вторник, 26 октомври 2010 г.

ПОТОПЪТ НА НУХ (НОЙ)



“И изпратихме Нух при неговия народ и той прекара сред тях хиляда години без петдесет. И ги грабна потопът, както угнетяваха.” (Сура Анкабут: 14)
Археологическите доказателства за потопа Според археологическите находки потопът на Нух (м.н.) е обхванал Месопотамия. Географската структура на равнината се различава от сегашната. На графиката (вляво) днешната граница на равнината е отбелязана с червена прекъсната линия. Широката област зад линията по онова време все още е била част от морето.
При внезапно погубване на един народ – в резултат на природно бедствие, ненадейна миграция или война – останките от тази цивилизация често се запазват по-добре. Къщите, в които са живеели хората, и предметите, които са използвали в своето ежедневие, за много кратък период от време биват затрупани под земята. Така тези предмети остават дълго време недокоснати от човешка ръка и когато бъдат намерени, дават една много важна информация за миналото.
Ето по този начин са разкрити и голям брой доказателства за потопа на Нух (м.н.). Смятаният за настъпил около 3000 година пр.н.е. потоп довежда до края на цяла една цивилизация за миг и след това допринася за възникването на една съвсем нова цивилизация. Ето така ясното доказателство за потопа се е съхранило в продължение на хиляди години, така че да можем да си вземем поука от него.
В Месопотамия са извършени множество разкопки с цел изучаване на погълнатите от наводнението равнини. В четири града са открити следи от голямо наводнение. Това са четирите големи центъра на Месопотамия: Ур, Ерех, Киш и Шурупак. Извършените в тези градове разкопки показват, че тук около 3000 година пр.н.е. е станал потоп. Нека първо да разгледаме разкопките в Ур.
Най-древните останки на цивилизация, открити в град Ур, който днес носи името Тел-ал Муккайар, датират от 7000 годинa пр.н.е. Градът Ур, който е едно от местата, където хората са създали за първи път цивилизация, се е превърнал в населен район, през който са преминали множество култури.
Направените разкопки в Ур показват, че цивилизацията там е била прекъсната след огромен потоп и по-късно са възникнали нови цивилизации. Леонард Уоули става ръководител на разкопките, организирани съвместно от Британския музей и университетa в Пенсилвания. Сър Уоули извършва своите разкопки във вътрешността на пустинята, между Багдад и Персийския залив. В списание “Ридърс дайджест” (“Reader’s Digest”) разкопките на Уоули са описани така:
„По време на разкопките след достигане на известна дълбочина археолозите се натъкнали на една много ценна находка, а именно царското гробище на град Ур. Тук, където са погребани шумерските царе и благородници, археолозите откриват множество величествени творби на изкуството. Шлемове, мечове, музикални инструменти, предмети от злато и скъпоценни камъни... Работниците разкопали около един метър навътре в превърналите се в кал тухли и там намерили глинени съдове. “И след това всичко изведнъж свърши” – пише Уоули. “Вече нямаше нито чинии, нито гърнета, нито пък пепел, имаше само донесената от водата прясна кал.”
Уоули продължил разкопките след преминаването на два и половинметровия глинозем, разкопали в дълбочина и после изведнъж работниците се натъкнали на оръдия от шмиргелов камък и парчета от глинени съдове, изработени от хората от така наречената от историците Каменна ера. След като хубаво почистили горния кален слой, отдолу се появила една друга цивилизация. Това показва, че в областта се е случило огромно наводнение. Освен това микроскопният анализ показва, че дебелият глинен слой е бил довлечен дотук от толкова мощно наводнение, че то е довело до унищожаването на целия шумерски народ. Ето така епосът за Гилгамеш и историята на Нух (м.н.) се обединяват в този, изкопан в пустинята на Месопотамия, кладенец.”212 Разкопките, направени под ръководството на сър Леонард Уоули в равнината Месопотамия показват, че в дълбочините на земята се намира тинест и глинест слой с диаметър два и половина метра. В целия свят такъв слой е намерен само под равнината Месопотамия и най-вероятно е образуван чрез наводнение. Това показва, че потопът е станал само в равнината Месопотамия
Освен това, Макс Малоуан предава мислите на ръководещия разкопките Уоули така:
„Уоули смята, че в един и същи период от време една толкова голяма наносна маса може да се образува само в резултат на много голямо наводнение; и добавя, че наносният слой, който отделя шумерския град Ур от града Ал-Убаид, чиито жители са използвали цветни глинени съдове, е остатъкът от легендарния потоп.”213
Тези данни показват, че градът Ур е едно от местата, засегнати от потопа. Немският археолог Вернер Келер изразява значението на разкопките по следния начин: “Откриването на останки от град под глинения слой при извършените в Месопотамия археологически разкопки е доказателство, че тук е станал потоп.“214
Един друг град от Месопотамия, който също носи следи от потопа, е “Киш на шумерите”, който сега се нарича Талл Ал-Ухаймер. Според древните шумерски източници този град е бил “столицата на първата династия след потопа”.215
В град Шурупак в Южна Месопотамия, днешен Талл Фарах, също са открити следи от потопа. През 1920-1930 година в този град са извършени археологически проучвания под ръководството на Ерик Шмид от университета в Пенсилвания. При тези разкопки в различните слоеве на почвата лесно можело да се проследят възникването и развитието на една цивилизация, която е съществувала 3000-2000 год. пр.н.е. От записките, начертани с гвоздей, става ясно, че в този район около 3000 година пр.н.е. е живял един доста развит, от културна гледна точка, народ.216
Най-важното тук обаче е, че и в този град около 3000-2900 година пр.н.е. е станал потоп. Малоуан, който разказва за изследванията на Шмид, пише:
“На 4-5 метра дълбочина Шмид се натъкна на един пласт от жълта пръст, състояща се от глина и пясък (породени от потопа). Този слой, в сравнение с профила на гробната могила, е по-близко до земното равнище и може да бъде наблюдаван из цялата гробна могила...” Шмид определя този, състоящ се от глина и пясък, слой, който се е запазил от времето на Древното царство на Джемдет Наср, като “речен пясък” и го свързва с потопа на Нух (м.н.).217
С една дума, извършените в Шурупак разкопки показват, че около 3000-2900 година пр.н.е. там също е станал потоп и най-вероятно град Шурупак е бил засегнат от потопа също толкова силно, колкото и останалитеградове.218
Последното селище, за което има доказателства, че е било засегнато от потопа, е градът Ерех, на юг от Шурупак, или днешен Тал Ал-Уарка. В този град, така както и в останалите, е открит слой, възникнал в резултат на наводнение. Този слой датира от 3000-2900 години пр.н.е. и е същият като тези в споменатите по-горе градове. 219
Известно е, че Тигър и Ефрат пресичат Месопотамия от край до край. Изглежда, че тези две реки и множество други, големи и малки, водни източници по време на това събитие са придошли и обединявайки се с дъждовната вода, причиняват едно огромно наводнение. В Корана събитието е описано така:
„И разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода, и сторихме да бликнат извори от земята, и водите се срещнаха за предопределена повеля. (Сура Камар, 11-13)
Сведенията, намерени благодарение на извършените проучвания, показват, че потопът се е разпрострял на около 160 км (ширина) от север на юг и 600 км (дължина) от изток на запад. Това означава, че потопът е обхванал всички части на Месопотамия. Ако разгледаме разположението на градовете Ур, Ерех, Шурупак и Киш, които носят следи от потопа, ще видим, че те са разположени на една линия. Следователно потопът би трябвало да е засегнал тези 4 града и техните околности. Освен това не трябва да се забравя, че през 3000 година пр.н.е. географската структура на Месопотамия е била по-различна от днес съществуващата. По онова време коритото на река Ефрат е лежало по на изток в сравнение с днес; това течение на реката съвпада с линията, по която са подредени градовете Ур, Ерех, Шурупак и Киш. Както се разбира от споменатото в Корана: “разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода”, изглежда, че Ефрат е преляла извън коритото си и е заляла тези четири града.
Бог е съобщил на хората за потопа на Нух (Ной) чрез пророците и книгите, които е изпратил на различните общества, така че да им послужи за пример и поука. Но всеки път текстовете биват променяни от оригиналните и описанията на потопа биват разкрасявани с мистични и митологични елементи.

212. Fred Warshofsky, "Ur of the Chaldees", Readers Digest, декември 1977.
213. Max Mallowan, Noah’s Flood Reconsidered (Iraq: XXVI-2: 1964), 70.
214. Keller, Und die Bibel hat doch recht, 23-32.
215. “Kish,” Britannica Micropaedia 6, 893.
216. “Shuruppak,” Britannica Micropaedia 10, 772
217. Max Mallowan, Early Dynastic Period in Mesopotamia, Cambridge Ancient History 1-2, (Cambridge: 1971), 238.
218. Joseph Campbell, Eastern Mythology, 129.
219. Bilim ve Utopya (Science and Utopia), юли 1996, 176. Footnote, 19.

Няма коментари: