вторник, 12 октомври 2010 г.

УНИФОРМИЗЪМ ИЛИ КАТАСТРОФИЗЪМ


Напоследък свидетелствата за катастрофални събития са причина през XIX в. в науката геология да се развият две основни школи. Те са известни като униформизъм и катастрофизъм. Според униформизма, който от години е господстващо течение, промените в земната кора настъпват постепенно в течение на хиляди, ако не и милиони години. Земните пластове се образуват бавно и създават познатите ни геологични „епохи” или „ери” като юрската или пермската, които според официалната наука са станали факт вследствие на неимоверно продължителни и бавни геологични промени.
Почти цялото датиране на вкаменелостите и геологичните пластове се прави според тази теория. Радиовъглеродното датиране не може да се прилага с достатъчна точност за обекти, по-стари от около 30 000 години. Възрастта на вкаменелостите се определя чрез стратификация – т.е., в зависимост от пласта, в който е намерен фосилът. Както вече споменах, самия пласт се датира чрез зле обоснована преценка на възрастта му в милиони години. Понякога се казва, че „вкаменелостите” се датират по пластовете, а пластовете – по вкаменелостите.
И макар че униформистите признават, че от време на време най-ненадейно изригва вулкан или се случва земетресение, те твърдят, че като цяло природата действа постепенно и това лесно може да се наблюдава. Планинските върхове се издигат или спускат с милиметри в продължение на милиони години, континентите пълзят из планетата, а от време на време от полюсите се спускат ледници и причиняват масови измирания на видове. Повечето читатели ще познаят, че постулатите на тази школа са в пълно съответствие с онова, което са учили в гимназията или са гледали в научнопопулярните филми.
Според катастрофизма Земята може да претърпи големи промени, които настъпват внезапно – точно както унищожителната вълна на Кювие. При рязко нагъване на земната кора или внезапен сблъсък на континентални плочи е възможно само за няколко дни да се образуват планински масиви, океаните да излязат от бреговете си, да се образуват огромни езера и да потънат цели континенти! Макар да се различава от преподаваното в училище, това обяснение на промените на земната кора е в по-голямо съответствие с древните митове, легенди и предания. Геологията все повече и повече се обръща към катастрофичното тълкуване на миналото. Например катастрофизмът идеално пасва на приетата понастоящем теория за тектоничните плочи.
Защо в научните кръгове има такава силна съпротива срещу катастрофизма? Причините са няколко. На първо място, никак не е приятна мисълта, че всичко което днес смятаме за стабилно и непоклатимо, може да бъде унищожено за миг, стига Майката Земя да се разхълца! Самата идея за подобно нещо би предизвикало душевен смут в хората. Освен това през последните два века модерната епоха на „науката” и „разума” е била на нож с традиционната мъдрост и религиозната космология, а катастрофичните промени на Земята са част от почти всяка религия и митология в света.
И наистина, аз лично след години внимателно проучване на геоложки пластове, забелязах, че всъщност, това което смятаме за натрупване на утайки в продължение на милиони години е всъщност редуване на ред с хаос, защото непосредствено под или след тънки пластове следват други, които са в хаотично състояние, т.е. не са последователни, а са дебели и хаотично разположени. Това означава, че в геоложката история наистина е имало моменти в които е настъпвало внезапен обрат. А това подвърждава достоверността на древните предания.
Ал. Филипов

Няма коментари: