигурката има с други антики, откривани под напластявания от лава по тихоокеанското крайбрежие. Когато човек търси
паралели на изображението, той не може да не остане учуден от приликата с многобройните Ориняшки фигурки, откривани в праисторически пещери във Франция, Белгия и Моравия. Особено поразително е сходството с т.нар. Безсрамна Венера от Ложери-Бас. Фигурката от Нампа прилича и на Венера от Вилендорф, за която се смята, че е на около 30 000 г.
Райт проучил и кладенеца, за да провери дали не е възможно фигурката да е пропаднала от по-високо ниво. Ето какво заявява той: “В отговор на възраженията ще е по-добре да представя фактите. Кладенецът е с диаметър 15,6 см и в него са поставени тежки железни тръби, които с напредването на работата са били вкарвани в отвора и завинтвани една за друга парче по парче. Следователно би било невъзможно да стане така, че нещо от
стените на дупката да попадне вътре. След пробиването на вулканичния пласт вече не бил нужен свредел. Надолу били вкарвани само тръбите, като от време на време, с помощта на пясъчна помпа, бил отстраняван натрупалият се материал”.
От Геологическия институт на САЩ през 1985 г. потвърждават, че “глиненият пласт, който е бил достигнат на дълбочина 90 м, най-вероятно принадлежи към формацията “Гленс Фери от горната част на групата Айдахо, за която се смята, че като общо се отнася към плио-плейстоценския период (над 2 млн. години)”.
От известните хоминиди само за Хомо сапиенс се знае, че е изработвал произведения на изкуството, подобни на фигурката от Нампа. Следователно фактите сочат, че на границата между плиоцена и плейстоцена, т.е. преди около 2 млн. години, в Северна Америка са живели хора от съвременен вид. Фактът, че фигурката от Нампа поставя под сериозно съмнение сценария, възприет от еволюционистите, е отбелязан и от У. Х. Холмс от института "Смитсониън". Ето какво пише той през 1919 г.: “Ако се вярва на казаното
от откривателите на фигурката, помпата е работела във формация, която трябва да се отнесе към късния терциер или ранния квартениер. Очевидната невъзможност на това в депозити с толкова голяма възраст да се появи добре оформена човешка фигура събуди силно недоверие в нейната автентичност. Интересно е да се отбележи, че възрастта на този предмет, ако го приемем за автентичен, отговаря на тази на ранния човек, чиито кости бяха открити от Дюбоа през 1892 г. в къснотерциерни или раннокватернерни формации на остров Ява”.
Отново се сблъскваме със случай, в който откриването на Явайския човек (което само по себе си не е сигурно) е използвано като довод за отхвърляне на доказателства за съществуването на съвременни хора в много по-древни времена. Еволюционистката хипотеза определено се е радвала на такива привилегии, че всяка противоречаща й информация е била отхвърляна почти автоматично. Но въпреки съмненията на Холмс във
възможността хората, създали изображението от Нампа, да са съществували по едно и също време с примитивния човек от остров Ява днес в Африка продължават да съжителстват хора с най-различни равнища на технологично развитие, горили и шимпанзета.
По-нататък Холмс казва следното: “Случаят е подобен на този с находките от златоносните пластове на Калифорния (за тях ви разказахме в предишната част на поредицата). Ако приемем на доверие значението на това откритие, то то установява една толкова голяма възраст за неолитната култура на Америка, че ние се колебаем да я приемем, без да
разполагаме с още доказателства. Макар да е възможно, наистина да е намерена при описаните обстоятелства, все пак остава и възможността първоначалното й положение да не е било под лавата. Не е изключено един подобен предмет, който е лежал на повърхността, да е минал през цепнатина или под действието на подпочвени води през слоевете от плаващи пясъци и така да се появи на мястото, където го е открила сондата”. Показателно е колко далеч отива един учен като Холмс, за да обясни фактите, които не са му изгодни. Човек не трябва да забравя и това, че по този начин може да бъде отхвърлен всеки факт, включително и тези, които се използват за основа на еволюционната теория. Пречка към приемането на хипотезата, че фигурката от Нампа е изработена от съвременните индианци едва наскоро и че по незнаен начин е намерила пътя от повърхността надолу, може да се намери в следното изказване на Холмс: “Трябва да отбележим обаче, че произведения на
изкуството, които да са близки аналогии на тази фигурка, не могат да бъдат намерени в съседните райони. Моделирани изображения на човешки фигури, които да са с подобен характер или с подобна художествена стойност, няма нито на запад по тихоокеанското крайбрежие, нито на юг в културата Пуебло”.

Няма коментари: