вторник, 26 октомври 2010 г.

ЗАГАДЪЧНИТЕ ЕТРУСКИ


Големият немски историк и Нобелов лауреат Теодор Момзен (1817-1903 г.) в своя забележителен труд „Римска история“ казва: „Почти невъзможно е да се определи откъде етруските са дошли в Италия, но това едва ли е толкова важно, тъй като тяхното преселение е извършено в детския период на този народ, а цялото му историческо развитие започва и завършва в Италия.“ За произхода им съществуват различни хипотези и учените постоянно спорят. Наричат ги с различни имена: етрури, тирсени, расени и пр. През първото хилядолетие пр.Хр. те населявали северозападния Апенински полуостров – древна Етрурия, около сегашна Тоскана, наричали ги и туски. С тях се свързва и името на Тиренско море, както и на Адриатическо, заради етруското пристанище Адрия, което контролирало северните морски пътища. Древногръцкият историк Херодот (IV в. пр.Хр.) твърди, че са се преселили от Мала Азия. Други историци ги смятат за предшественици на славяните, тъй като при разчитане на писмеността им са открити много думи, сходни със славянските, трети ги свързват с един от най-древните народи – пелазгите. Видният български езиковед акад. Владимир Георгиев (1908-1986 г), който допринася за разчитане на критско-микенската писменост, както и изследва езика на траките и древните езици в Мала Азия свързва тирсените-етруски- със самите троянци – траки.
Етруските създали много градове-държави, които имали собствени управления, а през VII в. пр.Хр. се съюзили 12 такива градове-държави, ала не успели да направят единна империя като Римската. През VI в. пр.Хр. се настанили в Кампания, след това до III в. Рим ги покорил окончателно. Етруските дали. много на римската цивилизация като древната технология на големите строежи, създаването на канализационни и иригационни (напоителни) системи, познанията за издигане на храмове, укрепления, големи къщи, прокарването на пътища. Културата и познанията на тази загадъчна цивилизация, която правела и човешки жертвоприношения, изобразявани върху много вази, дала на римляните символите и атрибутите на императорската и консулската власт: тогата, ликторите (обществени служители при висшите римски сановници, които ги придружавали навсякъде, носейки сноп пръчки и брадвичка сред тях, защото знакът на абсолютната власт били двуглавата брадва, вмъкната в снопа – символ на върховно божество, което етруските пренесли от Мала Азия), символизиращото властта кресло, церемониите и пр. Също така – и носенето, и обкичването с бижута, което се харесало и се възприело, както от патрицианските родове – и от жените, и от мъжете, така и от простолюдието. Носенето на бижута от благородни метали и скъпоценни камъни се правело не само от суета – със скъпоценностите подчертавали ранга на общественото си положение, произхода си, както и есте тическия вкус на класата.
В етруското изкуство е отразено влиянието на древногръцките образци, както и на финикийските, ала същевременно то изразява и тяхната индивидуалност и специфичен вкус към красивото. При строежите си те използвали тухли от кал или глина, кедър и бор за колоните и парапетите на сградите, украсявани с мозайки от теракота и туф, а от бронз и теракота били статуите им. Познавали съвършено леярството и с голямо умение изливали от бронз върху гърбовете на огледалата митични сцени с божества и хора, с растителни орнаменти. В бижутерското си изкуство предпочитали златото. Умеели да налагат и фреските, владеели портретното изкуство, като в боите слагали постоянно жълтък. Пластичността им е забележителна и благодарение на нея улавяли бързо изменящите се тенденции.
Съобразно познанията им и отношението им към Космоса, смятали, че небосклонът е разделен на различни зони – благополучни и неблагополучни и при гадаенето и прорицанието търсели тази огледална „карта“ на космическото пространство в черния дроб на жертвените животни, който бил особен важен за тях.
Открити са над 10 000 етруски надписа, които не са разчетени все още, въпреки връзката на етруската писменост с древногръцката. Най-обемният текст бил открит върху ленени платове, увити върху намерена етруска мумия и запазени въпреки превратностите на времената.
В етруските традиции жената била високопоставена като личност – тя била образована и обществено издигната, за разлика от патриархалните нрави на древните
гърци, които не допускали това. Навярно то идва от древно преклонение пред богинята майка, наследено от бронзовата епоха. Жената не само била равнопоставена с мъжа, ала много често доминирала над него, като се изтъквала нейната сакралност и божествена сила, както в живота, така и в изкуството.
Десетки са имената на божествата от етруския пантеон. Например Уни е върховната богиня на небето, каквато е Юнона в римския пантеон, Хару е пратеникът на смъртта, подобие на гръцкия Хадес.
Подобно на египтяните, които се увековечили с пирамиди, етруските създали цели подземни градове на мъртвите и култа към тях. Запазени са много техни образци от подземния им град Тарквиния, недалеч от Рим. Надгробните им рисунки тук са също специфични – изобразени сцени на многобройни удоволствия на аристократи – пирове, танци, музикални изпълнения, атлетични състезания, веселия…
Забелязва се, че след IV в. пр.Хр. надгробните им изображения се променят – разгулните сцени са заменени с песимистични и траурни, в които са уловени сенките от мистичния свят след смъртта. Подобно на египетските обичаи, в етруските гробници са намерени множество оставени на мъртвия предмети като оръжия, бижута, съдове, статуетки и пр.
Археолозите отбелязват, че до VII в. пр.Хр. кремирали мъртвите и поставяли урните им в самостоятелни гробници и гробове. Самите урни били изработвани с формата на човешка глава от бронз, теракота, дърво, глина. Лицата приличали на образа на умрелия и тук също етруските развили
високото си майсторство в портретното изкуство. След това урните започнали да се правят с формите на къщи, с класически фасади, врати с арки, колони в коринтски стил, което характеризира етруската архитектура. Вътрешността на гроба или гробницата копирала дома на мъртвеца и по този начин се подсказва, че домът е всъщност гроб, а след това гробът се превръща в дом. Така урните наподобявали цели квартали от къщи, а гробищата се превърнали в градове. Чрез тези гробищни комплекси, които носят пълната характеристика на етруските градове, историците възстановяват древната цивилизация на този загадъчен народ.
Етруските са създателите на най-уникалния надгробен паметник. Той представлява монументална скулптура на мъртвия в действителен размер, полегнал спокойно върху капака на ковчега, сякаш се намира на публично място и сякаш е направен така, за да наблюдава живота, който тече наоколо, и след смъртта си. Много често са срещани и семейни двойки, разположени по същия начин. Това подчертава важността на брачната двойка в етруското общество, което държало изключително много на този брак, който е увековечен и след смъртта. Забележителното е, че жената и мъжът са изобразени подчертано хармонично и равностойно. По-късно, когато започнали да поставят мъртъвците в саркофази, върху капаците им изграждали легло, в което фигурите са легнали, както в домовете си приживе. Често некрополите били изпъстрени и с рисунки, много изразителни.
Древният град Черветери на Южна Етрурия е на около 50 км северозападно от Рим. Наричан е още Цисра, Кайера на етруски, а финикийците му казвали Кисри. Черветери (Цере) бил населен още през 9-8 в. пр. Хр. Тук е открит и най-старият некропол Сорбо. След 7 в. пр. Хр. градът става най-големият търговски център в Етрурия. Прочул се и с огромното производство на различни съдове, вази, произведения на изкуството, които започнали да си съперничат с вноса им от Гърция и дори да го изместват. Наоколо етруските прокарват забележителни пътища във всички посоки.
В Цере са открити пет некропола, повечето от които от 7-6 в. пр. Хр. Това са Сорбо, Бандитача, Тропие ди Сан Антонио, Монте Абатоне, Кава дела Поцолана. Край вулканичния туф тук са намерени повече от 400 гробници. Има и светилища, посветени на етруските божества като Уни, Тиниа, Менгва и др. Старото светилище е от 6 в. пр. Хр., а по-късното – от 5 в. При разкопки край старото светилище са открити Пиргенските плочици, а табличките датират периода, когато етруските и финикийците се съюзили и прогонили гърците от остров Корсика.
Етруските владеели ритуалите на гадаенето, чиито традиции взели от древните гърци, а те пък ги привнесли от древна Финикия. Както гърците пазели традицията на гадателското изкуство по черния дроб на жертвеното животно и по полета на птиците, така и етруските го следвали. Освен това те имали и свой индивидуален гадателски ритуал – по яйце. Жреците гадатели, които правели това по черния дроб, се наричали харуспики, а другите – по летенето на птиците – аугури.
Какво представлявал този ритуал, наречен харуспиция? Разделяли черния дроб на зони, както правели това със звездния небосклон, като всяка зона съответствала на различните божества от етруския пантеон. Три дни преди да започне гадаенето, жрецът отказвал храната и преставал да говори с околните. Той се скривал на усамотено място и непрестанно прехвърлял наум въпросите, които трябвало да зададе на божеството, както и постоянно го викал по име. В деня на гадаенето той се изкъпвал, преобличал се в чисти дрехи, които не трябвало да имат шевове, и украсявал жертвеното животно с всевъзможни ритуални труфила. Трябвало да склони животното доброволно да тръгне към олтара и много често го упоявал. При олтара се извършвало така нареченото очищение и тогава се прерязвала главната артерия на жертвата през гърлото й. Кръвта се събирала в специален съд и след като се съберяла, жрецът започвал да гадае. Мъртвото животно се разрязвало, вътрешните му органи се отделяли и ако някой орган бил увреден, гадаенето започвало отначало, а черният дроб се разделял на повече от 40 зони и всяка от тях била свързвана с определено божество. Много често се случвало да се принасят жертвени животни дотогава, докато се стигнело до добро пророчество. След като се пророкувало успешно и благоприятно всичко за бъдещето, разчитайки зоните на черния дроб, вътрешните органи се изгаряли като дар за боговете, а месото на животното се изпичало и се раздавало на околните, които го изяждали като знак, че доброто пророчество ще се сбъдне. Когато правели жертвоприношение специално към подземните богове в царството на мъртвите, тогава цялата жертва се изгаряла докрай.
Гадаенето по яйце ставало по същия начин, като жрецът се приготвял отново за специалния ритуал и когато достигнел до транс, повтаряйки имената на божествата, яйцето се пускало в съд с прясна вода – неоплодено или оплодено. Жрецът гадател обикалял три пъти олтара, после разчупвал яйцето с ритуалния нож, изхвърлял черупките и гадаел по жълтъка, белтъка и зародиша, ако има такъв. Разтече ли се жълтъкът, приношението започвало отначало, тъй като това било лош знак. Жълтъкът трябвало да остане цял в центъра на белтъка. Тази комбинация от белтък и жълтък за етруските била нещо като астрологическа звездна карта. Двете половини на яйцето се разделяли на зони – хоризонтална (лява – източна) – добра, и лоша (дясна – западна), вертикална (горна – северна – предна) – за бъдещето, и за миналото (долна – южна – задна). След завършване на гадаенето по суровото яйце жълтъкът и белтъкът се пускали във вряла вода. След втвърдяването им се тълкували образувалите се фигури. После техните парчета се раздавали като свещена храна на присъстващите.
Освен всичко друго етруските били смятани повече за пирати, отколкото за търговци. Техните пиратски флотилии, съюзени с картагенските, ограничавали гръцкото влияние и проникване на север. Поради широко разпространеното им пиратстване по морските пътища не могли да създадат нито една трайно установена колония или фактория с чисто търговска цел по крайбрежията. Долината на река По на север и до Кампания на юг била изцяло завладяна от тях. По-късно етруски династии се появили и в Рим, както и в други градове на Лациум. Според едно от древните предания Рим свързвал своя произход с Еней, който се преселил от тракийска Троя, имал етруски произход, а неговите далечни потомци Ромул и Рем основали града. От 6 в. пр. Хр. градското устройство на Рим било създадено по време на етруското владичество, а управляваща класа била етруско-римската аристокрация. Дори след свалянето на последната етруска династия от власт нищо не се променило в Рим. След нахлуването на келтите (галите) през 5 в. пр. Хр. ролята на етруските в Рим постепенно започва да заглъхва.
Казват, че всяка цивилизация започва да запада, когато богатите й представители станат напълно безчувствени, а бедните – изключително недоволни. Така, притиснато от мнозинството на бедните, малцинството на богатите започва също да се разорява. Принизява се и достойният, а принизеният не може да бъде повече издигнат. В този процес държавата, за да спаси себе си, започва да се опира на силата и насилието. Това разнебитило и горните класи в древния Рим и ги довело до унижение и бедност. Такъв удар винаги е съдбоносен. Творческите, съзидателните сили на знатните и образованите били завинаги подкопани. Настъпило бездействащо самодоволство. След него – мързел и безволевост. Последвало безчувствено оглупяване и масово безразличие. И висшите, и нисшите класи били съсипани, тъй като този процес променил мирогледа на хората. Никой вече нямал сили да поддържа дори своята цивилизация и да я пази от разруха и изчезване. Навярно по този начин потънали и етрускйте, както по-късно това се случило и с древния Рим. Така този загадъчен народ, чиито корени се губят в множество хипотези за безследно изчезнали времена, не може да бъде докрай разгадай. Разите, както наричали сами себе си, обаче се открояват в паметта на историята особено различими. Момзен ги определя с масивни фигури, големи глави и дебели ръце, еднакво отдалечени, както от ясния рационализъм на римлянина, така и от човешки веселото елинско идолопоклонство. Той казва, че религията им има фантастичен и мрачен характер, жестоки и развратни възгледи и обичаи. И заключава, че езикът им като най-важен документ на националността със сигурност никой не е успял да го класифицира сред езиците. А от връзката между пиратство и търговия е изскочил оня прекомерен и безсмислен лукс, благодарение на който етруската сила се е самосъсипала.

Няма коментари: